60% от българите не се притесняват от секс пропаганда в училищата или не са чували за такава
Сподели
Обществото у нас е разграничено в опасенията си за съществуване на агитация на хрумвания и възгледи, свързани с нетрадиционна полова ориентировка в българските учебни заведения.
Това излиза наяве от изследване, извършено от Галъп по поръчка на Българска национална телевизия. Темата пеше повдигната с измененията в закона за образованието, с които Народното събрание забрани пропагандата на нетрадиционна полова ориентировка в учебно заведение.
Текстовете бяха импортирани от „ Възраждане “ и гласоподаване в един ден на две четения, като срещу текстовете бяха само депутатите от групата на ПП-ДБ.
От изследването на „ Галъп “ излиза наяве, че българите са разграничени по тази тематика, като 39,1% от тях имат сходни терзания за това, че в учебно заведение се прави сходен вид агитация.
Близо една трета от респондентите (32,2%) обаче декларират, че не се тревожат за такава агитация в учебните заведения у нас, а още близо трийсет на 100 (28,7%) пък дават отговор, че въобще не са чували или отхвърлят дебатите към законодателните начинания в Народното събрание да са стигнали до тях.
Допълнителен въпрос, ориентиран непосредствено към настройките към българските учители, затвърждава разделянето по тематиката в обществото ни.
36,8% от интервюираните споделят, че имат терзания, че българските учители правят агитация на хрумвания и възгледи, свързани с нетрадиционна полова ориентировка.
27,6% споделят, че нямат сходни паники, а забележителен дял от 35,6% споделят, че не са чували за подобен вид проблем.
Значителните дялове, свързани с съмнение и незапознатост в отговорите и на двата въпроса приказват за нужда от по-широк публичен спор измежду всички публични групи и заинтригувани страни, в случай че обществото ни желае да избегне превръщането на разделянето в по-остра поляризация, пишат в разбора си от „ Галъп “.
Макар и настройките, регистрирани в изследването да не насочват към момента към извода за нарушено доверие към учебните заведения и учителите у нас, сходна заплаха съществува, в случай че тематиката се трансформира в център на предизборни акции и политически PR.
Сред по-разтревожените и на двата въпроса са хората сред 30 и 65 година, където дяловете на опасения по тематиката доближават до към и над 40 на 100.
Отговорите „ тормозя се “ понижават като дял с възрастта, само че и измежду най-възрастните респонденти.
Прави усещане по-високият дял на подозрителност и измежду мъжете, жителите на столицата и огромните градове, както и измежду висшистите.
Макар и не с огромна заостреност, открояват се и забележими разлики в електоратите на другите партии, а предстоящо по-притеснени са тези с консервативна устременост.
Изследването е извършено сред 28 август и 5 септември 2024 година измежду 802 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Обществото у нас е разграничено в опасенията си за съществуване на агитация на хрумвания и възгледи, свързани с нетрадиционна полова ориентировка в българските учебни заведения.
Това излиза наяве от изследване, извършено от Галъп по поръчка на Българска национална телевизия. Темата пеше повдигната с измененията в закона за образованието, с които Народното събрание забрани пропагандата на нетрадиционна полова ориентировка в учебно заведение.
Текстовете бяха импортирани от „ Възраждане “ и гласоподаване в един ден на две четения, като срещу текстовете бяха само депутатите от групата на ПП-ДБ.
От изследването на „ Галъп “ излиза наяве, че българите са разграничени по тази тематика, като 39,1% от тях имат сходни терзания за това, че в учебно заведение се прави сходен вид агитация.
Близо една трета от респондентите (32,2%) обаче декларират, че не се тревожат за такава агитация в учебните заведения у нас, а още близо трийсет на 100 (28,7%) пък дават отговор, че въобще не са чували или отхвърлят дебатите към законодателните начинания в Народното събрание да са стигнали до тях.
Допълнителен въпрос, ориентиран непосредствено към настройките към българските учители, затвърждава разделянето по тематиката в обществото ни.
36,8% от интервюираните споделят, че имат терзания, че българските учители правят агитация на хрумвания и възгледи, свързани с нетрадиционна полова ориентировка.
27,6% споделят, че нямат сходни паники, а забележителен дял от 35,6% споделят, че не са чували за подобен вид проблем.
Значителните дялове, свързани с съмнение и незапознатост в отговорите и на двата въпроса приказват за нужда от по-широк публичен спор измежду всички публични групи и заинтригувани страни, в случай че обществото ни желае да избегне превръщането на разделянето в по-остра поляризация, пишат в разбора си от „ Галъп “.
Макар и настройките, регистрирани в изследването да не насочват към момента към извода за нарушено доверие към учебните заведения и учителите у нас, сходна заплаха съществува, в случай че тематиката се трансформира в център на предизборни акции и политически PR.
Сред по-разтревожените и на двата въпроса са хората сред 30 и 65 година, където дяловете на опасения по тематиката доближават до към и над 40 на 100.
Отговорите „ тормозя се “ понижават като дял с възрастта, само че и измежду най-възрастните респонденти.
Прави усещане по-високият дял на подозрителност и измежду мъжете, жителите на столицата и огромните градове, както и измежду висшистите.
Макар и не с огромна заостреност, открояват се и забележими разлики в електоратите на другите партии, а предстоящо по-притеснени са тези с консервативна устременост.
Изследването е извършено сред 28 август и 5 септември 2024 година измежду 802 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ