СподелиПавел Павлов е изпълнителен директор на единствената държавна киностудия Аудиовидео

...
СподелиПавел Павлов е изпълнителен директор на единствената държавна киностудия Аудиовидео
Коментари Харесай

Павел Павлов за ДЕБАТИ: Културата не може да не бъде подпомагана

Сподели
Павел Павлов е изпълнителен шеф на единствената държавна киностудия Аудиовидео “ОРФЕЙ ” ЕАД. Изучавал Филмова и телевизионна постановка в Югозападен университет „ Неофит Рилски “. Продуцент е общо 40 игрални, документални и анимационни плана, подкрепени от Националния кино център. Режисьор е на пет игрални и 4 игрални кино лентата. Преподавател по кино монтаж в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “. Ръководител и уредник на софтуерния развой по цифровизация и
реституция на 15 български игрални кино лентата, АВ ОРФЕЙ. Доктор по Кинознание и Киноизкуство, НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “

– Г-н Павлов, вие сте част от основателите на петиция, с която предупреждавате за допустима нулева година в бранша на културата заради безучастие на Национален фонд “Култура ”. За какво става въпрос?

– Аз вземам участие в план в първата и към този момент рестартирана сесия по Плана за възобновяване и резистентност. В Национален фонд “Култура ” съм деен участник – един път като бенефициент и повторно като сътрудник.

За благополучие или злощастие Фонд “Култура ” на процедура е единственото място, което може да помогне за развиване на каквато и да е културна активност.

Специално моята работа е обвързвана с киното, само че фондът ми разреши да вземам участие в планове по направление музика, литература. В момента имаме план със международно прочут актьор – Масимо, с който още веднъж участваме за отчасти финансиране по Фонд “Култура ”.

– Процедурата по ПВУ един път беше стартирана, само че по-късно спряна и пусната още веднъж. Какво се случва със средствата от Фонд “Култура ” обаче?

– За страдание сега не работи нито НФК, нито ПВУ. Цифрите демонстрират, че има едни 18 млн. лева за просвета, за които аз не съм доста несъмнено дали ще бъдат употребявани за подкрепяне на хората в културата до края на годината.

– Защото не са задоволителни или тъй като не са стартирани процедурите?

– Каквато и да е помощ за културата, тя е добре пристигнала. Но би трябвало да кажа първо, че тя е частична. Второ, това е, ще се пошегувам малко – факт е, че културата е с максимален коефициент на потребно деяние. Например, върша филм. В него вземат участие артисти, взе участие превоз, взе участие кетъринг – т.е., тези пари, които се дават, те на процедура се връщат в стопанската система. Те не са хвърлени напразно.

Оставям на страна обстоятелството, че в последна сметка ти създаваш културен артикул. В днешно време, единственото по което се отличават страните, това е културата.

Важно е да направя две разяснения. Има две посоки. НФК има личен бюджет, който сега възлиза на 18 млн. лева, който идва от страната. ПВУ, по който има 96 млн., те идват от Европа.

Най-лошото е, че ти един път си кандидатствал, вкарал си средства за консултанти, идва време да схванеш какви са резултатите, само че се оказва, че планът ти, освен че не е оценен, само че той е подложен в друга рамка. Променени са изискванията, тъй като нямало задоволително планове.

Всичко се базира на едно писмо, изпратено по мейл от Европейска комисия, в което се споделя, че има проблеми в програмата.

На мен персонално ми лиши месец и половина, с цел да направя този план и внезапно ми споделят, че програмата ще бъде рестартирана.

– Тоест, в този момент вие би трябвало отначало да кандидатствате по правила, които са изменени в движение…

– Точно по този начин. На последната сесия по ПВУ имаше подадени едвам 18 плана. Какво ще рече това? Хората не имат вяра, че това ще се случи. Официално записаните самостоятелни създатели са над 3000 индивида. За тях има най-малко три пъти по толкоз екип.

Кои браншове в културата се нуждаят най-вече от подкрепяне и от тези средства?
Абсолютно всичко. Не разясня даже разнообразни посоки. Тук приказваме напълно за литература, музика, кино, цирк, танцови изкуства… В Европа, с цел да има пари за изкуство и с цел да има какъвто и да е артикул, това е методът, по който се финансира.

Културата не може да не бъде подпомагана.

Вижте какво стана с кино лентата “Гунди ”. Той няма държавно финансиране, само че се радва на извънредно огромна известност. Значи има смисъл подпомагането, с цел да има българско кино, български филми, защото те могат да бъдат доста сполучливи.

– Оказва се, че има средства, само че те не доближават до потребителите. Каква е повода – държавна непредвидливост, чиновническо безгрижие или има някакви други скрити аргументи?

– Мога да изкажа едно общо мнение, за което се надявам да не е по този начин, само че това ще си проличи в края на годината. От разнообразни браншове слушам думи за това за какво поставям старания. Как по този начин за какво? Отговорът е, че парите най-после ще бъдат раздадени на правилото ин-хаус на свои хора. 18 млн. лева можеш ли всичките да ги раздадеш на близки хора?

Това е, което, за жалост се наслагва като мнение.

Ще ви дам образец. Близки схващат, че се пробвам да работя като управител в културата и ми звънят от едно село в община Елхово. Искат да се обновят читалището. Аз се занимавам с кино, не е това моята област, само че хората не знаят какво да създадат, към кого да се извърнат. Няма кого да попитат.

Оказва се, че не е толкоз значимо какъв брой са парите, а да знаеш към кого да се обърнеш и да има кой да ти помогне.

– Това е по този начин. По общините хората имат потребност да аплайват по какви ли не планове. Но те с изключение на, че нямат информацията, нямат и потенциала, няма хора, които да им създадат проектите…

– Ще поддържа, това, което казвате, със следния факт. В момента съм изпълнителен шеф на единственото държавно киностудио Аудиовидео “Орфей ”, от което открих, че липсват 1.250 млн. евро в изгубени каузи за земи в Киноцентъра.

И когато попитах един предходен министър: в случай че не сте желали това да остане, вие сте този човек, който сте акредитиран, за какво не дадохте да вземем за пример на читалищата? Това са над 1 милиарда евро. Те са оставени да изтекат по изгубени каузи.

– Какви са упованията ви от подписката, има ли реакция от институциите досега?

– Ние сме подготвени да помогнем с каквото можем. Предложихме, в случай че няма потенциал, част от нашите сътрудници да се включат. Защо го вършим? Ако с една минимална част от % успеем да подобрим общата атмосфера, ние ще помогнем и на себе си. Ако ние накараме тези хора да схванат, че, в случай че има проблем, би трябвало да го слагат. А ние изглеждаме като някакви просяци и злите тролове споделят: те ще откраднат.

Вижте какво сме създали, вижте какъв е коефициентът на потребно деяние. Тези пари са утроени. Ти даваш хикс лв., само че в това време получаваш артикул и отчисления.

Някъде системата куца. Къде куца, за какво не се поправи? Има проблеми, дано да приказваме за тях.

Винаги, когато сме желали среща с министъра на културата, ни изпращат негов заместител.

– Все отново има някакъв отклик от страна на институциите, само че не е задоволителен ли…

– Ние сме от една страна, ние не сме врагове с тях. Ние без тях не можем, само че и хората, които управляват културата, и те са част от нея.

Има и различен доста значим въпрос – съгласно мен е неточност, че не се приема закон за меценатството. Основният мотив против него е, че са щели да се перат пари в културата. Нали има институции? Ще има надзор. Трябва да има закон за меценатството.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР