13 януари 1996 г.: Анонимен мъж връща оригинала на „История славянобългарска“ увита във вестник
Сподели
На този ден преди 28 години на „ бял свят “ изплува изчезналата до този миг „ История славянобългарска “.
На 13 септември 1996 година неизвестен мъж оставя реликвата, увита във вестник, при секретарката на шефа на Националния исторически музей по това време Божидар Димитров.
Тогава специалисти удостоверяват, че това е оригинал на Историята, по-точно авторски дубликат, направен от самия Паисий.
През 1997 година президентът на България Петър Стоянов и Министерството на културата вземат решение ръкописът да се върне в Зографския манастир, напомня Българска телеграфна агенция.
„ История славянобългарска “ се съхранява в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други скъпи ръкописи.
Оригиналът на „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски е върнат на Зографския манастир в Атон на 12 януари 1998 година Това е авторски дубликат, направен от самия Паисий и открит в Зографския манастир през 1906 година от проф. Йордан Иванов.
По време на визитата си в Гърция (14-17 февруари 1991) министър-председателят Димитър Попов насочва молба към светогорските монаси от българския манастир „ Св. Георги Зограф “ в Атон да разрешат оригиналът на „ История славянобългарска “, написана през интервала 1760-1762 година, да бъде изложен за поклонение в България.
Непосредствено след завръщането на Димитър Попов ръководителят на ефория „ Зограф “ в София Петър Митанов обществено декларира, че ръкописът на „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски се намира в България.
Според него „ История славянобългарска “ е открадната от атонския манастир „ Свети Георги Зограф “ през 80-те години на ХХ в. със съдействието на „ Държавна сигурност “.
През 2012 година журналистът Христо Христов разгласява книгата „ Маратон “, която се основава на строго секретни документи на Държавна сигурност. От тях излиза наяве, че Първо основно ръководство – външното разузнаване, е провело интервенция „ Маратон “, която има за цел да открадне оригинала на Паисиевата история, оставена от Паисий в библиотеката на българската светогорска обител „ Св. Георги Зограф ”, където я приключва през 1762 година
Задачата оригиналът на „ История славянобългарска ” да бъде конфискуван от библиотеката на манастира „ Зограф ” в Света гора е сложена още през 1972 година от Александър Фол, който по това време е доцент в Софийския университет и към момента не е оня прочут траколог, който става изключително непосредствен на дъщерята на Живков – Людмила Живкова.
Тогава обаче, при започване на 70-те години на ХХ век, Фол е индивидът, който се трансформира в идеолог на новосъздадената разследваща конструкция в Първо основно ръководство на Държавна сигурност – отдел 14 „ Културно-историческо разузнаване ” (КИР), написа Христов.
В книгата за първи път е повдигната завесата за основаването на КИР и неговата активност, в която попада и културно-историческото разузнаване по гръцка линия. Там в Гърция, в Света гора, се оказва най-значителния за българската история културно-исторически монумент отвън рамките на страната – българския манастир „ Св. Георги Зограф ”.
В продължение на близо две десетилетия Държавна сигурност се пробва да проникне в него посредством отдел 14 КИР и освен да открадне оригинала на Паисиевата история, само че и други скъпи ръкописи, както и да се добере до материалните благосъстояния на манастира.
Като предлог за кражбата на Паисиевата история в началото Фол е показал несигурността във връзка с опазването на полезностите в обителта, без самият той в миналото да е посещавал манастира.
Отделно от това офицер от резидентурата на Държавна сигурност в Атина, който първи посещава манастира в Света гора, рапортува изцяло противоположни сведения, а точно, че достъпът до Зографската библиотека е мощно стеснен, че тогавашният библиотекар отец Пахомий позволява рядко хора в нея и то единствено българи против проявление на български паспорт.
По-късно са сложени железни порти на библиотеката, тъй че първичните изказвания за обири от библиотеката не се удостоверяват от самото разузнаване.
Задачата за кражбата на оригинала на „ История славянобългарска ” обаче не е свалена, защото тя се вписва в общата политика на отдел 14 КИР за придобиването на славянски текстове, свързани с българската история.
Въпреки многочислените опити КИР съумява да вербува и внедри в братството в „ Зограф ” един единствен духовник, който незабавно е разконспириран от останалите монаси и изолиран в достъпа до духовните и материални полезности на манастира.
Човекът, който дава отговор за гръцкото направление в отдел 14 КИР, в това число и за проектите за навлизане в „ Зограф ” е полк. Христо Маринчев.
Разработката, посредством която културно-историческото разузнаване се пробва да проникне в „ Зограф ” е заведена под кодовото име „ ЦИТАДЕЛА ”.
В началото на 80-те години полк. Маринчев предлага на вниманието на управлението на Първо основно ръководство на Държавна сигурност кражбата на черновата на „ История славянобългарска ” да бъде осъществена посредством многоетапно особено мероприятие „ МАРАТОН ”. В него е включено снимане на оригинала, разработване на копие и подмяната на черновата с него.
Първите два опита (1983-1984) за кражбата не съумяват. Планирано е тя да бъде осъществена от самия Христо Маринчев, като управлението на Първо главно управление (на ДС) даже в един миг позволява в нея да вземат участие и висши дипломати от посолството в Гърция, което приказва само за самокомпрометиране на разследващите интервенции на Първо основно ръководство на Държавна сигурност.
В последна сметка през декември 1985 година, на третия опит, Първо главно управление (на ДС) съумява да открадне оригинала, като интервенция „ МАРАТОН ” е осъществена от двама оперативни служащи Иван Генев и Венцислав Агайн от резидентурата на разузнаването в Гърция.
Черновата на Паисиева история е трансферирана по дипломатическата поща в България, където е показана на Тодор Живков, след което потъва в касата на началника на Първо главно управление (на ДС).
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На този ден преди 28 години на „ бял свят “ изплува изчезналата до този миг „ История славянобългарска “.
На 13 септември 1996 година неизвестен мъж оставя реликвата, увита във вестник, при секретарката на шефа на Националния исторически музей по това време Божидар Димитров.
Тогава специалисти удостоверяват, че това е оригинал на Историята, по-точно авторски дубликат, направен от самия Паисий.
През 1997 година президентът на България Петър Стоянов и Министерството на културата вземат решение ръкописът да се върне в Зографския манастир, напомня Българска телеграфна агенция.
„ История славянобългарска “ се съхранява в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други скъпи ръкописи.
Оригиналът на „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски е върнат на Зографския манастир в Атон на 12 януари 1998 година Това е авторски дубликат, направен от самия Паисий и открит в Зографския манастир през 1906 година от проф. Йордан Иванов.
По време на визитата си в Гърция (14-17 февруари 1991) министър-председателят Димитър Попов насочва молба към светогорските монаси от българския манастир „ Св. Георги Зограф “ в Атон да разрешат оригиналът на „ История славянобългарска “, написана през интервала 1760-1762 година, да бъде изложен за поклонение в България.
Непосредствено след завръщането на Димитър Попов ръководителят на ефория „ Зограф “ в София Петър Митанов обществено декларира, че ръкописът на „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски се намира в България.
Според него „ История славянобългарска “ е открадната от атонския манастир „ Свети Георги Зограф “ през 80-те години на ХХ в. със съдействието на „ Държавна сигурност “.
През 2012 година журналистът Христо Христов разгласява книгата „ Маратон “, която се основава на строго секретни документи на Държавна сигурност. От тях излиза наяве, че Първо основно ръководство – външното разузнаване, е провело интервенция „ Маратон “, която има за цел да открадне оригинала на Паисиевата история, оставена от Паисий в библиотеката на българската светогорска обител „ Св. Георги Зограф ”, където я приключва през 1762 година
Задачата оригиналът на „ История славянобългарска ” да бъде конфискуван от библиотеката на манастира „ Зограф ” в Света гора е сложена още през 1972 година от Александър Фол, който по това време е доцент в Софийския университет и към момента не е оня прочут траколог, който става изключително непосредствен на дъщерята на Живков – Людмила Живкова.
Тогава обаче, при започване на 70-те години на ХХ век, Фол е индивидът, който се трансформира в идеолог на новосъздадената разследваща конструкция в Първо основно ръководство на Държавна сигурност – отдел 14 „ Културно-историческо разузнаване ” (КИР), написа Христов.
В книгата за първи път е повдигната завесата за основаването на КИР и неговата активност, в която попада и културно-историческото разузнаване по гръцка линия. Там в Гърция, в Света гора, се оказва най-значителния за българската история културно-исторически монумент отвън рамките на страната – българския манастир „ Св. Георги Зограф ”.
В продължение на близо две десетилетия Държавна сигурност се пробва да проникне в него посредством отдел 14 КИР и освен да открадне оригинала на Паисиевата история, само че и други скъпи ръкописи, както и да се добере до материалните благосъстояния на манастира.
Като предлог за кражбата на Паисиевата история в началото Фол е показал несигурността във връзка с опазването на полезностите в обителта, без самият той в миналото да е посещавал манастира.
Отделно от това офицер от резидентурата на Държавна сигурност в Атина, който първи посещава манастира в Света гора, рапортува изцяло противоположни сведения, а точно, че достъпът до Зографската библиотека е мощно стеснен, че тогавашният библиотекар отец Пахомий позволява рядко хора в нея и то единствено българи против проявление на български паспорт.
По-късно са сложени железни порти на библиотеката, тъй че първичните изказвания за обири от библиотеката не се удостоверяват от самото разузнаване.
Задачата за кражбата на оригинала на „ История славянобългарска ” обаче не е свалена, защото тя се вписва в общата политика на отдел 14 КИР за придобиването на славянски текстове, свързани с българската история.
Въпреки многочислените опити КИР съумява да вербува и внедри в братството в „ Зограф ” един единствен духовник, който незабавно е разконспириран от останалите монаси и изолиран в достъпа до духовните и материални полезности на манастира.
Човекът, който дава отговор за гръцкото направление в отдел 14 КИР, в това число и за проектите за навлизане в „ Зограф ” е полк. Христо Маринчев.
Разработката, посредством която културно-историческото разузнаване се пробва да проникне в „ Зограф ” е заведена под кодовото име „ ЦИТАДЕЛА ”.
В началото на 80-те години полк. Маринчев предлага на вниманието на управлението на Първо основно ръководство на Държавна сигурност кражбата на черновата на „ История славянобългарска ” да бъде осъществена посредством многоетапно особено мероприятие „ МАРАТОН ”. В него е включено снимане на оригинала, разработване на копие и подмяната на черновата с него.
Първите два опита (1983-1984) за кражбата не съумяват. Планирано е тя да бъде осъществена от самия Христо Маринчев, като управлението на Първо главно управление (на ДС) даже в един миг позволява в нея да вземат участие и висши дипломати от посолството в Гърция, което приказва само за самокомпрометиране на разследващите интервенции на Първо основно ръководство на Държавна сигурност.
В последна сметка през декември 1985 година, на третия опит, Първо главно управление (на ДС) съумява да открадне оригинала, като интервенция „ МАРАТОН ” е осъществена от двама оперативни служащи Иван Генев и Венцислав Агайн от резидентурата на разузнаването в Гърция.
Черновата на Паисиева история е трансферирана по дипломатическата поща в България, където е показана на Тодор Живков, след което потъва в касата на началника на Първо главно управление (на ДС).
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ