Ще се радвам смолянският „Николай Хайтов“ да се идентифицира и като драматично-куклен театър, каза за БТА режисьорът Петър Тодоров
Сподели
Петър Тодоров, родом от Бургас, е режисьор, приключил НАТФИЗ с устременост „ Режисура за куклен спектакъл “ при Юлия Огнянова. Той живее в Смолян от 25 години, откакто сполучливо завършил мандата си като шеф на Сливенския трагичен спектакъл. Заедно със брачната половинка си, Десислава Минчева-Тодорова, актриса в Родопския трагичен спектакъл и Държавния куклен спектакъл в Бургас, вземат решение да се открият в село Бостина, на 5 километра от Смолян, където основават Център за изкуства за Родопите. Първият им план е „ Анатомия на крайното “ в съдействие със Златина Тодева. В Центъра са основани над 12 продукции, от които български и интернационалните. В момента Петър е заместник-директор на Държавен куклен спектакъл – Бургас и продължава да работи интензивно в Смолян. Някои от спектаклите, с които той и Десислава обиколиха света, са „ Филифьонката, която вярваше в бедствия “, „ Кокошка с брошка “, „ Сливи за боклук “, „ Двама са малко, трима са доста “ и „ Отмък, примък “. Преди няколко дни той отпразнува своя 60-ти рожден ден.
Г-н Тодоров, успяхте ли да заложите основите на кукления спектакъл в Родопския трагичен спектакъл „ Николай Хайтов “ през последните години?
– Мога да кажа, че да, РДТ „ Николай Хайтов “ към този момент продуцира куклени спектакли. Въпреки че към момента не е изрично куклено-драматичен спектакъл, считам, че е отлична стъпка за РДТ и бих се радвал, в случай че театърът се разпознава и като подобен. Формалността е значима, само че е от голяма важност и за финансирането; уповавам се Министерството на културата да го признае, защото към нас се сътвориха доста куклени постановки. Дори последният план, който реализирахме с Деси – „ Примък, отмък “, сега се играе в цялата страна.
С вашата режисура „ Филифьонката, която вярваше в бедствия “ постигнахте огромен триумф. Можем ли да я назовем кулминационната точка на вашите планове?
– Постановката „ Филифьонката, която вярваше в бедствия “ създадохме през 2018 година и тя завоюва премията ИКАР за най-хубаво куклено зрелище през 2019 година Не знам дали е върхът, само че е в действителност прелестно да получите самопризнание. Когато някой твърди, че премиите не са значими, не би могъл да бъде прав – без значение от количеството награди. В България премиите ИКАР съставляват най-значимото самопризнание за театрални актьори. Имахме и други номинации – „ Кокошка с брошка “ и „ Сливи за боклук “, а Десислава получи две самостоятелни номинации, в това число и за „ Филифьонката, която вярваше в бедствия “. Нашите представления имат сполучлива кариера и са спечелили значително награди. Повече от 10 награди за най-хубав театър бяха получени на разнообразни фестивали – в Пловдив, Панаир на куклите, фестивали в Албания, Хърватия и Румъния.
Спектакълът „ Сливи за боклук “ доближи до Перу…
– Да, ние доста пътуваме и имаме визити в над 40 страни – Китай, Канада, цяла Европа, Австралия, Сингапур, Пакистан и Индия, Казахстан, Мароко. Презентирахме „ Сливи за боклук “ в спектакъл ICPNA в Лима.
Успявала ли е публиката в чужбина да улови фините моменти от постановките, поради българските претекстове?
– Да, случвало се е. Имаме два спектакъла, въодушевени от българския фолклор, и имаме огромно обвързаност към тях. Те са високо оценени освен у нас, само че и на интернационалната сцена. Това са “Сливи за боклук ” и “Концертът ”. Съществуват и други представления, които демонстрираме в чужбина. Ние започнахме да пътуваме още от ранните си артистични години и ползата ни надвиши рамките на родната аудитория. Правим представления, които разискват всемирен тематики и мога да кажа, че имаме мощна връзка с аудиторията.
С оглед на вашата кръгла годишнина, по какъв начин бихте оценили постигнатото досега?
– Шестдесет години са и доста, и малко. Все още не съм привикнал с това, само че като погледна обратно, съзнавам, че сме постигнали доста. Гордея се с Центъра за изкуства за Родопите; това е фантазия, която изградихме с Деси още от ранните години. Искахме да създадем нещо неповторимо и с персонален щемпел. Следователно, успяхме да материализираме нашата концепция. Село Бостина стана наш дом. Също по този начин, съточих над 30 представления в разнообразни театри, освен в България. През последните 5-6 години режисирах пет спектакъла в Швеция, както и в Казахстан, Германия, Турция и Словения. В Съединени американски щати също имам участия и проведох планове в области на театралното изкуство.
С Десислава стартирахте фестивала “Забранено за възрастни ” в Смолян. Кое издание следва тази година?
– Да, ние основахме този фестивал, който ще има 14-то юбилейно издание при започване на октомври. Община Смолян е съорганизатор, а събитията се уголемяват в цялата област. Преди повече от 25 години стартирах различен фестивал в Бургас – “Ерата на водолея ”, който разпространява българския образен спектакъл и предлага новаторски формати. Надявам се и двата фестивала да продължат дълго, тъй като те дават значими благоприятни условия на децата от Родопите и в по-малките обитаеми места.
Лесно ли е през днешния ден да работите като сценичен режисьор?
– Не мисля, че е елементарно на никое място. Но когато човек има пристрастеност към това, което прави, компликациите отстъпват на назад във времето, тъй като виждате резултатите и посоката, по която вървите. Вярата в личния план прави превъзмогването на пречките по-лесно. И ние имаме щастлива театрална орис, защото връзката с публиката остава мощна, а утвърждението, което получаваме, е огромно преимущество.
Какви изненади подготвяте за публиката в бъдеще?
– През есента ни чакат два фестивала – “Забранено за възрастни ” в Смолян и “Ерата на водолея ” в Бургас. Като режисьор работя върху нова режисура “Бургаски гларуси ” в Бургаския куклен спектакъл. Това е махленски театър, който откровено искам да подаря на бургазлии, тъй като гларусът е знак за нашия град. Заедно с екипа на кукления спектакъл ще представим махленски театър с шест великански гларуса, които ще разхождат по града и ще се забавляват. Искам да продължа да работя и с Родопския трагичен спектакъл и се надявам скоро да осъществяваме нов план с тях, тъй като Смолян е моето второ отечество.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Петър Тодоров, родом от Бургас, е режисьор, приключил НАТФИЗ с устременост „ Режисура за куклен спектакъл “ при Юлия Огнянова. Той живее в Смолян от 25 години, откакто сполучливо завършил мандата си като шеф на Сливенския трагичен спектакъл. Заедно със брачната половинка си, Десислава Минчева-Тодорова, актриса в Родопския трагичен спектакъл и Държавния куклен спектакъл в Бургас, вземат решение да се открият в село Бостина, на 5 километра от Смолян, където основават Център за изкуства за Родопите. Първият им план е „ Анатомия на крайното “ в съдействие със Златина Тодева. В Центъра са основани над 12 продукции, от които български и интернационалните. В момента Петър е заместник-директор на Държавен куклен спектакъл – Бургас и продължава да работи интензивно в Смолян. Някои от спектаклите, с които той и Десислава обиколиха света, са „ Филифьонката, която вярваше в бедствия “, „ Кокошка с брошка “, „ Сливи за боклук “, „ Двама са малко, трима са доста “ и „ Отмък, примък “. Преди няколко дни той отпразнува своя 60-ти рожден ден.
Г-н Тодоров, успяхте ли да заложите основите на кукления спектакъл в Родопския трагичен спектакъл „ Николай Хайтов “ през последните години?
– Мога да кажа, че да, РДТ „ Николай Хайтов “ към този момент продуцира куклени спектакли. Въпреки че към момента не е изрично куклено-драматичен спектакъл, считам, че е отлична стъпка за РДТ и бих се радвал, в случай че театърът се разпознава и като подобен. Формалността е значима, само че е от голяма важност и за финансирането; уповавам се Министерството на културата да го признае, защото към нас се сътвориха доста куклени постановки. Дори последният план, който реализирахме с Деси – „ Примък, отмък “, сега се играе в цялата страна.
С вашата режисура „ Филифьонката, която вярваше в бедствия “ постигнахте огромен триумф. Можем ли да я назовем кулминационната точка на вашите планове?
– Постановката „ Филифьонката, която вярваше в бедствия “ създадохме през 2018 година и тя завоюва премията ИКАР за най-хубаво куклено зрелище през 2019 година Не знам дали е върхът, само че е в действителност прелестно да получите самопризнание. Когато някой твърди, че премиите не са значими, не би могъл да бъде прав – без значение от количеството награди. В България премиите ИКАР съставляват най-значимото самопризнание за театрални актьори. Имахме и други номинации – „ Кокошка с брошка “ и „ Сливи за боклук “, а Десислава получи две самостоятелни номинации, в това число и за „ Филифьонката, която вярваше в бедствия “. Нашите представления имат сполучлива кариера и са спечелили значително награди. Повече от 10 награди за най-хубав театър бяха получени на разнообразни фестивали – в Пловдив, Панаир на куклите, фестивали в Албания, Хърватия и Румъния.
Спектакълът „ Сливи за боклук “ доближи до Перу…
– Да, ние доста пътуваме и имаме визити в над 40 страни – Китай, Канада, цяла Европа, Австралия, Сингапур, Пакистан и Индия, Казахстан, Мароко. Презентирахме „ Сливи за боклук “ в спектакъл ICPNA в Лима.
Успявала ли е публиката в чужбина да улови фините моменти от постановките, поради българските претекстове?
– Да, случвало се е. Имаме два спектакъла, въодушевени от българския фолклор, и имаме огромно обвързаност към тях. Те са високо оценени освен у нас, само че и на интернационалната сцена. Това са “Сливи за боклук ” и “Концертът ”. Съществуват и други представления, които демонстрираме в чужбина. Ние започнахме да пътуваме още от ранните си артистични години и ползата ни надвиши рамките на родната аудитория. Правим представления, които разискват всемирен тематики и мога да кажа, че имаме мощна връзка с аудиторията.
С оглед на вашата кръгла годишнина, по какъв начин бихте оценили постигнатото досега?
– Шестдесет години са и доста, и малко. Все още не съм привикнал с това, само че като погледна обратно, съзнавам, че сме постигнали доста. Гордея се с Центъра за изкуства за Родопите; това е фантазия, която изградихме с Деси още от ранните години. Искахме да създадем нещо неповторимо и с персонален щемпел. Следователно, успяхме да материализираме нашата концепция. Село Бостина стана наш дом. Също по този начин, съточих над 30 представления в разнообразни театри, освен в България. През последните 5-6 години режисирах пет спектакъла в Швеция, както и в Казахстан, Германия, Турция и Словения. В Съединени американски щати също имам участия и проведох планове в области на театралното изкуство.
С Десислава стартирахте фестивала “Забранено за възрастни ” в Смолян. Кое издание следва тази година?
– Да, ние основахме този фестивал, който ще има 14-то юбилейно издание при започване на октомври. Община Смолян е съорганизатор, а събитията се уголемяват в цялата област. Преди повече от 25 години стартирах различен фестивал в Бургас – “Ерата на водолея ”, който разпространява българския образен спектакъл и предлага новаторски формати. Надявам се и двата фестивала да продължат дълго, тъй като те дават значими благоприятни условия на децата от Родопите и в по-малките обитаеми места.
Лесно ли е през днешния ден да работите като сценичен режисьор?
– Не мисля, че е елементарно на никое място. Но когато човек има пристрастеност към това, което прави, компликациите отстъпват на назад във времето, тъй като виждате резултатите и посоката, по която вървите. Вярата в личния план прави превъзмогването на пречките по-лесно. И ние имаме щастлива театрална орис, защото връзката с публиката остава мощна, а утвърждението, което получаваме, е огромно преимущество.
Какви изненади подготвяте за публиката в бъдеще?
– През есента ни чакат два фестивала – “Забранено за възрастни ” в Смолян и “Ерата на водолея ” в Бургас. Като режисьор работя върху нова режисура “Бургаски гларуси ” в Бургаския куклен спектакъл. Това е махленски театър, който откровено искам да подаря на бургазлии, тъй като гларусът е знак за нашия град. Заедно с екипа на кукления спектакъл ще представим махленски театър с шест великански гларуса, които ще разхождат по града и ще се забавляват. Искам да продължа да работя и с Родопския трагичен спектакъл и се надявам скоро да осъществяваме нов план с тях, тъй като Смолян е моето второ отечество.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ