Правителството падна, когато ГЕРБ и Борисов разбраха, че промените могат да засегнат партията и нейния водач
Сподели
Няма човек в България, който да не се досеща, че измамниците, свързани с правосъдната система, имат настойници на единствено в прокуратурата, само че и измежду някои от изтъкнатите политици. Разбира се, последователите на другите политически партии считат, че политическите настойници на тези измамници са от „ другата партия, не от нашата “. Но въпреки всичко дано си напомним коя партия беше най-дълго на власт след демократичните промени в България. По време на тези промени, изключително през последните петнайсетина години, породиха властови обвързаности и кръгове (както „ връзките “ през социализма), които могат да бъдат наречени и мафия, и олигархия, и моделът #Кой.
Това са кръгове, които доста добре осъзнават, че в случай че настойниците им изгубят властта си, те могат да бъдат привлечени под отговорност като „ проведени незаконни групи “. И когато това въпреки всичко се случи, нишките на обязаност стартират да се късат, кръговете стартират да превъртат и моделът стартира да се разпада.
Нещо сходно стартира да се случва в България, откакто ГЕРБ загуби част от властта си. Доста от потулените, скрити и забравени случаи на беззакония и злоупотреби излязоха нескрито, много хора получиха храброст да свидетелстват и да желаят следствие на корупцията, а гражданският и политически напън докара до политически дейности и законови промени, въпреки и половинчати. Тук доста показателни са отводът на ГЕРБ и Движение за права и свободи за промени в службите напъните им да провалят работата на Антикорупционната комисия в Народното събрание.
Как беше „ разглобена “ сглобката
Тук поражда въпросът дали, в случай че взаимното ръководство сред ГЕРБ и ПП-ДБ беше траяло, разкритията биха довели до следствие и покачване на обвинявания. Отговорът е, че такава опция съществуваше и тя ставаше все по-вероятна с наближаването на ротацията. Затова се увеличаваха залозите и настояванията на Бойко Борисов към ПП-ДБ. В продължение най-малко на месец нито едно негово изявление (същото важи и за президента Радев) не мина без опетняване и обиди против сякаш властовите съдружници, като те му отговаряха рядко, като че ли без особена ненаситност и не постоянно безапелационно.
От всички тези дейности на Борисов, които с времето от ден на ден изглеждаха авансово премислени и преднамерени, може да се провиди онази връзка сред причина и разследване, която разкрива същността на „ разглобяването “ на сглобката.
Тази връзка демонстрира, че не толкоз „ разглобяването “ би довело до неспособност да бъде преодоляна корупцията в България, колкото невъзможността за битка против корупцията при ръководството на „ сглобката “ нямаше по какъв начин да не докара до нейното „ демонтиране “.
Тоест държавното управление падна тогава, когато Борисов и ГЕРБ схванаха, че след частичната им загуба на власт, от ден на ден се усилва заплахата публичният и политически напън за промени в правосъдната система и регулаторите, да докара до такива законови и служебни преобразувания (най-вече във Висш съдебен съвет и службите), които да обиден както партията, по този начин и персонално нейния лидер.
Дотук ли бяха измененията?
Сега, посредством предварителните парламентарни избори Бойко Борисов освен ще успее да в профил тази заплаха, само че ще се надява и да завоюва няколко депутатски места повече. А по какъв начин ще сформира държавно управление след изборите е задача, която не е напълно неразрешима, защото той разполага и със съответните похвати, и със съответния опит.
Най-лошото на тези предварителни избори не са толкоз предстоящите усложнения към влизането ни в Еврозоната и Шенген, колкото вероятността първичният ентусиазъм за откриване на подмолните властови зависимости да заглъхне и да се закрепят още веднъж поразкъсаните корупционни влакна. При такова развиване тези, които се осмелиха да приказват, ще замълчат отново; всички, които се осмелиха да свидетелстват, ще се откажат от показанията си (това към този момент се случва); а прокурорите, които биха се заели да проверяват корупцията във висшите етажи на властта, ще се откажат – най-малкото тъй като това може да навреди на професионалното им развиване.
Такива бъдещи промени зависят, несъмнено, от това какво въздействие ще имат ГЕРБ и Бойко Борисов след изборите.
Обречени на корупция и назадничавост?
И в случай че това въздействие се усили, то има заплаха България – в случай че не вечно, то за дълго време – да бъде обречена на корупция и назадничавост. Остава вярата, че множеството българи не желаят обременено с корупционни зависимости ръководство, а техните политически представители, които може да са болшинство и в идващия парламент, ще работят – макар политическите си разлики – за попречване на такава опция.
Коментарът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Няма човек в България, който да не се досеща, че измамниците, свързани с правосъдната система, имат настойници на единствено в прокуратурата, само че и измежду някои от изтъкнатите политици. Разбира се, последователите на другите политически партии считат, че политическите настойници на тези измамници са от „ другата партия, не от нашата “. Но въпреки всичко дано си напомним коя партия беше най-дълго на власт след демократичните промени в България. По време на тези промени, изключително през последните петнайсетина години, породиха властови обвързаности и кръгове (както „ връзките “ през социализма), които могат да бъдат наречени и мафия, и олигархия, и моделът #Кой.
Това са кръгове, които доста добре осъзнават, че в случай че настойниците им изгубят властта си, те могат да бъдат привлечени под отговорност като „ проведени незаконни групи “. И когато това въпреки всичко се случи, нишките на обязаност стартират да се късат, кръговете стартират да превъртат и моделът стартира да се разпада.
Нещо сходно стартира да се случва в България, откакто ГЕРБ загуби част от властта си. Доста от потулените, скрити и забравени случаи на беззакония и злоупотреби излязоха нескрито, много хора получиха храброст да свидетелстват и да желаят следствие на корупцията, а гражданският и политически напън докара до политически дейности и законови промени, въпреки и половинчати. Тук доста показателни са отводът на ГЕРБ и Движение за права и свободи за промени в службите напъните им да провалят работата на Антикорупционната комисия в Народното събрание.
Как беше „ разглобена “ сглобката
Тук поражда въпросът дали, в случай че взаимното ръководство сред ГЕРБ и ПП-ДБ беше траяло, разкритията биха довели до следствие и покачване на обвинявания. Отговорът е, че такава опция съществуваше и тя ставаше все по-вероятна с наближаването на ротацията. Затова се увеличаваха залозите и настояванията на Бойко Борисов към ПП-ДБ. В продължение най-малко на месец нито едно негово изявление (същото важи и за президента Радев) не мина без опетняване и обиди против сякаш властовите съдружници, като те му отговаряха рядко, като че ли без особена ненаситност и не постоянно безапелационно.
От всички тези дейности на Борисов, които с времето от ден на ден изглеждаха авансово премислени и преднамерени, може да се провиди онази връзка сред причина и разследване, която разкрива същността на „ разглобяването “ на сглобката.
Тази връзка демонстрира, че не толкоз „ разглобяването “ би довело до неспособност да бъде преодоляна корупцията в България, колкото невъзможността за битка против корупцията при ръководството на „ сглобката “ нямаше по какъв начин да не докара до нейното „ демонтиране “.
Тоест държавното управление падна тогава, когато Борисов и ГЕРБ схванаха, че след частичната им загуба на власт, от ден на ден се усилва заплахата публичният и политически напън за промени в правосъдната система и регулаторите, да докара до такива законови и служебни преобразувания (най-вече във Висш съдебен съвет и службите), които да обиден както партията, по този начин и персонално нейния лидер.
Дотук ли бяха измененията?
Сега, посредством предварителните парламентарни избори Бойко Борисов освен ще успее да в профил тази заплаха, само че ще се надява и да завоюва няколко депутатски места повече. А по какъв начин ще сформира държавно управление след изборите е задача, която не е напълно неразрешима, защото той разполага и със съответните похвати, и със съответния опит.
Най-лошото на тези предварителни избори не са толкоз предстоящите усложнения към влизането ни в Еврозоната и Шенген, колкото вероятността първичният ентусиазъм за откриване на подмолните властови зависимости да заглъхне и да се закрепят още веднъж поразкъсаните корупционни влакна. При такова развиване тези, които се осмелиха да приказват, ще замълчат отново; всички, които се осмелиха да свидетелстват, ще се откажат от показанията си (това към този момент се случва); а прокурорите, които биха се заели да проверяват корупцията във висшите етажи на властта, ще се откажат – най-малкото тъй като това може да навреди на професионалното им развиване.
Такива бъдещи промени зависят, несъмнено, от това какво въздействие ще имат ГЕРБ и Бойко Борисов след изборите.
Обречени на корупция и назадничавост?
И в случай че това въздействие се усили, то има заплаха България – в случай че не вечно, то за дълго време – да бъде обречена на корупция и назадничавост. Остава вярата, че множеството българи не желаят обременено с корупционни зависимости ръководство, а техните политически представители, които може да са болшинство и в идващия парламент, ще работят – макар политическите си разлики – за попречване на такава опция.
Коментарът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ