Какво знаем за Нова Зеландия възможно най- отдалечената държава от нас
Сподели
История
Не съществуват точни археологически данни по кое време и от кое място са пристигнали първите жители на Нова Зеландия, само че е общоприето, че полинезийците от Източна Полинезия в централната част на Тихия океан са достигнали Нова Зеландия при започване на 13 век.
View this post on Instagram
Има доста спекулации по отношение на метода, по който тези хора са направили дългото океанско странствуване. Вероятно малко канута са минали рисковото странствуване, само че хората даже от едно от тези огромни двукорпусни плавателни средства са могли да основат маорското население, с което европейците се сблъскват в Нова Зеландия през XVII и XVIII век. Със себе си те донесли кучето и плъха, както и няколко растения, измежду които кумара (разновидност на сладкия картоф), таро и ямс.
Анексиране
През 1838 година английското държавно управление взема решение за най-малко отчасти анексиране.
Първоначално Нова Зеландия е юридически част от колонията Нов Южен Уелс (в Австралия), само че през 1841 година тя става обособена колония на короната и Хобсън е назначен за губернатор. Преди да разгласи присъединението на Нова Зеландия, Хобсън минава през развой на разискване със северните вождове, от който произлиза Договорът от Вайтанги (февруари 1840 г.).
По силата на контракта маорите отстъпват kāwanatanga (в превод „ суверенитет “, само че смисъла му е доста дискутирано) на короната в подмяна на отбрана и обезпечено притежание на земите си; те също по този начин се съгласяват да продават земя единствено на короната.
Политическа самостоятелност
От 1865 година губернаторът се трансформира по-скоро във фигурант, а политическата власт е в ръцете на националното и провинциалното държавно управление. През 1876 година провинциалните държавни управления са отстранени.
В края на 90-те години на XIX в. Нова Зеландия демонстрира възприятието си за самостоятелност, като взема решение да не става част от Австралия. Макар че Нова Зеландия се бори с Англия през Първата международна война, тя може да взема лични решения за това по какъв начин да способства за военните старания.
Нова Зеландия към момента поддържа доста връзки с Англия. Например тя не приема Уестминстърския статут – английски закон, съгласно който законите, признати от английския парламент, не се трансформират автоматизирано в закони в някогашните английски колонии като Нова Зеландия, до 1947 година – 16 години след приемането му.
През 1948 година новозеландците стават жители на Нова Зеландия – преди този момент те са били английски жители. Нова Зеландия получава цялостна правна самостоятелност, когато Народното събрание приема Закона за конституцията от 1986 г.
През 2020 година английският монарх към момента е формален държавен глава, което кара някои хора да настояват, че Нова Зеландия би трябвало да получи цялостна самостоятелност, като стане република.
Културна среда
Културните въздействия в Нова Зеландия са най-вече европейски и маорски. Групите имигранти като цяло са склонни да се асимилират с европейския метод на живот, макар че обичайните традиции към момента се съблюдават от доста тонганци, самоанци и други тихоокеански нации.
Културата на маорите страда доста в годините на колонизацията и през 20 век и доста маори се раздират сред натиска да се асимилират и желанието да запазят личната си просвета. От 50-те години на ХХ в. насам обаче се следи културен подем, като се поставят решителни старания за опазване и възобновление на художествените и обществените обичаи.
Културата на Pākehā (маорски термин за хората от европейски произход) включва доста аспекти на маорската просвета. Фестивалът Te Matatini, който се организира на всеки две години и се организира за първи път през 1972 година, празнува маорската просвета, изключително обичайните танци и песни, известни като kapa haka. Фестивалът се организира в продължение на няколко дни, всякога в друг район на Нова Зеландия, а кулминационната точка му е националният шампионат по капа хака.
View this post on Instagram
View this post on Instagram
Ежедневие и обществени традиции
Дърворезби пред маорски дом за срещи в Нова Зеландия. В маорската просвета се следи подем на дърворезбата и тъкачеството, както и на построяването на резбовани и украсени къщи за срещи (whare whakairo).
View this post on Instagram
Маорските песни и танци стават все по-популярни, изключително измежду младежите. Събранията на маорите – било то hui (събрания) или tangi (погребални събрания) – се организират по обичаен метод, като античните церемонии за привет се съблюдават прецизно.
Мигрантските талази са донесли и разнообразни култури, които се честват по разнообразни способи – да вземем за пример в годишни фестивали като китайския фестивал на фенерите и лунната нова година и индийския фестивал Дивали.
В Нова Зеландия се празнуват няколко национални публични празника. Денят Вайтанги – 6 февруари, годишнината от подписването на Договора от Вайтанги (1840 г.) – се смята за народен празник на страната. Честванията са съсредоточени в Уайтанги, само че се организират в цялата страна.
Публичните празнувания включват маорски церемонии, както и спортни събития, музика и паради. С възходящото внимание, което се отделя на историята и културата на маорите, Денят Вайтанги се трансформира и в мотив за размисъл върху историческите последствия от заселването на европейците върху коренното население.
Друг, по-мрачен държавен празник, е Денят на ANZAC – 25 април, денят, в който през 1915 година амфибийните новозеландски и австралийски сили (ANZAC) се приземяват на полуостров Галиполи (Турция) и стартират една от емблематичните борби на Първата международна война. Празникът е в чест на служилите във военните сили на Нова Зеландия, изключително на починалите във войната.
Изкуствата
Нова Зеландия има добре развита кино промишленост и страната е фон за редица филми на интернационалните режисьори, които се възползват от локалната природа, квалифицираните служащи и данъчните облекчения на държавното управление. Филмите на новозеландските режисьори Джейн Кемпиън и Питър Джаксън имат незабравим триумф по света; изключително огромно самопризнание получават „ Пианото “ (1993 г.) на Кемпиън и трилогията „ Властелинът на пръстените “ (2001-2003 г.) на Джаксън. Работата на актьорите Сам Нийл, Анна Пакуин, Люси Лоулес и роденият в Нова Зеландия австралиец Ръсел Кроу е приета на интернационално равнище.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
История
Не съществуват точни археологически данни по кое време и от кое място са пристигнали първите жители на Нова Зеландия, само че е общоприето, че полинезийците от Източна Полинезия в централната част на Тихия океан са достигнали Нова Зеландия при започване на 13 век.
View this post on Instagram
Има доста спекулации по отношение на метода, по който тези хора са направили дългото океанско странствуване. Вероятно малко канута са минали рисковото странствуване, само че хората даже от едно от тези огромни двукорпусни плавателни средства са могли да основат маорското население, с което европейците се сблъскват в Нова Зеландия през XVII и XVIII век. Със себе си те донесли кучето и плъха, както и няколко растения, измежду които кумара (разновидност на сладкия картоф), таро и ямс.
Анексиране
През 1838 година английското държавно управление взема решение за най-малко отчасти анексиране.
Първоначално Нова Зеландия е юридически част от колонията Нов Южен Уелс (в Австралия), само че през 1841 година тя става обособена колония на короната и Хобсън е назначен за губернатор. Преди да разгласи присъединението на Нова Зеландия, Хобсън минава през развой на разискване със северните вождове, от който произлиза Договорът от Вайтанги (февруари 1840 г.).
По силата на контракта маорите отстъпват kāwanatanga (в превод „ суверенитет “, само че смисъла му е доста дискутирано) на короната в подмяна на отбрана и обезпечено притежание на земите си; те също по този начин се съгласяват да продават земя единствено на короната.
Политическа самостоятелност
От 1865 година губернаторът се трансформира по-скоро във фигурант, а политическата власт е в ръцете на националното и провинциалното държавно управление. През 1876 година провинциалните държавни управления са отстранени.
В края на 90-те години на XIX в. Нова Зеландия демонстрира възприятието си за самостоятелност, като взема решение да не става част от Австралия. Макар че Нова Зеландия се бори с Англия през Първата международна война, тя може да взема лични решения за това по какъв начин да способства за военните старания.
Нова Зеландия към момента поддържа доста връзки с Англия. Например тя не приема Уестминстърския статут – английски закон, съгласно който законите, признати от английския парламент, не се трансформират автоматизирано в закони в някогашните английски колонии като Нова Зеландия, до 1947 година – 16 години след приемането му.
През 1948 година новозеландците стават жители на Нова Зеландия – преди този момент те са били английски жители. Нова Зеландия получава цялостна правна самостоятелност, когато Народното събрание приема Закона за конституцията от 1986 г.
През 2020 година английският монарх към момента е формален държавен глава, което кара някои хора да настояват, че Нова Зеландия би трябвало да получи цялостна самостоятелност, като стане република.
Културна среда
Културните въздействия в Нова Зеландия са най-вече европейски и маорски. Групите имигранти като цяло са склонни да се асимилират с европейския метод на живот, макар че обичайните традиции към момента се съблюдават от доста тонганци, самоанци и други тихоокеански нации.
Културата на маорите страда доста в годините на колонизацията и през 20 век и доста маори се раздират сред натиска да се асимилират и желанието да запазят личната си просвета. От 50-те години на ХХ в. насам обаче се следи културен подем, като се поставят решителни старания за опазване и възобновление на художествените и обществените обичаи.
Културата на Pākehā (маорски термин за хората от европейски произход) включва доста аспекти на маорската просвета. Фестивалът Te Matatini, който се организира на всеки две години и се организира за първи път през 1972 година, празнува маорската просвета, изключително обичайните танци и песни, известни като kapa haka. Фестивалът се организира в продължение на няколко дни, всякога в друг район на Нова Зеландия, а кулминационната точка му е националният шампионат по капа хака.
View this post on Instagram
View this post on Instagram
Ежедневие и обществени традиции
Дърворезби пред маорски дом за срещи в Нова Зеландия. В маорската просвета се следи подем на дърворезбата и тъкачеството, както и на построяването на резбовани и украсени къщи за срещи (whare whakairo).
View this post on Instagram
Маорските песни и танци стават все по-популярни, изключително измежду младежите. Събранията на маорите – било то hui (събрания) или tangi (погребални събрания) – се организират по обичаен метод, като античните церемонии за привет се съблюдават прецизно.
Мигрантските талази са донесли и разнообразни култури, които се честват по разнообразни способи – да вземем за пример в годишни фестивали като китайския фестивал на фенерите и лунната нова година и индийския фестивал Дивали.
В Нова Зеландия се празнуват няколко национални публични празника. Денят Вайтанги – 6 февруари, годишнината от подписването на Договора от Вайтанги (1840 г.) – се смята за народен празник на страната. Честванията са съсредоточени в Уайтанги, само че се организират в цялата страна.
Публичните празнувания включват маорски церемонии, както и спортни събития, музика и паради. С възходящото внимание, което се отделя на историята и културата на маорите, Денят Вайтанги се трансформира и в мотив за размисъл върху историческите последствия от заселването на европейците върху коренното население.
Друг, по-мрачен държавен празник, е Денят на ANZAC – 25 април, денят, в който през 1915 година амфибийните новозеландски и австралийски сили (ANZAC) се приземяват на полуостров Галиполи (Турция) и стартират една от емблематичните борби на Първата международна война. Празникът е в чест на служилите във военните сили на Нова Зеландия, изключително на починалите във войната.
Изкуствата
Нова Зеландия има добре развита кино промишленост и страната е фон за редица филми на интернационалните режисьори, които се възползват от локалната природа, квалифицираните служащи и данъчните облекчения на държавното управление. Филмите на новозеландските режисьори Джейн Кемпиън и Питър Джаксън имат незабравим триумф по света; изключително огромно самопризнание получават „ Пианото “ (1993 г.) на Кемпиън и трилогията „ Властелинът на пръстените “ (2001-2003 г.) на Джаксън. Работата на актьорите Сам Нийл, Анна Пакуин, Люси Лоулес и роденият в Нова Зеландия австралиец Ръсел Кроу е приета на интернационално равнище.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ