Нели Дончева за ДЕБАТИ: Горите, които възникват по естествен път, са най-добре адаптирани към климата
Сподели
Нели Дончева е началник в стратегия „ Гори “ на WWF. Работи в природозащитната организация от 2008 година и управлява програмата за запазване на горите. Участва интензивно в теренни инспекции, образуване и присъединяване в залесявания, писане и ръководство на планове, както и мониторинг и отчитане. Фокус в работата ѝ са запазване на горските екосистеми, попречване и битка с горски пожари, стабилно горско стопанство. Активна в разговора и информиране на обществеността за смисъла на горите и провокациите при тяхната отбрана.
– През последните години сме очевидци на от ден на ден горски пожари, а тази година наподобява е рекордна в това отношение. Какви са засегнатите площи от пожарите през 2025 година?
– От WWF направихме разбор на горските пожари, който обгръща интервала 2010 – 2024 година. Разбира се, и за тази година следим каква е статистиката. Според този разбор пикът в горските пожари в страната е бил през 2024 година. Общо за интервала 2010-2024 година засегнатите горски територии от пожари са 1 млн. дка. 2024 година са 184 хиляди дка.
Тенденциите са на от ден на ден, по-чести и по-интензивни горски пожари. Дори отчитаме, че пожароопасният сезон се е нараснал като дълготрайност и към този момент пожари се следят и в интервали, в които не ги е имало, а и тук-там, на които преди този момент не са се случвали.
Всичко това може да ни даде тематика за размисъл и изводите са, че обстановката в България се трансформира и тя е и вследствие на климатичните промени. Свидетели сме на все по-горещи лета, на все по-продължителни интервали без капка дъжд. Очакваме тази наклонност в бъдеще да продължи.
Миналата година България се подреди в ТОП 3 на европейските страни с най-вече опустошителни пожари. Дано тази година да не е по този начин, само че за жалост към 250 хиляди дка са засегнатите територии. Тази цифра не е дефинитивна, тъй като всеки ден има нови пожари, само че допреди няколко дни това беше статистиката.
– Това значи, че засегнатите горски територии тази година към този момент са повече от тези през миналата…?
– Да, в този момент сме в средата на пожарния сезон и ние към този момент сме трансферирали общата повърхност на засегнатите територии от пожари от предходната година.
– Кои са другите страни, с които сме били в челната тройка по наранени от пожари територии?
– Това са Гърция и Португалия.
– В каква част от засегнатите гори у нас са стартирани действия по тяхното възобновяване? Има ли наново залесяване и прави ли се това по най-хубавия метод?
– Практиките в горските стопанства през последните години се трансформираха в позитивна посока. Залесяването се прави най-вече с борове – това са пионерни типове. Когато територията е наранена доста мощно и няма характерности на горска почва, на местообитание, посочила се е главната канара, в случай че се засади бук и дъб, те няма да се прихванат. Затова в мощно засегнатите територии, изключително и такива, където има ерозия, се употребяват борове.
През последните години има в горскостопанските практики и все по-често се залесява и с други типове – да вземем за пример косматият дъб.
Според българското законодателство има условие три години след пожара да не се подхваща залесяване в общия случай. Изчаква се и се дава опция на естественото обновяване. След като изтекат тези три години, в случай че няма естествено обновяване, стартира залесяването. Горите, които пораждат по натурален път, са най-добре приспособени към климата.
В някои други случаи, вследствие на мониторинг, в случай че обстановката е доста неприятна и стартират деструктивни процеси, тогава може в тези особени случаи и преди да са изтекли трите години по закона, да се подхващат дейности по изкуствено залесяване.
– Има ли страната цялостна тактика, която да преглежда точно тези проблеми с пожарната сигурност и опазването на горските масиви посредством предварителна защита?
– Вече институциите мислят по тази тематика, даже имаме и взаимни планове по тематиката за климатично интелигентно ръководство на горите и също по този начин в цяла България все по-често се ползват практики по така наречен горски трансформации, свързани със основаването на гори, които са устойчиви на климатичните промени. Една гора е устойчива, когато е разнообразна като видов състав, като конструкция, даже като възрастов състав.
Разбира се, предварителната защита е най-важното нещо, когато разясняваме горските пожари и с изключение на тези чисто лесовъдски мероприятия и практики, може би е добре да поговорим и за това по какъв начин обществото възприема пожарите, тази смяна в климата и какво е държанието на обособените хора, на обществото като цяло в такава нова климатична среда.
За страдание, образците от тази година демонстрират, че хората не си дават сметка за следствията. Над 90 % от горските пожари, които пораждат в страната, са вследствие на човешка активност – било тя преднамерена, или непреднамерена. Пожари пораждат, тъй като се палят стърнища – това е неразрешено, само че виждаме че всеобщо се практикува. Пожароопасен сезон е, би трябвало доста да сме деликатни. Това също е част от предварителната защита – би трябвало да знаем по какъв начин да се държим в тези изменени към този момент условия, в които вероятността от пораждане на пожар е доста по-голяма.
Основният фактор е и бързината, с която се реагира на пожарите. Затова се постанова и незабавно българското държавно управление да вземе ограничения за закупуването на профилирани летателни средства за гасене на горски пожари.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Нели Дончева е началник в стратегия „ Гори “ на WWF. Работи в природозащитната организация от 2008 година и управлява програмата за запазване на горите. Участва интензивно в теренни инспекции, образуване и присъединяване в залесявания, писане и ръководство на планове, както и мониторинг и отчитане. Фокус в работата ѝ са запазване на горските екосистеми, попречване и битка с горски пожари, стабилно горско стопанство. Активна в разговора и информиране на обществеността за смисъла на горите и провокациите при тяхната отбрана.
– През последните години сме очевидци на от ден на ден горски пожари, а тази година наподобява е рекордна в това отношение. Какви са засегнатите площи от пожарите през 2025 година?
– От WWF направихме разбор на горските пожари, който обгръща интервала 2010 – 2024 година. Разбира се, и за тази година следим каква е статистиката. Според този разбор пикът в горските пожари в страната е бил през 2024 година. Общо за интервала 2010-2024 година засегнатите горски територии от пожари са 1 млн. дка. 2024 година са 184 хиляди дка.
Тенденциите са на от ден на ден, по-чести и по-интензивни горски пожари. Дори отчитаме, че пожароопасният сезон се е нараснал като дълготрайност и към този момент пожари се следят и в интервали, в които не ги е имало, а и тук-там, на които преди този момент не са се случвали.
Всичко това може да ни даде тематика за размисъл и изводите са, че обстановката в България се трансформира и тя е и вследствие на климатичните промени. Свидетели сме на все по-горещи лета, на все по-продължителни интервали без капка дъжд. Очакваме тази наклонност в бъдеще да продължи.
Миналата година България се подреди в ТОП 3 на европейските страни с най-вече опустошителни пожари. Дано тази година да не е по този начин, само че за жалост към 250 хиляди дка са засегнатите територии. Тази цифра не е дефинитивна, тъй като всеки ден има нови пожари, само че допреди няколко дни това беше статистиката.
– Това значи, че засегнатите горски територии тази година към този момент са повече от тези през миналата…?
– Да, в този момент сме в средата на пожарния сезон и ние към този момент сме трансферирали общата повърхност на засегнатите територии от пожари от предходната година.
– Кои са другите страни, с които сме били в челната тройка по наранени от пожари територии?
– Това са Гърция и Португалия.
– В каква част от засегнатите гори у нас са стартирани действия по тяхното възобновяване? Има ли наново залесяване и прави ли се това по най-хубавия метод?
– Практиките в горските стопанства през последните години се трансформираха в позитивна посока. Залесяването се прави най-вече с борове – това са пионерни типове. Когато територията е наранена доста мощно и няма характерности на горска почва, на местообитание, посочила се е главната канара, в случай че се засади бук и дъб, те няма да се прихванат. Затова в мощно засегнатите територии, изключително и такива, където има ерозия, се употребяват борове.
През последните години има в горскостопанските практики и все по-често се залесява и с други типове – да вземем за пример косматият дъб.
Според българското законодателство има условие три години след пожара да не се подхваща залесяване в общия случай. Изчаква се и се дава опция на естественото обновяване. След като изтекат тези три години, в случай че няма естествено обновяване, стартира залесяването. Горите, които пораждат по натурален път, са най-добре приспособени към климата.
В някои други случаи, вследствие на мониторинг, в случай че обстановката е доста неприятна и стартират деструктивни процеси, тогава може в тези особени случаи и преди да са изтекли трите години по закона, да се подхващат дейности по изкуствено залесяване.
– Има ли страната цялостна тактика, която да преглежда точно тези проблеми с пожарната сигурност и опазването на горските масиви посредством предварителна защита?
– Вече институциите мислят по тази тематика, даже имаме и взаимни планове по тематиката за климатично интелигентно ръководство на горите и също по този начин в цяла България все по-често се ползват практики по така наречен горски трансформации, свързани със основаването на гори, които са устойчиви на климатичните промени. Една гора е устойчива, когато е разнообразна като видов състав, като конструкция, даже като възрастов състав.
Разбира се, предварителната защита е най-важното нещо, когато разясняваме горските пожари и с изключение на тези чисто лесовъдски мероприятия и практики, може би е добре да поговорим и за това по какъв начин обществото възприема пожарите, тази смяна в климата и какво е държанието на обособените хора, на обществото като цяло в такава нова климатична среда.
За страдание, образците от тази година демонстрират, че хората не си дават сметка за следствията. Над 90 % от горските пожари, които пораждат в страната, са вследствие на човешка активност – било тя преднамерена, или непреднамерена. Пожари пораждат, тъй като се палят стърнища – това е неразрешено, само че виждаме че всеобщо се практикува. Пожароопасен сезон е, би трябвало доста да сме деликатни. Това също е част от предварителната защита – би трябвало да знаем по какъв начин да се държим в тези изменени към този момент условия, в които вероятността от пораждане на пожар е доста по-голяма.
Основният фактор е и бързината, с която се реагира на пожарите. Затова се постанова и незабавно българското държавно управление да вземе ограничения за закупуването на профилирани летателни средства за гасене на горски пожари.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ