АФП: България и Северна Македония се борят за албански села
Сподели
Преброяването на популацията в Албания възпламени нова искра в дългогодишния спор сред прилежащите балкански страни България и Северна Македония, написа Агенция Франс Прес в репортаж от югоизточно албанско село, озаглавен „ България и Северна Македония се борят за албански села “.
Агенцията отбелязва, че „ и двете страни считат за свое намаляващото македонско малцинство в Албания “. Местни поданици споделят, че битката за определянето на идентичността е неравна, защото тези, които изберат да станат българи, получават и скъпото европейско поданство, се показва още в репортажа.
Агенция Франс Прес припомня, че София и Скопие от десетилетия имат пререкания за езика, идентичността и историята, а последният спор се е концентрирал „ върху група изчезващи македоноезични села “ в едно от най-красивите кътчета на Югоизточна Албания на брега на Преспанското езеро, директно до границата с Гърция и Северна Македония.
„ По преобладаващо опустелите улици на Пустец има табели на албански и македонски език. Но доста къщи и здания са изоставени, с напукани стени, олющена багра и счупени прозорци “, разказва ситуацията авторката. Както в огромна част от селските региони на Албания, младежите са напуснали, с цел да търсят по-добър живот, а локалните поданици настояват, че популацията е намаляло от 3300 души през 2011 година до едвам 1200 души, се добавя в репортажа.
Агенцията показва, че от 1912 година до 1945 година Албания счита жителите му за българи. Но след края на Втората международна война и основаването на македонската република в границите на Югославия, Албания ги класифицира като македонци, съгласно специалиста по интернационалните връзки от Тирана Арди Бидо.
„ Преди преброяването на популацията в Албания в края на предходната година някои представители на дребната македонска общественост обявиха, че са подложени на все по-голям напън да се разпознават като българи – обвиняване, което България изрично отхвърли “, написа Агенция Франс Прес и цитира Васил Стерьовски, водач на Македонския алианс за европейска интеграция, локална политическа партия на обявяващи се за етнически македонци, съгласно който опцията за приемане на европейски паспорт е засегнала мощно тяхната общественост.
Цитиран е и шефът на главното учебно заведение в Пустец Траян Вангеловски, който показва страдание, че селото „ се е трансформирало в полесражение за междуетнически спорове сред България и Северна Македония “.
В продължение на десетилетия Скопие „ отхвърляше съществуването на българска общественост освен в Северна Македония, само че и в Албания “, декларира в това време българското посолство в Албания за Франс прес. „ В предишното те (албанските българи) не са имали тази опция и за мнозина е било логически избор да се разгласят за македонци, като се има поради общият културен и исторически генезис “, се добавя в изказването на посолството, съгласно което „ тяхното решение би трябвало да бъде почетено “.
„ Аз съм жител на Албания, само че произходът ми е български “, споделя Хакши Пируши, който работи за основана в Тирана организация с нестопанска цел, подкрепяща българското малцинство. „ Говорим български… Пеем на български. Плачем на български “, показва още той и добавя: „ за първи път имаме право да заявим намерено своя генезис “.
Пируши отхвърля да е имало насила от страна на България и вместо това означи, че има „ напън от страна на Северна Македония “, написа още Агенция Франс Прес.
Експертът по интернационалните връзки, основан в Тирана, Арди Бидо счита, че „ с изключение на неяснотата за идентичността има и втори фактор – подправени заявления “. „ Някои хора може да се разпознават като македонци, само че публично да се разгласят за българи, с цел да получат европейски паспорт “, изяснява той пред Агенция Франс Прес.
Агенцията показва още, базирайки се на данни от българското Министерство на правораздаването, че през последните четири години близо 4000 албански жители са получили български документи за пътешестване.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Преброяването на популацията в Албания възпламени нова искра в дългогодишния спор сред прилежащите балкански страни България и Северна Македония, написа Агенция Франс Прес в репортаж от югоизточно албанско село, озаглавен „ България и Северна Македония се борят за албански села “.
Агенцията отбелязва, че „ и двете страни считат за свое намаляващото македонско малцинство в Албания “. Местни поданици споделят, че битката за определянето на идентичността е неравна, защото тези, които изберат да станат българи, получават и скъпото европейско поданство, се показва още в репортажа.
Агенция Франс Прес припомня, че София и Скопие от десетилетия имат пререкания за езика, идентичността и историята, а последният спор се е концентрирал „ върху група изчезващи македоноезични села “ в едно от най-красивите кътчета на Югоизточна Албания на брега на Преспанското езеро, директно до границата с Гърция и Северна Македония.
„ По преобладаващо опустелите улици на Пустец има табели на албански и македонски език. Но доста къщи и здания са изоставени, с напукани стени, олющена багра и счупени прозорци “, разказва ситуацията авторката. Както в огромна част от селските региони на Албания, младежите са напуснали, с цел да търсят по-добър живот, а локалните поданици настояват, че популацията е намаляло от 3300 души през 2011 година до едвам 1200 души, се добавя в репортажа.
Агенцията показва, че от 1912 година до 1945 година Албания счита жителите му за българи. Но след края на Втората международна война и основаването на македонската република в границите на Югославия, Албания ги класифицира като македонци, съгласно специалиста по интернационалните връзки от Тирана Арди Бидо.
„ Преди преброяването на популацията в Албания в края на предходната година някои представители на дребната македонска общественост обявиха, че са подложени на все по-голям напън да се разпознават като българи – обвиняване, което България изрично отхвърли “, написа Агенция Франс Прес и цитира Васил Стерьовски, водач на Македонския алианс за европейска интеграция, локална политическа партия на обявяващи се за етнически македонци, съгласно който опцията за приемане на европейски паспорт е засегнала мощно тяхната общественост.
Цитиран е и шефът на главното учебно заведение в Пустец Траян Вангеловски, който показва страдание, че селото „ се е трансформирало в полесражение за междуетнически спорове сред България и Северна Македония “.
В продължение на десетилетия Скопие „ отхвърляше съществуването на българска общественост освен в Северна Македония, само че и в Албания “, декларира в това време българското посолство в Албания за Франс прес. „ В предишното те (албанските българи) не са имали тази опция и за мнозина е било логически избор да се разгласят за македонци, като се има поради общият културен и исторически генезис “, се добавя в изказването на посолството, съгласно което „ тяхното решение би трябвало да бъде почетено “.
„ Аз съм жител на Албания, само че произходът ми е български “, споделя Хакши Пируши, който работи за основана в Тирана организация с нестопанска цел, подкрепяща българското малцинство. „ Говорим български… Пеем на български. Плачем на български “, показва още той и добавя: „ за първи път имаме право да заявим намерено своя генезис “.
Пируши отхвърля да е имало насила от страна на България и вместо това означи, че има „ напън от страна на Северна Македония “, написа още Агенция Франс Прес.
Експертът по интернационалните връзки, основан в Тирана, Арди Бидо счита, че „ с изключение на неяснотата за идентичността има и втори фактор – подправени заявления “. „ Някои хора може да се разпознават като македонци, само че публично да се разгласят за българи, с цел да получат европейски паспорт “, изяснява той пред Агенция Франс Прес.
Агенцията показва още, базирайки се на данни от българското Министерство на правораздаването, че през последните четири години близо 4000 албански жители са получили български документи за пътешестване.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ