България вече 15 години не се ангажира с амбициозни цели за декарбонизация
Сподели
Политиката за енергиен преход на България е в контраст на стратегическата рамка на Европейски Съюз за реализиране на климатична индиферентност към 2050 година
Тя към момента се лимитира до увеличение на каузи на възобновимите енергийни източници (ВЕИ) в крайното енергийно ползване и построяването на нови нуклеарни мощности, които просто да заменят въглищните електроцентрали, без да бъдат преосмислени производството и потреблението на сила във всички стопански браншове.
Това установяват от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) в разбора си, показан по време на кръгла маса на тематика „ Изход от омагьосания кръг: дълготрайна визия за декарбонизация и стопанска промяна на България “.
Подчертава се, че макар че внедряването на новаторски нисковъглеродни технологии крие голям стопански капацитет за страната, България към този момент 15 години не се ангажира с амбициозни цели за декарбонизация, в това число като не задава явен график за преустановяване потреблението на въглища и природен газ, отсрочва цялостната либерализация на енергийните пазари и не облекчава политическата и регулаторна рамка за внедряване на ВЕИ.
ЦИД три сюжета за реализиране на цялостна декарбонизация на българската стопанска система до 2050 година, два от които са учредени на настоящия набор от отраслови политики (WEM) и на проектоверсията на обновения ИНПЕК (NECP-revised).
Третият сюжет за икономическо развиване е учреден на дълготрайна тактика за цялостна декарбонизация до 2050 година
Анализът на сюжетите се стреми да подкрепи българското държавно управление в процеса на актуализация на ИНПЕК посредством основаване на секторни политики, които да ускорят процеса на декарбонизация, да покачат енергийната сигурност и енергийната успеваемост, както и да понижат енергийната беднотия.
Сценариите демонстрират, че при актуалната политическа рамка и обновената проектоверсия на ИНПЕК не се реализира цялостно унищожаване на излъчванията на парникови излъчвания до 2050 година
Освен това, допусканията за енергийното ползване са нереалистично високи, политически стимулирани, и целят да оправдаят големи публични разноски за огромни енергийни планове, които са нежизнеспособни от комерсиална позиция. Най-добрият образец за подобен план е строителството на два нови реактора в АЕЦ „ Козлодуй “.
Постигане на цялостна декарбонизация на българската стопанска система ще зависи както от структурни промени в самостоятелното и груповото държание, по този начин и от всеобщото внедряване на най-иновативните нисковъглеродни технологии.
Изграждането на нови нуклеарни мощности в АЕЦ Козлодуй би трябвало да се отсрочи най-малко за интервала след 2040 година, когато те могат да заместят 5-и и 6-и блок, и то единствено в случай че прогнозите за потреблението го изискват, а към този момент конфигурираните нисковъглеродни мощности не могат да задоволят търсенето.
И трите сюжета, прегледани от разбора, плануват спад на търсенето на електрическа енергия до 2030 година с към 5 %, а главната причина за понижаване на излъчванията на парникови газове е прекратяване изгарянето на въглища и природен газ за произвеждане на електрическа енергия, съчетано с повишение на енергийната успеваемост и електрификацията на браншовете, които не са включени в Европейската скица за търговия с квоти за излъчвания.
За да бъде интензивен енергийният преход, всички въглищни централи следва да бъдат затворени до 2030 година, като в същото време се употребяват оптимално всички финансови механизми за преструктуриране на стопанската система на въглищните райони, преквалификацията на служащите и внедряването на зелени нововъведения.
Осъществяването на този сюжет изисква и предпочитаното присъединение на системи за предпазване на сила с най-малко 2 ГВт мощ, отключването на капацитета за вятърна сила в морските пространства и внедряването на зеления водород и синтетичните горива в промишлеността.
За да се осъществят вложенията в офшорен вятър, България следва да сътвори удобна регулаторна рамка и морски пространствени проекти, които да обезпечат предвидимост за огромните вложители.
С оглед идната, въпреки още веднъж забавена, либерализация на енергийните пазари, държавното управление следва да формулира политики и ограничения, ориентирани към понижаване на енергийната беднотия до под 10% от семействата до 2030 година и премахването ѝ до 2050 година, като насочи обществените прехвърляния към най-уязвимите консуматори.
Програмите за поддръжка следва да бъдат учредени на ясна стратегия за възстановяване на енергийната успеваемост, електрификацията на отоплението и смяната на потребителските привички на семействата и предприятията.
Анализът е в „ Икономически живот “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Политиката за енергиен преход на България е в контраст на стратегическата рамка на Европейски Съюз за реализиране на климатична индиферентност към 2050 година
Тя към момента се лимитира до увеличение на каузи на възобновимите енергийни източници (ВЕИ) в крайното енергийно ползване и построяването на нови нуклеарни мощности, които просто да заменят въглищните електроцентрали, без да бъдат преосмислени производството и потреблението на сила във всички стопански браншове.
Това установяват от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) в разбора си, показан по време на кръгла маса на тематика „ Изход от омагьосания кръг: дълготрайна визия за декарбонизация и стопанска промяна на България “.
Подчертава се, че макар че внедряването на новаторски нисковъглеродни технологии крие голям стопански капацитет за страната, България към този момент 15 години не се ангажира с амбициозни цели за декарбонизация, в това число като не задава явен график за преустановяване потреблението на въглища и природен газ, отсрочва цялостната либерализация на енергийните пазари и не облекчава политическата и регулаторна рамка за внедряване на ВЕИ.
ЦИД три сюжета за реализиране на цялостна декарбонизация на българската стопанска система до 2050 година, два от които са учредени на настоящия набор от отраслови политики (WEM) и на проектоверсията на обновения ИНПЕК (NECP-revised).
Третият сюжет за икономическо развиване е учреден на дълготрайна тактика за цялостна декарбонизация до 2050 година
Анализът на сюжетите се стреми да подкрепи българското държавно управление в процеса на актуализация на ИНПЕК посредством основаване на секторни политики, които да ускорят процеса на декарбонизация, да покачат енергийната сигурност и енергийната успеваемост, както и да понижат енергийната беднотия.
Сценариите демонстрират, че при актуалната политическа рамка и обновената проектоверсия на ИНПЕК не се реализира цялостно унищожаване на излъчванията на парникови излъчвания до 2050 година
Освен това, допусканията за енергийното ползване са нереалистично високи, политически стимулирани, и целят да оправдаят големи публични разноски за огромни енергийни планове, които са нежизнеспособни от комерсиална позиция. Най-добрият образец за подобен план е строителството на два нови реактора в АЕЦ „ Козлодуй “.
Постигане на цялостна декарбонизация на българската стопанска система ще зависи както от структурни промени в самостоятелното и груповото държание, по този начин и от всеобщото внедряване на най-иновативните нисковъглеродни технологии.
Изграждането на нови нуклеарни мощности в АЕЦ Козлодуй би трябвало да се отсрочи най-малко за интервала след 2040 година, когато те могат да заместят 5-и и 6-и блок, и то единствено в случай че прогнозите за потреблението го изискват, а към този момент конфигурираните нисковъглеродни мощности не могат да задоволят търсенето.
И трите сюжета, прегледани от разбора, плануват спад на търсенето на електрическа енергия до 2030 година с към 5 %, а главната причина за понижаване на излъчванията на парникови газове е прекратяване изгарянето на въглища и природен газ за произвеждане на електрическа енергия, съчетано с повишение на енергийната успеваемост и електрификацията на браншовете, които не са включени в Европейската скица за търговия с квоти за излъчвания.
За да бъде интензивен енергийният преход, всички въглищни централи следва да бъдат затворени до 2030 година, като в същото време се употребяват оптимално всички финансови механизми за преструктуриране на стопанската система на въглищните райони, преквалификацията на служащите и внедряването на зелени нововъведения.
Осъществяването на този сюжет изисква и предпочитаното присъединение на системи за предпазване на сила с най-малко 2 ГВт мощ, отключването на капацитета за вятърна сила в морските пространства и внедряването на зеления водород и синтетичните горива в промишлеността.
За да се осъществят вложенията в офшорен вятър, България следва да сътвори удобна регулаторна рамка и морски пространствени проекти, които да обезпечат предвидимост за огромните вложители.
С оглед идната, въпреки още веднъж забавена, либерализация на енергийните пазари, държавното управление следва да формулира политики и ограничения, ориентирани към понижаване на енергийната беднотия до под 10% от семействата до 2030 година и премахването ѝ до 2050 година, като насочи обществените прехвърляния към най-уязвимите консуматори.
Програмите за поддръжка следва да бъдат учредени на ясна стратегия за възстановяване на енергийната успеваемост, електрификацията на отоплението и смяната на потребителските привички на семействата и предприятията.
Анализът е в „ Икономически живот “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ