На 16 април се навършват 100 години от най-кървавия атентат в българската история – този в „Света Неделя“
Сподели
На 16 април се навършват 100 години от най-кървавия атентат в българската история и един от най-кървавите в международната. На тази дата през 1925 година в катедралния храм „ Света Неделя ” умират 213 души, а 500 са ранени.
Целта на подготвяния с месеци атентат е ликвидирането на цялото висше държавно, политическо и военно управление на България и възползване от основания властови вакуум, суматоха и блъсканица за присвояване на властта и определяне на руска република в България.
Вбесени от неуспеха на септемврийския бунт през 1923 година и опита за принудително налагане на руска власт в България, комунистите вземат решение да отвърнат на удара.
Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от „ шесторките “, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на „ Света Неделя “ Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата „ Света Неделя “, с цел да може гърмежът да провокира по-голям резултат. Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата „ Свети Седмочисленици “ на 14 април.
Кървавият Велики четвъртък
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се управлява от софийския митрополит и предстоящ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на гърмежа.
Експлозията избухва към 15:20 часа и събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.
Жертвите
При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500, огромна част – тежко. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число деца. Само за няколко мига България губи десетки висши офицери – повече, в сравнение с във всички войни до тогава. Герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата международна войни, кавалери на ордена „ За смелост “ умират от незаконната ръка на българи.
Под руините на Божия храм намират гибелта си и трима народни представители, в това число някогашният пълномощен министър Недялко Колушев – посланик, книжовник и журналист.
София изгубва своя кмет Паскал Паскалев – демократ и държавник. Трагичната му орис е споделена и от столичния градоначалник Георги Кисьов и от софийския областен шеф Дянко Неделчев (Радев 1994).
Сред ранените са министър-председателят на България Александър Цанков, министърът на войната Иван Вълков, министърът на вътрешните работи Иван Русев, министърът на външните работи Христо Калфов, митрополит Стефан, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов, народните представители проф. Йосиф Фаденхехт и Атанас Буров, Тодор Кожухаров, Андрей Ляпчев и доста други.
По случайност, всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Целта на атентата
В хода на следствието се открива, че на територията на цялата страна са били формирани и готови въоръжени бойни единици, проведени в петорки, шесторки и по-големи чети, които чакат даден от Централен комитет на Българска комунистическа партия сигнал за започване на въоръжен бунт.
Избиването на държавното управление би означавало, че атентатът е сполучлив и сигналът за въоръжено нахлуване може да бъде даден. Всички авансово подготвени и въоръжени бойни групи имат авансово тъкмо открити задания: завладяване на пощите, общините, полицейските ръководства, гарнизоните на военно безпомощната (поради Ньойския договор) България, преодоляване на централната и локалната власт и очистване (по авансово направени описи!) на авторитетните хора в градове и села, естествените водачи на нацията.
Нещо, което (още по-методично и чудесно организирано) комунистите ползват 20 години по-късно под прикритието на щиковете на окупационната Червена войска.
Пъкленото дело на атентата не съумява
Правителството по знамение оцелява. Благодарение на самообладанието и бързата реакция на Александър Цанков и целия Министерски съвет, на професионализма на полицията и на армията България е избавена и злокобният проект не се реализира.
Още в първите минути след атентата, въпреки и самичък контузен, министърът на външните работи Христо Калфов, към този момент е в Централна поща, откъдето по телеграфа и по телефона дава разпоредби и насочва първата окръжна депеша, с която оповестява за станалия атентат и за това, че Царят и държавното управление са живи и невредими, а редът в столицата е непокътнат (Цанков 2003: 352).
Министрите, въпреки и ранени, някои тежко, се събират незабавно и в цялостен състав на съвещание в Министерството на войната. Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.
Арестувани са клисарят и Марко Фридман, които разкриват съучастниците си и мрежата стартира да се разплита.
Кой стои зад атентата?
Част от уредниците на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – съумяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се пробват да унищожават своя съизвършител Петър Задгорски, само че той съумява да се съобщи на полицията и прави цялостни признания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на Българска комунистическа партия Коста Янков и Иван Минков, като първият е погубен, а вторият се самоубива преди да бъде хванат.
Делото за атентата е гледано от боен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвинените, признава, че организацията получава финанси „ през Виена ” от Съветския съюз, само че трансферира отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които съгласно него са работили без единодушието на управлението на Българска комунистическа партия. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, началник на секция във Военната организация на Българска комунистическа партия. Задочно на гибел са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима към този момент са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 16 април се навършват 100 години от най-кървавия атентат в българската история и един от най-кървавите в международната. На тази дата през 1925 година в катедралния храм „ Света Неделя ” умират 213 души, а 500 са ранени.
Целта на подготвяния с месеци атентат е ликвидирането на цялото висше държавно, политическо и военно управление на България и възползване от основания властови вакуум, суматоха и блъсканица за присвояване на властта и определяне на руска република в България.
Вбесени от неуспеха на септемврийския бунт през 1923 година и опита за принудително налагане на руска власт в България, комунистите вземат решение да отвърнат на удара.
Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от „ шесторките “, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на „ Света Неделя “ Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата „ Света Неделя “, с цел да може гърмежът да провокира по-голям резултат. Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата „ Свети Седмочисленици “ на 14 април.
Кървавият Велики четвъртък
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се управлява от софийския митрополит и предстоящ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на гърмежа.
Експлозията избухва към 15:20 часа и събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.
Жертвите
При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500, огромна част – тежко. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число деца. Само за няколко мига България губи десетки висши офицери – повече, в сравнение с във всички войни до тогава. Герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата международна войни, кавалери на ордена „ За смелост “ умират от незаконната ръка на българи.
Под руините на Божия храм намират гибелта си и трима народни представители, в това число някогашният пълномощен министър Недялко Колушев – посланик, книжовник и журналист.
София изгубва своя кмет Паскал Паскалев – демократ и държавник. Трагичната му орис е споделена и от столичния градоначалник Георги Кисьов и от софийския областен шеф Дянко Неделчев (Радев 1994).
Сред ранените са министър-председателят на България Александър Цанков, министърът на войната Иван Вълков, министърът на вътрешните работи Иван Русев, министърът на външните работи Христо Калфов, митрополит Стефан, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов, народните представители проф. Йосиф Фаденхехт и Атанас Буров, Тодор Кожухаров, Андрей Ляпчев и доста други.
По случайност, всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Целта на атентата
В хода на следствието се открива, че на територията на цялата страна са били формирани и готови въоръжени бойни единици, проведени в петорки, шесторки и по-големи чети, които чакат даден от Централен комитет на Българска комунистическа партия сигнал за започване на въоръжен бунт.
Избиването на държавното управление би означавало, че атентатът е сполучлив и сигналът за въоръжено нахлуване може да бъде даден. Всички авансово подготвени и въоръжени бойни групи имат авансово тъкмо открити задания: завладяване на пощите, общините, полицейските ръководства, гарнизоните на военно безпомощната (поради Ньойския договор) България, преодоляване на централната и локалната власт и очистване (по авансово направени описи!) на авторитетните хора в градове и села, естествените водачи на нацията.
Нещо, което (още по-методично и чудесно организирано) комунистите ползват 20 години по-късно под прикритието на щиковете на окупационната Червена войска.
Пъкленото дело на атентата не съумява
Правителството по знамение оцелява. Благодарение на самообладанието и бързата реакция на Александър Цанков и целия Министерски съвет, на професионализма на полицията и на армията България е избавена и злокобният проект не се реализира.
Още в първите минути след атентата, въпреки и самичък контузен, министърът на външните работи Христо Калфов, към този момент е в Централна поща, откъдето по телеграфа и по телефона дава разпоредби и насочва първата окръжна депеша, с която оповестява за станалия атентат и за това, че Царят и държавното управление са живи и невредими, а редът в столицата е непокътнат (Цанков 2003: 352).
Министрите, въпреки и ранени, някои тежко, се събират незабавно и в цялостен състав на съвещание в Министерството на войната. Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.
Арестувани са клисарят и Марко Фридман, които разкриват съучастниците си и мрежата стартира да се разплита.
Кой стои зад атентата?
Част от уредниците на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – съумяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се пробват да унищожават своя съизвършител Петър Задгорски, само че той съумява да се съобщи на полицията и прави цялостни признания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на Българска комунистическа партия Коста Янков и Иван Минков, като първият е погубен, а вторият се самоубива преди да бъде хванат.
Делото за атентата е гледано от боен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвинените, признава, че организацията получава финанси „ през Виена ” от Съветския съюз, само че трансферира отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които съгласно него са работили без единодушието на управлението на Българска комунистическа партия. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, началник на секция във Военната организация на Българска комунистическа партия. Задочно на гибел са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима към този момент са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ