Потресаващият разказа на една от заложничките на „Хамас“
Сподели
Илана Грицевски – някогашна заложница на „ Хамас “, раздруса надълбоко Съвета за сигурност на Организация на обединените нации в Ню Йорк с ужасяващо удостоверение за претърпяното пленничество, изпълнено с принуждение, унижения и психически тормоз.
Грицевски е родена в Мексико, само че имигрирала в Израел сама на 16 години. работила е с интернационалните организации като УНИЦЕФ, Организация на обединените нации и Червения кръст.
Тя разказа по какъв начин е била издърпана от вкъщи си от терористи, бита, отчасти съблечена, полово насилвана и заплашвана, че в никакъв случай няма да бъде освободена.
Грицевски описа, че по време на пленничеството си, до момента в който я премествали, е била принудена да върви ръка за ръка с един от похитителите си, с цел да наподобява като негова брачна половинка и да не провокира съмнение.
„ Хванаха ме за косата, удариха ме в стомаха, карайки ме да мълча. Влачиха ме по пода, подвигнаха ме и ме хвърлиха в стената. Насочваха оръжия против мен, удряха ме и се опитваха да ме снимат с телефон. Вдигнах ръце и им споделих, че съм мексиканка. Молех ги да не ме нараняват, да не ме изнасилват, да не ме гръмнат – просто да ме пуснат. Единственото, за което мислех, беше фамилията ми и страхът те да ме видят да поставям завършек на живота си по този метод. Те ме биеха, унижаваха, опипваха на всички места, хвърлиха ме на мотор и ме откараха в Газа. “
По пътя към Газа тя губи схващане, откакто похитителите стартират да я малтретират полово. Събужда се гола върху скали, обградена от бойци на „ Хамас “. За да предотврати ново нахлуване, им споделя, че е в цикъл. Тогава те ѝ хвърлят хиджаб.
В плен тя губи 12 кг за 55 дни. Докато заложниците получавали по 10 зърна нахут или парче изсъхнал самун дневно, похитителите ядяли месо, ориз и зеленчуци пред очите им.
„ Будеха ни измежду нощ за изтощителни разпити “, спомня си Грицевски.
Нито един от похитителите не носел униформа на „ Хамас “. Единият ѝ споделил, че е преподавател по математика, а другият – юрист.
В един миг тя е държана в болница „ Насър “ дружно с други заложници – в крило, налично единствено за бойци на „ Хамас “.
По време на пленничеството си научава, че и нейният другар Матан Зангаукер, също е пленник там. Тя умолявала да го види. Терористите ѝ възлагали задания с заричане, че в случай че ги извърши, ще я отведат при него.
„ Но „ по-късно “ по този начин и не пристигна. Не съумях да видя Матан, който е в Газа към този момент 691 дни “, сподели тя.
Похитителите играели грубо с страстите ѝ. В един миг ѝ декларирали, че я водят вкъщи, само че вместо това я завели в тунел, където били държани други пленници, измежду които и Дейвид Куньо, който също към момента е в Газа.
Пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Грицевски прикани правозащитни организации и „ всеки, който твърди, че му пука “, да вдигнат глас в отбрана на тези, които към момента са в плен.
„ Защо нашата болежка се третира като по-малка? Защо нашите истории се слагат под въпрос и се изтриват? Тук съм не за себе си, а за всяка жена и всеки мъж, които не са се прибрали вкъщи. За всеки глас, който е бил пренебрегнат. За 50-те заложници, които към момента са в Газа. “
На испански тя добави:
„ Днес съм тук и като мексиканка, тъй като съм родена там, където картелите убиват и изтезават хора. Тях светът назовава такива, каквито са – терористи, нарушители, убийци. Никой не се колебае да ги осъди. Тогава за какво „ Хамас “, който изгаря живи деца, изнасилва дами, осакатява тела и отвлича деца и възрастни – за какво не е наказан по същия метод? Защо „ Хамас “ се преглежда друго? Това не е просто двуличие, това е изменничество. “
„ Сега при всяка сирена, всяка ракета от Иран, Йемен или Газа, още веднъж се връщам в оня пъкъл. Разликата е: аз имам безвредна стая. Матан няма. Той още е в Газа. Тук съм освен за себе си, а за всяка жена и всеки мъж, които не се прибраха. За всеки глас, който беше подценен. За 50-те заложници, които още са в Газа. За техните фамилии. Призовавам правозащитните организации и всички, които настояват, че им пука: застанете до нас. Говорете. Изисквайте истината. Защото мълчанието е изменничество “, приключи речта си тя.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Илана Грицевски – някогашна заложница на „ Хамас “, раздруса надълбоко Съвета за сигурност на Организация на обединените нации в Ню Йорк с ужасяващо удостоверение за претърпяното пленничество, изпълнено с принуждение, унижения и психически тормоз.
Грицевски е родена в Мексико, само че имигрирала в Израел сама на 16 години. работила е с интернационалните организации като УНИЦЕФ, Организация на обединените нации и Червения кръст.
Тя разказа по какъв начин е била издърпана от вкъщи си от терористи, бита, отчасти съблечена, полово насилвана и заплашвана, че в никакъв случай няма да бъде освободена.
Грицевски описа, че по време на пленничеството си, до момента в който я премествали, е била принудена да върви ръка за ръка с един от похитителите си, с цел да наподобява като негова брачна половинка и да не провокира съмнение.
„ Хванаха ме за косата, удариха ме в стомаха, карайки ме да мълча. Влачиха ме по пода, подвигнаха ме и ме хвърлиха в стената. Насочваха оръжия против мен, удряха ме и се опитваха да ме снимат с телефон. Вдигнах ръце и им споделих, че съм мексиканка. Молех ги да не ме нараняват, да не ме изнасилват, да не ме гръмнат – просто да ме пуснат. Единственото, за което мислех, беше фамилията ми и страхът те да ме видят да поставям завършек на живота си по този метод. Те ме биеха, унижаваха, опипваха на всички места, хвърлиха ме на мотор и ме откараха в Газа. “
По пътя към Газа тя губи схващане, откакто похитителите стартират да я малтретират полово. Събужда се гола върху скали, обградена от бойци на „ Хамас “. За да предотврати ново нахлуване, им споделя, че е в цикъл. Тогава те ѝ хвърлят хиджаб.
В плен тя губи 12 кг за 55 дни. Докато заложниците получавали по 10 зърна нахут или парче изсъхнал самун дневно, похитителите ядяли месо, ориз и зеленчуци пред очите им.
„ Будеха ни измежду нощ за изтощителни разпити “, спомня си Грицевски.
Нито един от похитителите не носел униформа на „ Хамас “. Единият ѝ споделил, че е преподавател по математика, а другият – юрист.
В един миг тя е държана в болница „ Насър “ дружно с други заложници – в крило, налично единствено за бойци на „ Хамас “.
По време на пленничеството си научава, че и нейният другар Матан Зангаукер, също е пленник там. Тя умолявала да го види. Терористите ѝ възлагали задания с заричане, че в случай че ги извърши, ще я отведат при него.
„ Но „ по-късно “ по този начин и не пристигна. Не съумях да видя Матан, който е в Газа към този момент 691 дни “, сподели тя.
Похитителите играели грубо с страстите ѝ. В един миг ѝ декларирали, че я водят вкъщи, само че вместо това я завели в тунел, където били държани други пленници, измежду които и Дейвид Куньо, който също към момента е в Газа.
Пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Грицевски прикани правозащитни организации и „ всеки, който твърди, че му пука “, да вдигнат глас в отбрана на тези, които към момента са в плен.
„ Защо нашата болежка се третира като по-малка? Защо нашите истории се слагат под въпрос и се изтриват? Тук съм не за себе си, а за всяка жена и всеки мъж, които не са се прибрали вкъщи. За всеки глас, който е бил пренебрегнат. За 50-те заложници, които към момента са в Газа. “
На испански тя добави:
„ Днес съм тук и като мексиканка, тъй като съм родена там, където картелите убиват и изтезават хора. Тях светът назовава такива, каквито са – терористи, нарушители, убийци. Никой не се колебае да ги осъди. Тогава за какво „ Хамас “, който изгаря живи деца, изнасилва дами, осакатява тела и отвлича деца и възрастни – за какво не е наказан по същия метод? Защо „ Хамас “ се преглежда друго? Това не е просто двуличие, това е изменничество. “
„ Сега при всяка сирена, всяка ракета от Иран, Йемен или Газа, още веднъж се връщам в оня пъкъл. Разликата е: аз имам безвредна стая. Матан няма. Той още е в Газа. Тук съм освен за себе си, а за всяка жена и всеки мъж, които не се прибраха. За всеки глас, който беше подценен. За 50-те заложници, които още са в Газа. За техните фамилии. Призовавам правозащитните организации и всички, които настояват, че им пука: застанете до нас. Говорете. Изисквайте истината. Защото мълчанието е изменничество “, приключи речта си тя.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ