Вярно ли е че: С приемането на еврото инфлацията ще скочи
Сподели
Покрай настояването на президента Румен Радев за осъществяване на референдум за това подготвена ли е България да одобри еврото от идната година и с проведените от проруската партия „ Възраждане “ митинги през последните дни, се популяризират доста погрешни изказвания и легенди.
Едно от тези изказвания, за които внушения прави и президентът Румен Радев, е че цените ще скочат. Държавният глава даже укори регулаторните органи, че много късно са показали интензивност, с цел да попречат на сходен развой.
Какво обаче демонстрират обстоятелствата?
Опитът на последно включилите се към еврозоната страни демонстрира, че непосредственият резултат от приемането на еврото върху ценовите нива е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите страни в еврозоната.
Това излиза наяве от справката на профилирания уебсайт, който цели да осведоми обществеността за въвеждането на еврото като разплащателна валута у нас.
Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 година, малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше маркиран инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията стартира трайно да понижава.
Тази наклонност не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 година Преминаването от куна към евро имаше едва влияние върху потребителските цени, като резултатът му се пресмята от Евростат взаимно с Хърватската централна банка в повишаване до 0,2 %.
Ефектът от прекосяването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
Ще обеднее ли българинът?
Присъединяването към еврозоната е причина за по-бързо приближаване до междинните европейски приходи. Ако бъдат взети за съпоставяне балтийските страни, може да се види ясно процесът на действителна конвергенция в приходите в годините след приемането им в еврозоната.
През 2022 година нивата на приход на глава от популацията в Литва са 89%, в Естония – 85% и 72% в Латвия (от Европейски Съюз 27 = 100). Още по-показателен е образецът със междинната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония междинната работна заплата пораства, респективно със 108%, 67% и 85% в интервала от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 година
Следователно приходите на популацията нарастват с по-бързи темпове след присъединението към еврозоната.
Страната ще задлъжнее, а хазната – ограбена
Друго погрешно изказване по отношение на влизането на страната в еврозоната е това, че хазната ще бъде опразнена и че българите ще би трябвало да платят отговорностите на европейците.
Присъединяването към еврозоната не значи, че България ще поеме или изплаща задълженията на други страни членки. Всяка страна дава отговор за личните си обществени финанси и задължения. Европейските контракти ясно не разрешават поемането на задължения на други страни членки (клаузата за възбрана на спасяването, така наречен „ no bailout clause “).
България ще продължи да ръководи личния си държавен дълг. Към 2024 година българският държавен дълг е
един от най-ниските в Европейски Съюз – 24,1% от Брутният вътрешен продукт, надалеч под референтната стойност от 60%
Влизането в еврозоната няма да докара автоматизирано до увеличение на дълга или до „ поглъщане в задължения “. Анализите демонстрират, че за страна с валутен ръб и невисок обществен дълг като България резултатите върху лихвените проценти и риска от кредитен взрив са лимитирани.
България към този момент е под строгия контрол на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Единния контролен механизъм, което подсигурява спомагателна непоклатимост на банковата система и обществените финанси.
Присъединяването към еврозоната ще донесе и изгоди, като по-лесно ръководство на ликвидността, понижени транзакционни разноски и присъединяване във вземането на решения за паричната политика на Европейски Съюз
Провеждането на фискална политика в страната се основава на фискални правила, процедури и параметри за фискалното ръководство, заложени в Закона за обществените финанси, Закона за държавния дълг, Закона за Фискалния съвет и автоматизираните корективни механизми.
Те имат за цел основаването на фискална рамка за бюджетното ръководство, която да подсигурява провеждането на благоразумна, предвидима и устойчива политика в средносрочен и дълготраен проект.
Освен на национално, на европейско равнище също работят разнообразни регулаторни ограничения, които служат за „ предварителна защита “ на опцията за разхлабване на фискалната политика.
Така да вземем за пример след световната финансова рецесия от 2008 – 2010 година Пактът за непоклатимост и напредък, който съставлява рамката за фискално ръководство на Европейски Съюз,
беше съществено ревизиран и засилен.
Той съдържа разпореждания против несъразмерни бюджетни дефицити и неустойчива фискална политика, като след влизането в еврозоната страната ни ще бъде подложена и на по-стриктен мониторинг и надзор, по отношение на страните от Европейски Съюз отвън еврозоната, най-много във връзка с проектобюджета си.
По-конкретно, с цел да се обезпечи по-тясно наблюдаване и съгласуваност на икономическата и фискалната политика сред страните от еврозоната, до 15 октомври всяка година страните от еврозоната би трябвало да дават на Европейската комисия планове на националните си бюджети.
В случай на отклоняване на показаните проектобюджети от фискалните правила, страните следва да ги ревизират.
През пролетта на 2024 година бяха признати промени в Пакта за непоклатимост и напредък, които изискват от страните да създават фискално-структурни проекти, с които да подсигуряват поддържането на недостига и дълга към Брутният вътрешен продукт в референтните им граници или намаляването им по еволюционен, реален, резистентен и удобен за растежа метод.България ще се елементарни с националния си суверенитет?
Едно от най-често популяризираните изказвания, най-много измежду симпатизантите на „ Възраждане “, е че с приемането на еврото страната ще се раздели със суверенитета си. Не е ясно от кое място тъкмо идва връзката „ суверенитет-лев “, само че е ясно сигурно, че с изключение на в интервала след комунистическия прелом от 1944 година в границите на две години българската валута не е била обвързана с нито една непозната валута.
През всички останали интервали – преди 9 септември, и по-късно, българският лев постоянно е бил в изискванията на „ взаимозависимост “ от непозната валута, в това число и от съветската рубла.
Твърдението на „ Възраждане “ за загуба на суверенитет след приемане на еврото, опонира с оповестеното от тях желание, след диалози с републикански сенатори в Съединени американски щати, българският лев да бъде вързан за американския $.
С приемане на България в еврозоната, националният суверенитет освен, че няма да бъде понижен, само че даже в противен случай – с гласа на България в ЕЦБ, страната ще взе участие във вземането на решенията, които засягат паричната ѝ единица.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Покрай настояването на президента Румен Радев за осъществяване на референдум за това подготвена ли е България да одобри еврото от идната година и с проведените от проруската партия „ Възраждане “ митинги през последните дни, се популяризират доста погрешни изказвания и легенди.
Едно от тези изказвания, за които внушения прави и президентът Румен Радев, е че цените ще скочат. Държавният глава даже укори регулаторните органи, че много късно са показали интензивност, с цел да попречат на сходен развой.
Какво обаче демонстрират обстоятелствата?
Опитът на последно включилите се към еврозоната страни демонстрира, че непосредственият резултат от приемането на еврото върху ценовите нива е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите страни в еврозоната.
Това излиза наяве от справката на профилирания уебсайт, който цели да осведоми обществеността за въвеждането на еврото като разплащателна валута у нас.
Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 година, малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше маркиран инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията стартира трайно да понижава.
Тази наклонност не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 година Преминаването от куна към евро имаше едва влияние върху потребителските цени, като резултатът му се пресмята от Евростат взаимно с Хърватската централна банка в повишаване до 0,2 %.
Ефектът от прекосяването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
Ще обеднее ли българинът?
Присъединяването към еврозоната е причина за по-бързо приближаване до междинните европейски приходи. Ако бъдат взети за съпоставяне балтийските страни, може да се види ясно процесът на действителна конвергенция в приходите в годините след приемането им в еврозоната.
През 2022 година нивата на приход на глава от популацията в Литва са 89%, в Естония – 85% и 72% в Латвия (от Европейски Съюз 27 = 100). Още по-показателен е образецът със междинната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония междинната работна заплата пораства, респективно със 108%, 67% и 85% в интервала от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 година
Следователно приходите на популацията нарастват с по-бързи темпове след присъединението към еврозоната.
Страната ще задлъжнее, а хазната – ограбена
Друго погрешно изказване по отношение на влизането на страната в еврозоната е това, че хазната ще бъде опразнена и че българите ще би трябвало да платят отговорностите на европейците.
Присъединяването към еврозоната не значи, че България ще поеме или изплаща задълженията на други страни членки. Всяка страна дава отговор за личните си обществени финанси и задължения. Европейските контракти ясно не разрешават поемането на задължения на други страни членки (клаузата за възбрана на спасяването, така наречен „ no bailout clause “).
България ще продължи да ръководи личния си държавен дълг. Към 2024 година българският държавен дълг е
един от най-ниските в Европейски Съюз – 24,1% от Брутният вътрешен продукт, надалеч под референтната стойност от 60%
Влизането в еврозоната няма да докара автоматизирано до увеличение на дълга или до „ поглъщане в задължения “. Анализите демонстрират, че за страна с валутен ръб и невисок обществен дълг като България резултатите върху лихвените проценти и риска от кредитен взрив са лимитирани.
България към този момент е под строгия контрол на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Единния контролен механизъм, което подсигурява спомагателна непоклатимост на банковата система и обществените финанси.
Присъединяването към еврозоната ще донесе и изгоди, като по-лесно ръководство на ликвидността, понижени транзакционни разноски и присъединяване във вземането на решения за паричната политика на Европейски Съюз
Провеждането на фискална политика в страната се основава на фискални правила, процедури и параметри за фискалното ръководство, заложени в Закона за обществените финанси, Закона за държавния дълг, Закона за Фискалния съвет и автоматизираните корективни механизми.
Те имат за цел основаването на фискална рамка за бюджетното ръководство, която да подсигурява провеждането на благоразумна, предвидима и устойчива политика в средносрочен и дълготраен проект.
Освен на национално, на европейско равнище също работят разнообразни регулаторни ограничения, които служат за „ предварителна защита “ на опцията за разхлабване на фискалната политика.
Така да вземем за пример след световната финансова рецесия от 2008 – 2010 година Пактът за непоклатимост и напредък, който съставлява рамката за фискално ръководство на Европейски Съюз,
беше съществено ревизиран и засилен.
Той съдържа разпореждания против несъразмерни бюджетни дефицити и неустойчива фискална политика, като след влизането в еврозоната страната ни ще бъде подложена и на по-стриктен мониторинг и надзор, по отношение на страните от Европейски Съюз отвън еврозоната, най-много във връзка с проектобюджета си.
По-конкретно, с цел да се обезпечи по-тясно наблюдаване и съгласуваност на икономическата и фискалната политика сред страните от еврозоната, до 15 октомври всяка година страните от еврозоната би трябвало да дават на Европейската комисия планове на националните си бюджети.
В случай на отклоняване на показаните проектобюджети от фискалните правила, страните следва да ги ревизират.
През пролетта на 2024 година бяха признати промени в Пакта за непоклатимост и напредък, които изискват от страните да създават фискално-структурни проекти, с които да подсигуряват поддържането на недостига и дълга към Брутният вътрешен продукт в референтните им граници или намаляването им по еволюционен, реален, резистентен и удобен за растежа метод.България ще се елементарни с националния си суверенитет?
Едно от най-често популяризираните изказвания, най-много измежду симпатизантите на „ Възраждане “, е че с приемането на еврото страната ще се раздели със суверенитета си. Не е ясно от кое място тъкмо идва връзката „ суверенитет-лев “, само че е ясно сигурно, че с изключение на в интервала след комунистическия прелом от 1944 година в границите на две години българската валута не е била обвързана с нито една непозната валута.
През всички останали интервали – преди 9 септември, и по-късно, българският лев постоянно е бил в изискванията на „ взаимозависимост “ от непозната валута, в това число и от съветската рубла.
Твърдението на „ Възраждане “ за загуба на суверенитет след приемане на еврото, опонира с оповестеното от тях желание, след диалози с републикански сенатори в Съединени американски щати, българският лев да бъде вързан за американския $.
С приемане на България в еврозоната, националният суверенитет освен, че няма да бъде понижен, само че даже в противен случай – с гласа на България в ЕЦБ, страната ще взе участие във вземането на решенията, които засягат паричната ѝ единица.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ