146 години от приемането на Търновската конституция – юридически подвиг, поставил началото на модерна България
Сподели
На днешната дата преди 146 години България прави решителна крачка към построяването на съвременна правова страна. На 16 април 1879 година Учредителното национално заседание в Търново приема първата българска конституция – Търновската конституция. Документ, който не просто дефинира устройството на младото Княжество, а отразява устрема към независимост, правдивост и демократично ръководство. Тя остава знак на висок дух, политическа мъдрост и държавническа отговорност – качества, които през днешния ден наподобяват все по-рядко срещани в българския политически живот.
Основен план за изработването на Търновската конституция е Органическият правилник, направен през 1878 година от Съдебния отдел при управлението на Временното съветско ръководство. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя съблюдава главното условие на Берлинския контракт от 13 юли 1878 година новата страна да бъде наследствена и конституционна монархия, с национално посланичество. Народното събрание е Обикновено национално заседание и Велико национално заседание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто надзор работи министерски съвет, формиран от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.
Официалното й название е „ Конституция на Българското княжество “. Създадена е от българските интелектуалци, получили висшето си обучение в елитни Западноевропейски университети.
Документът слага основите на модерната страна.
Проектът за Органически правилник за държавното устройство на българското княжество е направен в канцеларията на Временното съветско ръководство и координиран с български общественици и съветска имперска комисия. Учредителното заседание, свикано на 23 януари 1879 година, внася огромни промени в Проекта, в това число и смяна на наименованието му. При това разискване се образуват две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в множеството случаи се постановат схващанията на първите.
Конституцията дефинира функционалностите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се необятни компетенции на монарха във вътрешния и интернационалния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска цялост и общинско самоуправление. Новаторска и прогресивна за времето си с демократичен темперамент. Търновската конституция утвърждава правилото на персоналната цялост и частната благосъстоятелност като основа на индустриалните и публичните връзки. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и други
„ Трябва да се гордеем като българи, че при нас е направена още първоначално тази Конституция. Тя е доста демократична и би трябвало да имаме поради, че българинът тогава е бил некомпетентен законодател… Много комплицирано е било изработването на Конституцията, тъй като от съветската страна са желали да ни наложат техен пример със наличие, направено от тях. Но българските законодатели в Учредителното Народно заседание са съумели да изработят българска редакция, българска Конституция, като несъмнено са употребили пример от други страни – и от сръбската, и от белгийската, тъй като такива комплицирани юридически актове не се създават за пет минути “, споделя проф. Александър Джеров – изтъкнат български правист и политик пред ДЕБАТИ.БГ.
След Решение на Министерския съвет от 12 март 1991 година, датата 16 април е оповестена за Ден на Конституцията и професионален празник на българските адвокати, а от 2010 година и за професионален празник на правосъдните чиновници.
Днес, 146 години по-късно, когато си припомняме Търновската конституция и саможертвата, с която българските законодатели от това време са се опълчили на външен напън, с цел да основат основите на една съвременна, свободна страна, неизбежно изниква въпросът: къде е оня дух в този момент? Днешните парламентаристи постоянно показват безнаказаност, липса на визия и неуважение към държавността – държание, което контрастира мъчително с решимостта, мъдростта и моралната висота на първите народни представители. Тогавашните депутати, макар младостта и неопитността си, бяха водени от идеали и предпочитание да градят, до момента в който през днешния ден политическата сцена постоянно се трансформира в сцена на нарцисизъм, интриги и разпад на публичното доверие. Може би е време да се върнем към оня образец – не с цел да повтаряме историята, а с цел да си върнем доверието в държавността.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На днешната дата преди 146 години България прави решителна крачка към построяването на съвременна правова страна. На 16 април 1879 година Учредителното национално заседание в Търново приема първата българска конституция – Търновската конституция. Документ, който не просто дефинира устройството на младото Княжество, а отразява устрема към независимост, правдивост и демократично ръководство. Тя остава знак на висок дух, политическа мъдрост и държавническа отговорност – качества, които през днешния ден наподобяват все по-рядко срещани в българския политически живот.
Основен план за изработването на Търновската конституция е Органическият правилник, направен през 1878 година от Съдебния отдел при управлението на Временното съветско ръководство. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя съблюдава главното условие на Берлинския контракт от 13 юли 1878 година новата страна да бъде наследствена и конституционна монархия, с национално посланичество. Народното събрание е Обикновено национално заседание и Велико национално заседание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто надзор работи министерски съвет, формиран от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.
Официалното й название е „ Конституция на Българското княжество “. Създадена е от българските интелектуалци, получили висшето си обучение в елитни Западноевропейски университети.
Документът слага основите на модерната страна.
Проектът за Органически правилник за държавното устройство на българското княжество е направен в канцеларията на Временното съветско ръководство и координиран с български общественици и съветска имперска комисия. Учредителното заседание, свикано на 23 януари 1879 година, внася огромни промени в Проекта, в това число и смяна на наименованието му. При това разискване се образуват две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в множеството случаи се постановат схващанията на първите.
Конституцията дефинира функционалностите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се необятни компетенции на монарха във вътрешния и интернационалния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска цялост и общинско самоуправление. Новаторска и прогресивна за времето си с демократичен темперамент. Търновската конституция утвърждава правилото на персоналната цялост и частната благосъстоятелност като основа на индустриалните и публичните връзки. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и други
„ Трябва да се гордеем като българи, че при нас е направена още първоначално тази Конституция. Тя е доста демократична и би трябвало да имаме поради, че българинът тогава е бил некомпетентен законодател… Много комплицирано е било изработването на Конституцията, тъй като от съветската страна са желали да ни наложат техен пример със наличие, направено от тях. Но българските законодатели в Учредителното Народно заседание са съумели да изработят българска редакция, българска Конституция, като несъмнено са употребили пример от други страни – и от сръбската, и от белгийската, тъй като такива комплицирани юридически актове не се създават за пет минути “, споделя проф. Александър Джеров – изтъкнат български правист и политик пред ДЕБАТИ.БГ.
След Решение на Министерския съвет от 12 март 1991 година, датата 16 април е оповестена за Ден на Конституцията и професионален празник на българските адвокати, а от 2010 година и за професионален празник на правосъдните чиновници.
Днес, 146 години по-късно, когато си припомняме Търновската конституция и саможертвата, с която българските законодатели от това време са се опълчили на външен напън, с цел да основат основите на една съвременна, свободна страна, неизбежно изниква въпросът: къде е оня дух в този момент? Днешните парламентаристи постоянно показват безнаказаност, липса на визия и неуважение към държавността – държание, което контрастира мъчително с решимостта, мъдростта и моралната висота на първите народни представители. Тогавашните депутати, макар младостта и неопитността си, бяха водени от идеали и предпочитание да градят, до момента в който през днешния ден политическата сцена постоянно се трансформира в сцена на нарцисизъм, интриги и разпад на публичното доверие. Може би е време да се върнем към оня образец – не с цел да повтаряме историята, а с цел да си върнем доверието в държавността.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ