Всички бяхме жигосани, като истински роби с Альоша и МОЧА
Сподели
Като кореняк пловдивчанин, майна до дъното на столичната си душа и най-много като човек, който към този момент е свалял Альоша от хълма, да ви кажа някои неща.
Преди десетина години пуснахме една почтена реклама за пловдивски мол. Във визията Альоша го нямаше на хълма – беше слязъл до мола да пие една бира в жегата.
Веднага откакто излезе тази закачлива реклама няколко (да, НЯКОЛКО СА) българо-руски сдружения от Пловдив излязоха с гневна декларация, в която анатемосваха нас, създателите. Възмутително било, поругаване сатанинско.
Тия дни чета всевъзможни възгласи по отношение на този шейсет и пет годишен каменен чичо с автомат, под чието дуло съм израсъл. От „ оставете историята на мира “ до „ той е нашият Исус “ (Рио де Жанейро, майна).
Някои псевдо-патриоти от междутепетен тип даже обявиха, че този монумент изобразявал съветския избавител от турското ни иго. Доста плиткоумно, тъй като солдатът е в униформа на руската Червена войска, а изпод даже си написа, но кой ли ти чете…
Надига се и пловдивският еснафлък (роден, благ, обичан от мен) и споделя „ абе цялата работа втасала, майна, тва ли е най-важното сега? “.
Изпуснали сме момента, това е правилно. Трябваше още преди трийсетина години да премахнем всички знаци, които руската власт и нейните български прислужници бяха сложили на челата ни.
Точно както в Германия изкъртиха свастиката от всички публични здания незабавно след рухването на нацисткия режим.
Альоша не е артистична татуировка, нито е белег от предишното. С щръкналите над всичко и всички Альоша, Моча и всички останали сходни знаци ние бяхме жигосани, като същински плебеи.
И, майна, в случай че не осъзнавате това, значи към момента сте такива.
Коментарът на създателя е оповестен в профила му във Facebook. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Като кореняк пловдивчанин, майна до дъното на столичната си душа и най-много като човек, който към този момент е свалял Альоша от хълма, да ви кажа някои неща.
Преди десетина години пуснахме една почтена реклама за пловдивски мол. Във визията Альоша го нямаше на хълма – беше слязъл до мола да пие една бира в жегата.
Веднага откакто излезе тази закачлива реклама няколко (да, НЯКОЛКО СА) българо-руски сдружения от Пловдив излязоха с гневна декларация, в която анатемосваха нас, създателите. Възмутително било, поругаване сатанинско.
Тия дни чета всевъзможни възгласи по отношение на този шейсет и пет годишен каменен чичо с автомат, под чието дуло съм израсъл. От „ оставете историята на мира “ до „ той е нашият Исус “ (Рио де Жанейро, майна).
Някои псевдо-патриоти от междутепетен тип даже обявиха, че този монумент изобразявал съветския избавител от турското ни иго. Доста плиткоумно, тъй като солдатът е в униформа на руската Червена войска, а изпод даже си написа, но кой ли ти чете…
Надига се и пловдивският еснафлък (роден, благ, обичан от мен) и споделя „ абе цялата работа втасала, майна, тва ли е най-важното сега? “.
Изпуснали сме момента, това е правилно. Трябваше още преди трийсетина години да премахнем всички знаци, които руската власт и нейните български прислужници бяха сложили на челата ни.
Точно както в Германия изкъртиха свастиката от всички публични здания незабавно след рухването на нацисткия режим.
Альоша не е артистична татуировка, нито е белег от предишното. С щръкналите над всичко и всички Альоша, Моча и всички останали сходни знаци ние бяхме жигосани, като същински плебеи.
И, майна, в случай че не осъзнавате това, значи към момента сте такива.
Коментарът на създателя е оповестен в профила му във Facebook. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ