За да се справи с Тръмп, Европа не трябва да се държи като жертва
Сподели
През 1981 година социолозите Бети Грейсън и Морис Щайн организират известното към този момент изследване за това по какъв начин насилниците избират евентуалните си цели. Учените слагат видеокамера на многолюден тротоар в Ню Йорк и записват минувачите. След това демонстрират видеото на пандизчии, които излежават присъди за принуждение против непознати (въоръжен обир, обезчестяване и убийство). На пандизчиите е сложена задачата да оценят пешеходците по канара от 1 до 10, от „ доста елементарно “ до „ по-добре да го избегна, заплахата е огромна “.
Резултатите са поразителни. Всеки пандизчия избира един човек, който съгласно него съставлява лесна цел. Изборът не се основава единствено на пол, раса или възраст, както може да се чака. Възрастните дами и разсеяните професори не попадат автоматизирано измежду определените. Други са критериите, които оказват въздействие върху решението. Престъпниците разчитат невербалните знаци на пешеходците – по какъв начин вървят, по какъв начин движат ръцете и главите си, какъв брой самоуверени наподобяват – и по този начин избират своите жертви. Насочват се към тези, които съгласно тях имат лъчение на жертви.
Припомних си това изследване, когато размишлявах върху стратегическите алтернативи на Европа по отношение на новата американска администрация. Ранните дейности на екипа на Тръмп демонстрират, че новоизбраният президент е решил да показва силата си не като се конфронтира с съперниците на Америка, а като подчини съдружниците на Вашингтон. Претенциите на Доналд Тръмп към Гренландия и Канада и туитовете на Илон Мъск, призоваващи за промяна на режима в Обединеното кралство, са най-ясните индикации за тази игра. Очевидно Тръмп се надява, че посредством груби закани към своите съдружници ще принуди останалите да следват желанията му.
Страните членки на Европейски Съюз имат всички учредения да се тормозят, че методът на Вашингтон към тях ще повтори казаното наскоро от някогашния съветски президент Дмитрий Медведев, че „ би трябвало да се поддържат всички разрушителни процеси в Европа “.
Глобално изследване на публичното мнение, извършено в края на 2024 година от Европейския съвет за външна политика, демонстрира, че когато Тръмп се завърне в Белия дом, „ огромна част от света ще го приветства “. Докато европейците и южнокорейците гледат на него като на недодялан рушител, болшинството от останалите имат вяра, че той е добър избор за Америка, за личната им страна и за международния мир.
Високото утвърждение за Тръмп може да е разследване от естествената поддръжка за един победител. Възможно е настройките бързо да се трансформират, в случай че заканите му за повдигане на митата влязат в действие или в случай че не успее да постави завършек на споровете в Украйна и Близкия изток.
Има обаче нещо по-интересно. Откритото пренебрежение на Тръмп към интернационалните правила се възприема от мнозина в незападния свят като желано пред непоносимото двуличие на предходната демократична администрация. Под управлението на Тръмп Съединени американски щати най-накрая ще се трансфорат в естествена велика мощ – имперска, само че не кръстоносна. Съединените щати няма повече да претендират, че са по-добри от всички останали страни, а по-скоро ще работят въз основа на допускането, че са по-силни от тях.
Проучването на ЕВСП обаче демонстрира и други трендове, които откриват благоприятни условия пред Европа. Незападният свят може и да приветства Тръмп, само че мнозина там преглеждат Китай, а не Съединени американски щати като идващия световен хегемон.
През 2016 година основен миг в световната тактика на Тръмп бе да раздели Китай от Русия. Това към този момент не наподобява реалистично. Проучването на ЕСВП демонстрира, че през последната година съветското и китайското общество, както и водачите на двете страни, към този момент се възприемат като съдружници. В същото време едвам един от всеки пет европейци гледа на Съединени американски щати като на съдружник. Докато Америка е подготвена да хвърли личните си съдружници под рейса, Москва и Пекин преоткриват преимуществата на своето партньорство.
Но въпреки да наподобява, че като че ли Тръмп е отписал Европа, мнозина отвън Запада не престават да гледат на нея като на изключителна мощ. Затова за Европа е от първостепенно значение в тази враждебна среда в никакъв случай да не наподобява като жертва. Европейските страни не трябва да бързат нито да угодят на новия президент, нито да му се опълчват. Те би трябвало да завоюват време, с цел да решат какво да вършат с американските софтуерни колоси или по какъв начин да отговорят на заканите за повишение на митата. Трябва интензивно да се ангажират с Турция и други незападни сили, когато разискват гаранциите за сигурност за Украйна. Изправена пред натиска на Тръмп, Европа би трябвало по-скоро да обърква, в сравнение с да се опълчва. А най-объркващото нещо за Тръмп ще бъдат европейски водачи, които се концентрират върху личните си общества, а не върху новата американска администрация.
Ключът към всяка една европейска тактика следва да бъде разбирането, че парадоксално, 20 януари няма да е просто началото на новия президентски мандат на Тръмп, само че и връхната точка на неговото световно въздействие.
Преводът на публикацията от „ Файненшъл таймс “ е оповестен в.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
През 1981 година социолозите Бети Грейсън и Морис Щайн организират известното към този момент изследване за това по какъв начин насилниците избират евентуалните си цели. Учените слагат видеокамера на многолюден тротоар в Ню Йорк и записват минувачите. След това демонстрират видеото на пандизчии, които излежават присъди за принуждение против непознати (въоръжен обир, обезчестяване и убийство). На пандизчиите е сложена задачата да оценят пешеходците по канара от 1 до 10, от „ доста елементарно “ до „ по-добре да го избегна, заплахата е огромна “.
Резултатите са поразителни. Всеки пандизчия избира един човек, който съгласно него съставлява лесна цел. Изборът не се основава единствено на пол, раса или възраст, както може да се чака. Възрастните дами и разсеяните професори не попадат автоматизирано измежду определените. Други са критериите, които оказват въздействие върху решението. Престъпниците разчитат невербалните знаци на пешеходците – по какъв начин вървят, по какъв начин движат ръцете и главите си, какъв брой самоуверени наподобяват – и по този начин избират своите жертви. Насочват се към тези, които съгласно тях имат лъчение на жертви.
Припомних си това изследване, когато размишлявах върху стратегическите алтернативи на Европа по отношение на новата американска администрация. Ранните дейности на екипа на Тръмп демонстрират, че новоизбраният президент е решил да показва силата си не като се конфронтира с съперниците на Америка, а като подчини съдружниците на Вашингтон. Претенциите на Доналд Тръмп към Гренландия и Канада и туитовете на Илон Мъск, призоваващи за промяна на режима в Обединеното кралство, са най-ясните индикации за тази игра. Очевидно Тръмп се надява, че посредством груби закани към своите съдружници ще принуди останалите да следват желанията му.
Страните членки на Европейски Съюз имат всички учредения да се тормозят, че методът на Вашингтон към тях ще повтори казаното наскоро от някогашния съветски президент Дмитрий Медведев, че „ би трябвало да се поддържат всички разрушителни процеси в Европа “.
Глобално изследване на публичното мнение, извършено в края на 2024 година от Европейския съвет за външна политика, демонстрира, че когато Тръмп се завърне в Белия дом, „ огромна част от света ще го приветства “. Докато европейците и южнокорейците гледат на него като на недодялан рушител, болшинството от останалите имат вяра, че той е добър избор за Америка, за личната им страна и за международния мир.
Високото утвърждение за Тръмп може да е разследване от естествената поддръжка за един победител. Възможно е настройките бързо да се трансформират, в случай че заканите му за повдигане на митата влязат в действие или в случай че не успее да постави завършек на споровете в Украйна и Близкия изток.
Има обаче нещо по-интересно. Откритото пренебрежение на Тръмп към интернационалните правила се възприема от мнозина в незападния свят като желано пред непоносимото двуличие на предходната демократична администрация. Под управлението на Тръмп Съединени американски щати най-накрая ще се трансфорат в естествена велика мощ – имперска, само че не кръстоносна. Съединените щати няма повече да претендират, че са по-добри от всички останали страни, а по-скоро ще работят въз основа на допускането, че са по-силни от тях.
Проучването на ЕВСП обаче демонстрира и други трендове, които откриват благоприятни условия пред Европа. Незападният свят може и да приветства Тръмп, само че мнозина там преглеждат Китай, а не Съединени американски щати като идващия световен хегемон.
През 2016 година основен миг в световната тактика на Тръмп бе да раздели Китай от Русия. Това към този момент не наподобява реалистично. Проучването на ЕСВП демонстрира, че през последната година съветското и китайското общество, както и водачите на двете страни, към този момент се възприемат като съдружници. В същото време едвам един от всеки пет европейци гледа на Съединени американски щати като на съдружник. Докато Америка е подготвена да хвърли личните си съдружници под рейса, Москва и Пекин преоткриват преимуществата на своето партньорство.
Но въпреки да наподобява, че като че ли Тръмп е отписал Европа, мнозина отвън Запада не престават да гледат на нея като на изключителна мощ. Затова за Европа е от първостепенно значение в тази враждебна среда в никакъв случай да не наподобява като жертва. Европейските страни не трябва да бързат нито да угодят на новия президент, нито да му се опълчват. Те би трябвало да завоюват време, с цел да решат какво да вършат с американските софтуерни колоси или по какъв начин да отговорят на заканите за повишение на митата. Трябва интензивно да се ангажират с Турция и други незападни сили, когато разискват гаранциите за сигурност за Украйна. Изправена пред натиска на Тръмп, Европа би трябвало по-скоро да обърква, в сравнение с да се опълчва. А най-объркващото нещо за Тръмп ще бъдат европейски водачи, които се концентрират върху личните си общества, а не върху новата американска администрация.
Ключът към всяка една европейска тактика следва да бъде разбирането, че парадоксално, 20 януари няма да е просто началото на новия президентски мандат на Тръмп, само че и връхната точка на неговото световно въздействие.
Преводът на публикацията от „ Файненшъл таймс “ е оповестен в.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ