Меглена Антонова за ДЕБАТИ: Политиката на „инжекции“ в държавната ТЕЦ не е устойчива и е нелоялна конкуренция Антонова
Сподели
Меглена Антонова е началник на програмата и офиса на „ Грийнпийс “ – България. Била е координатор на акции за екологично земеделие, възобновими източници и навременно и поредно унищожаване на въглищата в България, както и за чист въздух в Централна и Източна Европа. Има магистърската степен по интернационално право на околната среда и знания за другите правни дейности, които хората биха могли да подхващат против замърсители като въглищните централи.
– Тази седмица стана ясно, че след приключването на контракта с страната Топлоелектрическа централа Марица-изток – 3 ще проработи на пазарен принцип, като търси и съответните механизми за преструктуриране на производството на сила от други източници. Кога това може да се случи и с останалите огромни въглищни централи у нас?
– Това, което виждаме е, че сега, в който няма 100 % обезпечена цена и изкупуване на силата, те автоматизирано се въздействат от обстановката на пазара. А обстановката е такава, че цената сега е ниска, тъй като има задоволително сила.
Това, което към момента не виждаме, е че Марица-изток 3 съобщи, че ще се ориентира към търсене на други горива за произвеждане на сила. Доколкото знам се приказва за вложения във фотоволтаици, само че и други технологии, които обаче са малко противоречиви – газ и изгаряне на боклуци, което се надявам, че няма да се стигне до него, защото не считаме, че е по-екологично от въглищата.
При Марица-изток 2 – единствената държавна въглищна централа, не сме чули към момента да се дискутират сходни различни решения. Единственото, което съм чувала, е за апаратура за хващане на въглерода. С други думи, да продължи централата да работи на въглища.
Самата технология за хващане на въглероден диоксид е доста скъпа, не е доста добре развита и евентуално няма да могат да улавят количествата въглероден диоксид, които централата емитира, в случай че желае да работи не цялостен капацитет.
Срокът, който дава страната до 2038 година да бъдат закрити тези централи, е нереалистичен.
Дори сега Марица-изток 2 не работи на цялостен потенциал. В деня, в който спря работа централата на „ Контур Глобал “, Марица-изток 2 работеше с два блока съвсем на цялостна мощ и още два блока – под половината.
Това значи, че даже няма потребност от тази сила, с цел да се задоволяват потребностите на пазара.
Така че ми се коства нереалистично да се мисли, че чак след 2038 година ще стартира някакъв преход. Трябва да се стартира в този момент, би трябвало да има проект и да се планува по какъв начин да се понижават тези мощности.
След 2038 година евентуално може да има от някакви аварийни мощности, при случаи на рискова потребност, както беше при започването на войната в Украйна.
– Пазарният механизъм ще се прояви ли преди 2038 година и да принуди страната да спре другата централа само поради нейната неефективност и неизгодната цена на електрическата енергия, която създава?
– Той към този момент се демонстрира и забележимият факт е, че цяла централа стопира да работи за неустановен интервал от време, тъй като не може да си пласира силата. А държавната Топлоелектрическа централа, единственото нещо, което може да я избави, това са „ инжекции “ под формата на обществени средства, което не е стабилно във времето. Да не приказваме и че се основава нелоялна конкуренция на пазара на електрическа енергия.
Това го наблюдавахме преди енергийната рецесия в Европа – Марица-изток 2, на която не се изкупуваше цялата електрическа енергия от НЕК, имаше потребност от няколко заема от БЕХ, с цел да си заплаща квоти и въобще да продължи да съществува, тъй че да не изпадне във банкрут. И тези огромни облаги, които бяха насъбрани в края на рецесията, огромна част от тях отидоха да се погасят задълженията към БЕХ.
– Придвижват ли се към този момент някакви планове по така наречен Териториални проекти, които плануват преход?
– Сега започват такива планове, само че може да се каже, че сме закъснели, защото в този момент занапред ще се прави оценка на това каква е структурата на работната мощ, кои хора могат да бъдат преквалифицирани и така нататък Това щеше да е добре да се случи по-рано, само че въпреки всичко е положително начало.
За страдание, доста дълго време институциите безусловно отричаха нуждата от преход и се обещаваха доста нереалистични неща поради това, че надали не имаме въглища до 2050 година. Което пък даваше чувството за това, че ще се работи с въглища до 2050 година. Това беше посланието по времето на министър Теменужка Петкова.
– Какви са преимуществата и изгодите от силата, която се придобива от ВЕИ? Все отново приказваме за съоръжение, което може и да не е към този момент толкоз скъпо, само че се нуждае от поддръжка и има живот на валидност. С какво тези технологии водят до изгоди за крайния консуматор?
– Това, което следва, в действителност е, че както бизнесът трябваше да излезе от контролирания на свободния пазар, семействата също ще взимат сила от там. С други думи, цената на електрическата енергия няма да е закрепена и проектът е до 2026 година семействата да бъдат повлияни от тази смяна.
Ролята на ВЕИ в тази обстановка е, че разрешават да се комбинират тези източници, тъй че да се реализира една доста ниска цена. ВЕИ въпреки всичко не употребяват суровина, за чието произвеждане би трябвало да плащаме. Ако съпоставим една въглищна централа и една с ВЕИ – въглищната централа също се нуждае от поддръжка и това го виждаме доста добре при централите, свързани с енергийния съветник Христо Ковачки, на които им проличава, че много са пресрочили този период, в който биха могли да бъдат експлоатирани.
Затова непрестанно са в ексклузивен режим, имат потребност от поправки и така нататък Разликата е, че те би трябвало да заплащат за горивото си и това в допълнение оскъпява цената.
При ВЕИ решението няма да бъде едно-единствено. Това, което си представяме, то по-реалистично, е композиция от няколко неща. На доста места да вземем за пример ще бъде належащо да се усъвършенства енергийната успеваемост.
Знаем, че по-голямата част от потреблението в България идва от семействата, т.е. имаме доста да създадем във връзка с това какъв брой консумираме като семейства, с цел да може последователно, в случай че усилваме потреблението на национално равнище, това нарастване да идва от разрастващата се промишленост, не от семействата.
Първо понижаване генерално на потреблението, след което има разнообразни източници на сила, които работят по друго време и самата консумация да се трансформира по отношение на тях.
Например слънчевите панели са най-ефективни през светлата част на деня, надлежно има доста бизнеси, които могат по този начин да си преструктурират дейностите, че да употребяват най-вече сила тогава, с цел да може тя да им излиза оптимално евтина.
Имаме сила от водноелектрически съоръжения, които се въздействат сезонно – в България това е напролет и есента. Също по този начин имаме геотермална сила, която не се въздейства от сезоните. Вятърните централи пък, според от местоположението, могат да играят ролята и на базов източник на сила.
При навлизането на повече възобновими източници възниква въпросът със съхранението на силата, което към момента не е толкоз добре развито в България и има още какво да се направи. Не е наложително съхранението да става в литиево-йонни акумулатори, които имат своите трудности и като цена, и като запас, с цел да могат да бъдат изграждани.
Според мен там би трябвало да се влага и в случай че има държавна помощ и потребност от дотации, с цел да се развиват тези технологии повече, с цел да станат по-евтини и по-достъпни, там е мястото, където има повече смисъл да се влага запас. Съхранението е бъдещето на това да измислим по какъв начин да произвеждаме и консумираме сила по дейно.
Има и чисто практични решения, като еластичност на производството и потреблението. По-разбираем образец е, когато има пик на потреблението, може за миг някои потребители да се изключат.
Например в един огромен супермаркет може за малко да понижи потреблението на ток от хладилниците си, когато хората се прибират от работа и се усилва потреблението от семействата. Това няма да попречи на системата, само че ще се балансира, с цел да не е нужно в 7.00 часа вечерта през зимата, когато е пикът на потреблението при семействата, да се включват спомагателни мощности, които постоянно в този миг са на газ.
– Тоест, в случай че търсим екологичния и икономическия резултат от това, би трябвало и ние като потребители да имаме просвета на ползване?
– Ние можем да го задвижим. Това разрешават ВЕИ. Не може човек да си построи АЕЦ в двора, само че сигурно може да си постави слънчев панел на покрива. И това ни разрешава да сме по-активни.
Естествено не можем да чакаме всеки един от нас да бъде деен в този развой, само че технологията го разрешава. Има хора, които да вземем за пример харесват концепцията за умните домове, които да са по този начин програмирани, че да наблюдават какви са цените на електрическата енергия и според от това да реши по кое време да бъдат пуснати избрани електроуреди вкъщи, или пък да бъдат изключени.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Меглена Антонова е началник на програмата и офиса на „ Грийнпийс “ – България. Била е координатор на акции за екологично земеделие, възобновими източници и навременно и поредно унищожаване на въглищата в България, както и за чист въздух в Централна и Източна Европа. Има магистърската степен по интернационално право на околната среда и знания за другите правни дейности, които хората биха могли да подхващат против замърсители като въглищните централи.
– Тази седмица стана ясно, че след приключването на контракта с страната Топлоелектрическа централа Марица-изток – 3 ще проработи на пазарен принцип, като търси и съответните механизми за преструктуриране на производството на сила от други източници. Кога това може да се случи и с останалите огромни въглищни централи у нас?
– Това, което виждаме е, че сега, в който няма 100 % обезпечена цена и изкупуване на силата, те автоматизирано се въздействат от обстановката на пазара. А обстановката е такава, че цената сега е ниска, тъй като има задоволително сила.
Това, което към момента не виждаме, е че Марица-изток 3 съобщи, че ще се ориентира към търсене на други горива за произвеждане на сила. Доколкото знам се приказва за вложения във фотоволтаици, само че и други технологии, които обаче са малко противоречиви – газ и изгаряне на боклуци, което се надявам, че няма да се стигне до него, защото не считаме, че е по-екологично от въглищата.
При Марица-изток 2 – единствената държавна въглищна централа, не сме чули към момента да се дискутират сходни различни решения. Единственото, което съм чувала, е за апаратура за хващане на въглерода. С други думи, да продължи централата да работи на въглища.
Самата технология за хващане на въглероден диоксид е доста скъпа, не е доста добре развита и евентуално няма да могат да улавят количествата въглероден диоксид, които централата емитира, в случай че желае да работи не цялостен капацитет.
Срокът, който дава страната до 2038 година да бъдат закрити тези централи, е нереалистичен.
Дори сега Марица-изток 2 не работи на цялостен потенциал. В деня, в който спря работа централата на „ Контур Глобал “, Марица-изток 2 работеше с два блока съвсем на цялостна мощ и още два блока – под половината.
Това значи, че даже няма потребност от тази сила, с цел да се задоволяват потребностите на пазара.
Така че ми се коства нереалистично да се мисли, че чак след 2038 година ще стартира някакъв преход. Трябва да се стартира в този момент, би трябвало да има проект и да се планува по какъв начин да се понижават тези мощности.
След 2038 година евентуално може да има от някакви аварийни мощности, при случаи на рискова потребност, както беше при започването на войната в Украйна.
– Пазарният механизъм ще се прояви ли преди 2038 година и да принуди страната да спре другата централа само поради нейната неефективност и неизгодната цена на електрическата енергия, която създава?
– Той към този момент се демонстрира и забележимият факт е, че цяла централа стопира да работи за неустановен интервал от време, тъй като не може да си пласира силата. А държавната Топлоелектрическа централа, единственото нещо, което може да я избави, това са „ инжекции “ под формата на обществени средства, което не е стабилно във времето. Да не приказваме и че се основава нелоялна конкуренция на пазара на електрическа енергия.
Това го наблюдавахме преди енергийната рецесия в Европа – Марица-изток 2, на която не се изкупуваше цялата електрическа енергия от НЕК, имаше потребност от няколко заема от БЕХ, с цел да си заплаща квоти и въобще да продължи да съществува, тъй че да не изпадне във банкрут. И тези огромни облаги, които бяха насъбрани в края на рецесията, огромна част от тях отидоха да се погасят задълженията към БЕХ.
– Придвижват ли се към този момент някакви планове по така наречен Териториални проекти, които плануват преход?
– Сега започват такива планове, само че може да се каже, че сме закъснели, защото в този момент занапред ще се прави оценка на това каква е структурата на работната мощ, кои хора могат да бъдат преквалифицирани и така нататък Това щеше да е добре да се случи по-рано, само че въпреки всичко е положително начало.
За страдание, доста дълго време институциите безусловно отричаха нуждата от преход и се обещаваха доста нереалистични неща поради това, че надали не имаме въглища до 2050 година. Което пък даваше чувството за това, че ще се работи с въглища до 2050 година. Това беше посланието по времето на министър Теменужка Петкова.
– Какви са преимуществата и изгодите от силата, която се придобива от ВЕИ? Все отново приказваме за съоръжение, което може и да не е към този момент толкоз скъпо, само че се нуждае от поддръжка и има живот на валидност. С какво тези технологии водят до изгоди за крайния консуматор?
– Това, което следва, в действителност е, че както бизнесът трябваше да излезе от контролирания на свободния пазар, семействата също ще взимат сила от там. С други думи, цената на електрическата енергия няма да е закрепена и проектът е до 2026 година семействата да бъдат повлияни от тази смяна.
Ролята на ВЕИ в тази обстановка е, че разрешават да се комбинират тези източници, тъй че да се реализира една доста ниска цена. ВЕИ въпреки всичко не употребяват суровина, за чието произвеждане би трябвало да плащаме. Ако съпоставим една въглищна централа и една с ВЕИ – въглищната централа също се нуждае от поддръжка и това го виждаме доста добре при централите, свързани с енергийния съветник Христо Ковачки, на които им проличава, че много са пресрочили този период, в който биха могли да бъдат експлоатирани.
Затова непрестанно са в ексклузивен режим, имат потребност от поправки и така нататък Разликата е, че те би трябвало да заплащат за горивото си и това в допълнение оскъпява цената.
При ВЕИ решението няма да бъде едно-единствено. Това, което си представяме, то по-реалистично, е композиция от няколко неща. На доста места да вземем за пример ще бъде належащо да се усъвършенства енергийната успеваемост.
Знаем, че по-голямата част от потреблението в България идва от семействата, т.е. имаме доста да създадем във връзка с това какъв брой консумираме като семейства, с цел да може последователно, в случай че усилваме потреблението на национално равнище, това нарастване да идва от разрастващата се промишленост, не от семействата.
Първо понижаване генерално на потреблението, след което има разнообразни източници на сила, които работят по друго време и самата консумация да се трансформира по отношение на тях.
Например слънчевите панели са най-ефективни през светлата част на деня, надлежно има доста бизнеси, които могат по този начин да си преструктурират дейностите, че да употребяват най-вече сила тогава, с цел да може тя да им излиза оптимално евтина.
Имаме сила от водноелектрически съоръжения, които се въздействат сезонно – в България това е напролет и есента. Също по този начин имаме геотермална сила, която не се въздейства от сезоните. Вятърните централи пък, според от местоположението, могат да играят ролята и на базов източник на сила.
При навлизането на повече възобновими източници възниква въпросът със съхранението на силата, което към момента не е толкоз добре развито в България и има още какво да се направи. Не е наложително съхранението да става в литиево-йонни акумулатори, които имат своите трудности и като цена, и като запас, с цел да могат да бъдат изграждани.
Според мен там би трябвало да се влага и в случай че има държавна помощ и потребност от дотации, с цел да се развиват тези технологии повече, с цел да станат по-евтини и по-достъпни, там е мястото, където има повече смисъл да се влага запас. Съхранението е бъдещето на това да измислим по какъв начин да произвеждаме и консумираме сила по дейно.
Има и чисто практични решения, като еластичност на производството и потреблението. По-разбираем образец е, когато има пик на потреблението, може за миг някои потребители да се изключат.
Например в един огромен супермаркет може за малко да понижи потреблението на ток от хладилниците си, когато хората се прибират от работа и се усилва потреблението от семействата. Това няма да попречи на системата, само че ще се балансира, с цел да не е нужно в 7.00 часа вечерта през зимата, когато е пикът на потреблението при семействата, да се включват спомагателни мощности, които постоянно в този миг са на газ.
– Тоест, в случай че търсим екологичния и икономическия резултат от това, би трябвало и ние като потребители да имаме просвета на ползване?
– Ние можем да го задвижим. Това разрешават ВЕИ. Не може човек да си построи АЕЦ в двора, само че сигурно може да си постави слънчев панел на покрива. И това ни разрешава да сме по-активни.
Естествено не можем да чакаме всеки един от нас да бъде деен в този развой, само че технологията го разрешава. Има хора, които да вземем за пример харесват концепцията за умните домове, които да са по този начин програмирани, че да наблюдават какви са цените на електрическата енергия и според от това да реши по кое време да бъдат пуснати избрани електроуреди вкъщи, или пък да бъдат изключени.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ