Навършват се 146 години от обявяването на София за столица на България
Сподели
На 3 април 1879 година, София е публично оповестена за столица на България. Това историческо решение, взето от Учредителното заседание във Велико Търново, бележи началото на един нов стадий в развиването на страната ни. Днес, 146 години по-късно, София продължава да бъде освен политически и културен център, само че и знак на българската самостоятелност и напредък.
Защо точно София?
След Освобождението на България от Османско господство през 1878 година пред новоосвободената страна стои въпросът за избор на столица. Първоначално Велико Търново, с неговото историческо значение, наподобява натурален избор. Въпреки това, по предложение на Марин Дринов, един от най-изявените български учени, София е определена за столица заради стратегическото си разположение в централната част на българските земи, положителните информационни връзки и капацитета за развиване.
Развитието на София като столица
От дребен османски град с население от към 12 000 души, София бързо се трансформира в съвременен европейски град. В края на XIX и началото на XX век стартира построяването на първите значими административни здания – Народното събрание, Министерския съвет, Софийския университет, Народния спектакъл, катедралата „ Св. Александър Невски “ и други.
През годините София претърпява обилни промени – от разрушенията по време на Втората международна война до бурното си развиване през втората половина на XX и началото на XXI век. Днес столицата на България е съвременен метрополис, в който съжителстват история и актуалност, просвета и нововъведения.
София през днешния ден
В наши дни София е най-големият град в България, стопански и културен център, който притегля както туристи, по този начин и вложители. Градът разполага с развита инфраструктура, голям брой университети, театри, музеи и културни институции. София също по този начин се утвърждава като софтуерен и иновационен хъб, който притегля компании и експерти от разнообразни сфери.
За празника Столичната община провежда празнични събития
От 12.30 ч. в Градската градина пред Народен спектакъл „ Иван Вазов “ концерт ще изнесе Гвардейският внушителен духов оркестър, а от 18.30 ч. в Ларгото ще свирят музикантите от Софийския духов оркестър към Дома на културата „ Искър “ с диригент Васил Делиев.
Регионалният исторически музей – София афишира вход свободен.
Ще има безвъзмезден достъп до непрекъснатата експозиция и краткотрайните изложения в постройката на площад „ Бански “ №1, археологическите остатъци под бул. „ Княгиня Мария-Луиза “ в Античен културно-комуникационен комплекс „ Сердика “, археологическото равнище на базиликата „ Света София “ (ул. „ Париж “ №2), Триъгълната кула на Сердика (бул. „ Княгиня Мария Луиза №16 и гробницата на Княз Александър I Батенберг (бул. „ Васил Левски “ №81).
Свободен ще е входът и в Софийската градска художествена изложба и филиалите ѝ – изложба музей „ Дечко Узунов “ и изложба „ Васка Емануилова “.
Две забележителни исторически здания в столицата ще отворят порти за гости през днешния ден, оповестяват от Столичната община.
Историческата обиколка „ Зад фасадите на „ Париж “ №1 и „ Московска “ №33 “ със Здравко Петров от платформата „ Исторически направления “ ще се организира от 11.00 ч., 13.00 ч., 18.00 ч. и 19.00 ч. Посетителите ще имат опцията да се насладят на архитектурната хубост на дома на фабриканта Киро Стефанов на улица „ Париж “ №1 и да прегледат остарялото Интендантство към Двореца – днешната постройка на кметството на улица „ Московска “ №33.
Здравко Петров – урбанист и създател на книгата „ Исторически направления: София “, ще опише за въодушевеното създаване на София като европейска столица.
Посетителите ще научат по какъв начин е изглеждал градът след Освобождението, какви са били приходите и разноските на първия общински бюджет, за какво Константин Иречек назовава София „ българската Венеция “.
Участниците в беседата ще могат да проследят цялостната смяна на София за по-малко от три десетилетия.
Участието е гратис, само че е належащо авансово записване.
Обиколката е подобаваща и за деца над 10-годишна възраст.
Сборният пункт за всяка сказка е в двора на постройката на ул. „ Париж “ №1 (при пресечката с ул. „ Московска “, входът към двора е откъм ул. „ Московска “).
146 години след оповестяването си за столица, София продължава да се развива и да бъде мотор на българската стопанска система и просвета. Историята, съчетана с модерното развиване, прави града неповторим и изпълнен с благоприятни условия. Днес, както и преди повече от век, София остава сърцето на България.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 3 април 1879 година, София е публично оповестена за столица на България. Това историческо решение, взето от Учредителното заседание във Велико Търново, бележи началото на един нов стадий в развиването на страната ни. Днес, 146 години по-късно, София продължава да бъде освен политически и културен център, само че и знак на българската самостоятелност и напредък.
Защо точно София?
След Освобождението на България от Османско господство през 1878 година пред новоосвободената страна стои въпросът за избор на столица. Първоначално Велико Търново, с неговото историческо значение, наподобява натурален избор. Въпреки това, по предложение на Марин Дринов, един от най-изявените български учени, София е определена за столица заради стратегическото си разположение в централната част на българските земи, положителните информационни връзки и капацитета за развиване.
Развитието на София като столица
От дребен османски град с население от към 12 000 души, София бързо се трансформира в съвременен европейски град. В края на XIX и началото на XX век стартира построяването на първите значими административни здания – Народното събрание, Министерския съвет, Софийския университет, Народния спектакъл, катедралата „ Св. Александър Невски “ и други.
През годините София претърпява обилни промени – от разрушенията по време на Втората международна война до бурното си развиване през втората половина на XX и началото на XXI век. Днес столицата на България е съвременен метрополис, в който съжителстват история и актуалност, просвета и нововъведения.
София през днешния ден
В наши дни София е най-големият град в България, стопански и културен център, който притегля както туристи, по този начин и вложители. Градът разполага с развита инфраструктура, голям брой университети, театри, музеи и културни институции. София също по този начин се утвърждава като софтуерен и иновационен хъб, който притегля компании и експерти от разнообразни сфери.
За празника Столичната община провежда празнични събития
От 12.30 ч. в Градската градина пред Народен спектакъл „ Иван Вазов “ концерт ще изнесе Гвардейският внушителен духов оркестър, а от 18.30 ч. в Ларгото ще свирят музикантите от Софийския духов оркестър към Дома на културата „ Искър “ с диригент Васил Делиев.
Регионалният исторически музей – София афишира вход свободен.
Ще има безвъзмезден достъп до непрекъснатата експозиция и краткотрайните изложения в постройката на площад „ Бански “ №1, археологическите остатъци под бул. „ Княгиня Мария-Луиза “ в Античен културно-комуникационен комплекс „ Сердика “, археологическото равнище на базиликата „ Света София “ (ул. „ Париж “ №2), Триъгълната кула на Сердика (бул. „ Княгиня Мария Луиза №16 и гробницата на Княз Александър I Батенберг (бул. „ Васил Левски “ №81).
Свободен ще е входът и в Софийската градска художествена изложба и филиалите ѝ – изложба музей „ Дечко Узунов “ и изложба „ Васка Емануилова “.
Две забележителни исторически здания в столицата ще отворят порти за гости през днешния ден, оповестяват от Столичната община.
Историческата обиколка „ Зад фасадите на „ Париж “ №1 и „ Московска “ №33 “ със Здравко Петров от платформата „ Исторически направления “ ще се организира от 11.00 ч., 13.00 ч., 18.00 ч. и 19.00 ч. Посетителите ще имат опцията да се насладят на архитектурната хубост на дома на фабриканта Киро Стефанов на улица „ Париж “ №1 и да прегледат остарялото Интендантство към Двореца – днешната постройка на кметството на улица „ Московска “ №33.
Здравко Петров – урбанист и създател на книгата „ Исторически направления: София “, ще опише за въодушевеното създаване на София като европейска столица.
Посетителите ще научат по какъв начин е изглеждал градът след Освобождението, какви са били приходите и разноските на първия общински бюджет, за какво Константин Иречек назовава София „ българската Венеция “.
Участниците в беседата ще могат да проследят цялостната смяна на София за по-малко от три десетилетия.
Участието е гратис, само че е належащо авансово записване.
Обиколката е подобаваща и за деца над 10-годишна възраст.
Сборният пункт за всяка сказка е в двора на постройката на ул. „ Париж “ №1 (при пресечката с ул. „ Московска “, входът към двора е откъм ул. „ Московска “).
146 години след оповестяването си за столица, София продължава да се развива и да бъде мотор на българската стопанска система и просвета. Историята, съчетана с модерното развиване, прави града неповторим и изпълнен с благоприятни условия. Днес, както и преди повече от век, София остава сърцето на България.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ