Нито в миналото е било, нито в днешно време е лесно да си творец, каза в интервю за БТА художничката Диана Бояджиева
Сподели
Нито в предишното, нито през днешния ден е елементарно да бъдеш създател, показа в изявление за Българска телеграфна агенция художничката Диана Бояджиева.
Сложността е в това по какъв начин желаеш да наподобява твоето произведение и напъните да реализираш визията си. Не постоянно постигаш задачата си и от време на време е нужно да започнеш изначало, описа тя.
Ние, артистите, опитваме да отразим природата, което наподобява като съвсем невъзможна задача, сподели Бояджиева. Например, Бог, без значение кой е той, е основал ябълката, само че никой до момента не е съумял да я опише изцяло. Ние се стремим да наподобим и копираме природата, само че това е изключително мъчно и когато създателят е най-близо до реализацията на собствен блян, той е най-удовлетворен, счита тя.
Изкуството на Бояджиева черпи ентусиазъм от природата, светлината, цветовете, другите форми на изкуство и културите, които е опознала по време на многочислените си пътувания.
В творбите си тя опитва с разнородни и комплицирани техники, като употребява разнообразни материали и медии – акварел, акрил, железно фолио, злато, сребро, мед и арт стъкло. Стиловете, които ползва, варират от натурализъм до нереално изкуство.
Понякога извозвам часовете, работейки с разнообразни формати, като си пресъздавам какво ще основа – било то живопис, стъкло или керамика, описа художничката.
Бояджиева се разказва като комбинативна персона, която съчетава разнообразни детайли, които гладко минават един в различен. Готварството е друга нейна пристрастеност, която я прави известна освен с неповторимите си картини, само че и като участник в кулинарното шоу „ Мастършеф “.
„ Всичко, за което съм мечтала, е обвързвано с творчеството. Мога да кажа, че в живописта също ползвам техники от кулинарията. Всеки материал е предизвикателство – чувството за земята, когато я манипулираш, е съвсем като да месиш тесто “, добави тя. Работата със стъклото е трудоемка, изгаря ръцете, а техниката, с която работи, е създадена от нея самата.
Важно е освен какъв материал използваш, само че и каква техника прилагаш; в последна сметка обаче е от голяма важност да си удовлетворен от резултата, добави Бояджиева.
Може би моят темперамент се отразява в творбите ми. Аз съм доста цветна персона, и по тази причина евентуално творбите ми са ярки, споделя тя. През годините стилът ми се е променил; опитвам с разнообразни техники и стилове, заобикалям рутината и не искам творбите ми да наподобяват еднообразно, уточни художничката.
Тя описа за вдъхновението, което получава от азиатското изкуство кинцуги, което е и тематиката на последната ѝ галерия.
Кинцуги е антична техника, в началото китайска, а по-късно японска. Изучава се дълги години, с цел да можеш да залепиш частите и да възстановиш керамичен съд, без да нарушаваш хубостта му, а даже да добавиш нова.
Философията на „ Кинцуги “ доста ми харесва. На 66 години съм, минала съм през многочислени тествания, и имам доста пукнатини в душата си, основани от разнообразни и хубави, и неприятни събития. Много части съм залепила в себе си, само че през тези пукнатини прозира светлина. Аз съм цялостна с нея, означи тя.
На младите си сътрудници Бояджиева предлага първо да изучат класическите майстори и по-късно да оставят страстите си да водят. Дори образецът на световноизвестния Кристо е индикативен. Той минава през старите майстори, през етюда и натурата, с цел да доближи до актуалния арт. Той е превъзходен художник, а инсталациите му са единствено разследване от това, добави тя.
Диана Бояджиева е на три или четири години, когато за пръв път влиза в ателието на художник, прочут на татко ѝ, и съхранява загатна за цветовете и аромата на терпентин до сегашен ден.
Родена в Харманли, тя демонстрира интерес към изкуството още от детинството, израстваща измежду артистична среда в Пловдив. Животът ѝ е повлиян от татко ѝ, който ѝ подарява албуми с картини на остарели майстори и книги с биографии на художници вместо играчки за рождените дни.
Първата рисунка, която ѝ дава убеденост, че ще стане художничка, е портрет на съвсем стогодишна арменка, направен с маслени бои, още веднъж подарък от татко ѝ.
В Пловдив е първата ѝ среща с великия Златю Бояджиев, когато като дете му оказва помощ да отвори заключеното си ателие. Срещата и видяното там оставят дългогодишен отпечатък върху нейното бъдеще. Като ученичка тя го среща и в кафенето, което посещава с други художници.
Образованието си получава в Художествената гимназия в Казанлък и по-късно във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “, специализирайки стенна живопис.
От 1994 година Бояджиева живее и работи в село Шипково, откакто се влюбва в есенните тонове на Балкана, които се разграничават от кактусите и палмите на Финикс (САЩ), където е живяла преди този момент. Има осъществени няколко независими изложения в България, Полша и Съединени американски щати, а последната ѝ галерия към момента е разполагаем за разглеждане в изложба „ Серякова къща “ в Троян.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Нито в предишното, нито през днешния ден е елементарно да бъдеш създател, показа в изявление за Българска телеграфна агенция художничката Диана Бояджиева.
Сложността е в това по какъв начин желаеш да наподобява твоето произведение и напъните да реализираш визията си. Не постоянно постигаш задачата си и от време на време е нужно да започнеш изначало, описа тя.
Ние, артистите, опитваме да отразим природата, което наподобява като съвсем невъзможна задача, сподели Бояджиева. Например, Бог, без значение кой е той, е основал ябълката, само че никой до момента не е съумял да я опише изцяло. Ние се стремим да наподобим и копираме природата, само че това е изключително мъчно и когато създателят е най-близо до реализацията на собствен блян, той е най-удовлетворен, счита тя.
Изкуството на Бояджиева черпи ентусиазъм от природата, светлината, цветовете, другите форми на изкуство и културите, които е опознала по време на многочислените си пътувания.
В творбите си тя опитва с разнородни и комплицирани техники, като употребява разнообразни материали и медии – акварел, акрил, железно фолио, злато, сребро, мед и арт стъкло. Стиловете, които ползва, варират от натурализъм до нереално изкуство.
Понякога извозвам часовете, работейки с разнообразни формати, като си пресъздавам какво ще основа – било то живопис, стъкло или керамика, описа художничката.
Бояджиева се разказва като комбинативна персона, която съчетава разнообразни детайли, които гладко минават един в различен. Готварството е друга нейна пристрастеност, която я прави известна освен с неповторимите си картини, само че и като участник в кулинарното шоу „ Мастършеф “.
„ Всичко, за което съм мечтала, е обвързвано с творчеството. Мога да кажа, че в живописта също ползвам техники от кулинарията. Всеки материал е предизвикателство – чувството за земята, когато я манипулираш, е съвсем като да месиш тесто “, добави тя. Работата със стъклото е трудоемка, изгаря ръцете, а техниката, с която работи, е създадена от нея самата.
Важно е освен какъв материал използваш, само че и каква техника прилагаш; в последна сметка обаче е от голяма важност да си удовлетворен от резултата, добави Бояджиева.
Може би моят темперамент се отразява в творбите ми. Аз съм доста цветна персона, и по тази причина евентуално творбите ми са ярки, споделя тя. През годините стилът ми се е променил; опитвам с разнообразни техники и стилове, заобикалям рутината и не искам творбите ми да наподобяват еднообразно, уточни художничката.
Тя описа за вдъхновението, което получава от азиатското изкуство кинцуги, което е и тематиката на последната ѝ галерия.
Кинцуги е антична техника, в началото китайска, а по-късно японска. Изучава се дълги години, с цел да можеш да залепиш частите и да възстановиш керамичен съд, без да нарушаваш хубостта му, а даже да добавиш нова.
Философията на „ Кинцуги “ доста ми харесва. На 66 години съм, минала съм през многочислени тествания, и имам доста пукнатини в душата си, основани от разнообразни и хубави, и неприятни събития. Много части съм залепила в себе си, само че през тези пукнатини прозира светлина. Аз съм цялостна с нея, означи тя.
На младите си сътрудници Бояджиева предлага първо да изучат класическите майстори и по-късно да оставят страстите си да водят. Дори образецът на световноизвестния Кристо е индикативен. Той минава през старите майстори, през етюда и натурата, с цел да доближи до актуалния арт. Той е превъзходен художник, а инсталациите му са единствено разследване от това, добави тя.
Диана Бояджиева е на три или четири години, когато за пръв път влиза в ателието на художник, прочут на татко ѝ, и съхранява загатна за цветовете и аромата на терпентин до сегашен ден.
Родена в Харманли, тя демонстрира интерес към изкуството още от детинството, израстваща измежду артистична среда в Пловдив. Животът ѝ е повлиян от татко ѝ, който ѝ подарява албуми с картини на остарели майстори и книги с биографии на художници вместо играчки за рождените дни.
Първата рисунка, която ѝ дава убеденост, че ще стане художничка, е портрет на съвсем стогодишна арменка, направен с маслени бои, още веднъж подарък от татко ѝ.
В Пловдив е първата ѝ среща с великия Златю Бояджиев, когато като дете му оказва помощ да отвори заключеното си ателие. Срещата и видяното там оставят дългогодишен отпечатък върху нейното бъдеще. Като ученичка тя го среща и в кафенето, което посещава с други художници.
Образованието си получава в Художествената гимназия в Казанлък и по-късно във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “, специализирайки стенна живопис.
От 1994 година Бояджиева живее и работи в село Шипково, откакто се влюбва в есенните тонове на Балкана, които се разграничават от кактусите и палмите на Финикс (САЩ), където е живяла преди този момент. Има осъществени няколко независими изложения в България, Полша и Съединени американски щати, а последната ѝ галерия към момента е разполагаем за разглеждане в изложба „ Серякова къща “ в Троян.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ