Никола Саркози – от политик до подсъдим: Каква е историята зад аферата „Либия“
Сподели
Името на френския президент Никола Саркози (2007 – 2012) влезе в международния продан с аферата „ Либия “ – дело, по което той беше упрекнат в корупционни практики е се проточи към този момент няколко години. Както стана ясно в четвъртък, Саркози е приет за отговорен за нелегално финансиране от режима на починалия към този момент водач на Либия Муамар Кадафи.
Никола Саркози бе президент на Франция в интервала 16 май 2007 година – 15 май 2012 година Избран на изборите през май 2007 година като десен политик с упоритост за стопански промени и стабилизиране на позициите на Франция в интернационалната сцена, Саркози се прочу и с визитата си в Либия през декември 2007 година
Той бе първият западен водач, който одобри тогавашния либийски деспот Муамар Кадафи с публична държавна аудиенция след дълги години на дипломатическа изолираност на режима
поради терористични актове и нарушавания на човешките права.
В основата на обвиняванията против Саркози стои изказванието, че либийският режим на Кадафи е дал нелегално финансиране на президентската акция на Саркози през 2007 година посредством медиатори, които доставяли огромни парични суми и куфари с пари до министерски здания в Париж.
Това послужи като база на обвиняванията в престъпен скрит план и корупция, като в подмяна на парите се очаквали дипломатически, правни и бизнес услуги, в това число възстановяване на интернационалния имидж на Либия.
Процесът, прочут като „ Либийска спекулация “, стартира публично в съд в Париж при започване на 2025 година и продължи към три месеца.
Сред основните персони, упрекнати дружно със Саркози, са някогашният му шеф на кабинета Клод Геан и някогашният вътрешен министър Брис Ортефьо. Един от значимите очевидци бе някогашният френски дипломат в Либия Жан-Люк Сибиуд, който описа за срещата сред Саркози и Кадафи в огромна палатка в Либия, което прокурорите смятат за началото на съглашението сред двамата.
Обвинителният акт е с внушителна дължина – 557 страници –
и документира серия от срещи, пътувания до Либия, подозрителни финансови интервенции и хипотетични куфари с пари. Съдебният развой протече с чуване на голям брой очевидци и отбраната на Саркози, която изрично отхвърля всички обвинявания и твърди, че няма съответни доказателства за противозаконни заплащания.
Самият Саркози разказа тези изказвания като „ скрит план “ против него, като даже съобщи, че Кадафи се е опитал да му отмъсти поради неговата роля в интернационалната коалиция, която докара до свалянето на либийския водач през 2011 година
На 24 септември 2025 година съдът в Париж призна Никола Саркози за отговорен по обвиняванията в престъпен скрит план по аферата с противозаконното финансиране от Либия.
Той бе оневинен по настрана обвиняване за корупция, само че съдията Натали Гаварино установи, че Саркози е разрешил на своите близки сътрудници да работят, с цел да се обезпечи финансово подкрепяне за акцията му през 2007 година Прокуратурата изиска 7-годишна присъда отнемане от независимост.
Това решение бележи първия случай, в който някогашен президент на Франция получава ефикасна присъда за закононарушение, обвързвано с корупция и търговия с въздействие.
Досега сходен случай не е имало в историята на френската политика.
Въпреки тежките обвинявания и признанието на виновността, Саркози продължава да отхвърля всички непозволени дейности, потвърждавайки, че документите, оповестени като доказателства, са имитации, и разказва процеса като политическо гонене.
С какво влезе в историята президентският мандат на Саркози
Съвсем естествено през този интервал имаше вътрешнополитически достижения и провали.
Саркози наложи редица стопански промени с демократичен „ лесе-фер “ метод, насърчаващ приватизацията и понижаване на налозите. Опита се да реформира обществената система, само че пенсионната му промяна провокира необятна социална опозиция и стачки.
В мандата на Саркози бяха подсилени ограниченията за бора с престъпността, каквато той поведе още като вътрешен министър, преди да поеме президентския пост.
Той стана известен със своя деятелен жанр, само че и сък клюки към метода му на живот и кавги с хора от близкото му обграждане.
Вътрешната му известност последователно понижа, изключително след международната финансова рецесия през 2008 година и заради засиленото обществено напрежение.
На външнополитическия фронт Саркози върна Франция във военните структури на НАТО, откакто тя излезе от Алианса през 1966 година в мандата на президента Шарл дьо Гол. Аргументите тогава са, че военното командване, доминирано от Съединени американски щати, може да сложи страната в подчинена позиция и рискува да бъде въвлечена във военни спорове.
В мандата и Саркози прилагаше проатлантическа и самодейна външна политика и беше изключително непосредствен с администрацията на Джордж Буш-младши, а и по-късно Обама.
Той изигра значима роля в интернационалните срещи като Г-8 и Г-20, а също в посреднически задачи за решение на районни спорове като в Грузия.
Министър-председателна Франция по време на мандата на Саркози бе Франсоа Фийон (2007–2012). Той поддържаше икономическите политики на президента и ръководеше държавното управление през сериозния интервал на международната финансова рецесия.
Никола Саркози стои като мощна и динамична фигура във френската политика, която остави сериозен отпечатък с промените и външнополитическите промени. Въпреки това, неговият мандат беше белязан и от несъгласия, обществени безредици, както и правосъдните процеси след края му, най-известният от които е делото за корупция и нелегално финансиране от Либия.
Това изяснява облика му като една от най-колоритните и спорни политически персони във Франция през XXI век.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Името на френския президент Никола Саркози (2007 – 2012) влезе в международния продан с аферата „ Либия “ – дело, по което той беше упрекнат в корупционни практики е се проточи към този момент няколко години. Както стана ясно в четвъртък, Саркози е приет за отговорен за нелегално финансиране от режима на починалия към този момент водач на Либия Муамар Кадафи.
Никола Саркози бе президент на Франция в интервала 16 май 2007 година – 15 май 2012 година Избран на изборите през май 2007 година като десен политик с упоритост за стопански промени и стабилизиране на позициите на Франция в интернационалната сцена, Саркози се прочу и с визитата си в Либия през декември 2007 година
Той бе първият западен водач, който одобри тогавашния либийски деспот Муамар Кадафи с публична държавна аудиенция след дълги години на дипломатическа изолираност на режима
поради терористични актове и нарушавания на човешките права.
В основата на обвиняванията против Саркози стои изказванието, че либийският режим на Кадафи е дал нелегално финансиране на президентската акция на Саркози през 2007 година посредством медиатори, които доставяли огромни парични суми и куфари с пари до министерски здания в Париж.
Това послужи като база на обвиняванията в престъпен скрит план и корупция, като в подмяна на парите се очаквали дипломатически, правни и бизнес услуги, в това число възстановяване на интернационалния имидж на Либия.
Процесът, прочут като „ Либийска спекулация “, стартира публично в съд в Париж при започване на 2025 година и продължи към три месеца.
Сред основните персони, упрекнати дружно със Саркози, са някогашният му шеф на кабинета Клод Геан и някогашният вътрешен министър Брис Ортефьо. Един от значимите очевидци бе някогашният френски дипломат в Либия Жан-Люк Сибиуд, който описа за срещата сред Саркози и Кадафи в огромна палатка в Либия, което прокурорите смятат за началото на съглашението сред двамата.
Обвинителният акт е с внушителна дължина – 557 страници –
и документира серия от срещи, пътувания до Либия, подозрителни финансови интервенции и хипотетични куфари с пари. Съдебният развой протече с чуване на голям брой очевидци и отбраната на Саркози, която изрично отхвърля всички обвинявания и твърди, че няма съответни доказателства за противозаконни заплащания.
Самият Саркози разказа тези изказвания като „ скрит план “ против него, като даже съобщи, че Кадафи се е опитал да му отмъсти поради неговата роля в интернационалната коалиция, която докара до свалянето на либийския водач през 2011 година
На 24 септември 2025 година съдът в Париж призна Никола Саркози за отговорен по обвиняванията в престъпен скрит план по аферата с противозаконното финансиране от Либия.
Той бе оневинен по настрана обвиняване за корупция, само че съдията Натали Гаварино установи, че Саркози е разрешил на своите близки сътрудници да работят, с цел да се обезпечи финансово подкрепяне за акцията му през 2007 година Прокуратурата изиска 7-годишна присъда отнемане от независимост.
Това решение бележи първия случай, в който някогашен президент на Франция получава ефикасна присъда за закононарушение, обвързвано с корупция и търговия с въздействие.
Досега сходен случай не е имало в историята на френската политика.
Въпреки тежките обвинявания и признанието на виновността, Саркози продължава да отхвърля всички непозволени дейности, потвърждавайки, че документите, оповестени като доказателства, са имитации, и разказва процеса като политическо гонене.
С какво влезе в историята президентският мандат на Саркози
Съвсем естествено през този интервал имаше вътрешнополитически достижения и провали.
Саркози наложи редица стопански промени с демократичен „ лесе-фер “ метод, насърчаващ приватизацията и понижаване на налозите. Опита се да реформира обществената система, само че пенсионната му промяна провокира необятна социална опозиция и стачки.
В мандата на Саркози бяха подсилени ограниченията за бора с престъпността, каквато той поведе още като вътрешен министър, преди да поеме президентския пост.
Той стана известен със своя деятелен жанр, само че и сък клюки към метода му на живот и кавги с хора от близкото му обграждане.
Вътрешната му известност последователно понижа, изключително след международната финансова рецесия през 2008 година и заради засиленото обществено напрежение.
На външнополитическия фронт Саркози върна Франция във военните структури на НАТО, откакто тя излезе от Алианса през 1966 година в мандата на президента Шарл дьо Гол. Аргументите тогава са, че военното командване, доминирано от Съединени американски щати, може да сложи страната в подчинена позиция и рискува да бъде въвлечена във военни спорове.
В мандата и Саркози прилагаше проатлантическа и самодейна външна политика и беше изключително непосредствен с администрацията на Джордж Буш-младши, а и по-късно Обама.
Той изигра значима роля в интернационалните срещи като Г-8 и Г-20, а също в посреднически задачи за решение на районни спорове като в Грузия.
Министър-председателна Франция по време на мандата на Саркози бе Франсоа Фийон (2007–2012). Той поддържаше икономическите политики на президента и ръководеше държавното управление през сериозния интервал на международната финансова рецесия.
Никола Саркози стои като мощна и динамична фигура във френската политика, която остави сериозен отпечатък с промените и външнополитическите промени. Въпреки това, неговият мандат беше белязан и от несъгласия, обществени безредици, както и правосъдните процеси след края му, най-известният от които е делото за корупция и нелегално финансиране от Либия.
Това изяснява облика му като една от най-колоритните и спорни политически персони във Франция през XXI век.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ