Как е изглеждал теренът около ПСА и какво е имало на него, преди паметникът да го окупира
Сподели
Паметникът на руската войска (ПСА), който близо 70 години господства градския пейзаж на столицата, ще отиде в историята, откакто управляващите започнаха демонтажа му.
Малцина обаче са софиянците, които помнят какво е имало на това място, преди да бъде повдигнат монументът, възхваляващ руските окупационни войски.
Преди Освобождението това място е било на края на града. Там е имало ливади, които постоянно се наводнявали от Кривата река, вливаща се в Перловската река, която и през днешния ден минава по средата на бул. „ Евлоги Георгиев “, около Националния стадион „ Васил Левски “.
Частта на терена откъм бул. „ Цар Освободител “ била незастроена и в дъждовните сезони мястото се превръщало в тресавище, излиза наяве от разкази на Киркор Асланян, оповестени в.
Зимно време тези блата замръзвали и се превръщали в пързалки, на които дипломати и поевропейчени софиянци се пързаляли на някакви „ ножове “, пред смаяните шопи.
Фердинанд Сакскобургготски харесал мястото сред Университета и Орлов мост, против къщата на Сърмаджиеви, на което имал желание да построи замък.
Дълго време на това място придворният градинар Карл Бетц поддържа първите овощни и зеленчукови градини и павильони за цветя.
За подготовката на градежа на царския замък теренът бил квалифициран, като към него е издигната ограда от лети чугунени решетки, положени сред каменни колони жанр „ сецесион “.
По-късно тази ограда е инсталирана към парцела на резиденция „ Лозенец “ в столицата, където се намира и до през днешния ден.
Проектът за нов замък на монарха обаче бързо е зарязан след експлоадирането на Първата международна война. Мястото още веднъж остава пусто дълги години.
През 1934 година на това място стартира построяването на така наречен Царска детска градина, по план на известните български архитекти Горанов и Нейков. Това е място, което предлага развлечение за всички деца на София.
Царската детска градина е открита през 1936 година В нея имало същински аероплан, танк, и парен локомотив. За децата имало всевъзможни занимания – въртележки и люлки, катерушки и лабиринт, басейн и летен спектакъл.
„ Имаше доста разнообразни кътове за игра с пясък, а на сцената на театъра се представяха развлекателни детски стратегии и концерти. Имаше и дребен медицински пункт.
Много обичах да ме водят в тази градина. Но не помня да са ми казвали, че ще вървим в Царската детска градина. Казваха просто „ детската градина ”, спомня си Асланян.
Според него, архитектът, който е работил върху построяването на този парк,
е работил и по унищожаването му и издигането на паметника на руската войска.
Това е Любен Нейков, проектирал Царската детската градина през 1934 година
Много преди построяването на този парк обаче, там е била разположена зоологическата градина, в която царят е отглеждал доста и разнообразни подарени му животни.
За тях почнало построяването на кафези и по този начин през 1890 година
„ се тури основата на сегашната Зоологическа градина от Н. Ц. В. Княз Фердинанд “,
излиза наяве от спомените на Д. Папазов в брой на сп. „ Венец “ от октомври 1943 година,.
„ Между дребното хора, които княз Фердинанд бе довел със себе си от своята татковина, бе и един ловджия на име Курциус. Него той натовари да гледа животните и да ръководи новооснованата Зоологическа градина “, споделя още той.
И продължава:
Скоро нови и нови животни започнаха да прииждат от всички краища на страната, като диви кози, видри и други През 1892 година в градината дойдоха и първата двойка лъвове. След тях и една камила. Оборът, който в миналото даваше заслон на кравите и конете от градината, бе пригоден за жилище на лъвовете и тигрите. Една след друга започнаха да изникват и дребни къщички с кафези за пойни птици, маймуни, патици, орли. Така, скоро градината бе изпълнена от чудните звуци на най-различни животни, събрани от цялото земно кълбо. Едни скъпо купени от чужбина, други получени в подмяна против наши такива, а трети добити като скъпи дарове от непознати владетели в символ на особена респект към княз Фердинанд. Скоро градината можеше да предложи на своите гости към този момент една много цялостна колекция от живи животни. Хората с изключително огромен интерес посещаваха градината, и броят на посетителите от ден дневно стартира да пораства и доближи в последни години до 250,000 единствено за един сезон. (От Великден до Димитровден). Всеки ден, с изключение на понеделник, се нижат върволици хора, които с невероятен интерес следят редките екзотични животни, радват се на игрите и закачките на маймуните, изтръпват пред кръвожадния тип на тигрите и лъвовете или на крокодила и напущат градината с обогатени знания по зоология.
Зоопаркът ще остане на това място до построяването на новата зоологическа градина на София през 1980-те години.
Междувременно, с идването на новата власт след Втората международна война, се взима решение за издигане на паметник, който да увековечи мощта на руската войска.
Първоначално е определено мястото пред царския замък наоколо до Народния спектакъл, само че поради неочакваната кончина на Георги Димитров и решението за изграждане на пантеон на това място, за паметника е посочен теренът, на който до тогава се е помещавала детската градина.
Авторският колектив се състои от арх. Данко Митов, скулпторите Любомир Далчев, Иван Фунев, Иван Лазаров, Васил Зидаров, Мара Георгиева, Васка Емануилова и Петър Дойчинов; архитектите Иван Васильов, Любомир Нейков и Борис Капитанов и художник Борис Ангелушев, написа в собствен материал сп. „ София “ от 1953 година.
Вярно масщабиран с околната среда, посредством хармонично-архитектурно-скулптурни форми, в паметника ще бъде отразена концепцията за освободителната задача на Съветската войска, нейният народоосвободителен темперамент, битката й за мир и народна власт, се показва в публикацията “, оповестена от „ Стара София “.
Специално за паметника са докарани тонове витошки и карловски гранит, който е гладък, а фигурите са излети от бронз, написа в собствен материал от август 2023 година в..
Подстъпът е с дължина 80 метра, а ширината му е 28 метра. От двете страни има по пет бронзови венеца, които символизират 10-те знакови победи на Сталин над хитлерофашизма по пътя на Червената войска от Сталинград до Берлин.
Оперният режисьор проф. Румен Нейков, наследник на един от архитектите на монумента, си спомня, че в паметника има секрети вътрешни стълби водят до подножието на трите фигури на върха на паметника.
Той е към 8-годишен, когато дружно с година и половина по-голямата си сестра обикаля другояче строго охранявания градеж.
Но като деца на проектанта Любомир Нейков двамата са имали достъп, се показва в публикацията. Заедно с татко си се качвали до горе по стълбите, с цел да гледат мачове на стадион “Васил Левски ”. Музикантът е сигурен, че не са се катерили по външното скеле, което е опасвало целия паметник, а единствено по вътрешните стълби.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Паметникът на руската войска (ПСА), който близо 70 години господства градския пейзаж на столицата, ще отиде в историята, откакто управляващите започнаха демонтажа му.
Малцина обаче са софиянците, които помнят какво е имало на това място, преди да бъде повдигнат монументът, възхваляващ руските окупационни войски.
Преди Освобождението това място е било на края на града. Там е имало ливади, които постоянно се наводнявали от Кривата река, вливаща се в Перловската река, която и през днешния ден минава по средата на бул. „ Евлоги Георгиев “, около Националния стадион „ Васил Левски “.
Частта на терена откъм бул. „ Цар Освободител “ била незастроена и в дъждовните сезони мястото се превръщало в тресавище, излиза наяве от разкази на Киркор Асланян, оповестени в.
Зимно време тези блата замръзвали и се превръщали в пързалки, на които дипломати и поевропейчени софиянци се пързаляли на някакви „ ножове “, пред смаяните шопи.
Фердинанд Сакскобургготски харесал мястото сред Университета и Орлов мост, против къщата на Сърмаджиеви, на което имал желание да построи замък.
Дълго време на това място придворният градинар Карл Бетц поддържа първите овощни и зеленчукови градини и павильони за цветя.
За подготовката на градежа на царския замък теренът бил квалифициран, като към него е издигната ограда от лети чугунени решетки, положени сред каменни колони жанр „ сецесион “.
По-късно тази ограда е инсталирана към парцела на резиденция „ Лозенец “ в столицата, където се намира и до през днешния ден.
Проектът за нов замък на монарха обаче бързо е зарязан след експлоадирането на Първата международна война. Мястото още веднъж остава пусто дълги години.
През 1934 година на това място стартира построяването на така наречен Царска детска градина, по план на известните български архитекти Горанов и Нейков. Това е място, което предлага развлечение за всички деца на София.
Царската детска градина е открита през 1936 година В нея имало същински аероплан, танк, и парен локомотив. За децата имало всевъзможни занимания – въртележки и люлки, катерушки и лабиринт, басейн и летен спектакъл.
„ Имаше доста разнообразни кътове за игра с пясък, а на сцената на театъра се представяха развлекателни детски стратегии и концерти. Имаше и дребен медицински пункт.
Много обичах да ме водят в тази градина. Но не помня да са ми казвали, че ще вървим в Царската детска градина. Казваха просто „ детската градина ”, спомня си Асланян.
Според него, архитектът, който е работил върху построяването на този парк,
е работил и по унищожаването му и издигането на паметника на руската войска.
Това е Любен Нейков, проектирал Царската детската градина през 1934 година
Много преди построяването на този парк обаче, там е била разположена зоологическата градина, в която царят е отглеждал доста и разнообразни подарени му животни.
За тях почнало построяването на кафези и по този начин през 1890 година
„ се тури основата на сегашната Зоологическа градина от Н. Ц. В. Княз Фердинанд “,
излиза наяве от спомените на Д. Папазов в брой на сп. „ Венец “ от октомври 1943 година,.
„ Между дребното хора, които княз Фердинанд бе довел със себе си от своята татковина, бе и един ловджия на име Курциус. Него той натовари да гледа животните и да ръководи новооснованата Зоологическа градина “, споделя още той.
И продължава:
Скоро нови и нови животни започнаха да прииждат от всички краища на страната, като диви кози, видри и други През 1892 година в градината дойдоха и първата двойка лъвове. След тях и една камила. Оборът, който в миналото даваше заслон на кравите и конете от градината, бе пригоден за жилище на лъвовете и тигрите. Една след друга започнаха да изникват и дребни къщички с кафези за пойни птици, маймуни, патици, орли. Така, скоро градината бе изпълнена от чудните звуци на най-различни животни, събрани от цялото земно кълбо. Едни скъпо купени от чужбина, други получени в подмяна против наши такива, а трети добити като скъпи дарове от непознати владетели в символ на особена респект към княз Фердинанд. Скоро градината можеше да предложи на своите гости към този момент една много цялостна колекция от живи животни. Хората с изключително огромен интерес посещаваха градината, и броят на посетителите от ден дневно стартира да пораства и доближи в последни години до 250,000 единствено за един сезон. (От Великден до Димитровден). Всеки ден, с изключение на понеделник, се нижат върволици хора, които с невероятен интерес следят редките екзотични животни, радват се на игрите и закачките на маймуните, изтръпват пред кръвожадния тип на тигрите и лъвовете или на крокодила и напущат градината с обогатени знания по зоология.
Зоопаркът ще остане на това място до построяването на новата зоологическа градина на София през 1980-те години.
Междувременно, с идването на новата власт след Втората международна война, се взима решение за издигане на паметник, който да увековечи мощта на руската войска.
Първоначално е определено мястото пред царския замък наоколо до Народния спектакъл, само че поради неочакваната кончина на Георги Димитров и решението за изграждане на пантеон на това място, за паметника е посочен теренът, на който до тогава се е помещавала детската градина.
Авторският колектив се състои от арх. Данко Митов, скулпторите Любомир Далчев, Иван Фунев, Иван Лазаров, Васил Зидаров, Мара Георгиева, Васка Емануилова и Петър Дойчинов; архитектите Иван Васильов, Любомир Нейков и Борис Капитанов и художник Борис Ангелушев, написа в собствен материал сп. „ София “ от 1953 година.
Вярно масщабиран с околната среда, посредством хармонично-архитектурно-скулптурни форми, в паметника ще бъде отразена концепцията за освободителната задача на Съветската войска, нейният народоосвободителен темперамент, битката й за мир и народна власт, се показва в публикацията “, оповестена от „ Стара София “.
Специално за паметника са докарани тонове витошки и карловски гранит, който е гладък, а фигурите са излети от бронз, написа в собствен материал от август 2023 година в..
Подстъпът е с дължина 80 метра, а ширината му е 28 метра. От двете страни има по пет бронзови венеца, които символизират 10-те знакови победи на Сталин над хитлерофашизма по пътя на Червената войска от Сталинград до Берлин.
Оперният режисьор проф. Румен Нейков, наследник на един от архитектите на монумента, си спомня, че в паметника има секрети вътрешни стълби водят до подножието на трите фигури на върха на паметника.
Той е към 8-годишен, когато дружно с година и половина по-голямата си сестра обикаля другояче строго охранявания градеж.
Но като деца на проектанта Любомир Нейков двамата са имали достъп, се показва в публикацията. Заедно с татко си се качвали до горе по стълбите, с цел да гледат мачове на стадион “Васил Левски ”. Музикантът е сигурен, че не са се катерили по външното скеле, което е опасвало целия паметник, а единствено по вътрешните стълби.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ