„Фондацията” почете Кирил Маричков с емоционален концерт
Сподели
Няма да вършим печален концерт, и той няма да е отдаден на това, че Кирчо го няма, а на това, което той ни остави. Това сподели Иван Лечев при започване на вечерта, с която „ Фондацията “ уважи своя другар и сътрудник Кирил Маричков (1944-2024).
В продължение на близо два часа, звучаха двадесет от най-известните и обичани песни на „ Щурците “. Публиката, изпълнила до краен лимит зала 1 на НДК, изпращаше с продължителни овации всяко осъществяване. Във втората половина на концерта всички бяха на крайници, пееха и танцуваха, съобщи кореспондент на Българска телеграфна агенция.
„ Изкуството има едно свойство, и то е да възпитава добър усет. „ Щурците “ възпитаха генерации българи със страхотна българска музика и страхотни български текстове “, сподели Венко Поромански. „ Ще представим песни, които Кирчо извършва и които обича. Един създател в никакъв случай не може да избере най-хубавата си ария, тъй като всички са негови чеда “, добави той.
„ Този стол ще остане постоянно по този начин “, сподели още Поромански във връзка празния стол на сцената, където нормално сяда Кирил Маричков. „ Предполагам, че всички имате такова празно място в душата си, какво имам и аз. Тази празнина, която оставя човек като Кирил Маричков, може да бъде запълнена само и единствено музика “, добави Иван Лечев.
Рок спектакълът стартира с „ 20-и век “, последваха „ Вълшебен цвят “, „ Обичам те вечно “, „ Футуролог “, „ Две следи “, „ Рок в минало време “, „ Вкусът на времето “, „ Хамлет “, „ Клетва “, „ Среща “ и на финала – „ Бяла тишина “. Специален посетител бе Валди Тотев, който пя дружно с сътрудниците си, само че се показа и независимо – с „ Вдигни очи “ и „ Моят свят “. В залата прозвуча и гласът на Кирил Маричков – със запис на песента „ Тъмен вятър “, както и в дует с Дони – на „ Уморени крила “.
Музикантите бяха на сцената, дружно с оркестъра на Пловдивската опера, с диригент Константин Добройков. Негови бяха аранжиментите на вечерта, както и на Владимир Джамбазов. Много е мъчно да се създадат такива оркестрации за група и оркестър, а те го могат, сподели Венко Поромански.
„ Взехме решение този ден да стане Денят на българската рок музика. И оттук насетне ще го честваме на всеки 30 октомври “, разгласи Добрин Векилов-Дони. По думите му „ Кирчо не би желал монумент, роднините му също “.
„ Учредихме премия на името на Кирил Маричков. Нещо повече, от през днешния ден до другия 30 октомври ще търсям надарени хора, които свирят, пеят и композират, и на идващия 30 октомври ще връчим премията. Тази премия ще я връчим и през днешния ден. Камен Станчев я направи доста бързо. Това е китарата на Кирчо. Днес ще я получи един човек, който той доста харесваше, екзалтираше се от него. Млад музикант, който в действителност обичаше – Славин Славчев “, сподели Дони.
„ Безкрайно благополучен съм, че имам опцията да споделя тази сцена с тези хора довечера. Благодаря им за безкрайното доверие, което постоянно са имали към мен. Безкрайно благополучен съм, че съумях да се срещна с подобен голям човек като Кирил Маричков “, сподели Славин Славчев. „ Нека да честваме този човек и музиката му, до момента в който можем, до момента в който сме живи – да описваме на другите за нея, да им я пускаме, да ги заразяваме. Защото това би трябвало да живее – толкоз красиви думи и толкоз красиви звуци “, добави той..
„ Благодаря на всеки един от вас, който е в тази зала. Това значи доста за самите нас. Благодарим на всички наши другари, на формалните лица. Господин кмете, доста се веселя, че сте тук. Благодаря на нашите другари президентите – Петър Стоянов и Росен Плевнелиев. С Кирчо ни свързва минало, настояще и бъдеще. С неговите песни направихме първата си целувка. После първата си обич. Правехме деца. И те порастват “, сподели Дони.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Няма да вършим печален концерт, и той няма да е отдаден на това, че Кирчо го няма, а на това, което той ни остави. Това сподели Иван Лечев при започване на вечерта, с която „ Фондацията “ уважи своя другар и сътрудник Кирил Маричков (1944-2024).
В продължение на близо два часа, звучаха двадесет от най-известните и обичани песни на „ Щурците “. Публиката, изпълнила до краен лимит зала 1 на НДК, изпращаше с продължителни овации всяко осъществяване. Във втората половина на концерта всички бяха на крайници, пееха и танцуваха, съобщи кореспондент на Българска телеграфна агенция.
„ Изкуството има едно свойство, и то е да възпитава добър усет. „ Щурците “ възпитаха генерации българи със страхотна българска музика и страхотни български текстове “, сподели Венко Поромански. „ Ще представим песни, които Кирчо извършва и които обича. Един създател в никакъв случай не може да избере най-хубавата си ария, тъй като всички са негови чеда “, добави той.
„ Този стол ще остане постоянно по този начин “, сподели още Поромански във връзка празния стол на сцената, където нормално сяда Кирил Маричков. „ Предполагам, че всички имате такова празно място в душата си, какво имам и аз. Тази празнина, която оставя човек като Кирил Маричков, може да бъде запълнена само и единствено музика “, добави Иван Лечев.
Рок спектакълът стартира с „ 20-и век “, последваха „ Вълшебен цвят “, „ Обичам те вечно “, „ Футуролог “, „ Две следи “, „ Рок в минало време “, „ Вкусът на времето “, „ Хамлет “, „ Клетва “, „ Среща “ и на финала – „ Бяла тишина “. Специален посетител бе Валди Тотев, който пя дружно с сътрудниците си, само че се показа и независимо – с „ Вдигни очи “ и „ Моят свят “. В залата прозвуча и гласът на Кирил Маричков – със запис на песента „ Тъмен вятър “, както и в дует с Дони – на „ Уморени крила “.
Музикантите бяха на сцената, дружно с оркестъра на Пловдивската опера, с диригент Константин Добройков. Негови бяха аранжиментите на вечерта, както и на Владимир Джамбазов. Много е мъчно да се създадат такива оркестрации за група и оркестър, а те го могат, сподели Венко Поромански.
„ Взехме решение този ден да стане Денят на българската рок музика. И оттук насетне ще го честваме на всеки 30 октомври “, разгласи Добрин Векилов-Дони. По думите му „ Кирчо не би желал монумент, роднините му също “.
„ Учредихме премия на името на Кирил Маричков. Нещо повече, от през днешния ден до другия 30 октомври ще търсям надарени хора, които свирят, пеят и композират, и на идващия 30 октомври ще връчим премията. Тази премия ще я връчим и през днешния ден. Камен Станчев я направи доста бързо. Това е китарата на Кирчо. Днес ще я получи един човек, който той доста харесваше, екзалтираше се от него. Млад музикант, който в действителност обичаше – Славин Славчев “, сподели Дони.
„ Безкрайно благополучен съм, че имам опцията да споделя тази сцена с тези хора довечера. Благодаря им за безкрайното доверие, което постоянно са имали към мен. Безкрайно благополучен съм, че съумях да се срещна с подобен голям човек като Кирил Маричков “, сподели Славин Славчев. „ Нека да честваме този човек и музиката му, до момента в който можем, до момента в който сме живи – да описваме на другите за нея, да им я пускаме, да ги заразяваме. Защото това би трябвало да живее – толкоз красиви думи и толкоз красиви звуци “, добави той..
„ Благодаря на всеки един от вас, който е в тази зала. Това значи доста за самите нас. Благодарим на всички наши другари, на формалните лица. Господин кмете, доста се веселя, че сте тук. Благодаря на нашите другари президентите – Петър Стоянов и Росен Плевнелиев. С Кирчо ни свързва минало, настояще и бъдеще. С неговите песни направихме първата си целувка. После първата си обич. Правехме деца. И те порастват “, сподели Дони.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ