Художникът Атанас Яранов има точна рисунка, с която анализира света около себе си, казва за БТА изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева
Сподели
Почитаме 85 години от раждането на художника Атанас Яранов, прочут с приноса си в областта на фигуралната комбинация, портрета, както и кавалетната и монументалната живопис.
Атанас Яранов-Шаро е роден на 13 юли 1940 година в София. Той е наследник на географа и геолога Димитър Яранов, а дядо му Атанас Мицов Яранов, произхождащ от Кукуш, е взел участие в Македоно-Одринското опълчение по време на Балканската война (1912-1913).
„ Дядо му е бил един от първите дипломати, също и академик полиглот. В последните години от живота си, му е посветил на основаването на статуи. Баща му е един от най-известните български географи, който изчезва по време на експедиция след 9 септември. От родителите си Яранов наследява интровертност, която му оказва помощ в креативния развой. Онова, което го отличава, е умеенето му да прави точна рисунка, с която изследва заобикалящия го свят. Той прекарва забележителна част от времето си в ателието си и постоянно пресъздава обособени детайли от него. Преди да пристъпи към живописта, Яранов изготвя разнообразни рисунъчни разновидности на композицията “, споделя.
Завършва „ Декоративно-монументална живопис “, прочут е с работата си по фрески, мозайки и кавалетни платна
През 1965 година Атанас Яранов приключва „ Декоративно-монументална живопис “ под управлението на проф. Георги Богданов в Висшия институт за изобразително изкуство „ Николай Павлович “, през днешния ден Национална художествена академия.
От 1969 година той е член на Съюза на българските художници и интензивно взе участие в креативния живот на съюза.
„ Още не считам, че съм приключен създател. Просто се пробвам да се приближа оптимално до личните си показа за задачата на художника “, споделя Яранов в изявление от 1978 година
В началото на 60-те години той бързо се утвърдил като гений в основаването на фрески, мозайки и кавалетни платна, с изразително монументално звучене. Изображенията му са основани с плътна линия и ясна скулптурна форма. Темите в неговото творчество постоянно включват фолклорни и митологични мотиви; подчертава се на въпросите за раждането и гибелта, тъгата и страданието, смирението и покаянието – безконечни и тревожни аспекти на живота.
Атанас Яранов работи в региона на кавалетната и монументална живопис, създавайки редица творби, включващи сграфито, мозайки и бетонни пластики.
Участва в основаването на монументалната украса в Димитровград
Художникът е създател на творбите: „ Жени с коне “ (1971, Художествена изложба Смолян), „ Емиграция “ (1978, Национална художествена галерия), „ Оброк “ (1983, Художествена изложба Плевен), „ Балада “ (1986, Художествена изложба Самоков), „ Птиците “ (1986, Художествена изложба Силистра) и доста други.
Яранов интензивно взе участие в оформлението на стенно-монументалната декорация на Димитровград. През 1973 година художникът проектира и осъществя шест свои творби в града. Две от тях, наречени „ Мир “ и „ Семейство “, са изпълнени в техниката сграфито, а останалите четири са бетонови релефи, ситуирани на фасадите на осеметажни здания, както следва: „ Бригадирско строителство “ на „ Христо Смирненски “ 2; „ Плодородие “ на „ Христо Смирненски “ 6; „ Древна история “ на ул. „ Христо Смирненски “ 4; „ Река Марица “ на ул. „ Христо Смирненски “ 10.
Сред известните му творби са мозайката „ Дионисиев празник “, намираща се в фоайето на зала 2 в Националния замък на културата от 1981 година, и мозайката в Партийния дом в Благоевград от 80-те години на XX век.
Има голям брой независими изложения и е притежател на голям брой награди
Атанас Яранов организира независими изложения в градовете София (1975), Пловдив (1971), Варшава (1973), Братислава (1974) и Варна (1978). Творбите му са част от частни сбирки в България и чужбина.
Яранов е притежател на награди от Втората национална младежка галерия, София (1978), Третата национална младежка галерия, София (1979), Третото триенале на реалистичната живопис, София (1979), на премията „ Илия Петров “ на СБХ за монументално-декоративна живопис, премията на имената на „ Владимир Димитров – Майстора “ (1982), и премията за живопис „ Захари Зограф “ (1985).
Атанас Яранов-Шаро умира на 14 август 1988 година в София.
Най-голямата сбирка от творби на Атанас Яранов принадлежи на Боян Радев, който е един от най-близките другари на художника.
„ Атанас Яранов е избраникът на ориста “, споделя Светлин Русев при откриването на галерия на Яранов в изложба „ Райко Алексиев “ в София на 19 октомври 2000 година, по случай 60-годишнината на създателя.
На 13 май 2025 година в изложба „ Анел “ ще се организира галерия с наслов „ Рицарят на светещата линия “ в чест на 85 години от рождението на Атанас Яранов. В експозицията ще бъдат показани рисунки на художника от разнообразни креативен интервали, основани преди 1985 година в България и по време на престоя му във Франция.
/БС/ДС/отдел „ Справочна “/
Използвани източници:
Енциклопедия България, София 1981, т. 7, с. 585
Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 12, с. 4938
В. „ Народна юноша “, бр. 14, 20.1.1978
В. „ Работническо дело “, бр. 229, 16.8.1988
В. „ Стандарт “, бр. 2827, 2.11.2000
https://artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=100
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Почитаме 85 години от раждането на художника Атанас Яранов, прочут с приноса си в областта на фигуралната комбинация, портрета, както и кавалетната и монументалната живопис.
Атанас Яранов-Шаро е роден на 13 юли 1940 година в София. Той е наследник на географа и геолога Димитър Яранов, а дядо му Атанас Мицов Яранов, произхождащ от Кукуш, е взел участие в Македоно-Одринското опълчение по време на Балканската война (1912-1913).
„ Дядо му е бил един от първите дипломати, също и академик полиглот. В последните години от живота си, му е посветил на основаването на статуи. Баща му е един от най-известните български географи, който изчезва по време на експедиция след 9 септември. От родителите си Яранов наследява интровертност, която му оказва помощ в креативния развой. Онова, което го отличава, е умеенето му да прави точна рисунка, с която изследва заобикалящия го свят. Той прекарва забележителна част от времето си в ателието си и постоянно пресъздава обособени детайли от него. Преди да пристъпи към живописта, Яранов изготвя разнообразни рисунъчни разновидности на композицията “, споделя.
Завършва „ Декоративно-монументална живопис “, прочут е с работата си по фрески, мозайки и кавалетни платна
През 1965 година Атанас Яранов приключва „ Декоративно-монументална живопис “ под управлението на проф. Георги Богданов в Висшия институт за изобразително изкуство „ Николай Павлович “, през днешния ден Национална художествена академия.
От 1969 година той е член на Съюза на българските художници и интензивно взе участие в креативния живот на съюза.
„ Още не считам, че съм приключен създател. Просто се пробвам да се приближа оптимално до личните си показа за задачата на художника “, споделя Яранов в изявление от 1978 година
В началото на 60-те години той бързо се утвърдил като гений в основаването на фрески, мозайки и кавалетни платна, с изразително монументално звучене. Изображенията му са основани с плътна линия и ясна скулптурна форма. Темите в неговото творчество постоянно включват фолклорни и митологични мотиви; подчертава се на въпросите за раждането и гибелта, тъгата и страданието, смирението и покаянието – безконечни и тревожни аспекти на живота.
Атанас Яранов работи в региона на кавалетната и монументална живопис, създавайки редица творби, включващи сграфито, мозайки и бетонни пластики.
Участва в основаването на монументалната украса в Димитровград
Художникът е създател на творбите: „ Жени с коне “ (1971, Художествена изложба Смолян), „ Емиграция “ (1978, Национална художествена галерия), „ Оброк “ (1983, Художествена изложба Плевен), „ Балада “ (1986, Художествена изложба Самоков), „ Птиците “ (1986, Художествена изложба Силистра) и доста други.
Яранов интензивно взе участие в оформлението на стенно-монументалната декорация на Димитровград. През 1973 година художникът проектира и осъществя шест свои творби в града. Две от тях, наречени „ Мир “ и „ Семейство “, са изпълнени в техниката сграфито, а останалите четири са бетонови релефи, ситуирани на фасадите на осеметажни здания, както следва: „ Бригадирско строителство “ на „ Христо Смирненски “ 2; „ Плодородие “ на „ Христо Смирненски “ 6; „ Древна история “ на ул. „ Христо Смирненски “ 4; „ Река Марица “ на ул. „ Христо Смирненски “ 10.
Сред известните му творби са мозайката „ Дионисиев празник “, намираща се в фоайето на зала 2 в Националния замък на културата от 1981 година, и мозайката в Партийния дом в Благоевград от 80-те години на XX век.
Има голям брой независими изложения и е притежател на голям брой награди
Атанас Яранов организира независими изложения в градовете София (1975), Пловдив (1971), Варшава (1973), Братислава (1974) и Варна (1978). Творбите му са част от частни сбирки в България и чужбина.
Яранов е притежател на награди от Втората национална младежка галерия, София (1978), Третата национална младежка галерия, София (1979), Третото триенале на реалистичната живопис, София (1979), на премията „ Илия Петров “ на СБХ за монументално-декоративна живопис, премията на имената на „ Владимир Димитров – Майстора “ (1982), и премията за живопис „ Захари Зограф “ (1985).
Атанас Яранов-Шаро умира на 14 август 1988 година в София.
Най-голямата сбирка от творби на Атанас Яранов принадлежи на Боян Радев, който е един от най-близките другари на художника.
„ Атанас Яранов е избраникът на ориста “, споделя Светлин Русев при откриването на галерия на Яранов в изложба „ Райко Алексиев “ в София на 19 октомври 2000 година, по случай 60-годишнината на създателя.
На 13 май 2025 година в изложба „ Анел “ ще се организира галерия с наслов „ Рицарят на светещата линия “ в чест на 85 години от рождението на Атанас Яранов. В експозицията ще бъдат показани рисунки на художника от разнообразни креативен интервали, основани преди 1985 година в България и по време на престоя му във Франция.
/БС/ДС/отдел „ Справочна “/
Използвани източници:
Енциклопедия България, София 1981, т. 7, с. 585
Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 12, с. 4938
В. „ Народна юноша “, бр. 14, 20.1.1978
В. „ Работническо дело “, бр. 229, 16.8.1988
В. „ Стандарт “, бр. 2827, 2.11.2000
https://artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=100
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ