В сила влезе европейският закон за защита на медиите – подслушването на журналистите вече е забрането
Сподели
От 8 август 2025 година в действие влезе Европейският акт за свободата на медиите (EMFA) – първият по рода си правилник в Европейски Съюз, който има за цел да отбрани публицистите от подслушване, шпионски програмен продукт и други форми на вмешателство, като в същото време укрепва независимостта и плурализма на медиите в Европа.
Текстовете включват възбрана на нерегламентирано подслушване на публицисти и потребление на злотворен програмен продукт против тях, с изключения единствено при извънредно строги условия за национална сигурност и цялостна бистрота към засегнатите.
Законът също по този начин дава право на публицистите да търсят правосъдна отбрана при нарушавания на техните права.
Предвидено е и обезпечаване на стабилно и предсказуемо финансиране на публичните медии, с гаранции за публицистична самостоятелност и бистрота при разпределението на държавна реклама.
По-строги стават разпоредбите за събаряне на наличие от огромни онлайн платформи, като Фейсбук, X, YouTube и други и се вкарват условия за бистрота по отношение на собствеността върху медиите.
Държавите членки на Европейски Съюз към този момент ще са задължени да проучват концентрацията на медийната благосъстоятелност за противопоставяне на политическо и икономическо въздействие.
Акцентът е подложен върху предварителната защита на злоупотреби като прикрито подслушване, което през последните години стана необятно публикувано посредством принадлежности като Pegasus и Predator, употребявани за следене на публицисти и техните източници.
Законът се ползва директно във всички страни членки на Европейски Съюз, които би трябвало да обезпечат неговото осъществяване до 8 август 2025 година, като за някои характерни правила интервалът за акомодация е по-дълъг. Пълното и положително използване на акта зависи мощно от политическата воля както на Европейската комисия, по този начин и на националните държавни управления.
Въпреки че актът е значима стъпка към гарантиране на свободата на медиите като гръбнак на демокрацията, редица страни членки още изпитват усложнения да го приложат дейно.
Например в Унгария, Италия, Словакия и Малта се регистрира интензивен политически надзор и напън върху медиите, което слага под въпрос реализирането на задачите на закона.
От Европейския парламент и комисари показват вяра, че този закон ще обезпечи по-безопасна, транспарантна и надеждна медийна среда, която подсигурява, че новините се базират на обстоятелства, а не на политически или бизнес ползи, само че предизвестяват, че идната фаза на осъществяване и мониторинг е решаваща.
Актът е част от по-широкия отговор на Европейски Съюз против възходящите закани за свободата на словото и медийната самостоятелност, които включват освен механически и правни ограничения, само че и стопански, като обезпечаване на финансова и институционална непоклатимост на медиите.
„ Това е огромно достижение, само че има смисъл единствено в случай че се придържаме към него. С паника следя упадъка на свободата на пресата в разнообразни елементи на Европа “, разяснява Нела Рил, председателка на парламентарната комисия по просвета и обучение.
EMFA беше признат през февруари 2024 година, като част от напъните на Европейски Съюз да противодейства на политическа и икономическа интервенция в медиите, изключително в страни с ерозиращи демократични стандарти.
През последната година натискът върху публицистите „ се е засилил “ в Унгария, където националният регулатор и публичните медии към момента са значително под контрола на страната, съгласно последния отчет за върховенството на закона на Комисията. Премиерът на Словакия Роберт Фицо, който назова репортерите „ кръвожадни копелета “, също „ съзнателно основава враждебна среда за самостоятелната публицистика “, съгласно Репортери без граници (RSF).
Франция, която настояваше за изключение от възбраната за шпиониране на публицисти в името на националната сигурност, се сблъска с продължителна и комплицирана промяна, обвързвана с използването на новите правила на Европейски Съюз за медийната независимост. Междувременно Германия, чиито провинции се опълчиха на закона на Европейски Съюз през цялото време заради накърняване на районните пълномощия, в този момент минава през комплициран развой на актуализиране на законодателството.
През юли тази година Европейската комисия установи закъснение на България в основни аспекти, свързани със свободата на медиите и прозрачността в медийната среда, макар заявения ангажимент за промени е тази сфера.
Според Брюксел, политическото и икономическо въздействие върху медиите в страната продължава да бъде сериозен проблем. Назначаването на нов общоприет шеф на Българската национална телевизия се бави, а напъните за усилване на независимостта на публичните медии се оказват блокирани от неналичието на политическа воля.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
От 8 август 2025 година в действие влезе Европейският акт за свободата на медиите (EMFA) – първият по рода си правилник в Европейски Съюз, който има за цел да отбрани публицистите от подслушване, шпионски програмен продукт и други форми на вмешателство, като в същото време укрепва независимостта и плурализма на медиите в Европа.
Текстовете включват възбрана на нерегламентирано подслушване на публицисти и потребление на злотворен програмен продукт против тях, с изключения единствено при извънредно строги условия за национална сигурност и цялостна бистрота към засегнатите.
Законът също по този начин дава право на публицистите да търсят правосъдна отбрана при нарушавания на техните права.
Предвидено е и обезпечаване на стабилно и предсказуемо финансиране на публичните медии, с гаранции за публицистична самостоятелност и бистрота при разпределението на държавна реклама.
По-строги стават разпоредбите за събаряне на наличие от огромни онлайн платформи, като Фейсбук, X, YouTube и други и се вкарват условия за бистрота по отношение на собствеността върху медиите.
Държавите членки на Европейски Съюз към този момент ще са задължени да проучват концентрацията на медийната благосъстоятелност за противопоставяне на политическо и икономическо въздействие.
Акцентът е подложен върху предварителната защита на злоупотреби като прикрито подслушване, което през последните години стана необятно публикувано посредством принадлежности като Pegasus и Predator, употребявани за следене на публицисти и техните източници.
Законът се ползва директно във всички страни членки на Европейски Съюз, които би трябвало да обезпечат неговото осъществяване до 8 август 2025 година, като за някои характерни правила интервалът за акомодация е по-дълъг. Пълното и положително използване на акта зависи мощно от политическата воля както на Европейската комисия, по този начин и на националните държавни управления.
Въпреки че актът е значима стъпка към гарантиране на свободата на медиите като гръбнак на демокрацията, редица страни членки още изпитват усложнения да го приложат дейно.
Например в Унгария, Италия, Словакия и Малта се регистрира интензивен политически надзор и напън върху медиите, което слага под въпрос реализирането на задачите на закона.
От Европейския парламент и комисари показват вяра, че този закон ще обезпечи по-безопасна, транспарантна и надеждна медийна среда, която подсигурява, че новините се базират на обстоятелства, а не на политически или бизнес ползи, само че предизвестяват, че идната фаза на осъществяване и мониторинг е решаваща.
Актът е част от по-широкия отговор на Европейски Съюз против възходящите закани за свободата на словото и медийната самостоятелност, които включват освен механически и правни ограничения, само че и стопански, като обезпечаване на финансова и институционална непоклатимост на медиите.
„ Това е огромно достижение, само че има смисъл единствено в случай че се придържаме към него. С паника следя упадъка на свободата на пресата в разнообразни елементи на Европа “, разяснява Нела Рил, председателка на парламентарната комисия по просвета и обучение.
EMFA беше признат през февруари 2024 година, като част от напъните на Европейски Съюз да противодейства на политическа и икономическа интервенция в медиите, изключително в страни с ерозиращи демократични стандарти.
През последната година натискът върху публицистите „ се е засилил “ в Унгария, където националният регулатор и публичните медии към момента са значително под контрола на страната, съгласно последния отчет за върховенството на закона на Комисията. Премиерът на Словакия Роберт Фицо, който назова репортерите „ кръвожадни копелета “, също „ съзнателно основава враждебна среда за самостоятелната публицистика “, съгласно Репортери без граници (RSF).
Франция, която настояваше за изключение от възбраната за шпиониране на публицисти в името на националната сигурност, се сблъска с продължителна и комплицирана промяна, обвързвана с използването на новите правила на Европейски Съюз за медийната независимост. Междувременно Германия, чиито провинции се опълчиха на закона на Европейски Съюз през цялото време заради накърняване на районните пълномощия, в този момент минава през комплициран развой на актуализиране на законодателството.
През юли тази година Европейската комисия установи закъснение на България в основни аспекти, свързани със свободата на медиите и прозрачността в медийната среда, макар заявения ангажимент за промени е тази сфера.
Според Брюксел, политическото и икономическо въздействие върху медиите в страната продължава да бъде сериозен проблем. Назначаването на нов общоприет шеф на Българската национална телевизия се бави, а напъните за усилване на независимостта на публичните медии се оказват блокирани от неналичието на политическа воля.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ