От бияч под пагон до обикновен бияч: Родната полиция отдавна не ни пази
Сподели
Имаше времена, в които Министерство на вътрешните работи плащаше, с цел да почисти имиджа си. В тези времена се роди и песента „ Родната полиция ни пази “. Чухме я веднъж-два пъти и тя много бързо беше забравена.
Няколко години по-късно и няколко вътрешни министри по-късно към този момент е ясно, че родната полиция май не ни пази.
В четвъртък от най-високата естрада в страната – тази на Народното събрание, вътрешният министър Калин Стоянов сподели нещо, което надали самият той би могъл да асимилира – че
никой не може да бъде застрахован от това да не извърши закононарушение, даже и служителите на реда.
По време на му в Народното събрание поради случая с пребития от служител на реда юноша, Калин Стоянов отбрани, на пръв взор очевидната теза, че всички сме хора и нищо човешко не ни е непознато. С други думи – всички можем да съгрешим и да правим закононарушение.
Само че това не е по този начин. Най-малкото, тъй като сходно заключение води и до идващото – вместо жилищни здания в страната трябваше да има взрив на строителството на затвори.
Но, в случай че се върнем на сериозния разбор, преди всичко сходно изказване, отправено от вътрешния министър, е най-малкото неверно –
застраховката за това един човек да не извърши закононарушение се споделя „ морал “.
Или просто казано – никой честен (и нормален) не би трябвало да е в положение даже да намерения да извърши закононарушение.
Твърдението на вътрешния министър, като се изключи че е неверно, е и рисково – още по-малко може да се твърди, че този, на който доверяваме сигурността и живота си може да бъде по едно и също време и наш главорез.
Всъщност Калин Стоянов направи едно самопризнание, което „ крещи “ за съществуването си като проблем от години, само че виновните институции се вършат, че не чуват. Май даже и самият министър не го чу, до момента в който го изговаряше – нещо като нападките Доган-Пеевски, от които разбрахме, че те двамата въпреки всичко знаят, че прокуратурата и службите са овладени и се употребяват като бухалки, само че не са счели за належащо да поправят това положение.
Та признанието на вътрешния министър е, че в системата на Министерство на вътрешните работи влизат хора, на които не може да се има доверие, тъй като системата е способна да ги пропусне – волно или не.
Живеем в страна, в която в последните години на думата „ пагон “ се придава особена значимост, а това дали един мъж е ходил в казармата е от изключително значение за установяване на неговата неустрашимост.
Само че виждаме до какво деформиране на морала могат да доведат сходни изказвания.
Подобен случай, като този с бития студент, имаше и преди два месеца – група бабаити в цивилни облекла и граждански автомобил, показали се за служители на реда, за малко не убиха различен 19-годишен юноша. И то тъй като той и приятелите му се уплашили от бабаитите. Случаят е индикативен с това, че
вместо с почит, полицията ни е способна да ни извърши с смут и боязън,
че може да ни лиши от живота ни.
Всъщност, това, което демонстрира действителността, е, че никой, било той непрестъпен разум, не е застрахован от това да стане жертва на служител на реда.
Въпросите към това какво е правил служителят на Министерство на вътрешните работи на въпросното място на плаж „ Градина “, са доста и надали ще получат отговорите си. Като да вземем за пример:
– заработвал ли е служителят на реда в извънработно време като охранител (индиректно депутатът от ГЕРБ Еманоил Манев призна за такава наклонност, бел. ред.);
– каква е връзката му с частната охранителна компания, която твърди, че той не е неин чиновник, само че е носил нейно опознавателно светлоотразително елече;
– каква е връзката на Министерство на вътрешните работи с компания „ Делта гард “, за която депутати припомниха присъединяване ѝ в аферата „ Осемте джуджета “ и кражбата на бизнеси, както и за присъединяване на нейни чиновници в редиците на Министерство на вътрешните работи по време на защитата на митингите през 2020 година?
Списъкът с въпросите може да бъде удължен.
Това, което обаче министърът е задължен да понесе на плещите си, е да съобщи твърдо и отговорно, че
сигурността на нито един жител не е и не може да бъде застрашена от чиновник на реда.
Това чакаме да чуем, като консуматори на услугата „ Сигурност “, за която плащаме с налозите си.
Очевидно обаче министърът не може да поеме такава отговорност и подобен ангажимент.
Между другото Калин Стоянов направи и едно друго изказване – това, че Министерство на вътрешните работи не носи отговорност за чиновниците си в отвън работно време.
Това е безусловно неприемливо да бъде изречено от един вътрешен министър. От чутите обстоятелства по случая с бития студент това изказване би трябвало да звучи по този начин:
Министерство на вътрешните работи не може да подсигурява, че хора с незаконен профил могат да носят пагон, само че даже и да има бандити с униформа, до момента в който са в Министерство на вътрешните работи те не са такива. Извън ръководството обаче Министерство на вътрешните работи не носи отговорност.
То е горе долу същото и като това да назначиш брачната половинка на в ГДБОП, само че да не носиш отговорност за това какво прави тя в магистратския клуб „ SS “ в извънработно време.
Неспособността на Министерство на вътрешните работи да се оправи с вътрешните си проблеми – неналичието на фрагменти, неналичието на квалифицирани фрагменти, меко казано неприятните условия, в които са принудени да работят всеобщо чиновниците, неналичието на обосновка и задоволително мощна обществена стратегия (само допреди няколко години чиновници стачкуваха за това, че нямат обувки и облекло) и не на последно място – политическата приложимост на министерството и службите в целокупност и откритото кадруване на незаконни босове в тях, е естествено отражение на недалновидното ръководство на страната през най-малко последните 15 години.
Държавата в лицето на Министерство на вътрешните работи е длъжна да подсигурява сигурността на всеки един жител. Провалът ѝ в тази политика е една от аргументите младите да не желаят да останат тук.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Имаше времена, в които Министерство на вътрешните работи плащаше, с цел да почисти имиджа си. В тези времена се роди и песента „ Родната полиция ни пази “. Чухме я веднъж-два пъти и тя много бързо беше забравена.
Няколко години по-късно и няколко вътрешни министри по-късно към този момент е ясно, че родната полиция май не ни пази.
В четвъртък от най-високата естрада в страната – тази на Народното събрание, вътрешният министър Калин Стоянов сподели нещо, което надали самият той би могъл да асимилира – че
никой не може да бъде застрахован от това да не извърши закононарушение, даже и служителите на реда.
По време на му в Народното събрание поради случая с пребития от служител на реда юноша, Калин Стоянов отбрани, на пръв взор очевидната теза, че всички сме хора и нищо човешко не ни е непознато. С други думи – всички можем да съгрешим и да правим закононарушение.
Само че това не е по този начин. Най-малкото, тъй като сходно заключение води и до идващото – вместо жилищни здания в страната трябваше да има взрив на строителството на затвори.
Но, в случай че се върнем на сериозния разбор, преди всичко сходно изказване, отправено от вътрешния министър, е най-малкото неверно –
застраховката за това един човек да не извърши закононарушение се споделя „ морал “.
Или просто казано – никой честен (и нормален) не би трябвало да е в положение даже да намерения да извърши закононарушение.
Твърдението на вътрешния министър, като се изключи че е неверно, е и рисково – още по-малко може да се твърди, че този, на който доверяваме сигурността и живота си може да бъде по едно и също време и наш главорез.
Всъщност Калин Стоянов направи едно самопризнание, което „ крещи “ за съществуването си като проблем от години, само че виновните институции се вършат, че не чуват. Май даже и самият министър не го чу, до момента в който го изговаряше – нещо като нападките Доган-Пеевски, от които разбрахме, че те двамата въпреки всичко знаят, че прокуратурата и службите са овладени и се употребяват като бухалки, само че не са счели за належащо да поправят това положение.
Та признанието на вътрешния министър е, че в системата на Министерство на вътрешните работи влизат хора, на които не може да се има доверие, тъй като системата е способна да ги пропусне – волно или не.
Живеем в страна, в която в последните години на думата „ пагон “ се придава особена значимост, а това дали един мъж е ходил в казармата е от изключително значение за установяване на неговата неустрашимост.
Само че виждаме до какво деформиране на морала могат да доведат сходни изказвания.
Подобен случай, като този с бития студент, имаше и преди два месеца – група бабаити в цивилни облекла и граждански автомобил, показали се за служители на реда, за малко не убиха различен 19-годишен юноша. И то тъй като той и приятелите му се уплашили от бабаитите. Случаят е индикативен с това, че
вместо с почит, полицията ни е способна да ни извърши с смут и боязън,
че може да ни лиши от живота ни.
Всъщност, това, което демонстрира действителността, е, че никой, било той непрестъпен разум, не е застрахован от това да стане жертва на служител на реда.
Въпросите към това какво е правил служителят на Министерство на вътрешните работи на въпросното място на плаж „ Градина “, са доста и надали ще получат отговорите си. Като да вземем за пример:
– заработвал ли е служителят на реда в извънработно време като охранител (индиректно депутатът от ГЕРБ Еманоил Манев призна за такава наклонност, бел. ред.);
– каква е връзката му с частната охранителна компания, която твърди, че той не е неин чиновник, само че е носил нейно опознавателно светлоотразително елече;
– каква е връзката на Министерство на вътрешните работи с компания „ Делта гард “, за която депутати припомниха присъединяване ѝ в аферата „ Осемте джуджета “ и кражбата на бизнеси, както и за присъединяване на нейни чиновници в редиците на Министерство на вътрешните работи по време на защитата на митингите през 2020 година?
Списъкът с въпросите може да бъде удължен.
Това, което обаче министърът е задължен да понесе на плещите си, е да съобщи твърдо и отговорно, че
сигурността на нито един жител не е и не може да бъде застрашена от чиновник на реда.
Това чакаме да чуем, като консуматори на услугата „ Сигурност “, за която плащаме с налозите си.
Очевидно обаче министърът не може да поеме такава отговорност и подобен ангажимент.
Между другото Калин Стоянов направи и едно друго изказване – това, че Министерство на вътрешните работи не носи отговорност за чиновниците си в отвън работно време.
Това е безусловно неприемливо да бъде изречено от един вътрешен министър. От чутите обстоятелства по случая с бития студент това изказване би трябвало да звучи по този начин:
Министерство на вътрешните работи не може да подсигурява, че хора с незаконен профил могат да носят пагон, само че даже и да има бандити с униформа, до момента в който са в Министерство на вътрешните работи те не са такива. Извън ръководството обаче Министерство на вътрешните работи не носи отговорност.
То е горе долу същото и като това да назначиш брачната половинка на в ГДБОП, само че да не носиш отговорност за това какво прави тя в магистратския клуб „ SS “ в извънработно време.
Неспособността на Министерство на вътрешните работи да се оправи с вътрешните си проблеми – неналичието на фрагменти, неналичието на квалифицирани фрагменти, меко казано неприятните условия, в които са принудени да работят всеобщо чиновниците, неналичието на обосновка и задоволително мощна обществена стратегия (само допреди няколко години чиновници стачкуваха за това, че нямат обувки и облекло) и не на последно място – политическата приложимост на министерството и службите в целокупност и откритото кадруване на незаконни босове в тях, е естествено отражение на недалновидното ръководство на страната през най-малко последните 15 години.
Държавата в лицето на Министерство на вътрешните работи е длъжна да подсигурява сигурността на всеки един жител. Провалът ѝ в тази политика е една от аргументите младите да не желаят да останат тук.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ