Навършват се 35 години от 10 ноември – денят, в който проходи демокрацията
Сподели
На 10 ноември 1989 година, единствено ден след рухването на Берлинската стена, у нас се случва нещо немислимо – пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия смъква дългогодишния комунистически водач Тодор Живков от длъжността общоприет секретар на партията. Мнозина българи даже не могат да повярват на ушите си, когато чуват по малкия екран, че несменяемият 35 години водач на страната, именуван по роднински Тато, се е отказал от поста си ръководител на Държавния съвет на Народна република България.
Искането за оставка е проведено от руското посолство като отзвук от „ перестройката “ на Горбачов в Съюз на съветските социалистически републики. Главни настоящи лица са членът на Политбюро Петър Младенов и кандидат-членът Андрей Луканов. Във вътрешнопартийния прелом се включват и най-близките му до неотдавна болшевишки гаулайтери Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
Десетоноемврийският пленум е определян като прелом или като „ конституционна промяна “ на държавното управление, а дружно с последвалите събития е именуван и „ тихата гражданска война “.
На пленума членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов правоприемник като общоприет секретар на Българска комунистическа партия. Новината бързо се популяризира и десетки хиляди излизат на първия свободен протест.
На 17 ноември, на съвещание на Народното събрание, излъчено директно по малкия екран, Петър Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет. Още на идващия ден – 18 ноември, се организира първият свободен протест, проведен от така наречен неофициални организации, отпред с КТ „ Подкрепа “ и „ Екогласност “, на площада пред храм-паметника „ Свети Александър Невски “.
Парламентът отстранява от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление. Българска комунистическа партия се отхвърля от еднопартийния модел на ръководство месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна народна власт и предлага анулация на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласоподава анулацията едвам на 15 януари 1990 година
През месец юни 1990 година в България се организират и първите многопартийни парламентарни избори в България. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде наказан за закононарушенията, които са осъществени по времето на неговото ръководство. След гибелта му всички обвинявания против него отпадат.
На 10 ноември 1989г. е сложено началото на прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система. Проучвания от това време демонстрират, че съгласно упованията на българите процесът на прехода е трябвало да продължи не повече от 10 години, на процедура обаче той лишава десетилетия и продължава и до през днешния ден. Българското общество към този момент три десетилетия прави дребни крачки към огромната цел, не всички от които са напред.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 10 ноември 1989 година, единствено ден след рухването на Берлинската стена, у нас се случва нещо немислимо – пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия смъква дългогодишния комунистически водач Тодор Живков от длъжността общоприет секретар на партията. Мнозина българи даже не могат да повярват на ушите си, когато чуват по малкия екран, че несменяемият 35 години водач на страната, именуван по роднински Тато, се е отказал от поста си ръководител на Държавния съвет на Народна република България.
Искането за оставка е проведено от руското посолство като отзвук от „ перестройката “ на Горбачов в Съюз на съветските социалистически републики. Главни настоящи лица са членът на Политбюро Петър Младенов и кандидат-членът Андрей Луканов. Във вътрешнопартийния прелом се включват и най-близките му до неотдавна болшевишки гаулайтери Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
Десетоноемврийският пленум е определян като прелом или като „ конституционна промяна “ на държавното управление, а дружно с последвалите събития е именуван и „ тихата гражданска война “.
На пленума членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов правоприемник като общоприет секретар на Българска комунистическа партия. Новината бързо се популяризира и десетки хиляди излизат на първия свободен протест.
На 17 ноември, на съвещание на Народното събрание, излъчено директно по малкия екран, Петър Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет. Още на идващия ден – 18 ноември, се организира първият свободен протест, проведен от така наречен неофициални организации, отпред с КТ „ Подкрепа “ и „ Екогласност “, на площада пред храм-паметника „ Свети Александър Невски “.
Парламентът отстранява от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление. Българска комунистическа партия се отхвърля от еднопартийния модел на ръководство месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна народна власт и предлага анулация на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласоподава анулацията едвам на 15 януари 1990 година
През месец юни 1990 година в България се организират и първите многопартийни парламентарни избори в България. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде наказан за закононарушенията, които са осъществени по времето на неговото ръководство. След гибелта му всички обвинявания против него отпадат.
На 10 ноември 1989г. е сложено началото на прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система. Проучвания от това време демонстрират, че съгласно упованията на българите процесът на прехода е трябвало да продължи не повече от 10 години, на процедура обаче той лишава десетилетия и продължава и до през днешния ден. Българското общество към този момент три десетилетия прави дребни крачки към огромната цел, не всички от които са напред.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ