СподелиМехмед Юмер е журналист и анализатор. Той е бивш главен

Сподели
Мехмед Юмер е публицист и анализатор. Той е някогашен основен редактор на вестник „ Заман-България “, който спря да излиза. В момента е основен редактор на уеб страницата obzornews.bg.

– Г-н Юмер, Турция изяви желанието си да стане част от БРИКС – какви са претекстовете зад това политическо решение и по какъв начин ще повлияе на стопанската система на страната?

– Някои експерти са на мнение, че Турция се намира на кръстопът сред Европа, Северна Африка, Азия и Близкия Изток, т.е. тя заема значима стратегическа позиция.

Подчертава се, че това покачва геополитическото ѝ значение за БРИКС и по този начин ще способства за повишаване на геополитическото въздействие на икономическия блок, който се стреми да стане и политически клуб.

Прогнозите са, че Турция, която е измежду разрастващите се стопански системи с одобрена промишленост и пазари, ще има принос към икономическата мощност и размера на търговията със страните от БРИКС.

Очакванията са, че възможното участие на страната в икономическия блок ще разшири пазарите и ще усили комерсиалния продан, както и ще сътвори нови благоприятни условия сред страните членки за вложения, търговия и икономическо съдействие.

Турция залага на своя опит в реализирането на инфраструктурни планове, като се счита, че по този метод тя може да има допълваща роля във връзка с улеснението на икономическите връзки сред другите райони, участвайки в построяването на сериозните инфраструктурни обекти в границите на блока.

Турция също се надява да извлече изгоди от едно бъдещо участие в БРИКС. Специалистите по тематиката са на мнение, че участието в икономическия блок ще обезпечи на Турция достъп до някои от най-големите разрастващи се международни пазари, което ще подтиква вноса и износа.

– Как този ход ще се отрази на процесите на евроинтеграция и какво би означавало това за НАТО?

– Турският президент Реджеп Ердоган е уверен, че Западът няма цялостно доверие на страната му, изключително при неговото ръководство. Ердоган има вяра, че западната надмощие върви към своя край и се управлява от желанието да нарежда страната си като значим медиатор при образуването на разнообразни блокове в многополюсния свят.

Най-голямото преимущество на Турция е, че тя е член на НАТО и граничи с Европа. В противоположен случай тя не би представлявала толкоз огромен интерес за БРИКС. Затова Анкара няма интерес да обръща тил на Запада.

Запазването на връзките със Запада е от значимо значение за Турция, на този стадий най-големият външно търговски сътрудник на страната е Европейският съюз.

Разочарованието от застоя по пътя към пълноправното участие в Европейски Съюз е реалност, само че по тази причина огромна отговорност има и властническият режим на Ердоган, който той построи. Въпреки това като прагматик Ердоган осъзнава ползите на страната си и резервира връзките си с Европейски Съюз в границите на Митническия съюз.

Турският президент е прочут със своя опортюнизъм, не е изключено желанието да вкара страната в БРИКС да е някаква дипломатическа маневра, целяща да увеличи значимостта му пред западните водачи, тъй като през последните години престижът му измежду тях много се намали.

Но това може да се изтълкува и като сигнален сигнал към Запада от страна на Анкара.

– Как това би трансформирало салдото на силите в разделянето по оста Изток-Запад и резултата върху спора в Украйна?

– Турция има доста задълбочени връзки със западните структури. Тя е член на НАТО съвсем от самото му основаване. Това дефинира и нейната роля в салдото на силите.

Досега Анкара не се включи към глобите против Русия, само че получи съществени рецензии от своите западни съдружници.

Ако Турция има намерение да стане член на БРИКС, на нея ще й се наложи радикално да преразгледа връзките си със Запада. Русия ще упорства Анкара да се преценява не с разпоредбите, които Западът слага във връзка с спора в Украйна, а със разпоредбите на Кремъл. Това е доста ясно.

На този стадий Турция поддържа териториалната целокупност на Украйна, продава дронове на Киев, президентът Ердоган нееднократно е заявявал, че спазването на интернационалното право изисква връщането на Крим на Украйна, само че при промяна на посоката към БРИКС Москва ще упорства да се признае нейната теза за денацификацията. Това ще бъде доста тежка алтернатива за Анкара.

– Доколко решението на Ердоган за участието в БРИКС кореспондира с настроенията в страната?

– Самият факт, че турското общество научи новината от непознатите медии е индикативен.

Турското държавно управление може би не желае да има на този стадий необятен публичен спор по тематиката и работи внимателно. Вероятно публична Анкара внимава да не разсъни нежелани публични реакции, в случай че някоя от непрекъснатите членки на БРИКС има възражения и нещата не потръгнат.

Турция към този момент има горчив опит от процеса на присъединението си към Европейския съюз. В началото обществото беше мощно обнадеждено от посоката, която страната избра, само че с течение на времето очакванията бяха попарени.

Според изявленията, тиражирани в турските медии, на срещата на високопоставени представители на страните от БРИКС, занимаващи се с проблемите на сигурността, съветският президент Владимир Путин е декларирал, че над трийсет страни демонстрират интерес към блока.

Тази година Русия е ротационен ръководител, а срещата на върха на БРИКС се чака да се организира в град Казан към края на октомври. Когато в медиите изтече информация за желанието на Турция да се причисли към блока от канцеларията на президента Путин беше декларирано, че молбата на Анкара ще бъде прегледана.

Но към момента не е ясно дали това ще стане факт.

– След опита за прелом в Турция немалка част от интелигенцията и прогресивно настроените хора бяха съдени и пратени в затвор. Как 9 години по-късно това се отразява върху политическата и икономическата обстановка в страната?

– Опитът за прелом на 15 юли 2016 година унищожи основите на кемалистка Турция и на мястото на този пиедестал се построи нов режим от султанистки вид.

Султанистка Турция на Ердоган е антитеза на кемалистка Турция на Ататюрк. За непредубедените хора тази дата от най-новата история на Турция продължава да бъде обгърната в мрак.

Нека да напомним още веднъж, че турският президент Ердоган назова опита за боен прелом „ подарък от Бога “.

– В подтекста на икономическите и политически действителности в страната – какви са настройките на българските турци там – къде се усещат по-комфортно – в Турция или България?

– Изселниците в Турция може да се категоризират условно в три групи.

По-възрастното потомство, които към този момент се пенсионираха там имат релативно успокоение идват в България и прекарват летните месеци тук. Някои от тях даже получават пенсия и в България, тъй като имат насъбран стаж.

Стегнаха си къщите, ремонтираха ги, а някои, които са си продали селските къщи, си купиха имоти и построиха нови жилища и остават да живеят за непрекъснато в България.

Поколението, което е на междинна възраст и се е устроило в Турция, няма доста варианти за маневриране, колкото и да са недоволни от възходящата инфлация те към този момент са се устроили там.

Но значимо е да се отбележат трендовете при по-младото потомство. Те имат право на българско поданство, забележителна част от тях идват тук след довеждане докрай на образованието си, а не дребна част от тях учат и в България за реализация в страната или в страни от Европейския съюз.

Поколението „ Гези “ не обича Ердоган и неговия режим и търси благоприятни условия за реализация отвън Турция.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!