Май и юни са месеците, в които най-често има градушки у нас и това е характерно за климата ни, каза за БТА Красимир Стоев от НИМХ
Сподели
Май и юни са интервалите, когато у нас най-често се следят градушки, което е типично за българския климат. В тези месеци нормално се образуват мощни купесто-дъждовни облаци, които водят до градушка,
Формирането на градушка зависи от атмосферната циркулация и положението на въздушната маса – тя би трябвало да бъде нестабилна, а също по този начин е значимо прекосяването на атмосферни фронтове, като студени фронтове. Синоптикът изясни, че неотдавна е следено формиране на облаци в нестабилна въздушна маса, а методите за образуването на градушка могат да бъдат вътрешномасови или фронтални. На идващия ден, в събота, времето е било под въздействие на циклон, като е било по-облачно с превалявания, при което образуването на градушки е невероятно. Поясни, че би трябвало да има слънце минимум до обяд, с цел да стартира нагнетяването на конвективни процеси.
Основни аргументи за градушките
Две са главните аргументи за формиране на градушки в България – единият тип е обвързван с атмосферни фронтове и облаци, образуващи се върху тях, а другият – с нестабилни въздушни маси. Това значи, че след прекосяване на фронта, когато има леден въздух и ярко слънце, стартират да се образуват облаци, изключително напролет “, изясни доктор Красимир Стоев.
Той посочи, че градушките в Нова Загора се следили преди циклоналния развой и в условия на нестабилна атмосфера. „ В събота в София бе дъждовно и хладно, а на изток времето беше топло и слънчево, с температури до 28-29 градуса. Това докара до образуването на мощни облаци, достигнали над 17 километра височина, което е доста високо. В тях доминираха ледени кристали, а облакът се дели на топла, смесена и студена част. Много от кристалите в облака провокираха интензитет на градушките “, сподели синоптикът от Национален институт по метеорология и хидрология. „ Облакът потегли от северозападната част на Стара Загора и се насочи на изток, с най-силни прояви в Ямбол. Достигна даже до Бургас, въпреки и към този момент да е бил едва развита. “, добави Красимир Стоев.
Прогнози за градоносни облаци
Голямата градушка в София, която се случи на 8 юли през 2024 година, беше упомената от метеоролога от Национален институт по метеорология и хидрология, запитан дали прогнозите за градушки са сложни.
Градушките могат да се предсказват с общата прогноза, само че най-детайлни са краткосрочните, когато на радара е видно формиране на облаците и следенето стартира, с цел да се откри нараства ли облакът и какъв брой ледени кристали съдържа. Стоев означи, че изискванията за градушки могат да се предсказват 24 до 36 часа напред, само че точното местонахождение е мъчно да се планува. За по-точни детайлности се прави краткосрочна прогноза.
Изпълнителната организация „ Борба с градушките “ обработва облаците, вкарвайки реагенти, които оказват помощ да се разтопят ледени кристали и да се понижат размерите на градовите зърна, само че това зависи от разнообразни фактори и местонахождение на облака, показа Красимир Стоев.
„ Градушки са се случвали и ще продължат да се случват, както интензивността на явленията може да се промени под въздействие на климатичните промени, само че не може да се твърди, че те се усилват “, разяснява основен помощник доктор Красимир Стоев от Национален институт по метеорология и хидрология.
Какво се подразбира под градушка?
Градушката е корав дъжд, произхождащ от мощни купесто-дъждовни облаци (Cumulonimbus). Тя се състои от сферични ледени частици, вариращи от 5 до 55 милиметра, а от време на време и повече. Градовите зърна се образуват от транспарантен лед или от пластове транспарантен лед, с дебелина по-голяма от 1 милиметър, редуващи се с полупрозрачни пластове.
Мощните купесто-дъждовни облаци, предизвикващи градушката, съчетават водни капки (при температури под нулата, водните капки могат да бъдат в термодинамично несигурно преохладено състояние) и ледени кристали. Тези облаци в междинните географски ширини могат да доближат до 16-17 километра. Те се разделят на три пласта: топъл, преохладен и облачна наковалня, където са единствено ледени кристали.
За образуването на градов дъжд е належащо да има задоволително количество преохладена течна вода в облака, градови зародиши – замразени дребни дъждовни капки или нежни ледени частици, а също и мощни възходящи потоци.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Май и юни са интервалите, когато у нас най-често се следят градушки, което е типично за българския климат. В тези месеци нормално се образуват мощни купесто-дъждовни облаци, които водят до градушка,
Формирането на градушка зависи от атмосферната циркулация и положението на въздушната маса – тя би трябвало да бъде нестабилна, а също по този начин е значимо прекосяването на атмосферни фронтове, като студени фронтове. Синоптикът изясни, че неотдавна е следено формиране на облаци в нестабилна въздушна маса, а методите за образуването на градушка могат да бъдат вътрешномасови или фронтални. На идващия ден, в събота, времето е било под въздействие на циклон, като е било по-облачно с превалявания, при което образуването на градушки е невероятно. Поясни, че би трябвало да има слънце минимум до обяд, с цел да стартира нагнетяването на конвективни процеси.
Основни аргументи за градушките
Две са главните аргументи за формиране на градушки в България – единият тип е обвързван с атмосферни фронтове и облаци, образуващи се върху тях, а другият – с нестабилни въздушни маси. Това значи, че след прекосяване на фронта, когато има леден въздух и ярко слънце, стартират да се образуват облаци, изключително напролет “, изясни доктор Красимир Стоев.
Той посочи, че градушките в Нова Загора се следили преди циклоналния развой и в условия на нестабилна атмосфера. „ В събота в София бе дъждовно и хладно, а на изток времето беше топло и слънчево, с температури до 28-29 градуса. Това докара до образуването на мощни облаци, достигнали над 17 километра височина, което е доста високо. В тях доминираха ледени кристали, а облакът се дели на топла, смесена и студена част. Много от кристалите в облака провокираха интензитет на градушките “, сподели синоптикът от Национален институт по метеорология и хидрология. „ Облакът потегли от северозападната част на Стара Загора и се насочи на изток, с най-силни прояви в Ямбол. Достигна даже до Бургас, въпреки и към този момент да е бил едва развита. “, добави Красимир Стоев.
Прогнози за градоносни облаци
Голямата градушка в София, която се случи на 8 юли през 2024 година, беше упомената от метеоролога от Национален институт по метеорология и хидрология, запитан дали прогнозите за градушки са сложни.
Градушките могат да се предсказват с общата прогноза, само че най-детайлни са краткосрочните, когато на радара е видно формиране на облаците и следенето стартира, с цел да се откри нараства ли облакът и какъв брой ледени кристали съдържа. Стоев означи, че изискванията за градушки могат да се предсказват 24 до 36 часа напред, само че точното местонахождение е мъчно да се планува. За по-точни детайлности се прави краткосрочна прогноза.
Изпълнителната организация „ Борба с градушките “ обработва облаците, вкарвайки реагенти, които оказват помощ да се разтопят ледени кристали и да се понижат размерите на градовите зърна, само че това зависи от разнообразни фактори и местонахождение на облака, показа Красимир Стоев.
„ Градушки са се случвали и ще продължат да се случват, както интензивността на явленията може да се промени под въздействие на климатичните промени, само че не може да се твърди, че те се усилват “, разяснява основен помощник доктор Красимир Стоев от Национален институт по метеорология и хидрология.
Какво се подразбира под градушка?
Градушката е корав дъжд, произхождащ от мощни купесто-дъждовни облаци (Cumulonimbus). Тя се състои от сферични ледени частици, вариращи от 5 до 55 милиметра, а от време на време и повече. Градовите зърна се образуват от транспарантен лед или от пластове транспарантен лед, с дебелина по-голяма от 1 милиметър, редуващи се с полупрозрачни пластове.
Мощните купесто-дъждовни облаци, предизвикващи градушката, съчетават водни капки (при температури под нулата, водните капки могат да бъдат в термодинамично несигурно преохладено състояние) и ледени кристали. Тези облаци в междинните географски ширини могат да доближат до 16-17 километра. Те се разделят на три пласта: топъл, преохладен и облачна наковалня, където са единствено ледени кристали.
За образуването на градов дъжд е належащо да има задоволително количество преохладена течна вода в облака, градови зародиши – замразени дребни дъждовни капки или нежни ледени частици, а също и мощни възходящи потоци.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ