Иван Николов за ДЕБАТИ: Ако превърнем евроатлантическите ценности в догма, сами се обричаме да ги изгубим
Сподели
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката.
– Г-н Николов, македонският министър председател Християн Мицкоски в свое изявление за следващ път съобщи, че няма да има конституционни промени за регистриране на българите като част от състава на македонската нация. Как тази позиция кореспондира с дейните дипломатически старания на Европейската комисия и на фона на визитите на Урсула декор Дер Лайен в Западните Балкани?
– Това, което показа като изказване Мицкоски, не е за първи път. Откакто той е на власт, той приготвя цялата македонска общност, че полека-лека властта там се обръща към Белград. Не че това е нещо ново, само че това е качествена нова крачка на една интеграция сред Македония и Сърбия. Това няма да стане елементарно, тъй като, въпреки това – както отбелязахте обиколката на Урсула декор Дер Лайен, както Вучич, по този начин Мицкоски, който непрекъснато подражава на Вучич, желаят да играят с всички вероятни центрове на власт в света.
Вие знаете, че Вучич много постоянно кокетира с неговите връзки водачи в Съединени американски щати. Не е загадка неговата благосклонност към Путин и към Русия. Има доста китайски вложения в Сърбия. По същия метод Мицкоски желае да бъде състезател от по-голяма класа и това, изключително в този момент, когато в Македония предстоят локални избори, реториката става още по-разгорещена.
Смятам, че това не е нещо, което би могло в някаква степен да усъвършенства или утежни връзките сред България и Македония с неговите непрекъснати изявления, тъй като те не са от през вчерашния ден, само че имам възприятието, че те девалвират.
И тук би трябвало да създадем един обзор към другите публични пластове в Македония, тъй като ние би трябвало да сме, до известна степен, готови и политиката на България да се обърне към това, че в изискванията на интернет културата в Македония има уеб сайтове, в които се водят полемики дали македонската нация не е фалшифицирана, изкуствено основана след Втората международна война. И там ще видите, че много аргументирано и с историческа фактология се води тази полемика.
Българската страна би трябвало да се откаже от тези, до известна степен ненужни и безплодни заявления на разнообразни институции, партии и държавни органи, които опровергават – чакаме някаква изява от македонските политици и реагираме. Това не е продуктивно. Смятам, че ние би трябвало да имаме една по-цялостна политика, която да пази действителните особености на този спор.
Смятам, че сега, макар интензивността на Европейски Съюз във връзка с Западните Балкани, Европейски Съюз не е свалил критериите. Както за Македония, по този начин и за Босна и Херцеговина, и за Сърбия. И от тази позиция считам, че ние малко по-спокойно и по-аргументирано – не да чакаме някой водач на партия или началник в Македония да направи антибългарско изказване и ние да отговаряме, а да организираме една политика, която от ден на ден ще намира поддръжка в другите европейски институции, а и освен там – и в другите европейски столици.
Защото през целия 19 и първата половина на 20 век изявени учени, политици и дипломати в тези страни имат задоволително оставени писмени сведения, в които се приказва ясно за българите в Македония.
– Вътрешно-политическите боричкания у нас са завладяли пространството през последните месеци и сякаш тематиката за Македония остана на назад във времето. Трябва ли България да бъде по-активна в дипломатическите си совалки – и по тематиката Западни Балкани, и в частност – Република Северна Македония?
– Въпросът е малко по-широк, съгласно мен, тъй като в България, в продължение на 100 години, а и повече, е подценен казусът за географското състояние на България и произлизащите от това плюсове и минуси за развиването на страната ни като страна. Това географско състояние, което е на границата сред Европа и Азия, сред исляма и християнството, е и на пътя на ползите на огромните геополитически играчи.
Ние постоянно сме пострадали. И няма геополитическа просвета, която да е залегнала в основата на възпитанието на всеки, който би желал да стане политик. Това важи и за науката, тъй като въпреки всичко геополитиката е една просвета. Неин създател е немският професор Фридрих Ратцел. Има плеяда представители на тази просвета и в Швеция, и в Съединени американски щати, и в Лондон, и в Париж.
Ние губим ориентир, като заменяме чисто геополитическите проблеми с идеологически, пропагандни, а това нещо до на никое място не води. Дали си ляв, или десен политик, в случай че ти нямаш визия каква е тактиката на Сърбия, на Гърция от 150 години насам към България, да не приказваме за Турция, ти губиш ориентир.
Самият факт, че Коридор №8 – връзката сред Дурас в Албания, до Черно море в България, към този момент повече от 85 години не може да откри развиване, тъй като се сблъскват два геополитически фактора – инфраструктура по посока Север-Юг и инфраструктура по посока Изток-Запад. И според от ползите на някои от огромните страни, тези планове ту се задействат, ту се замразяват.
Нашата политическа и научна реалност би трябвало да обърне повече внимание на географското състояние. Защото Фридрих Ратцел споделя: Външната политика на всяка страна се дефинира от нейното географско състояние.
Ако ние продължаваме да неглижираме този фактор, ще си приказваме най-различни работи, само че те са повече повърхностни, а не същностни. Същността на казуса на България е геополитически.
– В този смисъл, амбициозният проект на Европейска комисия за 6 милиарда евро в инфраструктурни планове на Западните Балкани, задоволителен ли е като старания без напъните, за които вие говорите?
– В момента обстановката е такава, че Европейски Съюз се стресна, тъй като в продължение на 30 и няколко години разчиташе на това, че с евроатлантическите полезности ние сме задоволително привлекателни и те сами по себе си биха разрешили някакви проблеми.
Оказа се, че геополитическата конюнктура в този момент е такава, че Европейски Съюз е изтласкан до известна степен в периферията на международната политика, тъй като не е фактор, притежаващ този боен капацитет, който имат, да речем, Съединени американски щати, Русия, Китай, а в този момент към този момент и Индия. От тази позиция аз считам, че Европейски Съюз в този момент би трябвало да наваксва. Но в реализирането на тази тактика за Западните Балкани ние би трябвало да сме наясно какво произтича от изконните български национални ползи по отношение на тази инфраструктура и би трябвало да държим непрекъснато, че Коридор №8 би трябвало да бъде сбъднат.
Когато ние бяхме ръководители на Съвета на Европейски Съюз, тогава изведохме тематиката за Западните Балкани. Но въпросът с Коридор №8 не откри никакъв отзив. Тогава Бойко Борисов твърдеше, че българското европредседателство е балканско европредседателство. И дори аз бях написал в един текст: Ако то е балканско, за какво не се обърне към Вучич и Ципрас, който тогава беше министър председател на Гърция, и да каже – братя, другари, съидейници, до момента инфраструктурата се развива по посока Север-Юг. Помогнете да се развие в този момент Коридор №8.
Да, само че Гърция има тактика да саботира построяването на този план. Още през 1995-6 година интелектуалци от всички области в Гърция направиха един алманах от 500 страници, в който се отхвърляше всяка опция за създаване на Коридор №8 и тогава съумяха да стопират построяването на плана и привлякоха европейски средства. Направиха автомагистралата от Дедеагач до Игуменица, която е нерентабилна, само че те се опасяват, че, в случай че България, Северна Македония и Албания са обвързани стопански, това ще заплаши техните ползи.
В упоменатия алманах има една глава, в която най-подробно се изяснява за какво Коридор №8 е нездравословен за Гърция.
Мисълта ми е, че всичко това заобикаля от погледа на политици, на публицисти и на учени и ние си приказваме най-различни работи, които нямат нищо общо със същността на огромните проблеми за България.
– Можем ли да чакаме, че с края на войната в Украйна, настроенията, въздействието, което следим и в Сърбия, и в РСМ – вие споменахте към този момент за Русия и Китай, ще спадне и изостреният звук към България от страна на РСМ ще се намали?
– Проблемът сред България и Македония е доста същностен. След 1944 година македонската нация е основана по така наречен модел „ Стоян Новакович “ – сръбски професор, който 1888 година има ясно структурирана стратегия по какъв начин македонците от българи да станат македонци.
Това е тактика на сръбската страна, където има отдели в министерствата, надлежно с финансов запас, по какъв начин да се подкрепят всички тези пропагандисти, които се изпращат целеустремено да ерозират българското съзнание и да го заменят със сръбско.
Това нещо вървеше до края на Първата международна война, когато Македония към този момент беше окупирана от гърците и сърбите и в сръбската част продължи да се води тази сърбизация на популацията. Този македонизъм на Стоян Новакович става настоящ след 1944 година, когато на особено съвещание на югославското национално заседание, се взе решение Македония да бъде шеста република в границите на новата република Югославия.
И тогава управлението на македонските партийни ръководители, които бяха сложени от Тито, бяха избити – към 22 хиляди български деятели, предприемачи, интелектуалци и така нататък Други бяха по пандизите, до момента в който се наложи тази тактика на Стоян Новакович.
Така че в Сърбия това е тактика от 150-160 години. В Гърция по същия метод – там пък имаме и дипломатическо споразумяване след Ньойския контракт, когато беше реализирана спогодба за непринудено изселване на българите от Егейска Македония и на гърците, които желаят да се изселят.
Да чакаме в тези нови геополитически турбуленции в света нещо да се усъвършенства – не знам, то може и да се утежни дори. Не знам по какъв начин ще се изместят геополитическите пластове след няколко години и каква ще е ролята на Европа на фона на надигащите се колоси Китай и Индия. Защото, в случай че простата сметка демонстрира, че на Земното кълбо хората са към 8 милиарда, така наречен евроатлантически нации са към 1 милиарда Само Китай и Индия са над 2.5 милиарда
Според един извод на марксическата философия количествените натрупвания водят до качествени промени. Така че, в случай че Европа не усили всички темпове за своето геополитически израстване, за своята защита на най-модерно ниво, тя може да се окаже, че е в подножието на новите промени и новата конструкция на света. Ние би трябвало да сме отворени за всичко и да разсъждаваме, а не да трансформираме в доктрина евроатлантическите полезности, сами се обричаме да загубим доста от тези полезности, които са същността на Европа.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката.
– Г-н Николов, македонският министър председател Християн Мицкоски в свое изявление за следващ път съобщи, че няма да има конституционни промени за регистриране на българите като част от състава на македонската нация. Как тази позиция кореспондира с дейните дипломатически старания на Европейската комисия и на фона на визитите на Урсула декор Дер Лайен в Западните Балкани?
– Това, което показа като изказване Мицкоски, не е за първи път. Откакто той е на власт, той приготвя цялата македонска общност, че полека-лека властта там се обръща към Белград. Не че това е нещо ново, само че това е качествена нова крачка на една интеграция сред Македония и Сърбия. Това няма да стане елементарно, тъй като, въпреки това – както отбелязахте обиколката на Урсула декор Дер Лайен, както Вучич, по този начин Мицкоски, който непрекъснато подражава на Вучич, желаят да играят с всички вероятни центрове на власт в света.
Вие знаете, че Вучич много постоянно кокетира с неговите връзки водачи в Съединени американски щати. Не е загадка неговата благосклонност към Путин и към Русия. Има доста китайски вложения в Сърбия. По същия метод Мицкоски желае да бъде състезател от по-голяма класа и това, изключително в този момент, когато в Македония предстоят локални избори, реториката става още по-разгорещена.
Смятам, че това не е нещо, което би могло в някаква степен да усъвършенства или утежни връзките сред България и Македония с неговите непрекъснати изявления, тъй като те не са от през вчерашния ден, само че имам възприятието, че те девалвират.
И тук би трябвало да създадем един обзор към другите публични пластове в Македония, тъй като ние би трябвало да сме, до известна степен, готови и политиката на България да се обърне към това, че в изискванията на интернет културата в Македония има уеб сайтове, в които се водят полемики дали македонската нация не е фалшифицирана, изкуствено основана след Втората международна война. И там ще видите, че много аргументирано и с историческа фактология се води тази полемика.
Българската страна би трябвало да се откаже от тези, до известна степен ненужни и безплодни заявления на разнообразни институции, партии и държавни органи, които опровергават – чакаме някаква изява от македонските политици и реагираме. Това не е продуктивно. Смятам, че ние би трябвало да имаме една по-цялостна политика, която да пази действителните особености на този спор.
Смятам, че сега, макар интензивността на Европейски Съюз във връзка с Западните Балкани, Европейски Съюз не е свалил критериите. Както за Македония, по този начин и за Босна и Херцеговина, и за Сърбия. И от тази позиция считам, че ние малко по-спокойно и по-аргументирано – не да чакаме някой водач на партия или началник в Македония да направи антибългарско изказване и ние да отговаряме, а да организираме една политика, която от ден на ден ще намира поддръжка в другите европейски институции, а и освен там – и в другите европейски столици.
Защото през целия 19 и първата половина на 20 век изявени учени, политици и дипломати в тези страни имат задоволително оставени писмени сведения, в които се приказва ясно за българите в Македония.
– Вътрешно-политическите боричкания у нас са завладяли пространството през последните месеци и сякаш тематиката за Македония остана на назад във времето. Трябва ли България да бъде по-активна в дипломатическите си совалки – и по тематиката Западни Балкани, и в частност – Република Северна Македония?
– Въпросът е малко по-широк, съгласно мен, тъй като в България, в продължение на 100 години, а и повече, е подценен казусът за географското състояние на България и произлизащите от това плюсове и минуси за развиването на страната ни като страна. Това географско състояние, което е на границата сред Европа и Азия, сред исляма и християнството, е и на пътя на ползите на огромните геополитически играчи.
Ние постоянно сме пострадали. И няма геополитическа просвета, която да е залегнала в основата на възпитанието на всеки, който би желал да стане политик. Това важи и за науката, тъй като въпреки всичко геополитиката е една просвета. Неин създател е немският професор Фридрих Ратцел. Има плеяда представители на тази просвета и в Швеция, и в Съединени американски щати, и в Лондон, и в Париж.
Ние губим ориентир, като заменяме чисто геополитическите проблеми с идеологически, пропагандни, а това нещо до на никое място не води. Дали си ляв, или десен политик, в случай че ти нямаш визия каква е тактиката на Сърбия, на Гърция от 150 години насам към България, да не приказваме за Турция, ти губиш ориентир.
Самият факт, че Коридор №8 – връзката сред Дурас в Албания, до Черно море в България, към този момент повече от 85 години не може да откри развиване, тъй като се сблъскват два геополитически фактора – инфраструктура по посока Север-Юг и инфраструктура по посока Изток-Запад. И според от ползите на някои от огромните страни, тези планове ту се задействат, ту се замразяват.
Нашата политическа и научна реалност би трябвало да обърне повече внимание на географското състояние. Защото Фридрих Ратцел споделя: Външната политика на всяка страна се дефинира от нейното географско състояние.
Ако ние продължаваме да неглижираме този фактор, ще си приказваме най-различни работи, само че те са повече повърхностни, а не същностни. Същността на казуса на България е геополитически.
– В този смисъл, амбициозният проект на Европейска комисия за 6 милиарда евро в инфраструктурни планове на Западните Балкани, задоволителен ли е като старания без напъните, за които вие говорите?
– В момента обстановката е такава, че Европейски Съюз се стресна, тъй като в продължение на 30 и няколко години разчиташе на това, че с евроатлантическите полезности ние сме задоволително привлекателни и те сами по себе си биха разрешили някакви проблеми.
Оказа се, че геополитическата конюнктура в този момент е такава, че Европейски Съюз е изтласкан до известна степен в периферията на международната политика, тъй като не е фактор, притежаващ този боен капацитет, който имат, да речем, Съединени американски щати, Русия, Китай, а в този момент към този момент и Индия. От тази позиция аз считам, че Европейски Съюз в този момент би трябвало да наваксва. Но в реализирането на тази тактика за Западните Балкани ние би трябвало да сме наясно какво произтича от изконните български национални ползи по отношение на тази инфраструктура и би трябвало да държим непрекъснато, че Коридор №8 би трябвало да бъде сбъднат.
Когато ние бяхме ръководители на Съвета на Европейски Съюз, тогава изведохме тематиката за Западните Балкани. Но въпросът с Коридор №8 не откри никакъв отзив. Тогава Бойко Борисов твърдеше, че българското европредседателство е балканско европредседателство. И дори аз бях написал в един текст: Ако то е балканско, за какво не се обърне към Вучич и Ципрас, който тогава беше министър председател на Гърция, и да каже – братя, другари, съидейници, до момента инфраструктурата се развива по посока Север-Юг. Помогнете да се развие в този момент Коридор №8.
Да, само че Гърция има тактика да саботира построяването на този план. Още през 1995-6 година интелектуалци от всички области в Гърция направиха един алманах от 500 страници, в който се отхвърляше всяка опция за създаване на Коридор №8 и тогава съумяха да стопират построяването на плана и привлякоха европейски средства. Направиха автомагистралата от Дедеагач до Игуменица, която е нерентабилна, само че те се опасяват, че, в случай че България, Северна Македония и Албания са обвързани стопански, това ще заплаши техните ползи.
В упоменатия алманах има една глава, в която най-подробно се изяснява за какво Коридор №8 е нездравословен за Гърция.
Мисълта ми е, че всичко това заобикаля от погледа на политици, на публицисти и на учени и ние си приказваме най-различни работи, които нямат нищо общо със същността на огромните проблеми за България.
– Можем ли да чакаме, че с края на войната в Украйна, настроенията, въздействието, което следим и в Сърбия, и в РСМ – вие споменахте към този момент за Русия и Китай, ще спадне и изостреният звук към България от страна на РСМ ще се намали?
– Проблемът сред България и Македония е доста същностен. След 1944 година македонската нация е основана по така наречен модел „ Стоян Новакович “ – сръбски професор, който 1888 година има ясно структурирана стратегия по какъв начин македонците от българи да станат македонци.
Това е тактика на сръбската страна, където има отдели в министерствата, надлежно с финансов запас, по какъв начин да се подкрепят всички тези пропагандисти, които се изпращат целеустремено да ерозират българското съзнание и да го заменят със сръбско.
Това нещо вървеше до края на Първата международна война, когато Македония към този момент беше окупирана от гърците и сърбите и в сръбската част продължи да се води тази сърбизация на популацията. Този македонизъм на Стоян Новакович става настоящ след 1944 година, когато на особено съвещание на югославското национално заседание, се взе решение Македония да бъде шеста република в границите на новата република Югославия.
И тогава управлението на македонските партийни ръководители, които бяха сложени от Тито, бяха избити – към 22 хиляди български деятели, предприемачи, интелектуалци и така нататък Други бяха по пандизите, до момента в който се наложи тази тактика на Стоян Новакович.
Така че в Сърбия това е тактика от 150-160 години. В Гърция по същия метод – там пък имаме и дипломатическо споразумяване след Ньойския контракт, когато беше реализирана спогодба за непринудено изселване на българите от Егейска Македония и на гърците, които желаят да се изселят.
Да чакаме в тези нови геополитически турбуленции в света нещо да се усъвършенства – не знам, то може и да се утежни дори. Не знам по какъв начин ще се изместят геополитическите пластове след няколко години и каква ще е ролята на Европа на фона на надигащите се колоси Китай и Индия. Защото, в случай че простата сметка демонстрира, че на Земното кълбо хората са към 8 милиарда, така наречен евроатлантически нации са към 1 милиарда Само Китай и Индия са над 2.5 милиарда
Според един извод на марксическата философия количествените натрупвания водят до качествени промени. Така че, в случай че Европа не усили всички темпове за своето геополитически израстване, за своята защита на най-модерно ниво, тя може да се окаже, че е в подножието на новите промени и новата конструкция на света. Ние би трябвало да сме отворени за всичко и да разсъждаваме, а не да трансформираме в доктрина евроатлантическите полезности, сами се обричаме да загубим доста от тези полезности, които са същността на Европа.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ