Хората на Доган оттеглиха подкрепата си за правителството заради Пеевски. А сега накъде?
Сподели
Историята на Движението за права и свободи (ДПС) е извънредно забавна и показателна за преходния интервал в българската политика. Наивно е да се счита, че партията в миналото е следвала поредно лява или дясна идеология — главната ѝ движеща мощ постоянно е била етническото обединяване. Първоначалната ѝ цел беше да пази човешките права на малцинствата, изключително след Възродителния развой, само че с времето тази задача се изроди в отбрана най-вече на икономическите ползи на стеснен политико-олигархичен кръг.
Това се вижда изключително ясно в смесените региони, където партията поредно построи местни мрежи от въздействие. Бавно, само че целеустремено, нейни членове и близки до тях лица започнаха да овладяват общините и свързани с тях бизнеси, които разчитат на достъп до общински и държавни запаси.
Този модел стана вероятен, тъй като Движение за права и свободи в продължение на години поддържаше непропорционално огромно парламентарно посланичество. Това се дължеше на обстоятелството, че българските турци гласоподаваха съвсем монолитно за партията, до момента в който гласоподавателите от български генезис бяха доста по-фрагментирани и постоянно апатични към изборите. Така, с помощта на съсредоточената поддръжка, Движение за права и свободи успяваше да получава двойно по-голямо политическо посланичество, в сравнение с би било разумно в една в действителност пропорционална система. Това ѝ позволяваше да играе ролята на балансьор в Народното събрание — позиция, която обаче обслужваше най-вече икономическите ползи на партийния хайлайф, а не действителните проблеми на елементарните гласоподаватели, в това число самите български турци.
В продължение на близо 35 години този модел функционираше релативно устойчиво, до момента в който не настъпи вътрешен разлом. „ Феноменът в българската политика “, както самият Ахмед Доган го наричаше — Делян Пеевски — реши да овладее партията и на процедура да я отнеме от нейния основател. Това докара до надълбоко разединение в Движение за права и свободи. Около Пеевски се сплотиха по-прагматично и стопански насочени фрагменти, а към Доган се консолидира ядрото, което вижда партията като притежател на етническа еднаквост и културна самородност.
При съставянето на актуалното държавно управление, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов към момента не беше подготвен да одобри Пеевски като формален сътрудник, поради наложените му наказания от Съединени американски щати и Англия. Вместо това бяха потърсени хората на Доган, които се включиха в парламентарната поддръжка за кабинета „ Желязков “ с вярата за политически реванш — нещо, което евентуално им е било и дадено. Това обаче не се случи. Във Вашингтон към този момент има „ нов шериф “, както обичат да споделят самите американци, и рискът за нови наказания над български политици е редуциран до най-малко. Така държавното управление получи свободата да се опре намерено на Пеевски.
При това състояние хората ма Пеевски, дружно с ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ могат да работят надалеч по-спокойно дружно и „ доганистите “ се трансфораха в изцяло непотребна политическа тежест.
В тази нова настройка хората на Пеевски, дружно с ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, могат да работят надалеч по-спокойно. А „ доганистите “ последователно се трансфораха в непотребна политическа тежест. През последния месец стана видно по какъв начин държавното управление намерено стартира да предизвика кръга към Доган, в услуга на ползите на Пеевски. Логичният свършек настъпи през вчерашния ден, когато хората на Доган оповестиха, че напущат болшинството, подкрепящо държавното управление „ Желязков “.
Важно е да се означи, че кабинетът няма да падне вследствие на това — поддръжката на Пеевски остава постоянна, а Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия нямат интерес от предварителни избори, откакто към този момент са получили своите „ играчки “ под формата на министерски постове и достъп до властта.
Остава въпросът какво следва за самото Движение за права и свободи и за почитателите на Ахмед Доган. Ясно е, че партията ще претърпи катарзис. Най-вероятно ще се стигне до промяна на управлението с по-млади и политически по-убедителни лица — нещо, което самият Доган към този момент загатна. Настоящото управление, излъчено преждевременно, не съумя да вдъхне доверие и да сплоти електората.
Най-същественият въпрос за България обаче е: дали гласоподавателите на Движение за права и свободи, и изключително българските турци, ще изберат пътя на демократичното и проевропейско развиване, или ще предпочетат по-лесния, само че рисков път към намерено етническата партия?
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Историята на Движението за права и свободи (ДПС) е извънредно забавна и показателна за преходния интервал в българската политика. Наивно е да се счита, че партията в миналото е следвала поредно лява или дясна идеология — главната ѝ движеща мощ постоянно е била етническото обединяване. Първоначалната ѝ цел беше да пази човешките права на малцинствата, изключително след Възродителния развой, само че с времето тази задача се изроди в отбрана най-вече на икономическите ползи на стеснен политико-олигархичен кръг.
Това се вижда изключително ясно в смесените региони, където партията поредно построи местни мрежи от въздействие. Бавно, само че целеустремено, нейни членове и близки до тях лица започнаха да овладяват общините и свързани с тях бизнеси, които разчитат на достъп до общински и държавни запаси.
Този модел стана вероятен, тъй като Движение за права и свободи в продължение на години поддържаше непропорционално огромно парламентарно посланичество. Това се дължеше на обстоятелството, че българските турци гласоподаваха съвсем монолитно за партията, до момента в който гласоподавателите от български генезис бяха доста по-фрагментирани и постоянно апатични към изборите. Така, с помощта на съсредоточената поддръжка, Движение за права и свободи успяваше да получава двойно по-голямо политическо посланичество, в сравнение с би било разумно в една в действителност пропорционална система. Това ѝ позволяваше да играе ролята на балансьор в Народното събрание — позиция, която обаче обслужваше най-вече икономическите ползи на партийния хайлайф, а не действителните проблеми на елементарните гласоподаватели, в това число самите български турци.
В продължение на близо 35 години този модел функционираше релативно устойчиво, до момента в който не настъпи вътрешен разлом. „ Феноменът в българската политика “, както самият Ахмед Доган го наричаше — Делян Пеевски — реши да овладее партията и на процедура да я отнеме от нейния основател. Това докара до надълбоко разединение в Движение за права и свободи. Около Пеевски се сплотиха по-прагматично и стопански насочени фрагменти, а към Доган се консолидира ядрото, което вижда партията като притежател на етническа еднаквост и културна самородност.
При съставянето на актуалното държавно управление, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов към момента не беше подготвен да одобри Пеевски като формален сътрудник, поради наложените му наказания от Съединени американски щати и Англия. Вместо това бяха потърсени хората на Доган, които се включиха в парламентарната поддръжка за кабинета „ Желязков “ с вярата за политически реванш — нещо, което евентуално им е било и дадено. Това обаче не се случи. Във Вашингтон към този момент има „ нов шериф “, както обичат да споделят самите американци, и рискът за нови наказания над български политици е редуциран до най-малко. Така държавното управление получи свободата да се опре намерено на Пеевски.
При това състояние хората ма Пеевски, дружно с ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ могат да работят надалеч по-спокойно дружно и „ доганистите “ се трансфораха в изцяло непотребна политическа тежест.
В тази нова настройка хората на Пеевски, дружно с ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, могат да работят надалеч по-спокойно. А „ доганистите “ последователно се трансфораха в непотребна политическа тежест. През последния месец стана видно по какъв начин държавното управление намерено стартира да предизвика кръга към Доган, в услуга на ползите на Пеевски. Логичният свършек настъпи през вчерашния ден, когато хората на Доган оповестиха, че напущат болшинството, подкрепящо държавното управление „ Желязков “.
Важно е да се означи, че кабинетът няма да падне вследствие на това — поддръжката на Пеевски остава постоянна, а Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия нямат интерес от предварителни избори, откакто към този момент са получили своите „ играчки “ под формата на министерски постове и достъп до властта.
Остава въпросът какво следва за самото Движение за права и свободи и за почитателите на Ахмед Доган. Ясно е, че партията ще претърпи катарзис. Най-вероятно ще се стигне до промяна на управлението с по-млади и политически по-убедителни лица — нещо, което самият Доган към този момент загатна. Настоящото управление, излъчено преждевременно, не съумя да вдъхне доверие и да сплоти електората.
Най-същественият въпрос за България обаче е: дали гласоподавателите на Движение за права и свободи, и изключително българските турци, ще изберат пътя на демократичното и проевропейско развиване, или ще предпочетат по-лесния, само че рисков път към намерено етническата партия?
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ