Политици от ПП-ДБ и „Синя България“ внесоха първото искане за касиране на изборите
Сподели
Първото искане за анулиране на последните парламентарни избори към този момент е направено и е изпратено до институциите, които имат право да сезират Конституционния съд.
За това заяви юрист Методи Лалов в профила си във Facebook. Жалбата искане е подадена от адвокат Иван Сотиров от „ Синя България “, Христо Едрев и Антонина Грекова от „ Продължаваме промяната “ и е по самодейност на гражданско съдружие БОЕЦ.
Документите са подадени по електронен до Народното събрание, Министерския съвет и двете висши съдилища. Жалбата искане до президента и основния прокурор ще бъдат импортирани на хартия в 11:30 часа, излиза наяве още от известието.
Премиерът Димитър Главчев, че няма желание да сезира Конституционния съд за изборни нарушавания.
Настояваме всеки от тези шест органа да сезира независимо Конституционния съд, който да извърши задълбочена инспекция на резултатите от изборите, се споделя в известието, като е оповестена и част от жалбата.
Подписалите жалбата упорстват всеки един от органите, които по Конституция имат право да сезират Конституционния съд с стимулирано искане да бъдат оповестени
напълно за противозаконни изборите за народни представители в 51-то Народно заседание.
Според жалбоподателите, нарушаването на изборните права на жителите води до това да бъдат определени народни представители, които на процедура не са определени и не съставляват ползите на българския народ.
Според тях такива депутати „ обслужват нелегитимни цели и като краен резултат това води до заграбване на реализирането на националния суверенитет от обособени персони и организации, което е неразрешено (чл. 1, алинея 3 от КРБ) “.
Жалбоподателите декларират, че ползват „ обилни и задоволителни по размер доказателства и информация за голям брой разнообразни по тип и интензитет изборни нарушавания “.
Те стимулират настояването си с това, че българските жители нямат опциите и ресурсите да открият в 7-дневен период, каквото е условието на Конституцията за сезиране на Конституционен съд, да ревизират за нарушавания всички 12 879 изборни секции в страната и 719 изборни секции в чужбина.
Затова жалбоподателите се базират на, както и на информацията от медии, проверяващи публицисти и анализатори.
В жалбата се показва, че Конституционният съд има ресурсите и опциите да направи сходен разбор, като събере всички вероятни доказателства, измежду които и свидетелски показания.
Ако органите, които имат право да сезират Конституционен съд, откажат да създадат това, то те биха абдикирали от конституционно откритите им пълномощия. А това може да докара до гражданско непокорство.
Това от своя страна ще докара до изостряне на политическата рецесия и задълбочаване на недоверието на жителите в държавните институции. По този метод се основава риск изборните и политически проблеми да прераснат в конституционна рецесия, а гражданското съмнение и неодобрение – да премине в гражданско непокорство.
В жалбата се показва още, че спадът на доверието в изборния развой се вижда при ниската изборна интензивност.
Омаловажаването на дадени нарушавания и формалистичното им отменяне от органите по член 150, алинея 1 от Конституция на Република България или от Конституционния съд – да вземем за пример, че няма доказателства за манипулиране на изборните резултати, макар неналичието на видеонаблюдение в стотици изборни секции, не значи нищо друго с изключение на отвод да се откри обективната истина и обслужване на „ дълбоката страна “, написа още в жалбата.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Първото искане за анулиране на последните парламентарни избори към този момент е направено и е изпратено до институциите, които имат право да сезират Конституционния съд.
За това заяви юрист Методи Лалов в профила си във Facebook. Жалбата искане е подадена от адвокат Иван Сотиров от „ Синя България “, Христо Едрев и Антонина Грекова от „ Продължаваме промяната “ и е по самодейност на гражданско съдружие БОЕЦ.
Документите са подадени по електронен до Народното събрание, Министерския съвет и двете висши съдилища. Жалбата искане до президента и основния прокурор ще бъдат импортирани на хартия в 11:30 часа, излиза наяве още от известието.
Премиерът Димитър Главчев, че няма желание да сезира Конституционния съд за изборни нарушавания.
Настояваме всеки от тези шест органа да сезира независимо Конституционния съд, който да извърши задълбочена инспекция на резултатите от изборите, се споделя в известието, като е оповестена и част от жалбата.
Подписалите жалбата упорстват всеки един от органите, които по Конституция имат право да сезират Конституционния съд с стимулирано искане да бъдат оповестени
напълно за противозаконни изборите за народни представители в 51-то Народно заседание.
Според жалбоподателите, нарушаването на изборните права на жителите води до това да бъдат определени народни представители, които на процедура не са определени и не съставляват ползите на българския народ.
Според тях такива депутати „ обслужват нелегитимни цели и като краен резултат това води до заграбване на реализирането на националния суверенитет от обособени персони и организации, което е неразрешено (чл. 1, алинея 3 от КРБ) “.
Жалбоподателите декларират, че ползват „ обилни и задоволителни по размер доказателства и информация за голям брой разнообразни по тип и интензитет изборни нарушавания “.
Те стимулират настояването си с това, че българските жители нямат опциите и ресурсите да открият в 7-дневен период, каквото е условието на Конституцията за сезиране на Конституционен съд, да ревизират за нарушавания всички 12 879 изборни секции в страната и 719 изборни секции в чужбина.
Затова жалбоподателите се базират на, както и на информацията от медии, проверяващи публицисти и анализатори.
В жалбата се показва, че Конституционният съд има ресурсите и опциите да направи сходен разбор, като събере всички вероятни доказателства, измежду които и свидетелски показания.
Ако органите, които имат право да сезират Конституционен съд, откажат да създадат това, то те биха абдикирали от конституционно откритите им пълномощия. А това може да докара до гражданско непокорство.
Това от своя страна ще докара до изостряне на политическата рецесия и задълбочаване на недоверието на жителите в държавните институции. По този метод се основава риск изборните и политически проблеми да прераснат в конституционна рецесия, а гражданското съмнение и неодобрение – да премине в гражданско непокорство.
В жалбата се показва още, че спадът на доверието в изборния развой се вижда при ниската изборна интензивност.
Омаловажаването на дадени нарушавания и формалистичното им отменяне от органите по член 150, алинея 1 от Конституция на Република България или от Конституционния съд – да вземем за пример, че няма доказателства за манипулиране на изборните резултати, макар неналичието на видеонаблюдение в стотици изборни секции, не значи нищо друго с изключение на отвод да се откри обективната истина и обслужване на „ дълбоката страна “, написа още в жалбата.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ