Софийският университет произвежда едни от най-скъпоплатените специалисти, сочи проучване
Сподели
През 2024 година продължава наклонността за възстановяване на реализацията на висшистите на трудовия пазар в България, пораства делът на приключилите магистърски стратегии, работещи по специалността си, приходите им също се усилват.
Това сочат данните от 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България (РСВУ).
Те бяха показани през днешния ден от служебния министър на образованието и науката Галин Цоков и изпълнителния шеф на „ Отворено общество “ Георги Стойчев, предава Българска телеграфна агенция.
Придобиването на по-висока степен на висше обучение води до възстановяване на възможностите за сполучлива реализация на пазара на труда, демонстрира новото издание.
Над 85% от приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение и близо 70% от приключилите магистърски стратегии след добита степен на висше обучение работят на позиции за висшисти или по предопределение, до момента в който едвам 51% от приключилите бакалавърски стратегии работят на сходни позиции.
Завършилите магистърски стратегии се отличават с по-високи приходи, с по-висок дял на обезпечените и с по-ниска безработица в съпоставяне със приключилите бакалавърски стратегии.
Делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до 61% от 59% през предходната година и при 46% през 2014 година
Средният облагаем приход на приключилите също нараства, достигайки до 2523 лв. от 2200 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година
Безработицата измежду българските жители, приключили висше обучение в България през предходните пет години, се задържа на ниско ниво – от малко над 2%, като за приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение това ниво е едвам към 1%.
Делът на приключилите, които не се обезпечават в страната, също остава на достигнатото през предходната година рекордно ниско ниво от 14% при над 25% през 2014 година
Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите „ Военно дело “ и „ Информатика и компютърни науки “ (над 4500 лева.),
следвани от тези, които са приключили „ Математика “, „ Металургия “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Национална сигурност “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Енергетика “, „ Обществено здраве “ и „ Електротехника, електроника и автоматика “ (между 3000 и 4000 лева.).
На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход получават приключилите магистърски стратегии в направлението „ Администрация и ръководство “ на Американския университет (9697 лева.) и „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (7869 лева.) и Нов български университет (7200 лева.).
Сред приключилите бакалавърски стратегии най-голям облагаем приход имат приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (6738 лева.).
Въпреки тези позитивни трендове новото издание на националната рейтингова система за поредна година демонстрира, че съществуват огромни разлики в междинните равнища на приходи, безработица и приложение на добитото висше обучение на дипломиралите се според от приключеното професионално направление, както и според от приключеното съответно висше учебно заведение даже и в границите на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Математика “, „ Фармация “, „ Стоматология “, „ Металургия “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-висока – измежду приключилите „ Социални действия “ (3,8%).
Най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) има измежду приключилите „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Стоматология “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-ниска - измежду приключилите „ Туризъм “ (26%).
Друга оригиналност в рейтинговата система на страната е включването на знаци, измерващи каузи на студентите първо потомство. Близо 37% от студентите, интервюирани за задачите на РСВУ, декларират, че идват от фамилии, в които нито един от двамата родители няма по-високо от приблизително обучение, а под 2% декларират, че идват от фамилии, в които родителите имат единствено главно или по-ниско обучение.
Най-голям дял студенти първо потомство, идващи от фамилии с оптимално достигнато приблизително обучение от родителите, има в направленията „ Материали и материалознание “ (65%), „ Социални действия “ (61%) и „ Педагогика “ (57%). На последващо място се подрежда направлението „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “ с 56%, като това е и сферата с максимален дял студенти, идващи от фамилии с оптимално достигнато главно обучение на родителите – близо 13%. Най-малък дял студенти първо потомство има в направленията „ Стоматология “ и „ Биотехнологии “ (13%), „ Математика “ (15%), „ Медицина “ и „ Театрално и кино изкуство “ (17%).
Делът на студентите първо потомство е индикативен за достъпността и за включващия темперамент на висшето обучение.
Най-висок междинен триумф от дипломата за приключено приблизително обучение имат студентите в първи курс в направленията „ Медицина “ (5,73), „ Фармация “ и „ Стоматология “ (5,69), и „ Математика “ (5,59).
С най-нисък триумф от приключено приблизително обучение са първокурсниците в направлението „ Материали и материалознание “ (4,42). Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение на признатите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през предходната година. Това е най-високото измерено равнище, откогато се поддържат данни по този знак в рейтинговата система от 2013 година насам.
Трите професионални посоки с максимален брой студенти през 2024 година са: „ Икономика “ с 25 383, „ Педагогика “ (16 448) и „ Медицина “ (13 265). Най-малко студенти се образоват в направлението „ Теория на изкуствата “ – 54.
Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ – с 18 988, следвано от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ – с 15 801, и от УНСС – с 15 671 студенти.
В 12 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се образоват половината от студентите в страната. Другата половина се образоват в останалите 42 упълномощени висши учебни заведения.
В частни висши учебни заведения се образоват близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши учебни заведения е максимален в професионалните посоки „ Театрално и кино изкуство “ – 70%, „ Изобразително изкуство “ – 45%, „ Теория на изкуствата “- 43% и „ Администрация и ръководство “ – 41%.
В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България се удвоява – от към 4% през 2013 година до близо 9% от настоящите студенти през 2024 година
Делът на задграничните студенти е максимален в направленията „ Медицина “ (58% от настоящите студенти), „ Стоматология “ (47%) и „ Ветеринарна медицина “ (31%). В още четири професионални посоки задграничните студенти надвишават 10% от броя на настоящите студенти. Това са „ Фармация “ (14%), „ Транспорт, мореплаване и авиация “ (13%), „ Музикално и танцово изкуство “ (12%) и „ Туризъм “ (11%).
В общите стандартизирани ранглисти по професионални посоки на рейтинговата система за 2024 година СУ „ Св. Климент Охридски “ се класира преди всичко в 22 професионални посоки от общо 29, с които взе участие в класациите.
Техническият университет в София се класира преди всичко в шест професионални посоки от общо 11, с които взе участие в класациите.
Медицинският университет в София е първи във всичките пет посоки, по които предлага образование. Химикотехнологичният и металургичен университет има три първи места.
Аграрният университет в Пловдив, Тракийският университет в Стара Загора и Лесотехническият университет в София имат по две първи места. Други 11 висши учебни заведения оглавяват по една ранглиста.
Още четири висши учебни заведения оглавяват ранглисти по съответна образователно-квалификационна степен. В осем професионални посоки общите ранглисти се оглавяват от висши учебни заведения отвън столицата, а в едно професионално направление – от частно висше учебно заведение.
Рейтинговата система съпоставя представянето на 51 упълномощени висши учебни заведения, предлагащи образование в България в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, обществените условия, достъпността на образованието, престижността и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда.
В 14-ото следващо издание на рейтинговата система на висшите учебни заведения в България с настояща информация от 2024 година Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ заема първо място в 22 професионални посоки, в които образова студенти.
Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ заема първо място в 22
професионални посоки, в които образова студенти – „ Биологически науки “, „ Биотехнологии “, „ Икономика “, „ Информатика и компютърни науки “, „ История и археология “, „ Математика “, „ Науки за земята “, „ Обществени връзки и осведомителни науки “, „ Педагогика “, „ Педагогика на образованието по… “, „ Политически науки “, „ Право “, „ Психология “, „ Религия и теология “, „ Социални действия “, „ Социология, антропология и науки за културата “, „ Теория и ръководство на образованието “, „ Туризъм “, „ Физически науки “, „ Филология “, „ Философия “ и „ Химически науки “, в следващото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България с настояща информация от 2024 година
Рейтинговата система съпоставя представянето на 51 висши учебни заведения в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижността и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда.
За 2024 година в Рейтинговата система са включени 51 упълномощени висши учебни заведения, предлагащи образование в България в границите на 52 професионални посоки.
Въз основа на десетки индикатори са мерят разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижността и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда.
Рейтинговата система съдържа информация и за най-често срещаните специалности измежду приключилите другите професионални посоки в другите университети, както и лист със специалностите, по които обособените висши учебни заведения дават образование.
Целта е да се подкрепят кандидат-студентите в напъните им да създадат осведомен избор и да се ориентират в многообразието от благоприятни условия за образование, които се оферират от висшите учебни заведения в България.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
През 2024 година продължава наклонността за възстановяване на реализацията на висшистите на трудовия пазар в България, пораства делът на приключилите магистърски стратегии, работещи по специалността си, приходите им също се усилват.
Това сочат данните от 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България (РСВУ).
Те бяха показани през днешния ден от служебния министър на образованието и науката Галин Цоков и изпълнителния шеф на „ Отворено общество “ Георги Стойчев, предава Българска телеграфна агенция.
Придобиването на по-висока степен на висше обучение води до възстановяване на възможностите за сполучлива реализация на пазара на труда, демонстрира новото издание.
Над 85% от приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение и близо 70% от приключилите магистърски стратегии след добита степен на висше обучение работят на позиции за висшисти или по предопределение, до момента в който едвам 51% от приключилите бакалавърски стратегии работят на сходни позиции.
Завършилите магистърски стратегии се отличават с по-високи приходи, с по-висок дял на обезпечените и с по-ниска безработица в съпоставяне със приключилите бакалавърски стратегии.
Делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до 61% от 59% през предходната година и при 46% през 2014 година
Средният облагаем приход на приключилите също нараства, достигайки до 2523 лв. от 2200 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година
Безработицата измежду българските жители, приключили висше обучение в България през предходните пет години, се задържа на ниско ниво – от малко над 2%, като за приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение това ниво е едвам към 1%.
Делът на приключилите, които не се обезпечават в страната, също остава на достигнатото през предходната година рекордно ниско ниво от 14% при над 25% през 2014 година
Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите „ Военно дело “ и „ Информатика и компютърни науки “ (над 4500 лева.),
следвани от тези, които са приключили „ Математика “, „ Металургия “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Национална сигурност “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Енергетика “, „ Обществено здраве “ и „ Електротехника, електроника и автоматика “ (между 3000 и 4000 лева.).
На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход получават приключилите магистърски стратегии в направлението „ Администрация и ръководство “ на Американския университет (9697 лева.) и „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (7869 лева.) и Нов български университет (7200 лева.).
Сред приключилите бакалавърски стратегии най-голям облагаем приход имат приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (6738 лева.).
Въпреки тези позитивни трендове новото издание на националната рейтингова система за поредна година демонстрира, че съществуват огромни разлики в междинните равнища на приходи, безработица и приложение на добитото висше обучение на дипломиралите се според от приключеното професионално направление, както и според от приключеното съответно висше учебно заведение даже и в границите на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Математика “, „ Фармация “, „ Стоматология “, „ Металургия “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-висока – измежду приключилите „ Социални действия “ (3,8%).
Най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) има измежду приключилите „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Стоматология “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-ниска - измежду приключилите „ Туризъм “ (26%).
Друга оригиналност в рейтинговата система на страната е включването на знаци, измерващи каузи на студентите първо потомство. Близо 37% от студентите, интервюирани за задачите на РСВУ, декларират, че идват от фамилии, в които нито един от двамата родители няма по-високо от приблизително обучение, а под 2% декларират, че идват от фамилии, в които родителите имат единствено главно или по-ниско обучение.
Най-голям дял студенти първо потомство, идващи от фамилии с оптимално достигнато приблизително обучение от родителите, има в направленията „ Материали и материалознание “ (65%), „ Социални действия “ (61%) и „ Педагогика “ (57%). На последващо място се подрежда направлението „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “ с 56%, като това е и сферата с максимален дял студенти, идващи от фамилии с оптимално достигнато главно обучение на родителите – близо 13%. Най-малък дял студенти първо потомство има в направленията „ Стоматология “ и „ Биотехнологии “ (13%), „ Математика “ (15%), „ Медицина “ и „ Театрално и кино изкуство “ (17%).
Делът на студентите първо потомство е индикативен за достъпността и за включващия темперамент на висшето обучение.
Най-висок междинен триумф от дипломата за приключено приблизително обучение имат студентите в първи курс в направленията „ Медицина “ (5,73), „ Фармация “ и „ Стоматология “ (5,69), и „ Математика “ (5,59).
С най-нисък триумф от приключено приблизително обучение са първокурсниците в направлението „ Материали и материалознание “ (4,42). Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение на признатите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през предходната година. Това е най-високото измерено равнище, откогато се поддържат данни по този знак в рейтинговата система от 2013 година насам.
Трите професионални посоки с максимален брой студенти през 2024 година са: „ Икономика “ с 25 383, „ Педагогика “ (16 448) и „ Медицина “ (13 265). Най-малко студенти се образоват в направлението „ Теория на изкуствата “ – 54.
Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ – с 18 988, следвано от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ – с 15 801, и от УНСС – с 15 671 студенти.
В 12 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се образоват половината от студентите в страната. Другата половина се образоват в останалите 42 упълномощени висши учебни заведения.
В частни висши учебни заведения се образоват близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши учебни заведения е максимален в професионалните посоки „ Театрално и кино изкуство “ – 70%, „ Изобразително изкуство “ – 45%, „ Теория на изкуствата “- 43% и „ Администрация и ръководство “ – 41%.
В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България се удвоява – от към 4% през 2013 година до близо 9% от настоящите студенти през 2024 година
Делът на задграничните студенти е максимален в направленията „ Медицина “ (58% от настоящите студенти), „ Стоматология “ (47%) и „ Ветеринарна медицина “ (31%). В още четири професионални посоки задграничните студенти надвишават 10% от броя на настоящите студенти. Това са „ Фармация “ (14%), „ Транспорт, мореплаване и авиация “ (13%), „ Музикално и танцово изкуство “ (12%) и „ Туризъм “ (11%).
В общите стандартизирани ранглисти по професионални посоки на рейтинговата система за 2024 година СУ „ Св. Климент Охридски “ се класира преди всичко в 22 професионални посоки от общо 29, с които взе участие в класациите.
Техническият университет в София се класира преди всичко в шест професионални посоки от общо 11, с които взе участие в класациите.
Медицинският университет в София е първи във всичките пет посоки, по които предлага образование. Химикотехнологичният и металургичен университет има три първи места.
Аграрният университет в Пловдив, Тракийският университет в Стара Загора и Лесотехническият университет в София имат по две първи места. Други 11 висши учебни заведения оглавяват по една ранглиста.
Още четири висши учебни заведения оглавяват ранглисти по съответна образователно-квалификационна степен. В осем професионални посоки общите ранглисти се оглавяват от висши учебни заведения отвън столицата, а в едно професионално направление – от частно висше учебно заведение.
Рейтинговата система съпоставя представянето на 51 упълномощени висши учебни заведения, предлагащи образование в България в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, обществените условия, достъпността на образованието, престижността и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда.
В 14-ото следващо издание на рейтинговата система на висшите учебни заведения в България с настояща информация от 2024 година Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ заема първо място в 22 професионални посоки, в които образова студенти.
Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ заема първо място в 22
професионални посоки, в които образова студенти – „ Биологически науки “, „ Биотехнологии “, „ Икономика “, „ Информатика и компютърни науки “, „ История и археология “, „ Математика “, „ Науки за земята “, „ Обществени връзки и осведомителни науки “, „ Педагогика “, „ Педагогика на образованието по… “, „ Политически науки “, „ Право “, „ Психология “, „ Религия и теология “, „ Социални действия “, „ Социология, антропология и науки за културата “, „ Теория и ръководство на образованието “, „ Туризъм “, „ Физически науки “, „ Филология “, „ Философия “ и „ Химически науки “, в следващото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България с настояща информация от 2024 година
Рейтинговата система съпоставя представянето на 51 висши учебни заведения в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижността и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда.
За 2024 година в Рейтинговата система са включени 51 упълномощени висши учебни заведения, предлагащи образование в България в границите на 52 професионални посоки.
Въз основа на десетки индикатори са мерят разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижността и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда.
Рейтинговата система съдържа информация и за най-често срещаните специалности измежду приключилите другите професионални посоки в другите университети, както и лист със специалностите, по които обособените висши учебни заведения дават образование.
Целта е да се подкрепят кандидат-студентите в напъните им да създадат осведомен избор и да се ориентират в многообразието от благоприятни условия за образование, които се оферират от висшите учебни заведения в България.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ