Не останах в чужбина, защото съм роден в квартал „Коньовица“, казва тенорът Никола Николов, от чието рождение се навършват 100 години
Сподели
Не избрах да пребивавам в чужбина, тъй като съм израснал в квартал „ Коньовица “. Обичам да съм измежду хора, да бъда достоверен и без непотребни позьори. Това споделя тенорът Никола Николов, чиято стогодишнина от рождението му се отбелязва през днешния ден, в книгата на Галя Йончева „ Оперни пътеки “ (изд. „ Сиби “, 2006 г.).
Николов е постигнал забележителен триумф в интернационалната музикална сцена. Пее в „ Ковънт гардън “, Виенската Щатсопера, „ Ла Скала “ и в голям брой други известни места по света, а една от най-вълнуващите му функции е Манрико от „ Трубадур “ на Верди.
КАЗВА ГЛАСОВЕТЕ ОТ ДЕТСКИ ГОДИНИ, ИМИТИРАЙКИ БЕНИАМИНО ДЖИЛИ
Никола Николов е роден на 23 март 1925 година в София. Баща му има дребна бръснарница, с която изхранва фамилията.
„ Бръснарницата на баща беше на ъгъла на „ Пиротска “ и „ Брегалница “. С братята ми работехме там. Все ми се струваше, че е хубаво артистът да има поминък, защото гласът е краткотрайно благосъстояние “, споделя Николов в изявление за „ Стандарт “ през 2005 година.
Като възпитаник, всяка събота посещава киното и гледа доста музикални филми, въодушевен от Тито Скипа и Бениамино Джили. Една от най-известните песни по това време е “Мама ” на Бениамино Джили, която Никола научава по слух и извършва на празненства, с което стартира неговата певческа кариера. Записва се в учебния хор, а на 14-годишна възраст отива на опера и остава впечатлен от спектакъла.
УЧИ ПРИ ПРОФ. СЪБЧО СЪБЕВ
След довеждане докрай на гимназията, Никола Николов взема решение да учи в частното студио на професор Събчо Събев. По пътя към дома на преподавателя чува пеене и остава на открито над час, преди да се осмели да влезе.
„ След разпяването, Събев ми сподели „ Много прелестен глас, легерно тенорче, само че след школа гласът ти ще се развие и усили “, си спомня Николов в диалог с Галя Йончева. Започва да взема уроци и всеки месец усилва диапазона си с половин звук, като стига, по личните му думи, „ до един доста здрав си бемол “.
Често остава в студиото, с цел да слуша и другите възпитаници на Събев. Професорът им споделя „ Този, дребният, дето в този момент стои в ъгъла, той ще ви надмине всичките ”, споделя Николов в изявление пред Грета Маринова от „ Новинар “.
След службата в армията, Николов продължава образованието си при проф. Събев и взе участие в зрелище, проведено от неговите ученици. Отзивите за младия тенор са извънредно положителни, като доста хора считат, че той е правоприемник на Тодор Мазаров и Петър Райчев.
През 1946 година Николов се явява на прослушване пред шефа на Софийската опера Любомир Пипков, който го назначава за солист. Въпреки това, младият артист взема решение, че е значимо да приключи Консерваторията и се явява на изпити.
В комисията е известният тенор Петър Райчев, който му споделя „ Момче, по този начин добре пееш, за какво ти е Консерватория? Сега основаваме Варненската опера, ела да пееш там “.
ЕДИН ОТ ПИОНЕРИТЕ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА
Така, през 1947 година, Николов отпътува за Варна, където взе участие в „ Продадена булка “ на Сметана, „ Мадам Бътерфлай “ на Пучини, „ Палячи “ на Леонкавало и „ Селска чест “ на Маскани. Режисьор е Петър Райчев, а диригент е синът му Руслан Райчев.
Николов играе и в „ Травиата “, като споделя, че компликациите с пианисимите го карат да ги пее във фалцет. На един от урока при Събев, професорът му споделя „ Не си посмял да си стискаш гласа, нюансите сами ще се появят “.
По това време, Николов се среща с сопраното Лиляна Василева. Двамата се женят във Варна и постоянно извършват дружно в разнообразни спектакли. „ Лиляна е човеколюбец, постоянно е поставяла мен преди всичко “, признава тенорът.
ТРЕТИЯТ БЪЛГАРИН В МИЛАНСКАТА „ ЛА СКАЛА “
През 1953 година Николов получава опция за специализация в Москва, където вижда шанса да пее в Болшой спектакъл. След завръщането си в България, става един от водещите солисти на Софийската опера. През 1957 година печели състезанието „ Виоти “ в Верчели, Италия, който му отваря порти за интернационална кариера.
Никола Николов е третият българин, след Тодор Мазаров и Борис Христов, който пее в Миланската „ Ла Скала “. Реалността е, че театърът търси незабавен заместител на Джузепе ди Стефано за “Продадена булка ” и Николов съумява да завоюва прослушването измежду 21 претендента. В гримьорната се просълзява от екстаз, тъй като е достигнал сцената, на която е пял неговият детски кумир Бениамино Джили.
В „ Ковънт гардън “ Николов се утвърдил с ролята на Радамес от „ Аида “ на Верди. „ Този Радамес го пях четири сезона, а всички останали функции бяха заменени – единствено мен не, “ споделя тенорът пред „ Новинар “.
САМО ДВА СПЕКТАКЪЛА В МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА
Николов съумява да реализира голям триумф в цяла Европа. Във Виенската опера има 37 функции, като е утвърден да стартира персонално от Караян, макар че те по този начин и не съумяват да работят дружно.
Само в надъхан за нюйоркската Метрополитън опера нещата не вървят, като Николов споделя, че шефът Рудолф Бинг му е предложил непрекъснат контракт за целия сезон, до момента в който тенорът предпочитал да остане на свободна процедура и да пътува сред Европа и Съединени американски щати. В резултат, Николов остава в Мет с две представления на „ Кармен “ през ноември 1960 година
В своята дълга кариера Никола Николов е взел участие в над 1500 представления и концерти. На 23 март 1995 година, когато навършва 70 години, той изиграва ролята на дон Хосе в „ Кармен “ на сцената на Софийската опера. Горд е, че по случай своята 75-годишнина извършва цялостен театър на „ Трубадур “ в София, като съжалява, че той не е записан от радиото или малкия екран.
„ Хубав е животът! Ето, слънцето грее, небето е синьо, хората бързат около теб и влизаш в ритъма на всекидневието. Как може да умреш? “, споделя надареният артист в книгата „ Оперни пътеки “.
Никола Николов, притежател на медал „ Стара планина “ – първа степен (2000), напусна този свят на 7 юли 2007 година
/БС/МВ/отдел „ Справочна “
Използвани източници: Енциклопедия България, т. 4, с. 599; в. „ Отечествен фронт “, 26.10.1956 и 13.4.1960; в. „ Студентска естрада “, 28.3.1961; в. „ Труд “, 1.2.1968; сп. „ Славяни “, бр. 4, 1968; в. „ Земеделско знаме “, 23.3.1975; в. „ Нова Светлина “, 8.6.1976; в. „ Работническо дело “, 13.7.1981; в. „ Софийска истина “, 31.7.1981; в. „ Литературен конгрес “, 14.6.1995; в. „ Стандарт “, 25.3.2005; в. „ Дума “, 30.6.2005;
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Не избрах да пребивавам в чужбина, тъй като съм израснал в квартал „ Коньовица “. Обичам да съм измежду хора, да бъда достоверен и без непотребни позьори. Това споделя тенорът Никола Николов, чиято стогодишнина от рождението му се отбелязва през днешния ден, в книгата на Галя Йончева „ Оперни пътеки “ (изд. „ Сиби “, 2006 г.).
Николов е постигнал забележителен триумф в интернационалната музикална сцена. Пее в „ Ковънт гардън “, Виенската Щатсопера, „ Ла Скала “ и в голям брой други известни места по света, а една от най-вълнуващите му функции е Манрико от „ Трубадур “ на Верди.
КАЗВА ГЛАСОВЕТЕ ОТ ДЕТСКИ ГОДИНИ, ИМИТИРАЙКИ БЕНИАМИНО ДЖИЛИ
Никола Николов е роден на 23 март 1925 година в София. Баща му има дребна бръснарница, с която изхранва фамилията.
„ Бръснарницата на баща беше на ъгъла на „ Пиротска “ и „ Брегалница “. С братята ми работехме там. Все ми се струваше, че е хубаво артистът да има поминък, защото гласът е краткотрайно благосъстояние “, споделя Николов в изявление за „ Стандарт “ през 2005 година.
Като възпитаник, всяка събота посещава киното и гледа доста музикални филми, въодушевен от Тито Скипа и Бениамино Джили. Една от най-известните песни по това време е “Мама ” на Бениамино Джили, която Никола научава по слух и извършва на празненства, с което стартира неговата певческа кариера. Записва се в учебния хор, а на 14-годишна възраст отива на опера и остава впечатлен от спектакъла.
УЧИ ПРИ ПРОФ. СЪБЧО СЪБЕВ
След довеждане докрай на гимназията, Никола Николов взема решение да учи в частното студио на професор Събчо Събев. По пътя към дома на преподавателя чува пеене и остава на открито над час, преди да се осмели да влезе.
„ След разпяването, Събев ми сподели „ Много прелестен глас, легерно тенорче, само че след школа гласът ти ще се развие и усили “, си спомня Николов в диалог с Галя Йончева. Започва да взема уроци и всеки месец усилва диапазона си с половин звук, като стига, по личните му думи, „ до един доста здрав си бемол “.
Често остава в студиото, с цел да слуша и другите възпитаници на Събев. Професорът им споделя „ Този, дребният, дето в този момент стои в ъгъла, той ще ви надмине всичките ”, споделя Николов в изявление пред Грета Маринова от „ Новинар “.
След службата в армията, Николов продължава образованието си при проф. Събев и взе участие в зрелище, проведено от неговите ученици. Отзивите за младия тенор са извънредно положителни, като доста хора считат, че той е правоприемник на Тодор Мазаров и Петър Райчев.
През 1946 година Николов се явява на прослушване пред шефа на Софийската опера Любомир Пипков, който го назначава за солист. Въпреки това, младият артист взема решение, че е значимо да приключи Консерваторията и се явява на изпити.
В комисията е известният тенор Петър Райчев, който му споделя „ Момче, по този начин добре пееш, за какво ти е Консерватория? Сега основаваме Варненската опера, ела да пееш там “.
ЕДИН ОТ ПИОНЕРИТЕ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА
Така, през 1947 година, Николов отпътува за Варна, където взе участие в „ Продадена булка “ на Сметана, „ Мадам Бътерфлай “ на Пучини, „ Палячи “ на Леонкавало и „ Селска чест “ на Маскани. Режисьор е Петър Райчев, а диригент е синът му Руслан Райчев.
Николов играе и в „ Травиата “, като споделя, че компликациите с пианисимите го карат да ги пее във фалцет. На един от урока при Събев, професорът му споделя „ Не си посмял да си стискаш гласа, нюансите сами ще се появят “.
По това време, Николов се среща с сопраното Лиляна Василева. Двамата се женят във Варна и постоянно извършват дружно в разнообразни спектакли. „ Лиляна е човеколюбец, постоянно е поставяла мен преди всичко “, признава тенорът.
ТРЕТИЯТ БЪЛГАРИН В МИЛАНСКАТА „ ЛА СКАЛА “
През 1953 година Николов получава опция за специализация в Москва, където вижда шанса да пее в Болшой спектакъл. След завръщането си в България, става един от водещите солисти на Софийската опера. През 1957 година печели състезанието „ Виоти “ в Верчели, Италия, който му отваря порти за интернационална кариера.
Никола Николов е третият българин, след Тодор Мазаров и Борис Христов, който пее в Миланската „ Ла Скала “. Реалността е, че театърът търси незабавен заместител на Джузепе ди Стефано за “Продадена булка ” и Николов съумява да завоюва прослушването измежду 21 претендента. В гримьорната се просълзява от екстаз, тъй като е достигнал сцената, на която е пял неговият детски кумир Бениамино Джили.
В „ Ковънт гардън “ Николов се утвърдил с ролята на Радамес от „ Аида “ на Верди. „ Този Радамес го пях четири сезона, а всички останали функции бяха заменени – единствено мен не, “ споделя тенорът пред „ Новинар “.
САМО ДВА СПЕКТАКЪЛА В МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА
Николов съумява да реализира голям триумф в цяла Европа. Във Виенската опера има 37 функции, като е утвърден да стартира персонално от Караян, макар че те по този начин и не съумяват да работят дружно.
Само в надъхан за нюйоркската Метрополитън опера нещата не вървят, като Николов споделя, че шефът Рудолф Бинг му е предложил непрекъснат контракт за целия сезон, до момента в който тенорът предпочитал да остане на свободна процедура и да пътува сред Европа и Съединени американски щати. В резултат, Николов остава в Мет с две представления на „ Кармен “ през ноември 1960 година
В своята дълга кариера Никола Николов е взел участие в над 1500 представления и концерти. На 23 март 1995 година, когато навършва 70 години, той изиграва ролята на дон Хосе в „ Кармен “ на сцената на Софийската опера. Горд е, че по случай своята 75-годишнина извършва цялостен театър на „ Трубадур “ в София, като съжалява, че той не е записан от радиото или малкия екран.
„ Хубав е животът! Ето, слънцето грее, небето е синьо, хората бързат около теб и влизаш в ритъма на всекидневието. Как може да умреш? “, споделя надареният артист в книгата „ Оперни пътеки “.
Никола Николов, притежател на медал „ Стара планина “ – първа степен (2000), напусна този свят на 7 юли 2007 година
/БС/МВ/отдел „ Справочна “
Използвани източници: Енциклопедия България, т. 4, с. 599; в. „ Отечествен фронт “, 26.10.1956 и 13.4.1960; в. „ Студентска естрада “, 28.3.1961; в. „ Труд “, 1.2.1968; сп. „ Славяни “, бр. 4, 1968; в. „ Земеделско знаме “, 23.3.1975; в. „ Нова Светлина “, 8.6.1976; в. „ Работническо дело “, 13.7.1981; в. „ Софийска истина “, 31.7.1981; в. „ Литературен конгрес “, 14.6.1995; в. „ Стандарт “, 25.3.2005; в. „ Дума “, 30.6.2005;
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ