Радев, БСП и „Възраждане“ черпят политическа подкрепа от опазването на съветската митология
Сподели
Повдигането на тематиката за пловдивския Альоша идва тъкмо в точния момент – с цел да не загасне след свалянето на МОЧА дебата за ориста на руските монументи у нас.
Най-вече – тъй като в него най-сетне изкачат много неуместни истини за установяването на Съветския режим у нас и ролята на Българска комунистическа партия, която Българска социалистическа партия и Възраждане се пробват да прикрият посредством извратеното показване на обстоятелствата съгласно комунистическата историография.
В този развой са значими за отбелязване и няколко открояващи се политически обстоятелства.
На първо място, фактът че в Пловдив тематиката се повдига отново от ПП-ДБ би трябвало ясно да покаже и на последния подведен „ наследник – някогашен седесар “ кои и къде са останалите достоверни антикомунисти през днешния ден.
Това е изключително значимо, поради ругатните, с които те бяха обсипвани от пристаналите на ГЕРБ „ остарели седесари “ и от „ десни “ анализатори – че са левичари, леви либерали, розови, даже комунисти.
На второ място, позиционирането в медиите като единствени „ десни “ и „ консерватори “
за ГЕРБ бе главен агитационен разказ, само че въпреки всичко в последна сметка постоянно най-важни остават делата.
А те сочат, че след 15 години във властта на огромните градове нищо антикомунистическо няма направено – с изключение на поддръжката на решението на Демократична България за МОЧА, поради политическата обстановка.
Това мощно пролича и в Пловдив – освен че такава тематика не е повдигана от ГЕРБ, а в този момент когато това го направи ПП-ДБ – кметът на ГЕРБ търси всевъзможни аргументи тематиката да бъде отклонена, сякаш че имало по-важни задания или трябвало референдум. Това слага въпроса за действителната, а не фасадната идеологическа физиономия на тази партия.
На трето място, Българска социалистическа партия и Възраждане потвърдиха, че тяхното политическо съществуване се крепи напълно на употребата на наложената руска митология за фашизма у нас и на жертвите на тези легенди – главно хората 65+, само че и техните деца, закърмени със същите легенди.
В този подтекст – дружно с Радев – те черпят политическа поддръжка от опазването на руската митология и построената визия на соц поколенията, че руската власт в техните млади години е била антифашистка (половин век след края на фашизма в Европа), а не тоталитарна антинародна власт.
Именно комунистическата версия на историята е тяхната политическа еднаквост.
Затова за тях врагове, безродници и родоотстъпници са всички хора, които живеят в актуалния либерален свят и респективно желаят цялата истина за руската власт у нас.
А този блян за истината постоянно някак си щяло да докара до:
– изтриване на националната памет за фашизма, поддържана от Альошите
– присвояване на информация за нашите възпитаници посредством Школото от британци,
– възбрана на “Аз съм българче ” и прочие
Да не припомняме опасността от анулация на турското робство; кражбата на децата от норвежците и на момите от сирийците и така нататък
Продажбата на боязън от… светлината.
А когато поставяш концепцията за закон против дезинформацията, ставаш обект на ненавист и „ ласкави “ думи в „ Дума “ от блюстители на руската истина като Симов, а.к.а младия Хрушчов.
Коментарът е оповестен в профила на създателя във „ Facebook “. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Повдигането на тематиката за пловдивския Альоша идва тъкмо в точния момент – с цел да не загасне след свалянето на МОЧА дебата за ориста на руските монументи у нас.
Най-вече – тъй като в него най-сетне изкачат много неуместни истини за установяването на Съветския режим у нас и ролята на Българска комунистическа партия, която Българска социалистическа партия и Възраждане се пробват да прикрият посредством извратеното показване на обстоятелствата съгласно комунистическата историография.
В този развой са значими за отбелязване и няколко открояващи се политически обстоятелства.
На първо място, фактът че в Пловдив тематиката се повдига отново от ПП-ДБ би трябвало ясно да покаже и на последния подведен „ наследник – някогашен седесар “ кои и къде са останалите достоверни антикомунисти през днешния ден.
Това е изключително значимо, поради ругатните, с които те бяха обсипвани от пристаналите на ГЕРБ „ остарели седесари “ и от „ десни “ анализатори – че са левичари, леви либерали, розови, даже комунисти.
На второ място, позиционирането в медиите като единствени „ десни “ и „ консерватори “
за ГЕРБ бе главен агитационен разказ, само че въпреки всичко в последна сметка постоянно най-важни остават делата.
А те сочат, че след 15 години във властта на огромните градове нищо антикомунистическо няма направено – с изключение на поддръжката на решението на Демократична България за МОЧА, поради политическата обстановка.
Това мощно пролича и в Пловдив – освен че такава тематика не е повдигана от ГЕРБ, а в този момент когато това го направи ПП-ДБ – кметът на ГЕРБ търси всевъзможни аргументи тематиката да бъде отклонена, сякаш че имало по-важни задания или трябвало референдум. Това слага въпроса за действителната, а не фасадната идеологическа физиономия на тази партия.
На трето място, Българска социалистическа партия и Възраждане потвърдиха, че тяхното политическо съществуване се крепи напълно на употребата на наложената руска митология за фашизма у нас и на жертвите на тези легенди – главно хората 65+, само че и техните деца, закърмени със същите легенди.
В този подтекст – дружно с Радев – те черпят политическа поддръжка от опазването на руската митология и построената визия на соц поколенията, че руската власт в техните млади години е била антифашистка (половин век след края на фашизма в Европа), а не тоталитарна антинародна власт.
Именно комунистическата версия на историята е тяхната политическа еднаквост.
Затова за тях врагове, безродници и родоотстъпници са всички хора, които живеят в актуалния либерален свят и респективно желаят цялата истина за руската власт у нас.
А този блян за истината постоянно някак си щяло да докара до:
– изтриване на националната памет за фашизма, поддържана от Альошите
– присвояване на информация за нашите възпитаници посредством Школото от британци,
– възбрана на “Аз съм българче ” и прочие
Да не припомняме опасността от анулация на турското робство; кражбата на децата от норвежците и на момите от сирийците и така нататък
Продажбата на боязън от… светлината.
А когато поставяш концепцията за закон против дезинформацията, ставаш обект на ненавист и „ ласкави “ думи в „ Дума “ от блюстители на руската истина като Симов, а.к.а младия Хрушчов.
Коментарът е оповестен в профила на създателя във „ Facebook “. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ