Green Transition Forum 5.0 Индустриалната декарбонизация и чистите технологии бяха във фокуса на панелна дискусия в рамките на Green Transition Forum 5.0
Сподели
На панелна полемика в четвъртия ден на петдневния „ Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и нововъведения в страните от Централна и Източна Европа “, извършена в „ София Ивент Център “, се разглеждаха тематики, свързани с индустриалната декарбонизация и иновационни технологии. Събитието, което се организира за пети следващ път, е проведено от „ Грийн транзишън конгрес “ и Дир.бг, с медийно партньорство от Българска телеграфна агенция.
Евродепутатът Радан Кънев изрази мнение, че дебатът по отношение на индустриалната декарбонизация е трябвало да се организира най-малко преди пет години. Според него зелената договорка е била оповестена преди шест години, а първичният закон, който трябваше да обхване индустриалната декарбонизация, е бил Законът за ускорение на индустриалната декарбонизация, който следва да бъде разискван наесен. Той акцентира, че вместо поредност от рестриктивни ограничения, е трябвало да се предложат насърчителни начинания, които да поддържат модернизацията на промишлеността.
Кънев акцентира, че в подтекста на 2019 година в този момент има забележителна социална съпротива, изключително във връзка задачата за 90% понижение на излъчванията до 2040 година Той акцентира, че постигането на тази цел съставлява доста изпитание, което е надалеч от сигурен триумф, и предложи законопроектът да носи името Закон за рационализация и вложения в промишлеността, с цел да се подчертава на развиването на конкурентоспособна промишленост, вместо на закриването на неефективни предприятия. Кънев добави, че е значимо да се разбере какви характерни потребности имат другите промишлености за прехода и по какъв начин да получат помощ.
Според него, в Европа сега работят закони, предвиждащи пет разнообразни трансформационни проекти за промишлеността, и доста компании могат да попаднат под тях. Той предложи обединен проект за всяка рамка, който да служи като основа за социална поддръжка, а не просто бюрократичен развой.
Кънев подчертава на нуждата бизнесът да знае, че създаденият от него проект ще бъде взет под внимание при приемането на финансови, инфраструктурни или регулаторни средства. Планира се поддръжката да включва пакетни оферти за промяна, които ще комбинират софтуерни нововъведения и понижаване на енергийните разноски, добавяйки и потребности от инфраструктура.
Фук-Вин Нгуен, началник на енергийния център „ Жак Делор “, акцентира проблемите с финансирането на зеления преход и нуждата от бързо внедряване на нововъведения. Той означи, че сега отделяме единствено 2% от Брутният вътрешен продукт за научноизследователска активност, до момента в който в Съединени американски щати е 3,5%, а в Китай близо 4%. Според него Япония предлага забавен модел, заемайки средства, обезпечени от приходите от въглеродните пазари, и предлага подобен модел да бъде внедрен и в Европа.
Куми Китамори, заместник-директор на Дирекция „ Околна среда “ в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, акцентира значимостта на узаконяването на екологични метали и материали и достъпа до финансиране по линии на Европейски Съюз, отбелязвайки интензивността на Организацията за икономическо сътрудничество и раз в поддръжка на промишлеността.
Ст.н.с. проф. доктор Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, приказва за провокациите пред софтуерния трансфер в Европа и проблемите с финансирането на научната активност. Той прикани за по-добра интеграция сред разнообразни области на знанията и подчертава на значимостта на енергийния бранш за промишлеността. Спомена, че сътрудници от Физическия факултет работят по патент, обвързван с нови дребни модулни реактори. Георгиев акцентира, че най-ценният запас са хората и означи увеличеното количество задгранични студенти в България, които обаче главно избират медицина и фармация, а капацитетът за развиване в други посоки е доста по-голям.
Той също по този начин уточни, че компликациите с признаването на дипломи и издаването на визи пречат на студентите да учат в България, феномен освен на страната, само че и на Европейски Съюз. Спомена, че доста от нововъведенията в Съединени американски щати идват с помощта на интернационалните гении и повдигна въпроса за привлекателността на България за нововъведения без да се лимитира придвижването на българските студенти.
Линда Калчър, изпълнителен шеф „ Стратегически вероятности “, подчертава на опциите, които зелената договорка предлага за промишлеността в Европейски Съюз и кардинално за България, акцентирайки, че Европа може да се възползва от сполучливи образци от Китай, Индия и Съединени американски щати, във връзка с вложения и тактики за водене на бизнеса.
Александър Рангелов, основен изпълнителен шеф на „ Интернешънъл пауър съплай “ (IPS), сподели, че използването на системи за предпазване на електрическа сила може да улесни интеграцията на електрически автомобили и оправянето с потребностите по енергийна инfrastrukturа. Той акцентира, че локални компании също могат да се конкурират с водещите китайски производители на тези технологии, а Rангелов показа, че неотдавна е открита тяхна фабрика в София с потенциал 1,5 ГВт часа, като към този момент се работи и по последваща фабрика за 150 милиона евро с потенциал 10 ГВт часа.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На панелна полемика в четвъртия ден на петдневния „ Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и нововъведения в страните от Централна и Източна Европа “, извършена в „ София Ивент Център “, се разглеждаха тематики, свързани с индустриалната декарбонизация и иновационни технологии. Събитието, което се организира за пети следващ път, е проведено от „ Грийн транзишън конгрес “ и Дир.бг, с медийно партньорство от Българска телеграфна агенция.
Евродепутатът Радан Кънев изрази мнение, че дебатът по отношение на индустриалната декарбонизация е трябвало да се организира най-малко преди пет години. Според него зелената договорка е била оповестена преди шест години, а първичният закон, който трябваше да обхване индустриалната декарбонизация, е бил Законът за ускорение на индустриалната декарбонизация, който следва да бъде разискван наесен. Той акцентира, че вместо поредност от рестриктивни ограничения, е трябвало да се предложат насърчителни начинания, които да поддържат модернизацията на промишлеността.
Кънев акцентира, че в подтекста на 2019 година в този момент има забележителна социална съпротива, изключително във връзка задачата за 90% понижение на излъчванията до 2040 година Той акцентира, че постигането на тази цел съставлява доста изпитание, което е надалеч от сигурен триумф, и предложи законопроектът да носи името Закон за рационализация и вложения в промишлеността, с цел да се подчертава на развиването на конкурентоспособна промишленост, вместо на закриването на неефективни предприятия. Кънев добави, че е значимо да се разбере какви характерни потребности имат другите промишлености за прехода и по какъв начин да получат помощ.
Според него, в Европа сега работят закони, предвиждащи пет разнообразни трансформационни проекти за промишлеността, и доста компании могат да попаднат под тях. Той предложи обединен проект за всяка рамка, който да служи като основа за социална поддръжка, а не просто бюрократичен развой.
Кънев подчертава на нуждата бизнесът да знае, че създаденият от него проект ще бъде взет под внимание при приемането на финансови, инфраструктурни или регулаторни средства. Планира се поддръжката да включва пакетни оферти за промяна, които ще комбинират софтуерни нововъведения и понижаване на енергийните разноски, добавяйки и потребности от инфраструктура.
Фук-Вин Нгуен, началник на енергийния център „ Жак Делор “, акцентира проблемите с финансирането на зеления преход и нуждата от бързо внедряване на нововъведения. Той означи, че сега отделяме единствено 2% от Брутният вътрешен продукт за научноизследователска активност, до момента в който в Съединени американски щати е 3,5%, а в Китай близо 4%. Според него Япония предлага забавен модел, заемайки средства, обезпечени от приходите от въглеродните пазари, и предлага подобен модел да бъде внедрен и в Европа.
Куми Китамори, заместник-директор на Дирекция „ Околна среда “ в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, акцентира значимостта на узаконяването на екологични метали и материали и достъпа до финансиране по линии на Европейски Съюз, отбелязвайки интензивността на Организацията за икономическо сътрудничество и раз в поддръжка на промишлеността.
Ст.н.с. проф. доктор Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, приказва за провокациите пред софтуерния трансфер в Европа и проблемите с финансирането на научната активност. Той прикани за по-добра интеграция сред разнообразни области на знанията и подчертава на значимостта на енергийния бранш за промишлеността. Спомена, че сътрудници от Физическия факултет работят по патент, обвързван с нови дребни модулни реактори. Георгиев акцентира, че най-ценният запас са хората и означи увеличеното количество задгранични студенти в България, които обаче главно избират медицина и фармация, а капацитетът за развиване в други посоки е доста по-голям.
Той също по този начин уточни, че компликациите с признаването на дипломи и издаването на визи пречат на студентите да учат в България, феномен освен на страната, само че и на Европейски Съюз. Спомена, че доста от нововъведенията в Съединени американски щати идват с помощта на интернационалните гении и повдигна въпроса за привлекателността на България за нововъведения без да се лимитира придвижването на българските студенти.
Линда Калчър, изпълнителен шеф „ Стратегически вероятности “, подчертава на опциите, които зелената договорка предлага за промишлеността в Европейски Съюз и кардинално за България, акцентирайки, че Европа може да се възползва от сполучливи образци от Китай, Индия и Съединени американски щати, във връзка с вложения и тактики за водене на бизнеса.
Александър Рангелов, основен изпълнителен шеф на „ Интернешънъл пауър съплай “ (IPS), сподели, че използването на системи за предпазване на електрическа сила може да улесни интеграцията на електрически автомобили и оправянето с потребностите по енергийна инfrastrukturа. Той акцентира, че локални компании също могат да се конкурират с водещите китайски производители на тези технологии, а Rангелов показа, че неотдавна е открита тяхна фабрика в София с потенциал 1,5 ГВт часа, като към този момент се работи и по последваща фабрика за 150 милиона евро с потенциал 10 ГВт часа.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ