Верка Сидерова ще бъде изпратена в последния си път в храм Св. Георги Победоносец в София в събота
Сподели
Поклонението в чест на ще се организира на 5 юли (събота) в храм „ Св. Георги Победоносец “ в София (бул. „ Патриарх Евтимий “ 90), от 15:00 часа, осведомят околните й. Тя умря на 2 юли в София след дълго и тежко заболяване.
Един от най-разпознаваемите ѝ цитати е: „ Нищо друго не съм правила в живота си, а единствено съм пяла “.
Верка Сидерова Иванова е родена на 26 април 1926 година в град Добрич. Още преди да стартира учебно заведение, тя знае стотици северняшки мелодии, усвоени от майка си и баба си. Баща ѝ е съветски генезис и е бесарабски българин на име Исидор, прочут в България като Сидер. Певицата акцентира, че от него е наследила своята ученолюбивост, която я е водела в търсене на нови неща през целия ѝ живот. Майка ѝ умира, когато Верка е на 12 години, съгласно данни от отдел „ Справочна “ на Българска телеграфна агенция.
„ Бабата ми постоянно плачеше и пееше. Нямам завещание от тях, само че най-ценното, което получих – това са песните “, споделя певицата. Завършва гимназия в родния си град в класическа паралелка, изучавайки латински и старогръцки при преподавателя Иван Кузманов. Верка Сидерова владее румънски, британски, френски и италиански.
През 1952 година тя взе участие в Националния обзор на художествената самоинициатива в армията, където печели своята първа премия. Същата година извършва песента „ Лале ли си, зюмбюл ли си “ на прослушване пред Филип Кутев и става част от Държавния отбор за национални песни и танци, който през днешния ден носи името на Кутев. Верка остава в ансамбъла съвсем 30 години, обикаляйки доста страни и представяйки България на интернационалната сцена. Нейният репертоар е основно от добруджански песни, въпреки да е изпяла хиляди песни от разнообразни райони. Всъщност, в нейния репертоар има над 200 песни, в това число „ Лале ли си, зюмбюл ли си “, „ Изгряла е месечинка “, „ Росен, росен, зелен росен “, „ Ситно се ‘оро зави “, „ Години, години “, „ Стоян през гора вървеше “ и доста други. Много от нейните записи са непокътнати в златните архиви на Българското национално радио и телевизия.
Фолклористката Мария Кутева отбелязва, че Верка Сидерова има гальовен и еластичен глас, с тънка благозвучност и изключителна емоционалност, позволяващи ѝ всяка ария да бъде прецизна и художествено осмислена.
Относно „ Лале ли си, зюмбюл ли си “ Верка споделя: „ Обичам всички свои песни, само че тази ми е изключително скъпа! ”
Тази ария звучи по Българското национално радио от 1964 година
Също по този начин, тя отбелязва: „ Моята моральна премия е, че „ Лалето ” се приема за най-красивата национална ария. Не е инцидентно, че Филип Кутев направи най-хубавата си обработка на нея. Понякога, на смешка, споделям на околните си: Когато сложите плоча на гроба ми, там да са изписани единствено две дати, едно лале, един зюмбюл и един гюл… хората ще разберат… ”
Верка Сидерова е издала компактдиск с известни добруджански национални песни от интервала 1960 – 2000 година
През 2006 година, в изявление във връзка 80-годишнината си, тя споделя: “Осемдесет години са в действителност доста! А аз към момента се усещам млада! Правилно е това, което баба ми постоянно повтаряше: “Душата не старее, чадо! ”. Радвам се, че хората не са ме не запомнили! Но и аз няма да ги оставя да ме не помнят – изпяла съм толкоз доста песни! Смятат, че всеки човек е роден, с цел да извърши някаква задача. Явно моята е била да пея през целия си живот! Народната ария освен mi осигуряваше хляба. Чувствах се задоволена от това, което върша. Сега, на моите 80 години, съм щастлива с песните си. Великият наш артист Емил Димитров сподели в един стих: “Само един живот не е задоволителен ”. Наистина е правилно, не стига един живот, с цел да направиш всичко значимо. Продължавам да пея всеки ден – най-вече това, което не записах. Филип Кутев настояваше репертоарът на ансамбъла да пази своята уникалност. Затова доста скъпи мостри, които помня от детството, по този начин и не доближиха до необятна публика. ”
Верка Сидерова обича разнообразна музика. Особенно харесва класическа музика, най-много „ Ероика “ на Бетовен и „ Мечтание “ на Шуман. Каза, че се прекланя пред българската национална ария, която смята за философия на българския народ. „ Музиката не може да бъде неприятна “, прибавя тя.
През своята дълга кариера Верка Сидерова е получила доста награди за приноса си в българската национална музика. Носителка е на медал „ Кирил и Методий “ първа степен. През 2004 година става лауреат на огромната премия „ Нестинарка “ за повсеместен принос на Международния фолклорен фестивал в Бургас. На 25 септември 2004 година получава званието „ Почетен жител на Добрич “. На 21 октомври 2011 година президентът Георги Първанов й връчва медал „ Стара планина “ втора степен за обилни заслуги в културата и изкуствата. На 28 февруари 2014 година Верка получава Голямата премия „ Борис Машалов “ за важен принос към българското фолклорно изкуство на Първите годишни фолклорни награди. На 28 април 2011 година в Добрич, тя показва книгата си „ Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография “, издадена за 85-годишнината ѝ. При представянето тя акцентира, че националната ария, даже и да я заровиш под бетон, ще се покълне, толкоз е мощна.
/АЯ/
отдел „ Справочна “
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Поклонението в чест на ще се организира на 5 юли (събота) в храм „ Св. Георги Победоносец “ в София (бул. „ Патриарх Евтимий “ 90), от 15:00 часа, осведомят околните й. Тя умря на 2 юли в София след дълго и тежко заболяване.
Един от най-разпознаваемите ѝ цитати е: „ Нищо друго не съм правила в живота си, а единствено съм пяла “.
Верка Сидерова Иванова е родена на 26 април 1926 година в град Добрич. Още преди да стартира учебно заведение, тя знае стотици северняшки мелодии, усвоени от майка си и баба си. Баща ѝ е съветски генезис и е бесарабски българин на име Исидор, прочут в България като Сидер. Певицата акцентира, че от него е наследила своята ученолюбивост, която я е водела в търсене на нови неща през целия ѝ живот. Майка ѝ умира, когато Верка е на 12 години, съгласно данни от отдел „ Справочна “ на Българска телеграфна агенция.
„ Бабата ми постоянно плачеше и пееше. Нямам завещание от тях, само че най-ценното, което получих – това са песните “, споделя певицата. Завършва гимназия в родния си град в класическа паралелка, изучавайки латински и старогръцки при преподавателя Иван Кузманов. Верка Сидерова владее румънски, британски, френски и италиански.
През 1952 година тя взе участие в Националния обзор на художествената самоинициатива в армията, където печели своята първа премия. Същата година извършва песента „ Лале ли си, зюмбюл ли си “ на прослушване пред Филип Кутев и става част от Държавния отбор за национални песни и танци, който през днешния ден носи името на Кутев. Верка остава в ансамбъла съвсем 30 години, обикаляйки доста страни и представяйки България на интернационалната сцена. Нейният репертоар е основно от добруджански песни, въпреки да е изпяла хиляди песни от разнообразни райони. Всъщност, в нейния репертоар има над 200 песни, в това число „ Лале ли си, зюмбюл ли си “, „ Изгряла е месечинка “, „ Росен, росен, зелен росен “, „ Ситно се ‘оро зави “, „ Години, години “, „ Стоян през гора вървеше “ и доста други. Много от нейните записи са непокътнати в златните архиви на Българското национално радио и телевизия.
Фолклористката Мария Кутева отбелязва, че Верка Сидерова има гальовен и еластичен глас, с тънка благозвучност и изключителна емоционалност, позволяващи ѝ всяка ария да бъде прецизна и художествено осмислена.
Относно „ Лале ли си, зюмбюл ли си “ Верка споделя: „ Обичам всички свои песни, само че тази ми е изключително скъпа! ”
Тази ария звучи по Българското национално радио от 1964 година
Също по този начин, тя отбелязва: „ Моята моральна премия е, че „ Лалето ” се приема за най-красивата национална ария. Не е инцидентно, че Филип Кутев направи най-хубавата си обработка на нея. Понякога, на смешка, споделям на околните си: Когато сложите плоча на гроба ми, там да са изписани единствено две дати, едно лале, един зюмбюл и един гюл… хората ще разберат… ”
Верка Сидерова е издала компактдиск с известни добруджански национални песни от интервала 1960 – 2000 година
През 2006 година, в изявление във връзка 80-годишнината си, тя споделя: “Осемдесет години са в действителност доста! А аз към момента се усещам млада! Правилно е това, което баба ми постоянно повтаряше: “Душата не старее, чадо! ”. Радвам се, че хората не са ме не запомнили! Но и аз няма да ги оставя да ме не помнят – изпяла съм толкоз доста песни! Смятат, че всеки човек е роден, с цел да извърши някаква задача. Явно моята е била да пея през целия си живот! Народната ария освен mi осигуряваше хляба. Чувствах се задоволена от това, което върша. Сега, на моите 80 години, съм щастлива с песните си. Великият наш артист Емил Димитров сподели в един стих: “Само един живот не е задоволителен ”. Наистина е правилно, не стига един живот, с цел да направиш всичко значимо. Продължавам да пея всеки ден – най-вече това, което не записах. Филип Кутев настояваше репертоарът на ансамбъла да пази своята уникалност. Затова доста скъпи мостри, които помня от детството, по този начин и не доближиха до необятна публика. ”
Верка Сидерова обича разнообразна музика. Особенно харесва класическа музика, най-много „ Ероика “ на Бетовен и „ Мечтание “ на Шуман. Каза, че се прекланя пред българската национална ария, която смята за философия на българския народ. „ Музиката не може да бъде неприятна “, прибавя тя.
През своята дълга кариера Верка Сидерова е получила доста награди за приноса си в българската национална музика. Носителка е на медал „ Кирил и Методий “ първа степен. През 2004 година става лауреат на огромната премия „ Нестинарка “ за повсеместен принос на Международния фолклорен фестивал в Бургас. На 25 септември 2004 година получава званието „ Почетен жител на Добрич “. На 21 октомври 2011 година президентът Георги Първанов й връчва медал „ Стара планина “ втора степен за обилни заслуги в културата и изкуствата. На 28 февруари 2014 година Верка получава Голямата премия „ Борис Машалов “ за важен принос към българското фолклорно изкуство на Първите годишни фолклорни награди. На 28 април 2011 година в Добрич, тя показва книгата си „ Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография “, издадена за 85-годишнината ѝ. При представянето тя акцентира, че националната ария, даже и да я заровиш под бетон, ще се покълне, толкоз е мощна.
/АЯ/
отдел „ Справочна “
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ