За всеки уважаващ себе си народ Независимостта е най-важният празник
Сподели
Независимостта е най-важният празник за всеки уважаващ себе си народ. Това е по този начин, тъй като този акт символизира висшата полезност – свободата на един народ да взема решение ориста си и да основава своя предстоящ път без външна интервенция. Това е оня исторически миг, в който нацията декларира своята автономия и суверенитет пред света, което носи надълбоко възприятие на горделивост и единение измежду нейните жители.
В подтекста на българския празник – 22 септември, Денят на независимостта – този смисъл добива особена тежест и историческа дълбочина.
За България, която е била под османско иго епохи наред, оповестяването на независимостта през 1908 година не е просто фиктивен акт, а кулминационната точка на дълъг и тежък път на битка за независимост, възобновление на националната еднаквост и одобряване на правото за пълноправие и достолепие.
Този ден не се свързва единствено с политически заявления, а с прехода от послушание към лично държавно ръководство, с възраждането на националното съзнание и вярата за по-добро бъдеще.
Независимостта обезпечава рамката, в която един народ може да развива своята просвета, стопанска система, обучение и обществена система съгласно личните си полезности и потребности. Тя е основата за създаване на национална еднаквост и горделивост, която преодолява раздялите и сплотява хората в обща идея. Затова денят на независимостта не е просто исторически монумент, а жив знак, който всекидневно припомня за сбъднатата дългогодишна фантазия.
В актуалното общество, когато глобализацията и външните въздействия от време на време слагат под въпрос суверенитета на страните, смисъла на независимостта става още по-актуално.
Тя продължава да бъде опората за националното самочувствие и фактор за непоклатимост. За България празнуването на 22 септември е мотив освен да се уважи предишното, само че и да се утвърди отговорността пред бъдещите генерации да пазят и развиват свободата и държавността.
В този смисъл Денят на независимостта е и апел за национално единение и взаимност, за запазване на полезностите на независимост, народна власт и правдивост.
Той ни припомня, че независимостта не е даденост, а достижение, което би трябвало да се пази и цени във времена на тествания и провокации. Именно по тази причина тя остава най-уважаваният и най-значим празник за всеки народ, в който се оглежда историята, настоящето и бъдещето му.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Независимостта е най-важният празник за всеки уважаващ себе си народ. Това е по този начин, тъй като този акт символизира висшата полезност – свободата на един народ да взема решение ориста си и да основава своя предстоящ път без външна интервенция. Това е оня исторически миг, в който нацията декларира своята автономия и суверенитет пред света, което носи надълбоко възприятие на горделивост и единение измежду нейните жители.
В подтекста на българския празник – 22 септември, Денят на независимостта – този смисъл добива особена тежест и историческа дълбочина.
За България, която е била под османско иго епохи наред, оповестяването на независимостта през 1908 година не е просто фиктивен акт, а кулминационната точка на дълъг и тежък път на битка за независимост, възобновление на националната еднаквост и одобряване на правото за пълноправие и достолепие.
Този ден не се свързва единствено с политически заявления, а с прехода от послушание към лично държавно ръководство, с възраждането на националното съзнание и вярата за по-добро бъдеще.
Независимостта обезпечава рамката, в която един народ може да развива своята просвета, стопанска система, обучение и обществена система съгласно личните си полезности и потребности. Тя е основата за създаване на национална еднаквост и горделивост, която преодолява раздялите и сплотява хората в обща идея. Затова денят на независимостта не е просто исторически монумент, а жив знак, който всекидневно припомня за сбъднатата дългогодишна фантазия.
В актуалното общество, когато глобализацията и външните въздействия от време на време слагат под въпрос суверенитета на страните, смисъла на независимостта става още по-актуално.
Тя продължава да бъде опората за националното самочувствие и фактор за непоклатимост. За България празнуването на 22 септември е мотив освен да се уважи предишното, само че и да се утвърди отговорността пред бъдещите генерации да пазят и развиват свободата и държавността.
В този смисъл Денят на независимостта е и апел за национално единение и взаимност, за запазване на полезностите на независимост, народна власт и правдивост.
Той ни припомня, че независимостта не е даденост, а достижение, което би трябвало да се пази и цени във времена на тествания и провокации. Именно по тази причина тя остава най-уважаваният и най-значим празник за всеки народ, в който се оглежда историята, настоящето и бъдещето му.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ