Изборите в Тайван: Избирателите заявиха предпочитания към своя собствена идентичност, която е различна от китайската
Сподели
Петър Андонов е посланик с 16 години опит в Източна Азия. Той е бил дипломат на България в Япония и Филипините (1998-2003 г.), Република Корея (2012-2019 г.) и Индонезия, Сингапур, Малайзия, Бруней, Източен Тимор и АСЕАН (2019-2023 г.). Магистър по стопанска система от УНСС и магистър по бизнес администрация от Технологическия университет Суинбърн в Мелбърн, Австралия с профил бизнес практики на китайските диаспори в Източна Азия. Завършил е и курс по макроикономическа политика в Харвардския институт за интернационално развиване в Съединени американски щати. Работил е като консултант по икономическите въпроси на министър-председателя Филип Димитров (1991-1992 г.) и президента Петър Стоянов (1997-1998 г.). Започва кариерата си като стопански публицист в Българска национална телевизия, работил е още в радио „ Свободна Европа “ и Телевизия „ Европа “.
Сегашният вицепрезидент на Тайван Lai Ching-te (William Lai) победи в извършените на 13 януари президентски избори.
Това е третата поредна победа за неговата Демократична прогресивна партия, което незабавно беше несъмнено от наблюдаващите като историческо и невиждано достижение.
Досегашният президент госпожа Tsai Ing-wen нямаше право да се кандидатира по конституция след два поредни мандата отпред на своята страна. Според Централната изборна комисия Лай получава 40% от гласовете против претендента на опозиционната партия Куоминтанг Hou Yu-ih (33.49%) и претендента на Тайванската национална партия Ko Wen-je (26.45%).
Прави усещане, че Лай има над 6 процентни пункта преднина пред втория в конкуренцията.
Същевременно разделянето в така наречен “син лагер “ към Куоминтанг, който на процедура се яви с два претендента способства за триумфа на Лай като представител на „ зеления лагер “.
Съгласно тайванския изборен закон победител в президентските избори е спечелилия болшинството от гласовете, а не 51% от тях. В извършените същия ден избори за 113-членния Законодателен Юан (парламент) на Тайван за първи път от 20 години насам нито една партия не съумя да завоюва болшинство.
Основната опозиционна мощ Куоминтанг, групировка асоциирана с властническото еднопартийно ръководство на Тайван сред 1949 и 1992 година завоюва най-вече гласове (52), само че единствено с един повече от ръководещата Демократична прогресивна партия (51).
Трета остана Тайванската национална партия (8 места), а в Народното събрание влязоха още двама самостоятелни депутати с идеологически уклон по-скоро към Куоминтанг.
Основни заключения от изборните резултати:
През 2020 година госпожа Tsai Ing-wen завоюва втори мандат на президентските избори заради усещанията на тайванците, че най-заплашителния сюжет за демокрацията в страната им е тя да се трансформира в Хонконг. Това би се случило в случай че бъде последвана същата формула на ръководство „ една страна, две системи “.
Тези страхове бяха подсилени от приемането на нов закон за националната сигурност в Хонконг същата година, както и от арестите на редица деятели за народна власт от другите пластове на обществото и ограничение на изборните права и свободи на словото, събиранията и на медиите.
През 2024 година William Lai завоюва президентските избори заради опасенията на тайванците, че след съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година наподобява по евентуално Китай да нападна острова за обединяване посредством мощ без значение дали сходна теза е противоречива или не.
Тези опасения бяха солидно подхранени от обновените послания на китайския президент Си Дзинпин по отношение на обединяването на Китай с Тайван като крайъгълен камък на дневния му ред за превръщането на неговата страна в световна и районна мощ в изискванията на растящо съревнование със Съединени американски щати.
Резултатите от парламентарните избори демонстрираха понижаване на електоралната поддръжка за ръководещата Демократична прогресивна партия, която загуби болшинството си и нарастване на депутатските места за главната опозиционна мощ Куоминтанг.
Като не дадоха парламентарно болшинство нито на Демократичната прогресивна партия, нито на Куоминтанг посредством фактическия паритет в броя на депутатските места сред тях тайванските гласоподаватели насочиха обръщение и към двете обединения да търсят повече консенсусни решения в идните да се одобряват законодателни актове.
Това се отнася освен за всички решения, които следва да се вземат на равнище парламент по отношение на връзките от двете страни на Тайванския проток и обвързваните с тях военна промяна или покупко-продажби за оръжие със Съединени американски щати, само че и по отношение на развиването на стопанската система.
Очаква се в ролята на балансьор да влезе Тайванската национална партия. Създадена преди четири години тази центристка групировка съумя да притегли гласовете на доста от младите тайванци. Има възможност при основни гласувания нейните депутати дружно с двамата самостоятелни депутати да гласоподават в интерес на предложенията на Куоминтанг, само че това не може да се твърди сигурно.
По-скоро партията ще търси одобряване на собствен характерен образ друг от този на Куоминтанг или Демократичната прогресивна партия.
Първият сигнал за това се чака при избора на ръководител на Народното събрание. Новият президент Лай ще бъде изправен пред предизвикването да търси колаборация с партиите отвън неговата Демократична прогресивна партия, най-вече с Тайванската национална партия, като първоначално избраният от него министър председател най-вероятно ще управлява държавно управление на малцинството.
Неуспехът на ръководещата Демократична прогресивна партия да задържи болшинството си в Народното събрание се дължи главно на икономическите провокации пред страната напоследък като заетостта, изключително измежду младежите; намаляването на действителните заплати комбинирано с покачващите се цени; спекулациите на пазара на недвижими парцели и обезпечаването на жилища.
Всички тези фактори образуваха песимистична икономическа картина на ръководството. Победата на Лай недвусмислено сподели, че във връзка с опасността от Китай тайванците имат по-голямо доверие на неговата Демократична прогресивна партия, която ръководи острова от 2016 година насам.
Последици от успеха на William Lai за връзките сред Китай и Тайван: национални и геополитически аспекти.
Победителят в президентските избори Лай от дълго време се е определил като „ прагматичен служащ за тайванската самостоятелност “. По време на акцията той се препозиционира като сдържан страж на мира, който съобразявайки се неизбежно с желанието на болшинството от тайванските гласоподаватели се афишира прагматично за опазване на настоящето статукво и декларира, че ще следва политиката на досегашния президент госпожа Tsai Ing-wen.
Според него сега Тайван е де факто самостоятелна суверенна страна и не е належащо да се афишира публично самостоятелност. Подобен прагматичен метод за опазване на статуквото възприеха и неговите двама съперници, макар че за разлика от Лай с многопластови нюанси сред тях те биха предпочели под една или друга форма обновяване на разговор, ориентиран към вероятно обединяване с Китай.
Лай не изключва разговор с Китай, само че Пекин надали би приел предварителните условия за провеждането му.
Съществуващите национални и геополитически действителности сега не поддържат нито една от двете крайни идеологии: за самостоятелен Тайван на Демократичната прогресивна партия и за обединяване с Китай на Куоминтанг.
Чрез президентските избори от 13 януари тези две крайности на процедура излязоха от приложимост.
Същевременно към този момент наподобява несъмнено, че спокойно обединяване на Тайван с Китай наподобява все по-малко евентуално. Ситуацията стартира да прилича Южна Корея, където болшинството от гласоподавателите нямат желания за обединяване със Северна Корея, макар другите условия.
Чрез успеха на Лай тайванските гласоподаватели изрично обявиха желания към своя лична еднаквост, която е друга от китайската.
Вероятно това е най-големият триумф на досегашния вицепрезидент и неговата Демократична прогресивна партия, който е резултат и от промяна на поколенията и от впечатляващото икономическо развиване през годините.
Несъмнено Лай ще предизвиква интензивно напъните за построяването и одобряването на непрекъснато възходящата характерна тайванска културна и политическа еднаквост.
След изборите на 13 януари е налице най-важният фактор за сполучлива опозиция на локалното население против възможна военна инвазия от страна на Китай: уверено политическо водачество и поддръжка на обществото.
Заплахата от инвазия на Китай против Тайван може да наподобява не изключително огромна в кратковременен проект, само че в средносрочен и дълготраен аспект тя остава съществено предизвикателство. Това ще наложи новият президент на Тайван да работи доста интензивно освен със Съединени американски щати и техните съдружници в района, само че и с интернационалната общественост като цяло за възпирането или сдържането на Китай във връзка с възможна военна офанзива.
Една тактика за въздържане или въздържане на възможна китайска инвазия против Тайван би била сполучлива в случай че в нетърпението си за по-скорошно обединяване китайският президент Си Дзинпин бъде уверен да не я подхваща в случай че няма цялостни гаранции, че тя ще бъде сполучлива и успеха ще бъде бърза, в противоположен случай възможен неуспех би заплашил неговото управление; или да не я подхваща заради непостижимо висока икономическа и обществена цена, даже офанзивата да е сполучлива.
В общественото пространство от средата на предходната година се върти краят на 2027 година като планирана дата за китайска инвазия против Тайван тъй като тогава ще завършва третия мандат на Си Дзинпин и той ще търси да остави завещание за историята, както и ще се означи 100-годишния празник от основаването на Китайската народноосвободителна войска (PLA).
Предсказания има и за 2030 година и даже за 2035 година, само че те единствено придават ефектен привкус на тематиката и предизвикат непотребна суматоха. Въпреки това новият президент Лай следва да форсира оптимално модернизацията на тайванските въоръжени сили.
Това се постанова и заради обстоятелството, че за Съединени американски щати 2024-та също е изборна година, а в американския Конгрес, както и измежду анализаторите все по-активно се разисква тематиката дали поддръжката на Съединени американски щати за Украйна не отклонява скъп запас от американска военна помощ, която би могла да се насочи към Тайван, който има по-голямо значение за ползите на Вашингтон.
Първоначалната реакция на Пекин по отношение на резултатите от изборите в Тайван беше относително сдържана и не съдържаше нови послания. Беше изразено добре калкулирано неуважение към събитието посредством приравняването на изборите в Тайван към локални избори, само че Китай постоянно е определяла Тайван като провинция-ренегат, която се е отделила от континента.
В този смисъл сходно отношение е изцяло обяснимо. Беше повторено за следващ път желанието за спокойно обединяване, както и неприемливостта на формулировки като да вземем за пример „ един Китай, един Тайван “.
Изявлението на МвнР на Китайската национална република не съдържаше закани, което се одобри позитивно. Най-вероятно по-активни дейности от страна на Пекин може да се чакат с наближаването на датата 20 май т.г. когато новият тайвански президент Лай ще встъпи в служба на публична гала, както и след първите му дейности на този пост.
Последици от успеха на William Lai за световната стопанска система
Резултатите от президентските избори в Тайван по принцип резервират непроменени дефинираните и преди тях относително високи опасности за световната стопанска система от възможна офанзива на Китай против Тайван или даже единствено от лимитирана морска обсада.
Първият риск е за световната търговия като цяло: близо половината от контейнерните товари в света минават всяка година през водите на Тайванския проток на път за Европа и всички останали краища на света.
Предполагаеми нарушавания в световните вериги за доставки биха коствали към 2.6 трилиона щатски $ на международната стопанска система, съгласно Nikkei Asia. Няма страна, която да остане незасегната, в случай че сходен сюжет се осъществя, в това число самия
Тайван като ослепителен образец за насочена към износа стопанска система.
През последните 10 години двустранната търговия сред България и Тайван се е нараснала над 2 пъти.
През 2022 година комерсиалният продан възлиза на 324 милиона щатски $, а за първите 9 месеца на 2023 година е на стойност 253 милиона $. Електрическите батерии, интегралните схеми и електронните съставни елементи образуват близо 79% от българския експорт за Тайван.
Близо 50% от продуктите, внасяни от Тайван в България са авточасти, интегрални схеми, електронни съставни елементи и лекарства. За първи път от години насам през първите 9 месеца на 2023 година се следи съвсем уравновесена търговия с първи проблясъци на превъзмогване на досегашния сериозен недостиг в двустранната търговия с Тайван, само че към момента не е несъмнено дали сходна наклонност е устойчива.
По създание това е позитивен образец за диверсификация на българската външна
търговия.
Вторият, само че не и по значителност риск е обвързван също с нарушение на веригите за доставки на съответни, само че стратегически сериозно значими артикули: чипове/полупроводници, които са витални съставки за редица уреди: от коли и тв приемници до мобилни телефони и перални машини.
Тайванските производители на чипове държат пазарен дял от 68% от тяхното произвеждане. Най-големият от тях, Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) създава 90% от най- напредналите чипове, които се употребяват за приложения, свързани с изкуствения разсъдък и квантум компютърната активност. Научно-изследователската и развойна активност, както и производството на най-напредналите полупроводници остава на територията на Тайван, до момента в който TSMC към този момент работи интензивно по вложения в индустриални уреди в Съединени американски щати и Германия.
Самият Китай е мощно подвластен от доставката на чипове, създадени в Тайван.
Въпреки това експертите са раздвоени по мнението дали сходен „ силициев щит “ би могъл да бъде един от сериозните фактори за попречване на военна офанзива на Китай против Тайван или по-скоро би бил подценен като мотив от Пекин в случай че в нетърпението си китайското управление реши да заплати по-висока икономическа цена за принудително обединяване.
При действителен сходен риск експертите предлагат на фирмите в света да плануват още от в този момент по-високи разноски за попълване на ресурси от полупроводници и търсене на различни пътища за техните доставки като се концентрират върху тяхната резистентност, което беше поука и от рецесията с пандемията от COVID-19.
Последици от успеха на William Lai за връзките сред Тайван и страните-членки на Европейски Съюз
Европейският съюз приветства извършените на 13 януари избори в Тайван и подчертава върху споделения ангажимент към демокрацията, върховенството на закона и човешките права.
Беше очебийно, че „ мирът и стабилността в Тайванския проток са основни за районната непоклатимост и разцвет “, само че беше откроена и загрижеността по отношение на „ растящото напрежение в Тайванския проток “.
Европейският съюз се опълчва на всеки едностранен опит за смяна на статуквото в Тайван: това значи както на потреблението на мощ за това от страна на Китай, по този начин и на формалното обявление на самостоятелност от страна на Тайван.
Въпреки отправените в изказването на ЕСВД поздравления към всички гласоподаватели в Тайван за присъединяване им в изборите като демонстрация на народна власт не се загатва, че в тях за президент е определен Lai Ching-te (William Lai).
Това е изцяло в синхрон с придържането на Европейски Съюз към политиката на един Китай и
признаването на държавното управление в Пекин като само законно.
На конференция, извършена няколко дни преди изборите, към този момент определеният за президент Лай направи отпратка към задълбочаване на обмена сред Тайван и Европейски Съюз въз основата на полезностите, икономическите и търговски връзки, както и климатичните промени и по напъните за мир в Индийско-Тихоокеанския район.
Той благодари на европейските страни за изложение на опълчването им за смяна на статуквото в Тайванския проток посредством военни средства.
Тайванските управляващи натъртват предпочитано върху общите полезности всякога когато изричат позиция по партньорството им с Европейски Съюз. За Европейски Съюз Тайван също е благонадежден партньор-съмишленик.
Тази роля на Тайпей от ден на ден се ускорява след съветската инвазия в Украйна. Санкции против режима на Путин под една или друга форма от Азия постановиха единствено Япония, Южна Корея, Сингапур, Австралия и Тайван.
Същевременно Европейски Съюз се намира в развой на понижаване на риска от съдействието си с Китай като стопански съперник и систематичен противник, което допуска нова идея за връзките с Тайван в границите на политиката на съюза на един Китай.
След изборната победа на Лай топката за активизиране на връзките сред Европейски Съюз и Тайван е в полето на Брюксел. Там е и главното предизвикателство: Европейски Съюз към момента е надалеч от мощна обединена и консенсусна позиция по връзките си с Тайван.
По тази тематика другите страни-членки са разграничени. Все още се помни фрапантния образец с Франция от пролетта на м.г. когато президентът Макрон съобщи в Пекин, че Европейски Съюз следва да избегне въвличането си в „ рецесия, която не е наша посредством сляпо следване на Съединени американски щати и да върви по собствен личен път по Тайван “, провокирала бурни реакции
в Европейски Съюз.
Държави като Чехия, Литва и другите прибалтийски страни, Германия, Полша и Словакия доминират в оценките на наблюдаващите като самодейни в връзките си с Тайван.
Разделението сред страните-членки на Европейски Съюз по Тайван отслабва ролята на Европейски Съюз по понижаване на ескалацията на напрежението и в последна сметка запазването на мира в Тайванския проток и основава подозрения в Съединени американски щати дали може да разчита на поддръжката на Европейски Съюз при положение на спор.
Разделението сред държавите-членки на Европейски Съюз по отношение на Тайван докара и до практическа липса на решение посредством замразени отдавна договаряния сред Брюксел и Тайпей по така наречен Двустранно съглашение за вложенията (BIA). Тъй като Европейски Съюз е най-големият вложител в Тайван, а и 40% от търговията на Европейски Съюз минава през Тайванския проток, държавното управление в Тайпей към този момент търси друга форма на взаимна отбрана на вложенията посредством секторно съдействие.
Разделението сред държавите-членки на Европейски Съюз по Тайван подлага на тест и Стратегията на Европейски Съюз за съдействие в Индийско-Тихоокеанския район преди плануваната за 1 февруари т.г. Министерска среща сред Европейски Съюз и района на равнище първи дипломати. Теми като резистентен и приобщаващ разцвет посредством търговията; цифровите партньорства и нововъведенията, свързаността и сигурността и поддържането на мира биха могли да се разискват посредством разнообразни платформи с тайванската страна.
Още през м.април м.г. първият посланик на Европейски Съюз Жозеп Борел съобщи, че Тайван е ясна част от геостратегическия периметър на Европейски Съюз за гарантиране на мира и предложи концепцията за наличие на военноморски патрули на Европейски Съюз в Тайванския проток, които да покажат ангажираността на Европа със свободата на навигацията.
Европейският съюз следва да създаде ефикасен механизъм за своя принос за опазване на статуквото и надлежно мира от двете страни на Тайванския проток. В рамките на политиката на съюза за един Китай може да се дефинират форми за активизиране на съдействието в области като търговията и вложенията, цифровата стопанска система, зелената сила, образованието и културата, както и за превантивно усилване на устойчивостта на веригите за доставки.
Прави усещане, че през 2023 година максимален брой делегации – 28 – от Европейски Съюз са посетили Тайван през последните 10 години. Очаква се тази наклонност да се резервира и през т.г. изключително след встъпването в служба на новия президент. В този развой България би могла да играе дейна роля посредством образуване на национална позиция по Стратегията на Европейски Съюз за съдействие в Индийско-Тихоокеанския район и на нова идея за връзките сред Европейски Съюз и Тайван при поддържане на политиката на Европейски Съюз на един Китай, които да комуникира сполучливо в полемиките на ниво Европейски Съюз.
Още в края на юли м.г. в своя разработка Европейския съвет за външна политика (ECFR) прикани европейските политически водачи да проучат обществено по какъв начин възможен спор от двете страни на Тайванския проток би се отразил на техните гласоподаватели от позиция освен на стопанската система, търговията и вложенията, само че и на сигурността.
Победата на Лай прави сходна задача още по-актуална. Военна ескалация в този регион на света е действителен риск за сигурността на Европа във всички нейни аспекти, затова би било извънредно мъчно да се поддържа политическа индиферентност при възможен най-лош сюжет.
Руската инвазия в Украйна към този момент го потвърди. По тази причина би било доста потребно посредством обществени акции и други прояви гласоподавателите в държавите-членки на Европейски Съюз да получат повече информация по какъв начин възможен спор към Тайван би засегнал техния личен живот и за какво политическите водачи биха поискали поддръжка за позициите си по този въпрос от тях.
Вместо умозаключение
Проведените на 13 януари избори в Тайван още веднъж потвърдиха, че китайската просвета е съвместима с демокрацията, макар че критиците на сходно изказване нормално акцентират аргумента с разликата сред броя на популацията в двете страни: 1.4 милиарда в Китай против единствено 23 милиона в Тайван, както и централизирания метод, който доста по-голямото население изисква пред ръководството по повод обезпечаване на неговото богатство.
Гласуването както за президент и вицепрезидент, по този начин и за членове на Законодателния Юан (парламент) беше извършено посредством стегнат и транспарантен избирателен развой в границите на 8 часа, а преброяването на бюлетините лиши спомагателни 4 часа. Преди парламентарните избори през м.декември 1992 година
Тайван беше страна без предходен либерален опит, наследила история на имперски надзор, колониална администрация и еднопартийно властническо ръководство на партията Куоминтанг.
Първите директни президентски избори, извършени през март 1996 година, демонстрираха за първи път прогрес в институционализацията и консолидацията на многопартийната система и цялостното възобновяване на конституционния ред. В началото на 90-те години стартира дълготраен развой на „ тайванизация “ на властовата конструкция, при която се прави еволюционен трансфер на политическа власт от по-старите генерации пристигнали на острова от континетален Китай през 1949 година след гражданската война там към локалните поданици.
Президентските и парламентарните избори от 13 януари потвърдиха, че тази политическа иновация продължава и до през днешния ден като непрекъснато се самоподдържа и самообновява.
Още настоящи разбори – четете тук
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Петър Андонов е посланик с 16 години опит в Източна Азия. Той е бил дипломат на България в Япония и Филипините (1998-2003 г.), Република Корея (2012-2019 г.) и Индонезия, Сингапур, Малайзия, Бруней, Източен Тимор и АСЕАН (2019-2023 г.). Магистър по стопанска система от УНСС и магистър по бизнес администрация от Технологическия университет Суинбърн в Мелбърн, Австралия с профил бизнес практики на китайските диаспори в Източна Азия. Завършил е и курс по макроикономическа политика в Харвардския институт за интернационално развиване в Съединени американски щати. Работил е като консултант по икономическите въпроси на министър-председателя Филип Димитров (1991-1992 г.) и президента Петър Стоянов (1997-1998 г.). Започва кариерата си като стопански публицист в Българска национална телевизия, работил е още в радио „ Свободна Европа “ и Телевизия „ Европа “.
Сегашният вицепрезидент на Тайван Lai Ching-te (William Lai) победи в извършените на 13 януари президентски избори.
Това е третата поредна победа за неговата Демократична прогресивна партия, което незабавно беше несъмнено от наблюдаващите като историческо и невиждано достижение.
Досегашният президент госпожа Tsai Ing-wen нямаше право да се кандидатира по конституция след два поредни мандата отпред на своята страна. Според Централната изборна комисия Лай получава 40% от гласовете против претендента на опозиционната партия Куоминтанг Hou Yu-ih (33.49%) и претендента на Тайванската национална партия Ko Wen-je (26.45%).
Прави усещане, че Лай има над 6 процентни пункта преднина пред втория в конкуренцията.
Същевременно разделянето в така наречен “син лагер “ към Куоминтанг, който на процедура се яви с два претендента способства за триумфа на Лай като представител на „ зеления лагер “.
Съгласно тайванския изборен закон победител в президентските избори е спечелилия болшинството от гласовете, а не 51% от тях. В извършените същия ден избори за 113-членния Законодателен Юан (парламент) на Тайван за първи път от 20 години насам нито една партия не съумя да завоюва болшинство.
Основната опозиционна мощ Куоминтанг, групировка асоциирана с властническото еднопартийно ръководство на Тайван сред 1949 и 1992 година завоюва най-вече гласове (52), само че единствено с един повече от ръководещата Демократична прогресивна партия (51).
Трета остана Тайванската национална партия (8 места), а в Народното събрание влязоха още двама самостоятелни депутати с идеологически уклон по-скоро към Куоминтанг.
Основни заключения от изборните резултати:
През 2020 година госпожа Tsai Ing-wen завоюва втори мандат на президентските избори заради усещанията на тайванците, че най-заплашителния сюжет за демокрацията в страната им е тя да се трансформира в Хонконг. Това би се случило в случай че бъде последвана същата формула на ръководство „ една страна, две системи “.
Тези страхове бяха подсилени от приемането на нов закон за националната сигурност в Хонконг същата година, както и от арестите на редица деятели за народна власт от другите пластове на обществото и ограничение на изборните права и свободи на словото, събиранията и на медиите.
През 2024 година William Lai завоюва президентските избори заради опасенията на тайванците, че след съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година наподобява по евентуално Китай да нападна острова за обединяване посредством мощ без значение дали сходна теза е противоречива или не.
Тези опасения бяха солидно подхранени от обновените послания на китайския президент Си Дзинпин по отношение на обединяването на Китай с Тайван като крайъгълен камък на дневния му ред за превръщането на неговата страна в световна и районна мощ в изискванията на растящо съревнование със Съединени американски щати.
Резултатите от парламентарните избори демонстрираха понижаване на електоралната поддръжка за ръководещата Демократична прогресивна партия, която загуби болшинството си и нарастване на депутатските места за главната опозиционна мощ Куоминтанг.
Като не дадоха парламентарно болшинство нито на Демократичната прогресивна партия, нито на Куоминтанг посредством фактическия паритет в броя на депутатските места сред тях тайванските гласоподаватели насочиха обръщение и към двете обединения да търсят повече консенсусни решения в идните да се одобряват законодателни актове.
Това се отнася освен за всички решения, които следва да се вземат на равнище парламент по отношение на връзките от двете страни на Тайванския проток и обвързваните с тях военна промяна или покупко-продажби за оръжие със Съединени американски щати, само че и по отношение на развиването на стопанската система.
Очаква се в ролята на балансьор да влезе Тайванската национална партия. Създадена преди четири години тази центристка групировка съумя да притегли гласовете на доста от младите тайванци. Има възможност при основни гласувания нейните депутати дружно с двамата самостоятелни депутати да гласоподават в интерес на предложенията на Куоминтанг, само че това не може да се твърди сигурно.
По-скоро партията ще търси одобряване на собствен характерен образ друг от този на Куоминтанг или Демократичната прогресивна партия.
Първият сигнал за това се чака при избора на ръководител на Народното събрание. Новият президент Лай ще бъде изправен пред предизвикването да търси колаборация с партиите отвън неговата Демократична прогресивна партия, най-вече с Тайванската национална партия, като първоначално избраният от него министър председател най-вероятно ще управлява държавно управление на малцинството.
Неуспехът на ръководещата Демократична прогресивна партия да задържи болшинството си в Народното събрание се дължи главно на икономическите провокации пред страната напоследък като заетостта, изключително измежду младежите; намаляването на действителните заплати комбинирано с покачващите се цени; спекулациите на пазара на недвижими парцели и обезпечаването на жилища.
Всички тези фактори образуваха песимистична икономическа картина на ръководството. Победата на Лай недвусмислено сподели, че във връзка с опасността от Китай тайванците имат по-голямо доверие на неговата Демократична прогресивна партия, която ръководи острова от 2016 година насам.
Последици от успеха на William Lai за връзките сред Китай и Тайван: национални и геополитически аспекти.
Победителят в президентските избори Лай от дълго време се е определил като „ прагматичен служащ за тайванската самостоятелност “. По време на акцията той се препозиционира като сдържан страж на мира, който съобразявайки се неизбежно с желанието на болшинството от тайванските гласоподаватели се афишира прагматично за опазване на настоящето статукво и декларира, че ще следва политиката на досегашния президент госпожа Tsai Ing-wen.
Според него сега Тайван е де факто самостоятелна суверенна страна и не е належащо да се афишира публично самостоятелност. Подобен прагматичен метод за опазване на статуквото възприеха и неговите двама съперници, макар че за разлика от Лай с многопластови нюанси сред тях те биха предпочели под една или друга форма обновяване на разговор, ориентиран към вероятно обединяване с Китай.
Лай не изключва разговор с Китай, само че Пекин надали би приел предварителните условия за провеждането му.
Съществуващите национални и геополитически действителности сега не поддържат нито една от двете крайни идеологии: за самостоятелен Тайван на Демократичната прогресивна партия и за обединяване с Китай на Куоминтанг.
Чрез президентските избори от 13 януари тези две крайности на процедура излязоха от приложимост.
Същевременно към този момент наподобява несъмнено, че спокойно обединяване на Тайван с Китай наподобява все по-малко евентуално. Ситуацията стартира да прилича Южна Корея, където болшинството от гласоподавателите нямат желания за обединяване със Северна Корея, макар другите условия.
Чрез успеха на Лай тайванските гласоподаватели изрично обявиха желания към своя лична еднаквост, която е друга от китайската.
Вероятно това е най-големият триумф на досегашния вицепрезидент и неговата Демократична прогресивна партия, който е резултат и от промяна на поколенията и от впечатляващото икономическо развиване през годините.
Несъмнено Лай ще предизвиква интензивно напъните за построяването и одобряването на непрекъснато възходящата характерна тайванска културна и политическа еднаквост.
След изборите на 13 януари е налице най-важният фактор за сполучлива опозиция на локалното население против възможна военна инвазия от страна на Китай: уверено политическо водачество и поддръжка на обществото.
Заплахата от инвазия на Китай против Тайван може да наподобява не изключително огромна в кратковременен проект, само че в средносрочен и дълготраен аспект тя остава съществено предизвикателство. Това ще наложи новият президент на Тайван да работи доста интензивно освен със Съединени американски щати и техните съдружници в района, само че и с интернационалната общественост като цяло за възпирането или сдържането на Китай във връзка с възможна военна офанзива.
Една тактика за въздържане или въздържане на възможна китайска инвазия против Тайван би била сполучлива в случай че в нетърпението си за по-скорошно обединяване китайският президент Си Дзинпин бъде уверен да не я подхваща в случай че няма цялостни гаранции, че тя ще бъде сполучлива и успеха ще бъде бърза, в противоположен случай възможен неуспех би заплашил неговото управление; или да не я подхваща заради непостижимо висока икономическа и обществена цена, даже офанзивата да е сполучлива.
В общественото пространство от средата на предходната година се върти краят на 2027 година като планирана дата за китайска инвазия против Тайван тъй като тогава ще завършва третия мандат на Си Дзинпин и той ще търси да остави завещание за историята, както и ще се означи 100-годишния празник от основаването на Китайската народноосвободителна войска (PLA).
Предсказания има и за 2030 година и даже за 2035 година, само че те единствено придават ефектен привкус на тематиката и предизвикат непотребна суматоха. Въпреки това новият президент Лай следва да форсира оптимално модернизацията на тайванските въоръжени сили.
Това се постанова и заради обстоятелството, че за Съединени американски щати 2024-та също е изборна година, а в американския Конгрес, както и измежду анализаторите все по-активно се разисква тематиката дали поддръжката на Съединени американски щати за Украйна не отклонява скъп запас от американска военна помощ, която би могла да се насочи към Тайван, който има по-голямо значение за ползите на Вашингтон.
Първоначалната реакция на Пекин по отношение на резултатите от изборите в Тайван беше относително сдържана и не съдържаше нови послания. Беше изразено добре калкулирано неуважение към събитието посредством приравняването на изборите в Тайван към локални избори, само че Китай постоянно е определяла Тайван като провинция-ренегат, която се е отделила от континента.
В този смисъл сходно отношение е изцяло обяснимо. Беше повторено за следващ път желанието за спокойно обединяване, както и неприемливостта на формулировки като да вземем за пример „ един Китай, един Тайван “.
Изявлението на МвнР на Китайската национална република не съдържаше закани, което се одобри позитивно. Най-вероятно по-активни дейности от страна на Пекин може да се чакат с наближаването на датата 20 май т.г. когато новият тайвански президент Лай ще встъпи в служба на публична гала, както и след първите му дейности на този пост.
Последици от успеха на William Lai за световната стопанска система
Резултатите от президентските избори в Тайван по принцип резервират непроменени дефинираните и преди тях относително високи опасности за световната стопанска система от възможна офанзива на Китай против Тайван или даже единствено от лимитирана морска обсада.
Първият риск е за световната търговия като цяло: близо половината от контейнерните товари в света минават всяка година през водите на Тайванския проток на път за Европа и всички останали краища на света.
Предполагаеми нарушавания в световните вериги за доставки биха коствали към 2.6 трилиона щатски $ на международната стопанска система, съгласно Nikkei Asia. Няма страна, която да остане незасегната, в случай че сходен сюжет се осъществя, в това число самия
Тайван като ослепителен образец за насочена към износа стопанска система.
През последните 10 години двустранната търговия сред България и Тайван се е нараснала над 2 пъти.
През 2022 година комерсиалният продан възлиза на 324 милиона щатски $, а за първите 9 месеца на 2023 година е на стойност 253 милиона $. Електрическите батерии, интегралните схеми и електронните съставни елементи образуват близо 79% от българския експорт за Тайван.
Близо 50% от продуктите, внасяни от Тайван в България са авточасти, интегрални схеми, електронни съставни елементи и лекарства. За първи път от години насам през първите 9 месеца на 2023 година се следи съвсем уравновесена търговия с първи проблясъци на превъзмогване на досегашния сериозен недостиг в двустранната търговия с Тайван, само че към момента не е несъмнено дали сходна наклонност е устойчива.
По създание това е позитивен образец за диверсификация на българската външна
търговия.
Вторият, само че не и по значителност риск е обвързван също с нарушение на веригите за доставки на съответни, само че стратегически сериозно значими артикули: чипове/полупроводници, които са витални съставки за редица уреди: от коли и тв приемници до мобилни телефони и перални машини.
Тайванските производители на чипове държат пазарен дял от 68% от тяхното произвеждане. Най-големият от тях, Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) създава 90% от най- напредналите чипове, които се употребяват за приложения, свързани с изкуствения разсъдък и квантум компютърната активност. Научно-изследователската и развойна активност, както и производството на най-напредналите полупроводници остава на територията на Тайван, до момента в който TSMC към този момент работи интензивно по вложения в индустриални уреди в Съединени американски щати и Германия.
Самият Китай е мощно подвластен от доставката на чипове, създадени в Тайван.
Въпреки това експертите са раздвоени по мнението дали сходен „ силициев щит “ би могъл да бъде един от сериозните фактори за попречване на военна офанзива на Китай против Тайван или по-скоро би бил подценен като мотив от Пекин в случай че в нетърпението си китайското управление реши да заплати по-висока икономическа цена за принудително обединяване.
При действителен сходен риск експертите предлагат на фирмите в света да плануват още от в този момент по-високи разноски за попълване на ресурси от полупроводници и търсене на различни пътища за техните доставки като се концентрират върху тяхната резистентност, което беше поука и от рецесията с пандемията от COVID-19.
Последици от успеха на William Lai за връзките сред Тайван и страните-членки на Европейски Съюз
Европейският съюз приветства извършените на 13 януари избори в Тайван и подчертава върху споделения ангажимент към демокрацията, върховенството на закона и човешките права.
Беше очебийно, че „ мирът и стабилността в Тайванския проток са основни за районната непоклатимост и разцвет “, само че беше откроена и загрижеността по отношение на „ растящото напрежение в Тайванския проток “.
Европейският съюз се опълчва на всеки едностранен опит за смяна на статуквото в Тайван: това значи както на потреблението на мощ за това от страна на Китай, по този начин и на формалното обявление на самостоятелност от страна на Тайван.
Въпреки отправените в изказването на ЕСВД поздравления към всички гласоподаватели в Тайван за присъединяване им в изборите като демонстрация на народна власт не се загатва, че в тях за президент е определен Lai Ching-te (William Lai).
Това е изцяло в синхрон с придържането на Европейски Съюз към политиката на един Китай и
признаването на държавното управление в Пекин като само законно.
На конференция, извършена няколко дни преди изборите, към този момент определеният за президент Лай направи отпратка към задълбочаване на обмена сред Тайван и Европейски Съюз въз основата на полезностите, икономическите и търговски връзки, както и климатичните промени и по напъните за мир в Индийско-Тихоокеанския район.
Той благодари на европейските страни за изложение на опълчването им за смяна на статуквото в Тайванския проток посредством военни средства.
Тайванските управляващи натъртват предпочитано върху общите полезности всякога когато изричат позиция по партньорството им с Европейски Съюз. За Европейски Съюз Тайван също е благонадежден партньор-съмишленик.
Тази роля на Тайпей от ден на ден се ускорява след съветската инвазия в Украйна. Санкции против режима на Путин под една или друга форма от Азия постановиха единствено Япония, Южна Корея, Сингапур, Австралия и Тайван.
Същевременно Европейски Съюз се намира в развой на понижаване на риска от съдействието си с Китай като стопански съперник и систематичен противник, което допуска нова идея за връзките с Тайван в границите на политиката на съюза на един Китай.
След изборната победа на Лай топката за активизиране на връзките сред Европейски Съюз и Тайван е в полето на Брюксел. Там е и главното предизвикателство: Европейски Съюз към момента е надалеч от мощна обединена и консенсусна позиция по връзките си с Тайван.
По тази тематика другите страни-членки са разграничени. Все още се помни фрапантния образец с Франция от пролетта на м.г. когато президентът Макрон съобщи в Пекин, че Европейски Съюз следва да избегне въвличането си в „ рецесия, която не е наша посредством сляпо следване на Съединени американски щати и да върви по собствен личен път по Тайван “, провокирала бурни реакции
в Европейски Съюз.
Държави като Чехия, Литва и другите прибалтийски страни, Германия, Полша и Словакия доминират в оценките на наблюдаващите като самодейни в връзките си с Тайван.
Разделението сред страните-членки на Европейски Съюз по Тайван отслабва ролята на Европейски Съюз по понижаване на ескалацията на напрежението и в последна сметка запазването на мира в Тайванския проток и основава подозрения в Съединени американски щати дали може да разчита на поддръжката на Европейски Съюз при положение на спор.
Разделението сред държавите-членки на Европейски Съюз по отношение на Тайван докара и до практическа липса на решение посредством замразени отдавна договаряния сред Брюксел и Тайпей по така наречен Двустранно съглашение за вложенията (BIA). Тъй като Европейски Съюз е най-големият вложител в Тайван, а и 40% от търговията на Европейски Съюз минава през Тайванския проток, държавното управление в Тайпей към този момент търси друга форма на взаимна отбрана на вложенията посредством секторно съдействие.
Разделението сред държавите-членки на Европейски Съюз по Тайван подлага на тест и Стратегията на Европейски Съюз за съдействие в Индийско-Тихоокеанския район преди плануваната за 1 февруари т.г. Министерска среща сред Европейски Съюз и района на равнище първи дипломати. Теми като резистентен и приобщаващ разцвет посредством търговията; цифровите партньорства и нововъведенията, свързаността и сигурността и поддържането на мира биха могли да се разискват посредством разнообразни платформи с тайванската страна.
Още през м.април м.г. първият посланик на Европейски Съюз Жозеп Борел съобщи, че Тайван е ясна част от геостратегическия периметър на Европейски Съюз за гарантиране на мира и предложи концепцията за наличие на военноморски патрули на Европейски Съюз в Тайванския проток, които да покажат ангажираността на Европа със свободата на навигацията.
Европейският съюз следва да създаде ефикасен механизъм за своя принос за опазване на статуквото и надлежно мира от двете страни на Тайванския проток. В рамките на политиката на съюза за един Китай може да се дефинират форми за активизиране на съдействието в области като търговията и вложенията, цифровата стопанска система, зелената сила, образованието и културата, както и за превантивно усилване на устойчивостта на веригите за доставки.
Прави усещане, че през 2023 година максимален брой делегации – 28 – от Европейски Съюз са посетили Тайван през последните 10 години. Очаква се тази наклонност да се резервира и през т.г. изключително след встъпването в служба на новия президент. В този развой България би могла да играе дейна роля посредством образуване на национална позиция по Стратегията на Европейски Съюз за съдействие в Индийско-Тихоокеанския район и на нова идея за връзките сред Европейски Съюз и Тайван при поддържане на политиката на Европейски Съюз на един Китай, които да комуникира сполучливо в полемиките на ниво Европейски Съюз.
Още в края на юли м.г. в своя разработка Европейския съвет за външна политика (ECFR) прикани европейските политически водачи да проучат обществено по какъв начин възможен спор от двете страни на Тайванския проток би се отразил на техните гласоподаватели от позиция освен на стопанската система, търговията и вложенията, само че и на сигурността.
Победата на Лай прави сходна задача още по-актуална. Военна ескалация в този регион на света е действителен риск за сигурността на Европа във всички нейни аспекти, затова би било извънредно мъчно да се поддържа политическа индиферентност при възможен най-лош сюжет.
Руската инвазия в Украйна към този момент го потвърди. По тази причина би било доста потребно посредством обществени акции и други прояви гласоподавателите в държавите-членки на Европейски Съюз да получат повече информация по какъв начин възможен спор към Тайван би засегнал техния личен живот и за какво политическите водачи биха поискали поддръжка за позициите си по този въпрос от тях.
Вместо умозаключение
Проведените на 13 януари избори в Тайван още веднъж потвърдиха, че китайската просвета е съвместима с демокрацията, макар че критиците на сходно изказване нормално акцентират аргумента с разликата сред броя на популацията в двете страни: 1.4 милиарда в Китай против единствено 23 милиона в Тайван, както и централизирания метод, който доста по-голямото население изисква пред ръководството по повод обезпечаване на неговото богатство.
Гласуването както за президент и вицепрезидент, по този начин и за членове на Законодателния Юан (парламент) беше извършено посредством стегнат и транспарантен избирателен развой в границите на 8 часа, а преброяването на бюлетините лиши спомагателни 4 часа. Преди парламентарните избори през м.декември 1992 година
Тайван беше страна без предходен либерален опит, наследила история на имперски надзор, колониална администрация и еднопартийно властническо ръководство на партията Куоминтанг.
Първите директни президентски избори, извършени през март 1996 година, демонстрираха за първи път прогрес в институционализацията и консолидацията на многопартийната система и цялостното възобновяване на конституционния ред. В началото на 90-те години стартира дълготраен развой на „ тайванизация “ на властовата конструкция, при която се прави еволюционен трансфер на политическа власт от по-старите генерации пристигнали на острова от континетален Китай през 1949 година след гражданската война там към локалните поданици.
Президентските и парламентарните избори от 13 януари потвърдиха, че тази политическа иновация продължава и до през днешния ден като непрекъснато се самоподдържа и самообновява.
Още настоящи разбори – четете тук
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ