Не е ли време държавата да си върне част от акциите в „Лукойл“?
Сподели
Малко преди коледните празници у нас на дневен ред излезе още веднъж тематиката за енергетиката – след визитата на унгарския министър председател Виктор Орбан у нас стана ясно, че унгарска компания има проекти да купи бизнеса на съветската рафинерия у нас.
Въпросителните незабавно изплуват на повърхността. Президентът Румен Радев, тръгвайки по пътя на „ огромния шлем “ на предшественика си Георги Първанов, още веднъж се оказа забъркан в огромна енергийна договорка.
След като назначено от него служебно държавно управление подписа заробващ контракт с турската компания „ Боташ “, по който страната ни заплаща по 1 млн. лева дневно, само че без да получава газ, в този момент президентът се оказва „ отпред “ на нова случка – продажбата на съветската „ Лукойл “ у нас.
Нефтохим Бургас, прочут през днешния ден като „ Лукойл Нефтохим Бургас “ АД, е от основно значение за българската стопанска система по няколко аргументи. Това е най-голямото дружество в област Бургас и 20-то по величина в цяла България, с годишни доходи от 2,08 милиарда лв. за 2022 година
Рафинерията играе значима роля в обезпечаването на горива за страната, като създава бензин, дизелово гориво и други нефтопродукти. Предприятието основава забележителна трудова претовареност в района, което го прави най-големия шеф там.
От приватизацията през 1999 година са направени обилни вложения в рационализация на производството, възлизащи на над 3,4 милиарда $ за последните 20 години. Остават обаче въпросителните към тогавашната договорка в държавното управление на Иван Костов, като държавното дружество беше продадено за доста по-ниска сума, в сравнение с то може да генерира като доходи за в бъдеще.
През годините обаче стана ясно, че управляващите не са способни да управляват какво влиза и какво излиза от рафинерията. В едно от държавните управления на Бойко Борисов беше изработен опит да се слагат измервателни уреди, само че до през днешния ден това не се случи.
Войната в Украйна изостри връзките ни с Русия и през напън при държавното управление на Николай Денков и тогавашния финансов министър Асен Василев съветската беше изправена пред възбрана да работи с съветски нефт и оттова последва слагането на „ Лукойл “ на сергията. След рухването на държавното управление на Денков обаче това се протака и продажбата се забави.
С оповестеното персонално от унгарския президент Виктор Орбан желание за пазаруване на компанията (българските управляващи досега не са заявявали съществуването на сходен интерес) на напред във времето излиза въпросът в чии ръце ще попадне „ Лукойл “. Става въпрос за стратегическо дружество, от което зависи значително енергийната сигурност на страната.
Както през 1999 година, по този начин и през днешния ден нямаме стратегически вложител, като да вземем за пример американската „ Шел “ или английската „ Бритиш петролиум “, а на терена излиза компания, за която лобира персонално Виктор Орбан. В същото време унгарският министър председател не крие благосклонностите си към съветския президент Владимир Путин.
Сега на дневен ред идва въпросът не е ли време страната да си върне част от акциите в „ Лукойл “, тъй че да може да въздейства на процесите на ръководство в компанията? По този метод страната ще може да си обезпечи самостоятелност и сигурност при петролните доставки.
Към сегашния миг „ Лукойл “ с прилежащата му инфраструктура е на процедура съветски анклав, върху който страната ни няма надзор. Ето за какво в този момент е моментът този проблем да бъде решен в интерес на националния интерес и продажбата на „ Лукойл “ да не попадне в графата „ Боташ “, по която страната ни ще бъде само пострадала.
Потенциалната промяна на собствеността от съветска на унгарска компания може да има обилни геополитически последствия. Въпросът е обаче до каква степен украинската компания не е фасада за прикриването на съветски ползи. Намерението на MOL да придобие рафинерията демонстрира стратегическото значение на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ освен за България, само че и за района като цяло. Това евентуално придобиване би могло да докара до промени в енергийния ландшафт на Югоизточна Европа и да повлияе на икономическите и политическите връзки сред България, Унгария и Русия.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Малко преди коледните празници у нас на дневен ред излезе още веднъж тематиката за енергетиката – след визитата на унгарския министър председател Виктор Орбан у нас стана ясно, че унгарска компания има проекти да купи бизнеса на съветската рафинерия у нас.
Въпросителните незабавно изплуват на повърхността. Президентът Румен Радев, тръгвайки по пътя на „ огромния шлем “ на предшественика си Георги Първанов, още веднъж се оказа забъркан в огромна енергийна договорка.
След като назначено от него служебно държавно управление подписа заробващ контракт с турската компания „ Боташ “, по който страната ни заплаща по 1 млн. лева дневно, само че без да получава газ, в този момент президентът се оказва „ отпред “ на нова случка – продажбата на съветската „ Лукойл “ у нас.
Нефтохим Бургас, прочут през днешния ден като „ Лукойл Нефтохим Бургас “ АД, е от основно значение за българската стопанска система по няколко аргументи. Това е най-голямото дружество в област Бургас и 20-то по величина в цяла България, с годишни доходи от 2,08 милиарда лв. за 2022 година
Рафинерията играе значима роля в обезпечаването на горива за страната, като създава бензин, дизелово гориво и други нефтопродукти. Предприятието основава забележителна трудова претовареност в района, което го прави най-големия шеф там.
От приватизацията през 1999 година са направени обилни вложения в рационализация на производството, възлизащи на над 3,4 милиарда $ за последните 20 години. Остават обаче въпросителните към тогавашната договорка в държавното управление на Иван Костов, като държавното дружество беше продадено за доста по-ниска сума, в сравнение с то може да генерира като доходи за в бъдеще.
През годините обаче стана ясно, че управляващите не са способни да управляват какво влиза и какво излиза от рафинерията. В едно от държавните управления на Бойко Борисов беше изработен опит да се слагат измервателни уреди, само че до през днешния ден това не се случи.
Войната в Украйна изостри връзките ни с Русия и през напън при държавното управление на Николай Денков и тогавашния финансов министър Асен Василев съветската беше изправена пред възбрана да работи с съветски нефт и оттова последва слагането на „ Лукойл “ на сергията. След рухването на държавното управление на Денков обаче това се протака и продажбата се забави.
С оповестеното персонално от унгарския президент Виктор Орбан желание за пазаруване на компанията (българските управляващи досега не са заявявали съществуването на сходен интерес) на напред във времето излиза въпросът в чии ръце ще попадне „ Лукойл “. Става въпрос за стратегическо дружество, от което зависи значително енергийната сигурност на страната.
Както през 1999 година, по този начин и през днешния ден нямаме стратегически вложител, като да вземем за пример американската „ Шел “ или английската „ Бритиш петролиум “, а на терена излиза компания, за която лобира персонално Виктор Орбан. В същото време унгарският министър председател не крие благосклонностите си към съветския президент Владимир Путин.
Сега на дневен ред идва въпросът не е ли време страната да си върне част от акциите в „ Лукойл “, тъй че да може да въздейства на процесите на ръководство в компанията? По този метод страната ще може да си обезпечи самостоятелност и сигурност при петролните доставки.
Към сегашния миг „ Лукойл “ с прилежащата му инфраструктура е на процедура съветски анклав, върху който страната ни няма надзор. Ето за какво в този момент е моментът този проблем да бъде решен в интерес на националния интерес и продажбата на „ Лукойл “ да не попадне в графата „ Боташ “, по която страната ни ще бъде само пострадала.
Потенциалната промяна на собствеността от съветска на унгарска компания може да има обилни геополитически последствия. Въпросът е обаче до каква степен украинската компания не е фасада за прикриването на съветски ползи. Намерението на MOL да придобие рафинерията демонстрира стратегическото значение на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ освен за България, само че и за района като цяло. Това евентуално придобиване би могло да докара до промени в енергийния ландшафт на Югоизточна Европа и да повлияе на икономическите и политическите връзки сред България, Унгария и Русия.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ