Иран на прага на голяма промяна: Какво предстои?
Сподели
Иранците са прекомерно заети да се пробват да свържат двата края, с цел да стачкуват, споделя мъж от Техеран. В същото време дамите всеобщо са свалили забрадките, а духът на смяната се усеща по улиците. Какво следва?
Ако разговаряте с хора в иранската столица, незабавно ще усетите напрежението. Причините за това са доста, написа Бенямин Вебер от АРД.
„ Икономическото и финансовото задължение за хората е голямо “, споделя 59-годишният Али пред АРД. Мъжът е пенсионер, само че парите не му стигат и по тази причина работи като таксиметров водач. „ Правителството не е в положение да се оправи с това да задоволи потребностите на хората. То се интересува единствено от личното си оцеляване “, прибавя мъжът.
„ Не могат да си разрешат да стачкуват “
Продавач на часовници наоколо до постройката на университета споделя по какъв начин предходната година бил предсказал, че ще има нови митинги, в случай че иранската валута падне под 60 000 риала за един щатски $. Днес доларът доближава 100 000.
Протести не се организират, признава високият мъж на към четиридесет години, само че съгласно него хората са прекомерно заети да търсят способи да свързват двата края. „ Не могат да си разрешат да стачкуват “, споделя още мъжът и добавя, че към този момент е изгубил вяра, че в Иран нещо ще се промени към по-добро.
Жените въпреки всичко извоюваха повече свободи
След насилствената гибел на Джина Махса Амини преди три години се зароди протестното придвижване „ Жена, живот, независимост “. Най-голямото национално протестно придвижване в Ислямската република обаче беше грубо потушено. Но то промени страната, споделя 30-годишният Ахмад. „ Това включва и улицата – едно от местата, където можем да забележим действителната смяна в обществото “, сподели младият мъж.
Една от тези промени е, че дамите са свалили вечно забрадките си. 27-годишната Мариам също го е направила. „ Така вървя из града. Понякога се опасявам, само че не съм сама – ние сме доста “, споделя тя. А това е голяма смяна.
Полицията и управляващите към този момент не постановат носенето на забрадки. За Мариам тази облага на персонална независимост е триумф. Макар да не е сигурна какъв брой дълго ще продължи това, тя има вяра, че към този момент държавното управление няма различен избор, с изключение на да си затваря очите. „ Но несъмнено, след седмица може още веднъж да предприеме строги ограничения против дамите “, прибавя иранката пред АРД.
Опасност от връщане на глобите
В Техеран все по-често се чуват терзания, че никой не знае по какъв начин ще наподобява непосредственото бъдеще. Какво ще се случи през идващите седмици и месеци? След 12-дневната война с Израел през юни иранският режим към момента е на власт, само че явно е отслабен.
„ Вече не се чува нищо от висшия водач. А обстановката е сериозна! Мога да си показва, че той би имал доста да каже по въпроса “, разяснява Мариам.
За нея това е един от най-красноречивите признаци, че нещо се трансформира. Все още не е ясно какъв брой мощно офанзивите на Израел и Съединени американски щати са навредили на иранската нуклеарна стратегия. Ако до края на седмицата Иран не реализира съглашение с Франция, Англия и Германия по нуклеарната си стратегия, автоматизирано ще влязат в действие старите наказания на Организация на обединените нации. А това би довело до неразбираеми последствия за Иран.
На прага на огромна смяна. Но дали ще е за положително или за неприятно?
За момента не се обрисува прогрес в договарянията и мнозина в Иран се притесняват, че иранската нуклеарна стратегия евентуално ще бъде причина за нова офанзива от страна на Израел в средносрочен проект. Ахмад е бил очевидец на войната през юни в Техеран. Преди 12-дневната война той е гледал с почитание на западните политици: „ Имах вяра “, споделя мъжът. Но тя е изгубена след нападението. Той не е могъл да повярва на ушите си, когато чул немския канцлер Фридрих Мерц да споделя, че Израел прави мръсната им работа с нападението над Иран. „ Не би трябвало да чакаме нищо от западната политика “, уверен е към този момент Ахмад.
Между вероятни нуклеарни наказания, нова опасност от война с Израел, застаряващ висш водач и съществени стопански проблеми доста хора в Иран имат чувството, че нещо се трансформира. Макар да не таи огромни очаквания, Мариам споделя:
„ Не знам дали към по-добро или към по-лошо. Наистина не знам. Но мисля, че всички усещат тази смяна. “
Ахмад е оптимист:
„ Продължавам да имам вяра макар икономическата обстановка. Мисля, че когато обстановката в Иран доближи сериозна точка, по-късно ще стане по-добре “, добавя той.
*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Иранците са прекомерно заети да се пробват да свържат двата края, с цел да стачкуват, споделя мъж от Техеран. В същото време дамите всеобщо са свалили забрадките, а духът на смяната се усеща по улиците. Какво следва?
Ако разговаряте с хора в иранската столица, незабавно ще усетите напрежението. Причините за това са доста, написа Бенямин Вебер от АРД.
„ Икономическото и финансовото задължение за хората е голямо “, споделя 59-годишният Али пред АРД. Мъжът е пенсионер, само че парите не му стигат и по тази причина работи като таксиметров водач. „ Правителството не е в положение да се оправи с това да задоволи потребностите на хората. То се интересува единствено от личното си оцеляване “, прибавя мъжът.
„ Не могат да си разрешат да стачкуват “
Продавач на часовници наоколо до постройката на университета споделя по какъв начин предходната година бил предсказал, че ще има нови митинги, в случай че иранската валута падне под 60 000 риала за един щатски $. Днес доларът доближава 100 000.
Протести не се организират, признава високият мъж на към четиридесет години, само че съгласно него хората са прекомерно заети да търсят способи да свързват двата края. „ Не могат да си разрешат да стачкуват “, споделя още мъжът и добавя, че към този момент е изгубил вяра, че в Иран нещо ще се промени към по-добро.
Жените въпреки всичко извоюваха повече свободи
След насилствената гибел на Джина Махса Амини преди три години се зароди протестното придвижване „ Жена, живот, независимост “. Най-голямото национално протестно придвижване в Ислямската република обаче беше грубо потушено. Но то промени страната, споделя 30-годишният Ахмад. „ Това включва и улицата – едно от местата, където можем да забележим действителната смяна в обществото “, сподели младият мъж.
Една от тези промени е, че дамите са свалили вечно забрадките си. 27-годишната Мариам също го е направила. „ Така вървя из града. Понякога се опасявам, само че не съм сама – ние сме доста “, споделя тя. А това е голяма смяна.
Полицията и управляващите към този момент не постановат носенето на забрадки. За Мариам тази облага на персонална независимост е триумф. Макар да не е сигурна какъв брой дълго ще продължи това, тя има вяра, че към този момент държавното управление няма различен избор, с изключение на да си затваря очите. „ Но несъмнено, след седмица може още веднъж да предприеме строги ограничения против дамите “, прибавя иранката пред АРД.
Опасност от връщане на глобите
В Техеран все по-често се чуват терзания, че никой не знае по какъв начин ще наподобява непосредственото бъдеще. Какво ще се случи през идващите седмици и месеци? След 12-дневната война с Израел през юни иранският режим към момента е на власт, само че явно е отслабен.
„ Вече не се чува нищо от висшия водач. А обстановката е сериозна! Мога да си показва, че той би имал доста да каже по въпроса “, разяснява Мариам.
За нея това е един от най-красноречивите признаци, че нещо се трансформира. Все още не е ясно какъв брой мощно офанзивите на Израел и Съединени американски щати са навредили на иранската нуклеарна стратегия. Ако до края на седмицата Иран не реализира съглашение с Франция, Англия и Германия по нуклеарната си стратегия, автоматизирано ще влязат в действие старите наказания на Организация на обединените нации. А това би довело до неразбираеми последствия за Иран.
На прага на огромна смяна. Но дали ще е за положително или за неприятно?
За момента не се обрисува прогрес в договарянията и мнозина в Иран се притесняват, че иранската нуклеарна стратегия евентуално ще бъде причина за нова офанзива от страна на Израел в средносрочен проект. Ахмад е бил очевидец на войната през юни в Техеран. Преди 12-дневната война той е гледал с почитание на западните политици: „ Имах вяра “, споделя мъжът. Но тя е изгубена след нападението. Той не е могъл да повярва на ушите си, когато чул немския канцлер Фридрих Мерц да споделя, че Израел прави мръсната им работа с нападението над Иран. „ Не би трябвало да чакаме нищо от западната политика “, уверен е към този момент Ахмад.
Между вероятни нуклеарни наказания, нова опасност от война с Израел, застаряващ висш водач и съществени стопански проблеми доста хора в Иран имат чувството, че нещо се трансформира. Макар да не таи огромни очаквания, Мариам споделя:
„ Не знам дали към по-добро или към по-лошо. Наистина не знам. Но мисля, че всички усещат тази смяна. “
Ахмад е оптимист:
„ Продължавам да имам вяра макар икономическата обстановка. Мисля, че когато обстановката в Иран доближи сериозна точка, по-късно ще стане по-добре “, добавя той.
*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ