Любомир Стефанов за ДЕБАТИ: ПП и ДБ има как да договорят с ГЕРБ „червените линии“
Сподели
Любомир Стефанов е лекар по политически науки, хоноруван учител от 2007 г, а от 2011 година и щатен учител в Нов български университет от 2007 година, помощник в Центъра по обществени практики към департамент Политически науки в Нов български университет. Специалист в областите партийни и политически системи, европейска интеграция и политика за сигурност, обществени връзки и правене на тактики. Автор на редица научни изявления и голям брой публикации в печатни и електронни медии. С богат опит като преподавател и участник в редица научни и профилирани семинари.
– Г-н Стефанов, беше гласувана оставката на държавното управление. Според Вас има ли нещо, което би попречило ротацията да се извърши до дъно и Мария Габриел да поеме премиерския пост?
– Има такава възможност, несъмнено. Когато става въпрос за живи хора, изключително за българските политици, които са специфична порода, нищо ненадейно не е ненадейно.
Но се надявам, че прагматизмът и здравомислието ще надделеят, защото споменът от тези турболентни пет изборни цикъла, към момента е прекомерно свеж. И най-много – публичните настроения не поддържат някакви политически театри, надхвърлящи, в тази ситуация, съглашението за съдружно съглашение.
– Има ли червени линии в препоръчаното от ГЕРБ-СДС съдружно съглашение, които ПП-ДБ не биха минали? Видяхме да вземем за пример, че в него е посочено, че Министерство на външните работи остава при ГЕРБ, без значение от мнението на ПП-ДБ. Има ли неща, които биха били предоговорени и такива, с които ПП-ДБ не биха се съгласили?
– Със сигурност има такива. Мисля, че стана ясно от техния меморандум, който беше, за жалост, провал на преговорния развой всъщност. Но пък в този момент имат документ, с който да напасват своите упования по отношение на препоръчаното от ГЕРБ, които подходиха, сякаш, малко по-разумно и обрано и споделиха, че това, което те оферират, в действителност е план, а не крайна фаза.
Тоест, нямаме някакво „ кърваво писмо “, което да води до катаклизми след това.
„ Червените линии “ съгласно мен са прозрачността при назначението и контрола на постовете, които зависят от болшинствата в Народното събрание, както и включването непосредствено на Движение за права и свободи във властта. Това, мисля че Политическа партия и Демократична България има по какъв начин да договорят с ГЕРБ. Те сякаш споделят същата настройка, малко или доста.
В последна сметка, при едни договаряния би трябвало да се създадат и отстъпки, с цел да получиш част от точките, които си декларирал.
Що се касае до поста на външен министър – мисля, че го надценяваме. В никакъв случай не е незначителен, само че политиката на Министерския съвет се дефинира от министър-председателя, който има мандат от болшинството, което го поддържа в Народното събрание. Така че, не виждам никаква драма тук.
– Когато приказваме за назначенията в регулаторите и по-специално в правосъдната система, до каква степен би било задоволително за ПП-ДБ да създадат този поклон и Движение за права и свободи да вземат участие в тези назначения? Знаем за въздействието, което има тази партия посредством Висш съдебен съвет, посредством основния прокурор и така нататък
– Мисля, че има огромно неодобрение по отношение на правосъдната власт, защото българските жители на битово равнище не виждат някаква смяна или правдивост. Те не могат да схванат припирните на политиците, които приказват за правосъдна промяна, която в миналото щяла да се случи.
Но по какъв метод ще бъде разбираема за нас, жителите? Нима злополуките ще спрат, или домашното принуждение ще бъде пренебрежимо малко, или децата ни ще бъдат третирани както заслужават и няма да има да има починали по пешеходните пътеки?
Ето това значи тя за жителите.
Що се касае до това дали да взе участие Движение за права и свободи или не – приемането на измененията в Конституцията без тези гласове нямаше по какъв начин да стане. „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, в случай че имат илюзии, че назначенията във Висш съдебен съвет, в Прокурорската гилдия и така нататък, ще минат без гласовете на Движение за права и свободи, занапред могат да си избият тази концепция от главата.
Въпросът е по какъв начин това да бъде направено изрично с ясната поръчка на преучреденото болшинство сред ГЕРБ и ПП-ДБ, като стане ясно, че става въпрос за кардинална поддръжка без никакво пресягане оттатък оградата за кадруване. Точно това, за което и Вие намеквате, че Движение за права и свободи са се окопали във властта, освен на равнище правосъдна система. Те би трябвало да бъдат, не карантинирани, а просто извадени от там, защото правосъдната система и правосъдната власт са на всички жители, а не на някоя партия по настрана.
– Най-вероятно ще се стигне до сключване на това съдружно съглашение – очаквате ли с това пристрастеностите да се поохладят? Виждаме, че до този миг кабинетът беше под непрекъснато напрежение и офанзива и то главно от подкрепящите го ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. И в действителност, каква част от кабинета, съгласно Вас, ще остане и в държавното управление с Мария Габриел отпред?
– Очаквам напрежението да спихне и да стане малко по-концентрирано и всъщност, а не на общо съображение. Което значи, че ще е ясно кой е предложил министрите, ясно е каква работа правят, имат и мандат и поддръжката ще е споделена сред двете обединения, защото държавното управление е общо.
Оттам нататък към този момент съответните политики да бъдат обект на рецензия, а не личността на министрите. Друг въпрос е, че актуалното държавно управление, въпреки и в оставка, не получи и 100 дни толеранс.
Затова още веднъж отговорността ще е ясна при едно съдружно съглашение – механизмите за вземането на решения, механизмите за преназначения и до назначенията в органите на правосъдната власт и регулаторите, несъмнено, при които, апропо, има безспорен абсурд – регулаторите в една страна имат за цел да пазят гражданския интерес от похищенията на страната и несъразмерната централизация на власт, а не да подсигуряват политическа и партийна власт върху жителите.
Да, само че виждаме, че като че ли тъкмо това се цели при разпределението на тези регулатори, както господин Делян Пеевски го назова – „ делкането “ на власт. При регулаторите тъкмо това усещане оставя – разпределение на власт.
Съгласен съм. Имаме виновност анализаторите и медиите, тъй като нашият дискурс би трябвало да бъде контрапункт на политическото. Това че политиците са функционално необразовани и не могат да създадат разлика кое е регулатор и кое е комисия, а би трябвало да го създадем ние от другата страна и да дадем на жителите ясна вероятност политиците защо приказват, а в действителност какво би трябвало да се случи.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Любомир Стефанов е лекар по политически науки, хоноруван учител от 2007 г, а от 2011 година и щатен учител в Нов български университет от 2007 година, помощник в Центъра по обществени практики към департамент Политически науки в Нов български университет. Специалист в областите партийни и политически системи, европейска интеграция и политика за сигурност, обществени връзки и правене на тактики. Автор на редица научни изявления и голям брой публикации в печатни и електронни медии. С богат опит като преподавател и участник в редица научни и профилирани семинари.
– Г-н Стефанов, беше гласувана оставката на държавното управление. Според Вас има ли нещо, което би попречило ротацията да се извърши до дъно и Мария Габриел да поеме премиерския пост?
– Има такава възможност, несъмнено. Когато става въпрос за живи хора, изключително за българските политици, които са специфична порода, нищо ненадейно не е ненадейно.
Но се надявам, че прагматизмът и здравомислието ще надделеят, защото споменът от тези турболентни пет изборни цикъла, към момента е прекомерно свеж. И най-много – публичните настроения не поддържат някакви политически театри, надхвърлящи, в тази ситуация, съглашението за съдружно съглашение.
– Има ли червени линии в препоръчаното от ГЕРБ-СДС съдружно съглашение, които ПП-ДБ не биха минали? Видяхме да вземем за пример, че в него е посочено, че Министерство на външните работи остава при ГЕРБ, без значение от мнението на ПП-ДБ. Има ли неща, които биха били предоговорени и такива, с които ПП-ДБ не биха се съгласили?
– Със сигурност има такива. Мисля, че стана ясно от техния меморандум, който беше, за жалост, провал на преговорния развой всъщност. Но пък в този момент имат документ, с който да напасват своите упования по отношение на препоръчаното от ГЕРБ, които подходиха, сякаш, малко по-разумно и обрано и споделиха, че това, което те оферират, в действителност е план, а не крайна фаза.
Тоест, нямаме някакво „ кърваво писмо “, което да води до катаклизми след това.
„ Червените линии “ съгласно мен са прозрачността при назначението и контрола на постовете, които зависят от болшинствата в Народното събрание, както и включването непосредствено на Движение за права и свободи във властта. Това, мисля че Политическа партия и Демократична България има по какъв начин да договорят с ГЕРБ. Те сякаш споделят същата настройка, малко или доста.
В последна сметка, при едни договаряния би трябвало да се създадат и отстъпки, с цел да получиш част от точките, които си декларирал.
Що се касае до поста на външен министър – мисля, че го надценяваме. В никакъв случай не е незначителен, само че политиката на Министерския съвет се дефинира от министър-председателя, който има мандат от болшинството, което го поддържа в Народното събрание. Така че, не виждам никаква драма тук.
– Когато приказваме за назначенията в регулаторите и по-специално в правосъдната система, до каква степен би било задоволително за ПП-ДБ да създадат този поклон и Движение за права и свободи да вземат участие в тези назначения? Знаем за въздействието, което има тази партия посредством Висш съдебен съвет, посредством основния прокурор и така нататък
– Мисля, че има огромно неодобрение по отношение на правосъдната власт, защото българските жители на битово равнище не виждат някаква смяна или правдивост. Те не могат да схванат припирните на политиците, които приказват за правосъдна промяна, която в миналото щяла да се случи.
Но по какъв метод ще бъде разбираема за нас, жителите? Нима злополуките ще спрат, или домашното принуждение ще бъде пренебрежимо малко, или децата ни ще бъдат третирани както заслужават и няма да има да има починали по пешеходните пътеки?
Ето това значи тя за жителите.
Що се касае до това дали да взе участие Движение за права и свободи или не – приемането на измененията в Конституцията без тези гласове нямаше по какъв начин да стане. „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, в случай че имат илюзии, че назначенията във Висш съдебен съвет, в Прокурорската гилдия и така нататък, ще минат без гласовете на Движение за права и свободи, занапред могат да си избият тази концепция от главата.
Въпросът е по какъв начин това да бъде направено изрично с ясната поръчка на преучреденото болшинство сред ГЕРБ и ПП-ДБ, като стане ясно, че става въпрос за кардинална поддръжка без никакво пресягане оттатък оградата за кадруване. Точно това, за което и Вие намеквате, че Движение за права и свободи са се окопали във властта, освен на равнище правосъдна система. Те би трябвало да бъдат, не карантинирани, а просто извадени от там, защото правосъдната система и правосъдната власт са на всички жители, а не на някоя партия по настрана.
– Най-вероятно ще се стигне до сключване на това съдружно съглашение – очаквате ли с това пристрастеностите да се поохладят? Виждаме, че до този миг кабинетът беше под непрекъснато напрежение и офанзива и то главно от подкрепящите го ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. И в действителност, каква част от кабинета, съгласно Вас, ще остане и в държавното управление с Мария Габриел отпред?
– Очаквам напрежението да спихне и да стане малко по-концентрирано и всъщност, а не на общо съображение. Което значи, че ще е ясно кой е предложил министрите, ясно е каква работа правят, имат и мандат и поддръжката ще е споделена сред двете обединения, защото държавното управление е общо.
Оттам нататък към този момент съответните политики да бъдат обект на рецензия, а не личността на министрите. Друг въпрос е, че актуалното държавно управление, въпреки и в оставка, не получи и 100 дни толеранс.
Затова още веднъж отговорността ще е ясна при едно съдружно съглашение – механизмите за вземането на решения, механизмите за преназначения и до назначенията в органите на правосъдната власт и регулаторите, несъмнено, при които, апропо, има безспорен абсурд – регулаторите в една страна имат за цел да пазят гражданския интерес от похищенията на страната и несъразмерната централизация на власт, а не да подсигуряват политическа и партийна власт върху жителите.
Да, само че виждаме, че като че ли тъкмо това се цели при разпределението на тези регулатори, както господин Делян Пеевски го назова – „ делкането “ на власт. При регулаторите тъкмо това усещане оставя – разпределение на власт.
Съгласен съм. Имаме виновност анализаторите и медиите, тъй като нашият дискурс би трябвало да бъде контрапункт на политическото. Това че политиците са функционално необразовани и не могат да създадат разлика кое е регулатор и кое е комисия, а би трябвало да го създадем ние от другата страна и да дадем на жителите ясна вероятност политиците защо приказват, а в действителност какво би трябвало да се случи.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ