Излиза вторият том на „Опера и природа“ от акад. Пламен Карталов
Сподели
Обявен е вторият том на „ Опера и природа “, написан от акад. Пламен Карталов, съгласно информация от издателство „ Изток Запад “.
Изданието „ Опера и природа “ е тритомно и съдържа определени оперни спектакли на режисьора, осъществени в разнородни естествени и исторически местоположения, като площади, замъци, антични театри и архитектурни резервации, в продължение на над четиридесет години.
Вторият том обгръща постановките, осъществени в неповторими места като Белоградчишките скали, пещерата Магура, крайбрежната алея на Видин, крепостта „ Баба Вида “, Панчаревското езеро, римския площад в киноцентъра „ Бояна “ и късноантичната цитадела „ Цари Мали град “.
Премиерата на първите два тома ще се организира през днешния ден, 14 октомври, в Българска академия на науките, където ще бъдат излъчени и видеа от спектаклите.
„ Превръщането на известната пещера Магура, известна с рисунки, датиращи преди 7 хиляди години, в атракция за феновете на Вагнер е дело единствено на Пламен Карталов. Няма невъзможни места за него, с цел да не ги преобрази в подиуми за опера – и то сполучливо. Постановката на „ Летящият холандец “ беше успех в интерпретацията на Вагнер с нововъведения и мощни резултати. Софийската опера е измежду първите, които показаха свои спектакли онлайн през лятото на 2020 година, по време на пандемията. „ Янините девет братя “ и „ Кармен “ оставиха незабравими мемоари в красивия горски пейзаж покрай Белчин “, споделя Клаус Биланд, Online Merker Die internationale Kulturplattform, Виена.
„ Природата и музиката се съчетават. Това е обединение сред креативния глас на индивида и вечността на скалите “, споделя акад. Карталов.
„ Пламен Карталов е освен създател, а и културен мотор, който преобразява и въодушевява. Чрез своята работа в оперната постановка, мениджмънт и педагогика той построява цялостна визия за културата в България, не като бижу на обществото, а като негов нравствен стожер. За него, операта не е застинал обред, а живо изложение на духа, сцена за социална полемика и ентусиазъм за бъдещето. Той потвърждава, че върховете на изкуствата могат да бъдат достигнати посредством труд, гений, визия и почтеност “, написа Юлия Кръстева.
Според нея, измежду значимите културни планове на Пламен Карталов са спектаклите навън в неповторими среди: „ В тях предлага нови имена на пространствата за опера, които отразяват бъдещото развиване на културата. Идеите му за оперни постановки навън се трансформират в знаци за градовете, които избира. Той им дава нов и важен културен подтик. Тези събития не са просто културни изяви, а концепции за подиуми в опера и балет. Открити пространства, където естествената хубост се среща с историческите монументи през изкуство. Постановките навън придават нова символика на операта – тя към този момент не е единствено затворена форма, а живо прекарване, налично и вълнуващо “, прибавя тя.
Кръстева акцентира, че с невероятна храброст и артистичен нюх акад. проф. Пламен Карталов е измежду най-влиятелните имена в актуалната оперна постановка в България, Европа, Съединени американски щати, Япония, Австралия, Африка, Бразилия. Той е потвърдил своите качества в интернационалните планове и в построяването на нов модел на културна среда в България, като основава неповторим формат – „ Опера на върховете – Белоградчишки скали “, фестивал, който съчетава класическото театрално изкуство с естествената възвишеност на България. Проектът не е единствено живописен, само че също по този начин показва нова философия на културен туризъм в Северозападна България, притегля интернационална аудитория и медийно внимание, задейства локалната стопанска система “, прибавя Кръстева.
Тя припомня, че през 2016 година Карталов осъществя визия, която мнозина смятат за непостижима – комбинира спектакли навън с драматургичната мощност на оперната музика и образната поетичност на природата. За цялостната организация на оборудванията, като сцена, естрада и осветяване, виновен е Пламен Карталов, който съумява да притегли разнообразни спомоществователи от София и страната. Общината на Белоградчик обезпечава само защита и санитарни условия, без други разноски. По този метод, от 2016 до 2024 година, Софийската опера остава главен продуцент на фестивала, показва Кръстева.
Сцената е построена в двора на крепостта. Първоначално е обезпечена естрада за 640 фенове, а скалите служат за натурален фон, създаващ неповторимо чувство за античност и свещеност. Под звездното небе звучат „ Аида “, „ Турандот “, „ Набуко “, „ Тоска “, „ Мадам Бътерфлай “, „ Медея “, „ Пепеляшка “, „ Кармина Бурана “, „ Лебедово езеро “, „ Mamma Mia! “.
„ През пролетта на 2025 година, по справедливи аргументи, Софийската опера с публично писмо уведомява кмета на община Белоградчик, че прекратява присъединяване си в фестивала „ Опера на върховете – Белоградчишки скали “. Въпреки че фестивалът сподели нов културен подтик в град с незадоволително обичаи в оперното изкуство, Софийската опера сътвори добра основа за традиция “, написа Юлия Кръстева.
„ Фестивалът удостовери капацитета на откритите подиуми да бъдат освен културни, само че и стопански и обществени катализатори за целия район “, споделя акад. Пламен Карталов.
Първият том „ Опера и природа “ излезе през април тази година. Той наблюдава еволюцията на концепцията за синергията сред операта и природата, включва фотоси, професионални рецензии и различен разнороден материал за всички постановки, показани на четири местоположения: хълма „ Царевец “, площад „ Александър Батенберг “, парка на Военна академия „ Георги Сава Раковски “ и площада пред храм-паметник „ Св. Александър Невски “. Историята и реализацията на постановките от 1972 до 2024 година е в детайли разказана.
/ДД
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Обявен е вторият том на „ Опера и природа “, написан от акад. Пламен Карталов, съгласно информация от издателство „ Изток Запад “.
Изданието „ Опера и природа “ е тритомно и съдържа определени оперни спектакли на режисьора, осъществени в разнородни естествени и исторически местоположения, като площади, замъци, антични театри и архитектурни резервации, в продължение на над четиридесет години.
Вторият том обгръща постановките, осъществени в неповторими места като Белоградчишките скали, пещерата Магура, крайбрежната алея на Видин, крепостта „ Баба Вида “, Панчаревското езеро, римския площад в киноцентъра „ Бояна “ и късноантичната цитадела „ Цари Мали град “.
Премиерата на първите два тома ще се организира през днешния ден, 14 октомври, в Българска академия на науките, където ще бъдат излъчени и видеа от спектаклите.
„ Превръщането на известната пещера Магура, известна с рисунки, датиращи преди 7 хиляди години, в атракция за феновете на Вагнер е дело единствено на Пламен Карталов. Няма невъзможни места за него, с цел да не ги преобрази в подиуми за опера – и то сполучливо. Постановката на „ Летящият холандец “ беше успех в интерпретацията на Вагнер с нововъведения и мощни резултати. Софийската опера е измежду първите, които показаха свои спектакли онлайн през лятото на 2020 година, по време на пандемията. „ Янините девет братя “ и „ Кармен “ оставиха незабравими мемоари в красивия горски пейзаж покрай Белчин “, споделя Клаус Биланд, Online Merker Die internationale Kulturplattform, Виена.
„ Природата и музиката се съчетават. Това е обединение сред креативния глас на индивида и вечността на скалите “, споделя акад. Карталов.
„ Пламен Карталов е освен създател, а и културен мотор, който преобразява и въодушевява. Чрез своята работа в оперната постановка, мениджмънт и педагогика той построява цялостна визия за културата в България, не като бижу на обществото, а като негов нравствен стожер. За него, операта не е застинал обред, а живо изложение на духа, сцена за социална полемика и ентусиазъм за бъдещето. Той потвърждава, че върховете на изкуствата могат да бъдат достигнати посредством труд, гений, визия и почтеност “, написа Юлия Кръстева.
Според нея, измежду значимите културни планове на Пламен Карталов са спектаклите навън в неповторими среди: „ В тях предлага нови имена на пространствата за опера, които отразяват бъдещото развиване на културата. Идеите му за оперни постановки навън се трансформират в знаци за градовете, които избира. Той им дава нов и важен културен подтик. Тези събития не са просто културни изяви, а концепции за подиуми в опера и балет. Открити пространства, където естествената хубост се среща с историческите монументи през изкуство. Постановките навън придават нова символика на операта – тя към този момент не е единствено затворена форма, а живо прекарване, налично и вълнуващо “, прибавя тя.
Кръстева акцентира, че с невероятна храброст и артистичен нюх акад. проф. Пламен Карталов е измежду най-влиятелните имена в актуалната оперна постановка в България, Европа, Съединени американски щати, Япония, Австралия, Африка, Бразилия. Той е потвърдил своите качества в интернационалните планове и в построяването на нов модел на културна среда в България, като основава неповторим формат – „ Опера на върховете – Белоградчишки скали “, фестивал, който съчетава класическото театрално изкуство с естествената възвишеност на България. Проектът не е единствено живописен, само че също по този начин показва нова философия на културен туризъм в Северозападна България, притегля интернационална аудитория и медийно внимание, задейства локалната стопанска система “, прибавя Кръстева.
Тя припомня, че през 2016 година Карталов осъществя визия, която мнозина смятат за непостижима – комбинира спектакли навън с драматургичната мощност на оперната музика и образната поетичност на природата. За цялостната организация на оборудванията, като сцена, естрада и осветяване, виновен е Пламен Карталов, който съумява да притегли разнообразни спомоществователи от София и страната. Общината на Белоградчик обезпечава само защита и санитарни условия, без други разноски. По този метод, от 2016 до 2024 година, Софийската опера остава главен продуцент на фестивала, показва Кръстева.
Сцената е построена в двора на крепостта. Първоначално е обезпечена естрада за 640 фенове, а скалите служат за натурален фон, създаващ неповторимо чувство за античност и свещеност. Под звездното небе звучат „ Аида “, „ Турандот “, „ Набуко “, „ Тоска “, „ Мадам Бътерфлай “, „ Медея “, „ Пепеляшка “, „ Кармина Бурана “, „ Лебедово езеро “, „ Mamma Mia! “.
„ През пролетта на 2025 година, по справедливи аргументи, Софийската опера с публично писмо уведомява кмета на община Белоградчик, че прекратява присъединяване си в фестивала „ Опера на върховете – Белоградчишки скали “. Въпреки че фестивалът сподели нов културен подтик в град с незадоволително обичаи в оперното изкуство, Софийската опера сътвори добра основа за традиция “, написа Юлия Кръстева.
„ Фестивалът удостовери капацитета на откритите подиуми да бъдат освен културни, само че и стопански и обществени катализатори за целия район “, споделя акад. Пламен Карталов.
Първият том „ Опера и природа “ излезе през април тази година. Той наблюдава еволюцията на концепцията за синергията сред операта и природата, включва фотоси, професионални рецензии и различен разнороден материал за всички постановки, показани на четири местоположения: хълма „ Царевец “, площад „ Александър Батенберг “, парка на Военна академия „ Георги Сава Раковски “ и площада пред храм-паметник „ Св. Александър Невски “. Историята и реализацията на постановките от 1972 до 2024 година е в детайли разказана.
/ДД
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ