Как десетина години Инспекторатът на ВСС не видя един мафиот в съдебната система?
Сподели
Неспокойните дни за членуващите в всякакви клубове съдии, прокурори и следователи като да минават към този момент. Убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и разкритията на какъв систематичен институционален тормоз е подложен редови български арбитър, съдията Владислава Цариградска, се пренасоха от терена на правото на терена на политиката.
Но този транспорт не цели определяне на обстоятелства и разплитане на зависимости. Напротив, най-вероятно е изнесеното пред комисията в Народното събрание да бъде просто мотив да се разчистят сметките с едни кръгове в прокуратурата, до момента в който други овладеят властта и доподчинят здравите детайли в българските съд и прокуратура. Сарафите в постройките на Темида взимат преднина за години напред, а техните настойници в Народното събрание са удовлетворени и желаят още власт. На този декор остатъците от държавност потрепват понякога – във Висшия правосъден съвет нарочна комисия ще открива обстоятелствата и току-виж посъбере нещо за някое и друго дисциплинарно наказване. Макар че делото за постройката на КТБ в Софийския апелативен съд (САС) сподели, че при открито нарушаване на председателката на САС до наказване може и да не се стигне. Достатъчно е да имате вярното болшинство в Инспектората към Висш съдебен съвет (поредната скъпа и безполезна институционална притурка).
Но какво въпреки всичко може да се направи и по какво ще разберем нещо случва ли се:
Стъпка 1
Ако някои здрави детайли в българската прокуратура и българското разследване, несъмнено и в верния отдел, че и в вярната йерархично прокуратура, стартират следствие освен против групировката на Нотариуса, само че и против групировката на Пепи Еврото, можем да реализираме краткотрайното премахване от служба на засегнатите или най-малко на част от засегнатите лица. Тази процедурна опция може да се реализира по реда на наказателното произвеждане и по реда на устройствения за правосъдната власт закон. Двете ограничения преследват разнообразни цели, само че биха били препоръка, че нещо върви в вярната посока. Иначе трайно овладелите българската прокуратура и съд ще бъдат цялостен башибозук над здравите детайли в системата, които съзнателно извършват отговорностите си. А такива към момента има и не би трябвало да ги губим.
Стъпка 2
Втората мярка е в Народното събрание и във Висшия правосъден съвет да изслушат основния контрольор Точкова и десетте тихи и дребни инспекторчета от ИВСС. Как по този начин две групировки в прокуратурата и съда вилнеят повече от десетилетие, очевидно в някогашните профилирани прокуратури и съдилища, само че очевидно още и в Софийската районна прокуратура и в Софийската градска прокуратура, а от Инспектората не са разбрали. Същият този инспекторат, който не откри нищо по Цумгейт (имам поради същия състав, другояче ИВСС е от дълго време куха институция). Апропо, в прокуратурата също има Инспекторат и той като другия най-малко засега… Инспекторати да желае човек, само че за резултати да не пита. Пък в случай че Народно събрание пита току-виж и инспекторите и основните измежду тях излезе, че са част от някой клуб.
Ако въпреки всичко някой се вслуша в апела на Лозан Панов Сарафов да бъде краткотрайно отхвърлен от служба – за него от лятото на 2023 година следва да се ползва също нарочна мярка за краткотрайно премахване, само че тя би следвало да се задейства, в случай че механизмът за следствие и премахване на основния прокурор сработи. Бе добре умислен с оглед конституционните ограничавания и гаранции, само че към този момент е единствено нормативен и умствен конструкт без приложение. Тук сигурно болшинството от осмия състав на Висш съдебен съвет (същото дето избра Гешев и отхвърли два пъти да го в профил, до момента в който не получи разпореждане през юни 2023 година от две страни) ще каже, че този механизъм не е писан за изпълняващ функционалностите, след това ще се зачуди дали изпълняващ функционалностите е редови прокурор и ще писне, че законът е неприятен и ще остави нещата така…
Стъпка 3
Към апела на Софийската адвокатска гилдия да се причислят и останалите колегии в страната. А този апел е опит една професионална общественост да бъде самодейна в опазването на дребното останал институционален престиж на българското правораздаване. И като доказателство към това софийските юристи споделят, че те единствени са санкционирали свои сътрудници след Осемте джуджета. Ако разпитате в правните среди кои настоящи нотариуси са изповядвали покупко-продажби за прекачване на парцели – ще ви бъдат посочени най-малко три-четири нотариални адвокатски фирми от така наречен „ имотна мафия “. Но Нотариалната камара несъмнено в никакъв случай не е чувала за това. Самопочистването на специалността звучи наивно начинание, само че е обвързване на самите правни професионални общности.
В умозаключение
Клубовете за въздействие и лобизъм може краткотрайно да затворят, само че купонът с парите на българските данъкоплатци и с цената на българската държавност постоянно е продължавал и се е пренасял някъде другаде (виж обзорен материал на Полина Паунова тук). Скандалите просто сменят своите места. И в случай че останат по този начин нещата резултатът би бил, че башибозукът с политически подкрепи ще задуши хора като съдията Цариградска, способните ще изоставен системата, а комфортните ще я доовладеят.
Ще знаем, че нещо в тази система се е трансформирало, когато способните застанат отпред и в случай че някой ги притиска, те биха имали доверие в личните си институционални сили. Обратното е просто смяна на закони. На всеки 8-10 години ние променяме Конституцията, пишем някой нов закон за правосъдната власт или следващия „ антикорупционен “ подобен. Играем си на смяна на законодателството, без да получаваме смяна на средата. Ако актуалният проблем с проблемите в прокуратурата и съда не се разплете до върховете на политиката и стопанската система, той ще се повтори още веднъж.
Анализът е оповестен на уеб страницата на Института за пазарна стопанска система. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Неспокойните дни за членуващите в всякакви клубове съдии, прокурори и следователи като да минават към този момент. Убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и разкритията на какъв систематичен институционален тормоз е подложен редови български арбитър, съдията Владислава Цариградска, се пренасоха от терена на правото на терена на политиката.
Но този транспорт не цели определяне на обстоятелства и разплитане на зависимости. Напротив, най-вероятно е изнесеното пред комисията в Народното събрание да бъде просто мотив да се разчистят сметките с едни кръгове в прокуратурата, до момента в който други овладеят властта и доподчинят здравите детайли в българските съд и прокуратура. Сарафите в постройките на Темида взимат преднина за години напред, а техните настойници в Народното събрание са удовлетворени и желаят още власт. На този декор остатъците от държавност потрепват понякога – във Висшия правосъден съвет нарочна комисия ще открива обстоятелствата и току-виж посъбере нещо за някое и друго дисциплинарно наказване. Макар че делото за постройката на КТБ в Софийския апелативен съд (САС) сподели, че при открито нарушаване на председателката на САС до наказване може и да не се стигне. Достатъчно е да имате вярното болшинство в Инспектората към Висш съдебен съвет (поредната скъпа и безполезна институционална притурка).
Но какво въпреки всичко може да се направи и по какво ще разберем нещо случва ли се:
Стъпка 1
Ако някои здрави детайли в българската прокуратура и българското разследване, несъмнено и в верния отдел, че и в вярната йерархично прокуратура, стартират следствие освен против групировката на Нотариуса, само че и против групировката на Пепи Еврото, можем да реализираме краткотрайното премахване от служба на засегнатите или най-малко на част от засегнатите лица. Тази процедурна опция може да се реализира по реда на наказателното произвеждане и по реда на устройствения за правосъдната власт закон. Двете ограничения преследват разнообразни цели, само че биха били препоръка, че нещо върви в вярната посока. Иначе трайно овладелите българската прокуратура и съд ще бъдат цялостен башибозук над здравите детайли в системата, които съзнателно извършват отговорностите си. А такива към момента има и не би трябвало да ги губим.
Стъпка 2
Втората мярка е в Народното събрание и във Висшия правосъден съвет да изслушат основния контрольор Точкова и десетте тихи и дребни инспекторчета от ИВСС. Как по този начин две групировки в прокуратурата и съда вилнеят повече от десетилетие, очевидно в някогашните профилирани прокуратури и съдилища, само че очевидно още и в Софийската районна прокуратура и в Софийската градска прокуратура, а от Инспектората не са разбрали. Същият този инспекторат, който не откри нищо по Цумгейт (имам поради същия състав, другояче ИВСС е от дълго време куха институция). Апропо, в прокуратурата също има Инспекторат и той като другия най-малко засега… Инспекторати да желае човек, само че за резултати да не пита. Пък в случай че Народно събрание пита току-виж и инспекторите и основните измежду тях излезе, че са част от някой клуб.
Ако въпреки всичко някой се вслуша в апела на Лозан Панов Сарафов да бъде краткотрайно отхвърлен от служба – за него от лятото на 2023 година следва да се ползва също нарочна мярка за краткотрайно премахване, само че тя би следвало да се задейства, в случай че механизмът за следствие и премахване на основния прокурор сработи. Бе добре умислен с оглед конституционните ограничавания и гаранции, само че към този момент е единствено нормативен и умствен конструкт без приложение. Тук сигурно болшинството от осмия състав на Висш съдебен съвет (същото дето избра Гешев и отхвърли два пъти да го в профил, до момента в който не получи разпореждане през юни 2023 година от две страни) ще каже, че този механизъм не е писан за изпълняващ функционалностите, след това ще се зачуди дали изпълняващ функционалностите е редови прокурор и ще писне, че законът е неприятен и ще остави нещата така…
Стъпка 3
Към апела на Софийската адвокатска гилдия да се причислят и останалите колегии в страната. А този апел е опит една професионална общественост да бъде самодейна в опазването на дребното останал институционален престиж на българското правораздаване. И като доказателство към това софийските юристи споделят, че те единствени са санкционирали свои сътрудници след Осемте джуджета. Ако разпитате в правните среди кои настоящи нотариуси са изповядвали покупко-продажби за прекачване на парцели – ще ви бъдат посочени най-малко три-четири нотариални адвокатски фирми от така наречен „ имотна мафия “. Но Нотариалната камара несъмнено в никакъв случай не е чувала за това. Самопочистването на специалността звучи наивно начинание, само че е обвързване на самите правни професионални общности.
В умозаключение
Клубовете за въздействие и лобизъм може краткотрайно да затворят, само че купонът с парите на българските данъкоплатци и с цената на българската държавност постоянно е продължавал и се е пренасял някъде другаде (виж обзорен материал на Полина Паунова тук). Скандалите просто сменят своите места. И в случай че останат по този начин нещата резултатът би бил, че башибозукът с политически подкрепи ще задуши хора като съдията Цариградска, способните ще изоставен системата, а комфортните ще я доовладеят.
Ще знаем, че нещо в тази система се е трансформирало, когато способните застанат отпред и в случай че някой ги притиска, те биха имали доверие в личните си институционални сили. Обратното е просто смяна на закони. На всеки 8-10 години ние променяме Конституцията, пишем някой нов закон за правосъдната власт или следващия „ антикорупционен “ подобен. Играем си на смяна на законодателството, без да получаваме смяна на средата. Ако актуалният проблем с проблемите в прокуратурата и съда не се разплете до върховете на политиката и стопанската система, той ще се повтори още веднъж.
Анализът е оповестен на уеб страницата на Института за пазарна стопанска система. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ