Диригентът Димитър Димитров оставя трайна следа в 100-годишната история на Старозагорската опера
Сподели 
На 1 юли 2025 година Старозагорската опера. През съвсем 40 от тези години Димитър Димитров (1929 – 1999) е част от екипа, започвайки като цигулар, а след това става диригент, основен диригент и шеф на първата извънстолична опера у нас от 1979 година
С уважението „ маестро “ всички го назовават, а той е значима персона за напредъка на театъра и за поддържането на високи професионални стандарти.
„ Работеше доста задълбочено. В така наречен Малка зала, която за нас беше свято пространство, организирахме подготовки с артистите, там ансамблите бяха изработвани детайлно “, споделя в изявление за Българска телеграфна агенция Савина Кулова, която работи като пианист в Старозагорската опера от 1967 до 2006 година
„ Димитров обръщаше внимание на развиването на фразата, на диханията и дължината на короната. Събираше ни, корепетиторите, и ни обясняваше темпото. Пускаше записи на по-малко известни творби. Беше доста порядъчен, в никакъв случай не закъсняваше “, добавя Кулова.
Тя помни по какъв начин, когато прослушването ѝ за операта, Димитров ѝ е дал да свири на прима виста „ Сватбата на Фигаро “ (Моцарт), а първите ѝ подготовки били с „ Травиата “ на Верди.
„ Винаги изглеждаше безупречно – изправен, спретнат. Преди театър преглеждаше партитурата. Преди време щимовете се написваха на ръка и имаше неточности. Той самичък сравняваше с партитурата и коригираше. Димитров беше непоколебим и придирчив. Не губеше време с непотребни приказки “, споделя Савина Кулова.
Тя прибавя, че диригентът изключително обичал Пучини. Често слушал интерпретациите на Караян, а един от обичаните му записи на „ Бохеми “ от 1972 година с Павароти и Мирела Френи бил пример за него.
Спомени за Димитров пред Българска телеграфна агенция показа и, шеф на Старозагорската опера от 1998 до 2003 година
„ Видях се с Димитров през 1979 година, когато бях нов в операта. Почти всички съществени партии учих с него. Той беше перфекционист, непоколебим и придирчив. Не търпеше незначителност “, означи Марулев, който е в Старозагорската опера повече от 46 сезона.
Той помни, че Димитров бил основен диригент на операта над 30 години, определяйки този интервал като „ цяла ера “.
„ Театърът беше под въздействието на неговата хармония и професионализъм. Всички проявяваха почитание и почит към него. Димитров беше доста прецизен, държеше на мнението си, по природа подобен. Спомням си рождения му ден – 11 юли, тъкмо тъй като моята щерка Лили е на 12 юли “, споделя Марулев, добавяйки, че живеят и доста другарски мемоари с диригента.
През тези години доста музиканти, артисти и балетисти прекарвали времето си на къмпинг „ Градина “ и нееднократно били на морето дружно.
Няколко месеца преди гибелта на Димитров, доктор Емилия Жунич, основен помощник в Института за проучване на изкуствата – Българска академия на науките, се среща с него. От 6 години дава отговор и за архива на Старозагорската опера.
През 1998 година тя работи за компания, която печата стратегиите на операта, и до тогава била наясно с диригента „ единствено отстрани “.
„ Получих материалите за концертно осъществяване на част от „ Дон Жуан “ на Моцарт и открих, че липсва една песен. Позвъних и беше комплицирано да свържа с някой, комуто да апелирам за помощ, защото беше петък следобяд. Концертът бе във вторник и нямаше време за закъснение. Помолих да ми дадат телефон на Димитров, с цел да го запитвам. Свързах се с него и му предложих да ида при него, с цел да уточним програмата “, споделя Емилия Жунич пред Българска телеграфна агенция.
„ Вие не се тревожете, аз ще дойда на следващия ден при вас. Не ми се коства комфортно да ви карам да идвате, изключително откакто грешката е наша “, споделя Димитров и те се уговорят за 10 сутринта в офиса ѝ, покрай хотел „ Верея “.
На идващия ден, тъкмо в 9:59, той е на вратата с цветя и бисквити, с цел да се отблагодари за бързата реакция.
„ Поправихме грешката и влязохме в диалози за опера, спектакли. Беше му забавно по какъв начин се зароди моят интерес към операта. Не усетихме по какъв начин стрелките на часовника станаха един-два следобяд. Димитров в действителност потегли за пазара и едвам не закъсня поради нашия дълъг диалог “, спомня си Жунич.
Няколко дни по-късно, на 17 ноември 1998 година, концертното осъществяване на „ Дон Жуан “ мина сполучливо, с присъединяване на Мартин Илиев (Дон Жуан), Никола Кутин (Командора), Галя Ташева (Донна Ана), Александър Марулев (Лепорело), Васил Станишев (Мазето) и други. Димитър Димитров е поканен като гост-диригент, защото през 1994 година се отдръпва от дейната си кариера и се завръща в операта единствено за избрани спектакли.
През февруари 1999 година той се съгласява да дирижира „ Тоска “ (Пучини).
„ От много време имаше проблеми със сърцето. Последният път, когато репетирах с него, беше в дома му, две седмици преди да почине. Работехме върху арии с младата певица “, напомня пианистката Савина Кулова.
На 5 февруари 1999 година тя имала планувана подготовка в операта с друга певица и с Димитров.
„ Стана 12 ч., а той не идва. За първи път закъснява и ми мина тревожна мисъл. Скоро по-късно виолистът Слави Тенев и баритонът Денчо Белев отидоха до дома му и видяха през прозореца, че е паднал “, спомня си Кулова.
По злополучно съвпадане в същи ден в болничното заведение умира и дългогодишният художник и сценограф на Старозагорската опера Петър Русков (1920 – 1999).
„ Димитров, Русков и режисьорът Георги Петров бяха трите опорни точки на операта в продължение на десетилетия. Дължим им редица блестящи постановки “, обобщава Савина Кулова.
Кратка биография на Димитър Димитров
Димитър Йорданов Димитров е роден на 11 юли 1929 година в Кюстендил в семейство на музиканти. От деветгодишна възраст живее в Стара Загора при вуйчо си Георги Стоянов, дълготраен концертмайстор в операта.
„ Вече свирех на цигулка и усещах опиянението на музиката в полутъмната зала на театъра. Но до довеждане докрай на гимназията не бях решил. Бях добър в рисуването и даже мислех да аплайвам архитектура. Но започнах с дирижирането в младежкия отбор „ Никола Вапцаров “, а по време на военната работа бях в Ансамбъла на трудова тегоба. Работата с този оркестър и близостта до огромни български композитори – Любомир Пипков, Димитър Петков, Тодор Попов, които участваха на подготовки на своите произведения, ми въодушеви да мина в Консерваторията “, споделя Димитър Димитров в изявление през 1994 година
Завършва Българската държавна консерватория през 1958 година в класа по хорово диригентство при проф. Димитър Русков, а след това специализира оркестрово диригентство при Васил Стефанов. От 1947 до 1950 година и от 1952 до 1953 година е цигулар в оркестъра на Старозагорската опера. От 1958 до 1994 година е диригент, основен диригент (1963), основен живописен началник (1965) и шеф (1979) на Старозагорската опера.
Под негово управление театърът в града придобива нов тип, а на сцената му излизат голям брой известни актьори – Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Веселина Кацарова, Стефка Минева, Христина Ангелакова и други.
През 1967 година стартира годишното осъществяване на Декемврийски музикални дни, които след откриването на новата оперна постройка през 1971 година прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство.
Носител е на медал „ Кирил и Методий “ първа и втора степен, първи награди от национални прегледи на оперното изкуство (1979 и 1985 г.), огромната премия на Стара Загора за цялостна музикална активност (1988). През 1996 година получава званието „ Почетен жител на Стара Загора “.
Димитър Димитров умира на 5 февруари 1999 година
„ Димитър живя вярата на максимата: „ Не сме се събрали, с цел да се обичаме, а да работим “. И макар, че грееше, когато усетеше откровена добрина от някого. Може би в такива моменти най-ясно изпъкваше неговата самотност. Чувствах я като безнадеждна и непоменима, когато стоях до гроба му на панихидата, “ написа музикологът Розалия Бикс в книгата си „ Оперният спектакъл на Димитър Димитров “ (2001 г.).
/Отдел „ Справочна “/БС/РШ/
Използвани източници: Енциклопедия България, София, 1981, т. 2, с. 321; Кой кой е в българската просвета, Варна, 1998, стр. 157; в. „ Работническо дело “, бр. 361, 26 юли 1984; в. „ Континент “, бр. 31, 8.2.1999
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 1 юли 2025 година Старозагорската опера. През съвсем 40 от тези години Димитър Димитров (1929 – 1999) е част от екипа, започвайки като цигулар, а след това става диригент, основен диригент и шеф на първата извънстолична опера у нас от 1979 година
С уважението „ маестро “ всички го назовават, а той е значима персона за напредъка на театъра и за поддържането на високи професионални стандарти.
„ Работеше доста задълбочено. В така наречен Малка зала, която за нас беше свято пространство, организирахме подготовки с артистите, там ансамблите бяха изработвани детайлно “, споделя в изявление за Българска телеграфна агенция Савина Кулова, която работи като пианист в Старозагорската опера от 1967 до 2006 година
„ Димитров обръщаше внимание на развиването на фразата, на диханията и дължината на короната. Събираше ни, корепетиторите, и ни обясняваше темпото. Пускаше записи на по-малко известни творби. Беше доста порядъчен, в никакъв случай не закъсняваше “, добавя Кулова.
Тя помни по какъв начин, когато прослушването ѝ за операта, Димитров ѝ е дал да свири на прима виста „ Сватбата на Фигаро “ (Моцарт), а първите ѝ подготовки били с „ Травиата “ на Верди.
„ Винаги изглеждаше безупречно – изправен, спретнат. Преди театър преглеждаше партитурата. Преди време щимовете се написваха на ръка и имаше неточности. Той самичък сравняваше с партитурата и коригираше. Димитров беше непоколебим и придирчив. Не губеше време с непотребни приказки “, споделя Савина Кулова.
Тя прибавя, че диригентът изключително обичал Пучини. Често слушал интерпретациите на Караян, а един от обичаните му записи на „ Бохеми “ от 1972 година с Павароти и Мирела Френи бил пример за него.
Спомени за Димитров пред Българска телеграфна агенция показа и, шеф на Старозагорската опера от 1998 до 2003 година
„ Видях се с Димитров през 1979 година, когато бях нов в операта. Почти всички съществени партии учих с него. Той беше перфекционист, непоколебим и придирчив. Не търпеше незначителност “, означи Марулев, който е в Старозагорската опера повече от 46 сезона.
Той помни, че Димитров бил основен диригент на операта над 30 години, определяйки този интервал като „ цяла ера “.
„ Театърът беше под въздействието на неговата хармония и професионализъм. Всички проявяваха почитание и почит към него. Димитров беше доста прецизен, държеше на мнението си, по природа подобен. Спомням си рождения му ден – 11 юли, тъкмо тъй като моята щерка Лили е на 12 юли “, споделя Марулев, добавяйки, че живеят и доста другарски мемоари с диригента.
През тези години доста музиканти, артисти и балетисти прекарвали времето си на къмпинг „ Градина “ и нееднократно били на морето дружно.
Няколко месеца преди гибелта на Димитров, доктор Емилия Жунич, основен помощник в Института за проучване на изкуствата – Българска академия на науките, се среща с него. От 6 години дава отговор и за архива на Старозагорската опера.
През 1998 година тя работи за компания, която печата стратегиите на операта, и до тогава била наясно с диригента „ единствено отстрани “.
„ Получих материалите за концертно осъществяване на част от „ Дон Жуан “ на Моцарт и открих, че липсва една песен. Позвъних и беше комплицирано да свържа с някой, комуто да апелирам за помощ, защото беше петък следобяд. Концертът бе във вторник и нямаше време за закъснение. Помолих да ми дадат телефон на Димитров, с цел да го запитвам. Свързах се с него и му предложих да ида при него, с цел да уточним програмата “, споделя Емилия Жунич пред Българска телеграфна агенция.
„ Вие не се тревожете, аз ще дойда на следващия ден при вас. Не ми се коства комфортно да ви карам да идвате, изключително откакто грешката е наша “, споделя Димитров и те се уговорят за 10 сутринта в офиса ѝ, покрай хотел „ Верея “.
На идващия ден, тъкмо в 9:59, той е на вратата с цветя и бисквити, с цел да се отблагодари за бързата реакция.
„ Поправихме грешката и влязохме в диалози за опера, спектакли. Беше му забавно по какъв начин се зароди моят интерес към операта. Не усетихме по какъв начин стрелките на часовника станаха един-два следобяд. Димитров в действителност потегли за пазара и едвам не закъсня поради нашия дълъг диалог “, спомня си Жунич.
Няколко дни по-късно, на 17 ноември 1998 година, концертното осъществяване на „ Дон Жуан “ мина сполучливо, с присъединяване на Мартин Илиев (Дон Жуан), Никола Кутин (Командора), Галя Ташева (Донна Ана), Александър Марулев (Лепорело), Васил Станишев (Мазето) и други. Димитър Димитров е поканен като гост-диригент, защото през 1994 година се отдръпва от дейната си кариера и се завръща в операта единствено за избрани спектакли.
През февруари 1999 година той се съгласява да дирижира „ Тоска “ (Пучини).
„ От много време имаше проблеми със сърцето. Последният път, когато репетирах с него, беше в дома му, две седмици преди да почине. Работехме върху арии с младата певица “, напомня пианистката Савина Кулова.
На 5 февруари 1999 година тя имала планувана подготовка в операта с друга певица и с Димитров.
„ Стана 12 ч., а той не идва. За първи път закъснява и ми мина тревожна мисъл. Скоро по-късно виолистът Слави Тенев и баритонът Денчо Белев отидоха до дома му и видяха през прозореца, че е паднал “, спомня си Кулова.
По злополучно съвпадане в същи ден в болничното заведение умира и дългогодишният художник и сценограф на Старозагорската опера Петър Русков (1920 – 1999).
„ Димитров, Русков и режисьорът Георги Петров бяха трите опорни точки на операта в продължение на десетилетия. Дължим им редица блестящи постановки “, обобщава Савина Кулова.
Кратка биография на Димитър Димитров
Димитър Йорданов Димитров е роден на 11 юли 1929 година в Кюстендил в семейство на музиканти. От деветгодишна възраст живее в Стара Загора при вуйчо си Георги Стоянов, дълготраен концертмайстор в операта.
„ Вече свирех на цигулка и усещах опиянението на музиката в полутъмната зала на театъра. Но до довеждане докрай на гимназията не бях решил. Бях добър в рисуването и даже мислех да аплайвам архитектура. Но започнах с дирижирането в младежкия отбор „ Никола Вапцаров “, а по време на военната работа бях в Ансамбъла на трудова тегоба. Работата с този оркестър и близостта до огромни български композитори – Любомир Пипков, Димитър Петков, Тодор Попов, които участваха на подготовки на своите произведения, ми въодушеви да мина в Консерваторията “, споделя Димитър Димитров в изявление през 1994 година
Завършва Българската държавна консерватория през 1958 година в класа по хорово диригентство при проф. Димитър Русков, а след това специализира оркестрово диригентство при Васил Стефанов. От 1947 до 1950 година и от 1952 до 1953 година е цигулар в оркестъра на Старозагорската опера. От 1958 до 1994 година е диригент, основен диригент (1963), основен живописен началник (1965) и шеф (1979) на Старозагорската опера.
Под негово управление театърът в града придобива нов тип, а на сцената му излизат голям брой известни актьори – Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Веселина Кацарова, Стефка Минева, Христина Ангелакова и други.
През 1967 година стартира годишното осъществяване на Декемврийски музикални дни, които след откриването на новата оперна постройка през 1971 година прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство.
Носител е на медал „ Кирил и Методий “ първа и втора степен, първи награди от национални прегледи на оперното изкуство (1979 и 1985 г.), огромната премия на Стара Загора за цялостна музикална активност (1988). През 1996 година получава званието „ Почетен жител на Стара Загора “.
Димитър Димитров умира на 5 февруари 1999 година
„ Димитър живя вярата на максимата: „ Не сме се събрали, с цел да се обичаме, а да работим “. И макар, че грееше, когато усетеше откровена добрина от някого. Може би в такива моменти най-ясно изпъкваше неговата самотност. Чувствах я като безнадеждна и непоменима, когато стоях до гроба му на панихидата, “ написа музикологът Розалия Бикс в книгата си „ Оперният спектакъл на Димитър Димитров “ (2001 г.).
/Отдел „ Справочна “/БС/РШ/
Използвани източници: Енциклопедия България, София, 1981, т. 2, с. 321; Кой кой е в българската просвета, Варна, 1998, стр. 157; в. „ Работническо дело “, бр. 361, 26 юли 1984; в. „ Континент “, бр. 31, 8.2.1999
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ