„Алфа Рисърч“ отчете ръст при одобряващите еврото българи
Сподели
През интервала 8-22 юли организация Алфа Рисърч организира в границите на цялостния мониторинг на публичните настройки по отношение на присъединението на страната ни към еврозоната. Възложител е Министерство на финансите. Анкетирани по домовете им посредством директно стандартизирано изявление с таблети са 1200 жители над 16г. възраст. Отделно са интервюирани 500 притежатели или представители на управническо равнище на бизнеса, виновни за вземането на решения за развиването на компанията.
Нагласите: стабилизиране на поддръжката за присъединението към еврозоната; решаващо значение на първите шест месеца
Националното представително изследване записва стабилизиране на поддръжката за присъединението на България към еврозоната. При жителите съотношението е 49.2%: 45.8% (ръст от 3 процентни пункта по отношение на май), а бизнесът резервира стабилно високи позитивни настройки (69%: 30%). Обобщаващата оценка и на двете целеви групи е, че в случай че България одобри еврото от 1 януари 2026г., това ще е триумф за страната ни в цялостната й евроинтеграция. 43% от необятната общност и 62% от представителите на бизнеса споделят тази оценка.
Основните терзания измежду българските жители не престават да са съсредоточени върху краткосрочните резултати, директно след (а към този момент – и преди) въвеждането на еврото. Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за следствията в близко бъдеще продължава да е със знак минус (47% отрицателни против 39% положителни мнения). Що се отнася до дълготрайните резултати, и жители, и бизнес имат оптимистични упования, като изключително мощно те са изразени при бизнесмените (65%: 22%).
По отношение на съответните предстоящи позитиви, доминират прагматичните и рационални визии – улеснение при пътешестване и разплащане в чужбина (59%), улеснена търговия с другите европейски страни, повишение на финансовата сигурност и непоклатимост на страната, затвърждаване на европейската принадлежност и недопускане прекосяването към друга сфера на въздействие (всички сред 25-30 на сто). Тези по-рационални оценки, лишени от свръхочаквания и популизъм, се дължат в огромна степен и на обществения профил на поддръжниците на еврото – хора с по-високо обучение, заети в съвременни промишлености, експерти, от огромните градове, добре осведомени за действителните стопански процеси.
Най-тревожната наклонност, която изследването записва, е забележителният растеж на хората, които се притесняват от далавера и изкуствено завишаване на цените – 71%, което е доста по-висок дял от хората с отрицателно отношение към еврото. Т.е. безпокойството е обхванало необятни обществени групи. В тази светлина, е налице риск от ерозиране на публичните настройки при увеличение на цените до края на годината и в първите шест месеца на идната.
Практиките: специфики при жители и бизнес
Макар двойното обозначаване на цените в лв. и в евро да е въведено всеобщо относително неотдавна, болшинството от българите към този момент са се сблъсквали с него. 90% са виждали двойните обозначения в магазините за хранителни артикули, 38-40 на 100 в извлечения от банкови сметки и мобилни оператори, 36% – в магазини за облекло и обувки. Първите съприкосновения разумно провокират спорни оценки, защото привикването към новата валута изисква време. В този смисъл е доста значимо, че двойното означение стартира по-рано. Към момента, самооценките на хората се разделят на две съвсем равни елементи – 34% настояват, че то ги улеснява, стартират да привикват. 36% признават, че двойното означение по-скоро ги обърква – най-често оповестяват, че се подвеждат по по-ниската цена, която е в евро.
Предпочитаният метод и за жители, и за бизнес за обмяна на левовете, с които разполагат, е в банковите клонове. Делът на жителите, избиращи този метод, нараства до 71% и съвсем се изравнява до този на бизнеса (76%). Очевидно, акцията на банките за внасяне на левове без такса са дали резултат. Пощенските клонове се показват от към 6% от интервюираните, главно живеещи в дребни обитаеми места. Значителен спад се следи при обменните бюра (от 12% през май до 5% през юли), само че за хората с по-високи наличия (вкл. за част от бизнеса) те остават втори по желание.
Практики в активността на бизнеса: капацитет да повлияят върху общата икономическа среда
В рамките на третата вълна от изследването са включени поредност от нови въпроси, засягащи методите на разплащане от страна на бизнеса, предвижданията за смяна в разноските за труд и други, които биха могли да повлияят върху стопански и финансови индикатори на страната.
Нагласи за повишение на разноските за труд:
Сумарно над една четвърт от управителния състав на фирмите са на мнение, че в околните месеци, или директно след въвеждане на еврото ще им се наложи да усилят заплащането на чиновниците си: 7% – още в идващите един-два месеца, а още 20% – незабавно след въвеждане на еврото. Ако се осъществен, тези предвиждания също ще се отразят върху цените и инфлацията.
Начини на разплащане със чиновници и снабдители:
Помолени да оценят какъв % от заплащанията към чиновници на компанията са по банков път и какъв – в брой, компаниите разумно показват разнообразни съотношения, само че систематизираният междинен резултат е: 68.5% – по банков път; 31.5% – в брой.Като се има поради, че в сходен вид изследвания отговорите се изместват към „ обществено желателното “, заявените 32% заплащания в брой не са за занемаряване – те ще оказват въздействие както върху сумите за превалутиране, по този начин и евентуален проинфлационен „ напън “ върху пазара.При разплащанията с снабдители е налице по-благоприятно съответствие сред „ банкови преводи “ и „ в брой “– 77% – по банков път; 23% – в брой. Отново вторият метод се резервира важен като дял, изключително като се има поради и това, че става въпрос за по-големи суми.
Оценките на бизнеса – готовност на институциите да се оправят с подготовката за въвеждане на еврото
Оценките на бизнеса за качествата на българските държавни и частни институции да се оправят с подготовката за въвеждане на еврото е положително изключение от перманентната рецесия на институционално доверие в България:
Българска народна банка продължава да бъде институцията с най-високо доверие измежду бизнеса и получава самопризнание за лидиране в този развой. 91% са уверени, че тя ще се оправи сполучливо.88-те на 100 положителни отзиви за комерсиалните банки са доста значима причина за безпроблемен преход, поради тясното взаимоотношение на бизнеса с тях.Висок заем на доверие се записва и във връзка с Министерство на финансите (70% са уверени, че то ще се оправи, 22% се съмняват) и Национална агенция за приходите (66% против 22%).Мнението за готовността на общините е по-поляризирано (43%: 37%) и отразява оценката за потенциала и експертизата в другите по величина общини.Единствените две институции с отрицателни оценки от страна на бизнеса са Комисия за защита на конкуренцията (30% имат вяра в способността им да се оправят, 54% – не) и КЗП (34%: 56%). Имайки поради увеличените пълномощия и отговорности на Комисия за защита на конкуренцията и КЗП, тези оценки са сериозен сигнал към тях.
Информираността: положителни промени и нови провокации
Самооценката – Проучването записва внезапно повишаване на самооценките на жителите за степента на осведоменост по отношение на въвеждането на еврото – от 39% през май на 50.5% през юли. Делът на осведомените към този момент взема превес над незапознатите (50.5%: 46.3%). При бизнесмените информираността и дейното търсене не престават да бъдат много по-високи от тези при необятната общност (82.6%).
Яснота на процеса – През юли изследването включва знак и за полезността на добитата информация. 23.6% от жителите и 45% от бизнеса настояват, че към този момент са много по-наясно с процеса по въвеждане на еврото, 41.8% от първата група и 33% от втората – „ в известна степен са по-наясно “. Между 21 и 29 на 100 от интервюираните признават, че към момента не могат да се ориентират добре.
Успех на акцията досега е, че е достигнала до всеобщия консуматор, до междинната класа. Важна задача през идващите месеци е да откри подобаващите канали, език, метод, с цел да доближи до уязвимите групи и до нетърсещите интензивно информация – възрастните, хората с ниско обучение, в отдалечените обитаеми места, учащите се (16-18г.), които по принцип едва се интересуват от политика и са останали настрана от процеса.
Основните канали, по които осведомителната акция е достигнала до жителите са: телевизия (72%), интернет уеб сайтове (30%), обществени мрежи (21%), брошури и листовки (7%). Едва 18% на никое място не са срещали информация за еврото.
Какво към този момент знаем и какво още не знаем за стъпките по приемане на еврото?
С оглед развиването на осведомителната акция и наближаващата дата за приемане на еврото, Алфа Рисърч включи в актуалното изследване и няколко базисни „ тестови “ въпроса, които целят да открият действителната осведоменост на жителите с директно засягащи ги на практика тематики:
Датата на приемане на еврото – макар че допреди два месеца, по този въпрос имаше разнопосочни отзиви, през днешния ден 91% от жителите са наясно, че еврото ще бъде въведено от 1 януари 2026г. Незначителен дял, 3% показват друга дата.Обменният курс за превалутиране на лв. в евро – това беше един от въпросите, обрисували се като мотив за интензивни спекулации и, респ., разпалване на страхове. Тук осведомителната акция несъмнено е повлияла в положителна посока. Две трети (67%) показват, че обменът ще се прави по фиксинга на Българска народна банка (1.95583), което е растеж от 14 процентни пункта по отношение на май (53%).Къде ще могат да се обменят левове в евро в по-отдалечен времеви интервал? – 60% вярно показват в Българска народна банка, още 5% – в обменни бюра. Всеки десети обаче счита, че на никое място няма да може да се обменят тези средства, защото ще е изминал давностният интервал.Колко време ще могат да се обменят левове в банките и пощите гратис? – към момента са налице несъгласия в информираността. 34% от жителите и 48% от бизнеса вярно показват „ шест месеца “, само че всеки пети и от двете групи показва 12 месеца, а всеки трети от жителите и всеки пети от бизнеса не знае.Период на двойно послание на левове и евро – това е въпросът, чиито отговори най-силно „ светят в алено “. Едва 19% от жителите и 32.8% от бизнеса са съответно осведомени, че този интервал ще продължи тъкмо един месец. Двойно повече (по 37%-38% и от двете групи) считат, че то ще продължи шест месеца.17% показват други интервали, а всеки четвърти интервюиран жител не знае. Тук наложително е нужна по-активна и разбираема акция.За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
През интервала 8-22 юли организация Алфа Рисърч организира в границите на цялостния мониторинг на публичните настройки по отношение на присъединението на страната ни към еврозоната. Възложител е Министерство на финансите. Анкетирани по домовете им посредством директно стандартизирано изявление с таблети са 1200 жители над 16г. възраст. Отделно са интервюирани 500 притежатели или представители на управническо равнище на бизнеса, виновни за вземането на решения за развиването на компанията.
Нагласите: стабилизиране на поддръжката за присъединението към еврозоната; решаващо значение на първите шест месеца
Националното представително изследване записва стабилизиране на поддръжката за присъединението на България към еврозоната. При жителите съотношението е 49.2%: 45.8% (ръст от 3 процентни пункта по отношение на май), а бизнесът резервира стабилно високи позитивни настройки (69%: 30%). Обобщаващата оценка и на двете целеви групи е, че в случай че България одобри еврото от 1 януари 2026г., това ще е триумф за страната ни в цялостната й евроинтеграция. 43% от необятната общност и 62% от представителите на бизнеса споделят тази оценка.
Основните терзания измежду българските жители не престават да са съсредоточени върху краткосрочните резултати, директно след (а към този момент – и преди) въвеждането на еврото. Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за следствията в близко бъдеще продължава да е със знак минус (47% отрицателни против 39% положителни мнения). Що се отнася до дълготрайните резултати, и жители, и бизнес имат оптимистични упования, като изключително мощно те са изразени при бизнесмените (65%: 22%).
По отношение на съответните предстоящи позитиви, доминират прагматичните и рационални визии – улеснение при пътешестване и разплащане в чужбина (59%), улеснена търговия с другите европейски страни, повишение на финансовата сигурност и непоклатимост на страната, затвърждаване на европейската принадлежност и недопускане прекосяването към друга сфера на въздействие (всички сред 25-30 на сто). Тези по-рационални оценки, лишени от свръхочаквания и популизъм, се дължат в огромна степен и на обществения профил на поддръжниците на еврото – хора с по-високо обучение, заети в съвременни промишлености, експерти, от огромните градове, добре осведомени за действителните стопански процеси.
Най-тревожната наклонност, която изследването записва, е забележителният растеж на хората, които се притесняват от далавера и изкуствено завишаване на цените – 71%, което е доста по-висок дял от хората с отрицателно отношение към еврото. Т.е. безпокойството е обхванало необятни обществени групи. В тази светлина, е налице риск от ерозиране на публичните настройки при увеличение на цените до края на годината и в първите шест месеца на идната.
Практиките: специфики при жители и бизнес
Макар двойното обозначаване на цените в лв. и в евро да е въведено всеобщо относително неотдавна, болшинството от българите към този момент са се сблъсквали с него. 90% са виждали двойните обозначения в магазините за хранителни артикули, 38-40 на 100 в извлечения от банкови сметки и мобилни оператори, 36% – в магазини за облекло и обувки. Първите съприкосновения разумно провокират спорни оценки, защото привикването към новата валута изисква време. В този смисъл е доста значимо, че двойното означение стартира по-рано. Към момента, самооценките на хората се разделят на две съвсем равни елементи – 34% настояват, че то ги улеснява, стартират да привикват. 36% признават, че двойното означение по-скоро ги обърква – най-често оповестяват, че се подвеждат по по-ниската цена, която е в евро.
Предпочитаният метод и за жители, и за бизнес за обмяна на левовете, с които разполагат, е в банковите клонове. Делът на жителите, избиращи този метод, нараства до 71% и съвсем се изравнява до този на бизнеса (76%). Очевидно, акцията на банките за внасяне на левове без такса са дали резултат. Пощенските клонове се показват от към 6% от интервюираните, главно живеещи в дребни обитаеми места. Значителен спад се следи при обменните бюра (от 12% през май до 5% през юли), само че за хората с по-високи наличия (вкл. за част от бизнеса) те остават втори по желание.
Практики в активността на бизнеса: капацитет да повлияят върху общата икономическа среда
В рамките на третата вълна от изследването са включени поредност от нови въпроси, засягащи методите на разплащане от страна на бизнеса, предвижданията за смяна в разноските за труд и други, които биха могли да повлияят върху стопански и финансови индикатори на страната.
Нагласи за повишение на разноските за труд:
Сумарно над една четвърт от управителния състав на фирмите са на мнение, че в околните месеци, или директно след въвеждане на еврото ще им се наложи да усилят заплащането на чиновниците си: 7% – още в идващите един-два месеца, а още 20% – незабавно след въвеждане на еврото. Ако се осъществен, тези предвиждания също ще се отразят върху цените и инфлацията.
Начини на разплащане със чиновници и снабдители:
Помолени да оценят какъв % от заплащанията към чиновници на компанията са по банков път и какъв – в брой, компаниите разумно показват разнообразни съотношения, само че систематизираният междинен резултат е: 68.5% – по банков път; 31.5% – в брой.Като се има поради, че в сходен вид изследвания отговорите се изместват към „ обществено желателното “, заявените 32% заплащания в брой не са за занемаряване – те ще оказват въздействие както върху сумите за превалутиране, по този начин и евентуален проинфлационен „ напън “ върху пазара.При разплащанията с снабдители е налице по-благоприятно съответствие сред „ банкови преводи “ и „ в брой “– 77% – по банков път; 23% – в брой. Отново вторият метод се резервира важен като дял, изключително като се има поради и това, че става въпрос за по-големи суми.
Оценките на бизнеса – готовност на институциите да се оправят с подготовката за въвеждане на еврото
Оценките на бизнеса за качествата на българските държавни и частни институции да се оправят с подготовката за въвеждане на еврото е положително изключение от перманентната рецесия на институционално доверие в България:
Българска народна банка продължава да бъде институцията с най-високо доверие измежду бизнеса и получава самопризнание за лидиране в този развой. 91% са уверени, че тя ще се оправи сполучливо.88-те на 100 положителни отзиви за комерсиалните банки са доста значима причина за безпроблемен преход, поради тясното взаимоотношение на бизнеса с тях.Висок заем на доверие се записва и във връзка с Министерство на финансите (70% са уверени, че то ще се оправи, 22% се съмняват) и Национална агенция за приходите (66% против 22%).Мнението за готовността на общините е по-поляризирано (43%: 37%) и отразява оценката за потенциала и експертизата в другите по величина общини.Единствените две институции с отрицателни оценки от страна на бизнеса са Комисия за защита на конкуренцията (30% имат вяра в способността им да се оправят, 54% – не) и КЗП (34%: 56%). Имайки поради увеличените пълномощия и отговорности на Комисия за защита на конкуренцията и КЗП, тези оценки са сериозен сигнал към тях.
Информираността: положителни промени и нови провокации
Самооценката – Проучването записва внезапно повишаване на самооценките на жителите за степента на осведоменост по отношение на въвеждането на еврото – от 39% през май на 50.5% през юли. Делът на осведомените към този момент взема превес над незапознатите (50.5%: 46.3%). При бизнесмените информираността и дейното търсене не престават да бъдат много по-високи от тези при необятната общност (82.6%).
Яснота на процеса – През юли изследването включва знак и за полезността на добитата информация. 23.6% от жителите и 45% от бизнеса настояват, че към този момент са много по-наясно с процеса по въвеждане на еврото, 41.8% от първата група и 33% от втората – „ в известна степен са по-наясно “. Между 21 и 29 на 100 от интервюираните признават, че към момента не могат да се ориентират добре.
Успех на акцията досега е, че е достигнала до всеобщия консуматор, до междинната класа. Важна задача през идващите месеци е да откри подобаващите канали, език, метод, с цел да доближи до уязвимите групи и до нетърсещите интензивно информация – възрастните, хората с ниско обучение, в отдалечените обитаеми места, учащите се (16-18г.), които по принцип едва се интересуват от политика и са останали настрана от процеса.
Основните канали, по които осведомителната акция е достигнала до жителите са: телевизия (72%), интернет уеб сайтове (30%), обществени мрежи (21%), брошури и листовки (7%). Едва 18% на никое място не са срещали информация за еврото.
Какво към този момент знаем и какво още не знаем за стъпките по приемане на еврото?
С оглед развиването на осведомителната акция и наближаващата дата за приемане на еврото, Алфа Рисърч включи в актуалното изследване и няколко базисни „ тестови “ въпроса, които целят да открият действителната осведоменост на жителите с директно засягащи ги на практика тематики:
Датата на приемане на еврото – макар че допреди два месеца, по този въпрос имаше разнопосочни отзиви, през днешния ден 91% от жителите са наясно, че еврото ще бъде въведено от 1 януари 2026г. Незначителен дял, 3% показват друга дата.Обменният курс за превалутиране на лв. в евро – това беше един от въпросите, обрисували се като мотив за интензивни спекулации и, респ., разпалване на страхове. Тук осведомителната акция несъмнено е повлияла в положителна посока. Две трети (67%) показват, че обменът ще се прави по фиксинга на Българска народна банка (1.95583), което е растеж от 14 процентни пункта по отношение на май (53%).Къде ще могат да се обменят левове в евро в по-отдалечен времеви интервал? – 60% вярно показват в Българска народна банка, още 5% – в обменни бюра. Всеки десети обаче счита, че на никое място няма да може да се обменят тези средства, защото ще е изминал давностният интервал.Колко време ще могат да се обменят левове в банките и пощите гратис? – към момента са налице несъгласия в информираността. 34% от жителите и 48% от бизнеса вярно показват „ шест месеца “, само че всеки пети и от двете групи показва 12 месеца, а всеки трети от жителите и всеки пети от бизнеса не знае.Период на двойно послание на левове и евро – това е въпросът, чиито отговори най-силно „ светят в алено “. Едва 19% от жителите и 32.8% от бизнеса са съответно осведомени, че този интервал ще продължи тъкмо един месец. Двойно повече (по 37%-38% и от двете групи) считат, че то ще продължи шест месеца.17% показват други интервали, а всеки четвърти интервюиран жител не знае. Тук наложително е нужна по-активна и разбираема акция.За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ