Левон Хампарцумян за ДЕБАТИ: За влизане в еврозоната има политически компонент – доколко сме надеждна и предсказуема страна
Сподели
Левон Хампарцумян е роден на 26 декември 1953 година в гр. София. През 1997 година е определен за почетен консул на Канада в София като заема позицията и по-късно, като се изключи интервалите, през които е на длъжности в държавната администрация. В кабинета на Иван Костов, Хампарцумян е заместник-министър на стопанската система, а от 2000 година и изпълнителен шеф на Агенцията за приватизация. През 2001 година става основен изпълнителен шеф и ръководител на Управителния съвет на „ УниКредит Булбанк “. Той е и заместник–председател на Управителния съвет на БОРИКА и ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна стопанска система, ръководител на Настоятелството на СУ „ Св. Климент Охридски ”, член на Настоятелството на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси и член на Настоятелството на City University of Seattle в България.
– Г-н Хампарцумян, предстоящо ли беше за Вас следващото отсрочване за влизането ни в еврозоната?
– За мен по-скоро беше нежелано, само че по този начин или другояче се случи. Влизането в еврозоната за България значи една по-висока степен на интеграция в Европейския съюз, в западния свят, в тази система от полезности и усещания за света или просвета, както желаете го наречете, която може да има дефицити сега, само че е най-хубавото, което се вижда в близост.
От тази позиция това приемане има механически съставни елементи, които са критериите като инфлацията, с която ние не можем да се оправим в последните няколко години, само че и политически съставен елемент, който е доколко ние сме обсъждани като една страна, която е надеждна, предсказуема, мечтана, растяща и интегрирана в тъканта на Европейски Съюз.
Веднага разтварям скоба, той има своите несъгласия, своите полемики, само че отново е най-хубавото нещо в близост.
От тази позиция, у нас имаме гласове, които споделят: „ Искаме да излезем от Европа, желаеме референдум за еврото “, макар че ние преди години сме приели уговорката да влезем в еврозоната. И тогава имаше възторг за това нещо.
Да, в този момент поради политическия съставен елемент, никой няма да ни направи в допълнение някакви отстъпки, с цел да се тушира да вземем за пример инфлационният аршин.
Знаете, на Хърватия ѝ беше направена дребна техническа отстъпка в критериите, само че в Хърватия в едни избори малко преди взимането на решението за приемане на еврото, всичките партии, които участваха, бяха заявили, че желаят влизане в еврозоната.
И както виждате, Хърватия е в еврозоната, стопанската система ѝ работи добре.
– Като говорите за политическия съставен елемент, имате поради и политическата неустойчивост и невъзможността за сформиране на държавно управление ли?
– Политическата неустойчивост е нещо, което може да се случи на всички места. Въпросът е участващите в неустойчивостта какво отношение имат към Европа, НАТО, Европейски Съюз, еврозона и така нататък
За тези хора – съпротива, дребни, огромни, няма значение какви са, всеки има някакви хрумвания за ръководството, само че те се пробват да нарушат консенсуса отпреди от повече от 20 години за влизане на страната в еврозоната.
– В подобен случай смятате ли, че тези гласове „ срещу “, с течение на времето ще бъдат туширани, тъй че да може страната да влезе в еврозоната. Реалистично ли е влизането ни в еврозоната през лятото на 2025 година?
– Да, допустимо е, в случай че ни дадат проект Б – ден по ден, седмица по седмица, месец по месец какво би трябвало да се направи, с цел да стигнем до мечтаното присъединение към средата на лятото на 2025 година, както те споделят. За мен най-реалистичната дата е по-скоро януари 2026 година
– От това закъснение на приемането на еврото има ли губещи? Един от главните причини е, че бизнесът ще бъде омекотен откъм разноски.
– Със сигурност можем да приказваме за пропуснати изгоди. Защото единствено транзакционните разноски – оставям тук кредитни рейтинги и всички други неща, които са свързани и които имат значение за стопански дейните бизнеси и физически лица в България, само че единствено транзакционните разноски са някъде сред половин и 1 милиарда лв. на година, които биха останали в България. И един куп други неща, за които се приказва задоволително.
Според мен, с тези кресливи гласове, които са антиевро, са от хора, които просто са си намерили идея, теза, с която да си получат своите 30 минути популярност и да опонират с нещо.
По-икономически дейната и по-рационалната част от българското общество, което включва разнообразни партийни такъми, доста ясно осъзнават преимуществата колкото се може по-бързо да влезем в еврозоната.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Левон Хампарцумян е роден на 26 декември 1953 година в гр. София. През 1997 година е определен за почетен консул на Канада в София като заема позицията и по-късно, като се изключи интервалите, през които е на длъжности в държавната администрация. В кабинета на Иван Костов, Хампарцумян е заместник-министър на стопанската система, а от 2000 година и изпълнителен шеф на Агенцията за приватизация. През 2001 година става основен изпълнителен шеф и ръководител на Управителния съвет на „ УниКредит Булбанк “. Той е и заместник–председател на Управителния съвет на БОРИКА и ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна стопанска система, ръководител на Настоятелството на СУ „ Св. Климент Охридски ”, член на Настоятелството на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси и член на Настоятелството на City University of Seattle в България.
– Г-н Хампарцумян, предстоящо ли беше за Вас следващото отсрочване за влизането ни в еврозоната?
– За мен по-скоро беше нежелано, само че по този начин или другояче се случи. Влизането в еврозоната за България значи една по-висока степен на интеграция в Европейския съюз, в западния свят, в тази система от полезности и усещания за света или просвета, както желаете го наречете, която може да има дефицити сега, само че е най-хубавото, което се вижда в близост.
От тази позиция това приемане има механически съставни елементи, които са критериите като инфлацията, с която ние не можем да се оправим в последните няколко години, само че и политически съставен елемент, който е доколко ние сме обсъждани като една страна, която е надеждна, предсказуема, мечтана, растяща и интегрирана в тъканта на Европейски Съюз.
Веднага разтварям скоба, той има своите несъгласия, своите полемики, само че отново е най-хубавото нещо в близост.
От тази позиция, у нас имаме гласове, които споделят: „ Искаме да излезем от Европа, желаеме референдум за еврото “, макар че ние преди години сме приели уговорката да влезем в еврозоната. И тогава имаше възторг за това нещо.
Да, в този момент поради политическия съставен елемент, никой няма да ни направи в допълнение някакви отстъпки, с цел да се тушира да вземем за пример инфлационният аршин.
Знаете, на Хърватия ѝ беше направена дребна техническа отстъпка в критериите, само че в Хърватия в едни избори малко преди взимането на решението за приемане на еврото, всичките партии, които участваха, бяха заявили, че желаят влизане в еврозоната.
И както виждате, Хърватия е в еврозоната, стопанската система ѝ работи добре.
– Като говорите за политическия съставен елемент, имате поради и политическата неустойчивост и невъзможността за сформиране на държавно управление ли?
– Политическата неустойчивост е нещо, което може да се случи на всички места. Въпросът е участващите в неустойчивостта какво отношение имат към Европа, НАТО, Европейски Съюз, еврозона и така нататък
За тези хора – съпротива, дребни, огромни, няма значение какви са, всеки има някакви хрумвания за ръководството, само че те се пробват да нарушат консенсуса отпреди от повече от 20 години за влизане на страната в еврозоната.
– В подобен случай смятате ли, че тези гласове „ срещу “, с течение на времето ще бъдат туширани, тъй че да може страната да влезе в еврозоната. Реалистично ли е влизането ни в еврозоната през лятото на 2025 година?
– Да, допустимо е, в случай че ни дадат проект Б – ден по ден, седмица по седмица, месец по месец какво би трябвало да се направи, с цел да стигнем до мечтаното присъединение към средата на лятото на 2025 година, както те споделят. За мен най-реалистичната дата е по-скоро януари 2026 година
– От това закъснение на приемането на еврото има ли губещи? Един от главните причини е, че бизнесът ще бъде омекотен откъм разноски.
– Със сигурност можем да приказваме за пропуснати изгоди. Защото единствено транзакционните разноски – оставям тук кредитни рейтинги и всички други неща, които са свързани и които имат значение за стопански дейните бизнеси и физически лица в България, само че единствено транзакционните разноски са някъде сред половин и 1 милиарда лв. на година, които биха останали в България. И един куп други неща, за които се приказва задоволително.
Според мен, с тези кресливи гласове, които са антиевро, са от хора, които просто са си намерили идея, теза, с която да си получат своите 30 минути популярност и да опонират с нещо.
По-икономически дейната и по-рационалната част от българското общество, което включва разнообразни партийни такъми, доста ясно осъзнават преимуществата колкото се може по-бързо да влезем в еврозоната.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ