Германия гласува на 23 февруари: Какви са възможните сценарии
Сподели
Икономика в криза, проблеми със сигурността и имиграцията, напредък на крайната десница и многохилядни митинги против легитимирането ѝ. На този декор в Германия предстоят избори. От тях зависи бъдещето на страната, само че освен. Какво би трябвало да знаем за парламентарния избор на 23 февруари.
Тя е най-голямата стопанска система в Европа и обичайно има най-голямо въздействие в Европейския съюз (ЕС). Затова се чака, че изборите там ще дефинират освен бъдещето на страната, само че и на целия блок.
На 23 февруари в Германия предстоят предварителни парламентарни избори.
В месеците преди вота страната претърпя няколко смъртоносни терористични офанзиви, което насочи вниманието към нуждата от незабавни промени в имиграционната политика.
Но съдействието на Християндемократическия съюз (ХДС) с крайнодясната „ Алтернатива за Германия “ (АзГ) в тази област провокира стотици хиляди жители да излязат да митинг.
На този декор президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп приказва за налагане на мита за страните от Европейски Съюз, а сходно на останалите страни в Европа крайното дясно набира скорост.
До изборите в Германия се стигна, откакто през декември държавното управление на малцинството на канцлера Олаф Шолц не устоя избор на доверие. Това беше предшествано от овакантяване на една от партиите в трипартийната коалиция на Шолц.
Какво да чакаме от парламентарните избори в Германия?
Проблемите пред Германия
Настоящите проблеми пред Германия са главно три – сигурността на страната, стопанската система и възхода на крайната десница.
Поредица от атентати в разнообразни немски градове, измежду които Магдебург и Ашафенбург, ускори натиска върху главните партии за реформиране на разпоредбите за имиграция и даване на леговище и усили поддръжката за крайнодясната АзГ. Само преди ден и в Мюнхен кола се вряза в протестираща група хора, а обвинен е афганистански жител.
В опит да отговори на поредицата от произшествия ХДС предложи противоречив проектозакон за промени в миграционната политика, който беше подсилен от АзГ. В последна сметка той не беше признат, само че провокира многохилядни митинги поради съдействието с крайната десница, което нарушава дългогодишно предписание за изолирането ѝ.
Същевременно АзГ откри покровител в лицето на милиардера Илон Мъск, консултант на американския президент Доналд Тръмп. И макар че нито една партия в Германия не е подготвена публично да допусне АзГ до ръководството, се чака тя да удвои броя на местата си в Бундестага.
На този декор значим остава и казусът с немската стопанска система, която е в криза за втора поредна година. Водещи компании като „ Фолксваген “ са в рецесия, като се чака, че рецесията може да продължи, в случай че Съединени американски щати фактически наложат мита на Европейски Съюз.
Какво споделят социологическите изследвания
В изборите на 23 февруари в Германия ще вземат присъединяване общо 29 партии. Според социологическите изследвания 4 от тях сигурно ще влязат в бъдещия парламент, в който има 630 места.
Данните демонстрират, че Християндемократическият съюз (ХДС) на Фридрих Мерц ще завоюва първото място на изборите с към 30% от гласовете.
Второто място е съвсем несъмнено непокътнато за „ Алтернатива за Германия “ (АзГ) с 22%. Очаква се, че Социалдемократическата партия (СДП) на досегашния канцлер Олаф Шолц и Зелените ще заемат трето и четвърто място със надлежно 17% и 13%.
Същевременно има няколко партии, които евентуално ще бъдат към 5-процентния предел за влизане в Народното събрание. Сред тях е и демократичната Свободна демократическа партия, която беше част от кабинета на Шолц, преди да напусне ръководещата коалиция през ноември, което докара до предварителни избори. Другите две са Лявата партия и ляво-популисткият Алианс „ Сара Вагенкнехт “ (BSW).
Макар тези три партии да са дребни, от тяхното влизане в Народното събрание може да зависи по какъв начин ще се образува идващото ръководство на Германия.
Какво оферират партиите
ХДС желае понижаване на налозите, стягане на изискванията за приемане на обществени помощи, ограничение на имиграцията и култивиране на молбите за леговище в чужбина, сходно на проекта на Италия. Освен това ХДС желае по-голяма поддръжка за Украйна, както и по-голяма отговорност за Германия в границите на НАТО.
АзГ желае Германия да напусне Европейски Съюз и да върне немската марка като национална валута. Партията упорства и за по-голям надзор по границите на страната и поддържа концепцията за всеобщата депортация на имигранти. Освен това АзГ желае Германия да стартира да внася съветски газ още веднъж макар западните наказания, наложени в отговор на непровокираната експанзия на Русия в Украйна.
СДП на досегашния министър председател Олаф Шолц желае по-висока минимална заплата, налог за супер богатите и опазване на размера на пенсиите. Партията споделя, че ще продължи да поддържа Украйна, само че е по-предпазлива в това отношение.
Зелените желаят въвеждане на „ налог за милиардерите “, който да подкрепи по-бедните семейства в прехода към зелена стопанска система. Те също по този начин поддържат увеличението на минималната работна заплата и упорстват за тласъци за ускорение на прекосяването към възобновима сила. По отношение на миграцията те поддържат правото на леговище и спазването на интернационалните отговорности на Германия.
Как ще наподобява идващото държавно управление
В Германия канцлер обичайно става водачът на най-голямата парламентарно показана партия, в случай че тя успее да сформира държавно управление. Затова се счита, че най-вероятният идващ канцлер на страната е Фридрих Мерц от ХДС.
Но образуването на кабинет може да се окаже мъчно.
ХДС споделя, че избира да не сформира тристранна коалиция. Същевременно предходната седмица Мерц удостовери, че няма да си сътрудничи с АзГ. Така евентуални съдружници остават Зелените и СДП.
Но в случай че две от по-малките партии, които са покрай 5-процентния предел, също влязат в Народното събрание, сформирането на двупартийна коалиция може да се окаже мъчно. В подобен случай за болшинство ще са нужни към 46% от гласовете, което доста понижава вероятността за съюз сред единствено две партии, написа Политико.
Съединени американски щати и Европа
„ Фридрих Мерц се кандидатира, с цел да вкара Европа в гроба “. Това сподели немският канцлер Олаф Шолц по време на спор в Бундестага във вторник.
Защо? Причините за думите на Шолц са две – проектите на Мерц да отхвърля всеобщо бежанците на границата – ход, който съгласно Шолц ще опонира на правото на Европейски Съюз и ще подкопае европейската взаимност, както и концепцията му да остави политиките за климата на назад във времето.
„ Ако Европейски Съюз стане цел на американските мита, както към този момент се случва със стоманата и алуминия, тогава ние сме по-зависими от европейската взаимност от всяка друга страна. Смятате ли, че тази взаимност ще я има, в случай че Германия умишлено наруши европейското право, в случай че Германия затвори границите си? Това е наивно “, сподели Шолц.
В отговор Мерц сподели, че Шолц и ръководената от него коалиция са изгубили доверието в Брюксел. Ден по-рано той сподели и че през тези години икономическите политики на Германия са били „ съвсем напълно ориентирани към запазване на климата “ и добави, че това ще се промени.
Що се отнася до европейската дипломация, Мерц даде обещание да поеме водеща роля в обединяването на континента в отговора му към президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
*Текстът е оповестен в Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Икономика в криза, проблеми със сигурността и имиграцията, напредък на крайната десница и многохилядни митинги против легитимирането ѝ. На този декор в Германия предстоят избори. От тях зависи бъдещето на страната, само че освен. Какво би трябвало да знаем за парламентарния избор на 23 февруари.
Тя е най-голямата стопанска система в Европа и обичайно има най-голямо въздействие в Европейския съюз (ЕС). Затова се чака, че изборите там ще дефинират освен бъдещето на страната, само че и на целия блок.
На 23 февруари в Германия предстоят предварителни парламентарни избори.
В месеците преди вота страната претърпя няколко смъртоносни терористични офанзиви, което насочи вниманието към нуждата от незабавни промени в имиграционната политика.
Но съдействието на Християндемократическия съюз (ХДС) с крайнодясната „ Алтернатива за Германия “ (АзГ) в тази област провокира стотици хиляди жители да излязат да митинг.
На този декор президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп приказва за налагане на мита за страните от Европейски Съюз, а сходно на останалите страни в Европа крайното дясно набира скорост.
До изборите в Германия се стигна, откакто през декември държавното управление на малцинството на канцлера Олаф Шолц не устоя избор на доверие. Това беше предшествано от овакантяване на една от партиите в трипартийната коалиция на Шолц.
Какво да чакаме от парламентарните избори в Германия?
Проблемите пред Германия
Настоящите проблеми пред Германия са главно три – сигурността на страната, стопанската система и възхода на крайната десница.
Поредица от атентати в разнообразни немски градове, измежду които Магдебург и Ашафенбург, ускори натиска върху главните партии за реформиране на разпоредбите за имиграция и даване на леговище и усили поддръжката за крайнодясната АзГ. Само преди ден и в Мюнхен кола се вряза в протестираща група хора, а обвинен е афганистански жител.
В опит да отговори на поредицата от произшествия ХДС предложи противоречив проектозакон за промени в миграционната политика, който беше подсилен от АзГ. В последна сметка той не беше признат, само че провокира многохилядни митинги поради съдействието с крайната десница, което нарушава дългогодишно предписание за изолирането ѝ.
Същевременно АзГ откри покровител в лицето на милиардера Илон Мъск, консултант на американския президент Доналд Тръмп. И макар че нито една партия в Германия не е подготвена публично да допусне АзГ до ръководството, се чака тя да удвои броя на местата си в Бундестага.
На този декор значим остава и казусът с немската стопанска система, която е в криза за втора поредна година. Водещи компании като „ Фолксваген “ са в рецесия, като се чака, че рецесията може да продължи, в случай че Съединени американски щати фактически наложат мита на Европейски Съюз.
Какво споделят социологическите изследвания
В изборите на 23 февруари в Германия ще вземат присъединяване общо 29 партии. Според социологическите изследвания 4 от тях сигурно ще влязат в бъдещия парламент, в който има 630 места.
Данните демонстрират, че Християндемократическият съюз (ХДС) на Фридрих Мерц ще завоюва първото място на изборите с към 30% от гласовете.
Второто място е съвсем несъмнено непокътнато за „ Алтернатива за Германия “ (АзГ) с 22%. Очаква се, че Социалдемократическата партия (СДП) на досегашния канцлер Олаф Шолц и Зелените ще заемат трето и четвърто място със надлежно 17% и 13%.
Същевременно има няколко партии, които евентуално ще бъдат към 5-процентния предел за влизане в Народното събрание. Сред тях е и демократичната Свободна демократическа партия, която беше част от кабинета на Шолц, преди да напусне ръководещата коалиция през ноември, което докара до предварителни избори. Другите две са Лявата партия и ляво-популисткият Алианс „ Сара Вагенкнехт “ (BSW).
Макар тези три партии да са дребни, от тяхното влизане в Народното събрание може да зависи по какъв начин ще се образува идващото ръководство на Германия.
Какво оферират партиите
ХДС желае понижаване на налозите, стягане на изискванията за приемане на обществени помощи, ограничение на имиграцията и култивиране на молбите за леговище в чужбина, сходно на проекта на Италия. Освен това ХДС желае по-голяма поддръжка за Украйна, както и по-голяма отговорност за Германия в границите на НАТО.
АзГ желае Германия да напусне Европейски Съюз и да върне немската марка като национална валута. Партията упорства и за по-голям надзор по границите на страната и поддържа концепцията за всеобщата депортация на имигранти. Освен това АзГ желае Германия да стартира да внася съветски газ още веднъж макар западните наказания, наложени в отговор на непровокираната експанзия на Русия в Украйна.
СДП на досегашния министър председател Олаф Шолц желае по-висока минимална заплата, налог за супер богатите и опазване на размера на пенсиите. Партията споделя, че ще продължи да поддържа Украйна, само че е по-предпазлива в това отношение.
Зелените желаят въвеждане на „ налог за милиардерите “, който да подкрепи по-бедните семейства в прехода към зелена стопанска система. Те също по този начин поддържат увеличението на минималната работна заплата и упорстват за тласъци за ускорение на прекосяването към възобновима сила. По отношение на миграцията те поддържат правото на леговище и спазването на интернационалните отговорности на Германия.
Как ще наподобява идващото държавно управление
В Германия канцлер обичайно става водачът на най-голямата парламентарно показана партия, в случай че тя успее да сформира държавно управление. Затова се счита, че най-вероятният идващ канцлер на страната е Фридрих Мерц от ХДС.
Но образуването на кабинет може да се окаже мъчно.
ХДС споделя, че избира да не сформира тристранна коалиция. Същевременно предходната седмица Мерц удостовери, че няма да си сътрудничи с АзГ. Така евентуални съдружници остават Зелените и СДП.
Но в случай че две от по-малките партии, които са покрай 5-процентния предел, също влязат в Народното събрание, сформирането на двупартийна коалиция може да се окаже мъчно. В подобен случай за болшинство ще са нужни към 46% от гласовете, което доста понижава вероятността за съюз сред единствено две партии, написа Политико.
Съединени американски щати и Европа
„ Фридрих Мерц се кандидатира, с цел да вкара Европа в гроба “. Това сподели немският канцлер Олаф Шолц по време на спор в Бундестага във вторник.
Защо? Причините за думите на Шолц са две – проектите на Мерц да отхвърля всеобщо бежанците на границата – ход, който съгласно Шолц ще опонира на правото на Европейски Съюз и ще подкопае европейската взаимност, както и концепцията му да остави политиките за климата на назад във времето.
„ Ако Европейски Съюз стане цел на американските мита, както към този момент се случва със стоманата и алуминия, тогава ние сме по-зависими от европейската взаимност от всяка друга страна. Смятате ли, че тази взаимност ще я има, в случай че Германия умишлено наруши европейското право, в случай че Германия затвори границите си? Това е наивно “, сподели Шолц.
В отговор Мерц сподели, че Шолц и ръководената от него коалиция са изгубили доверието в Брюксел. Ден по-рано той сподели и че през тези години икономическите политики на Германия са били „ съвсем напълно ориентирани към запазване на климата “ и добави, че това ще се промени.
Що се отнася до европейската дипломация, Мерц даде обещание да поеме водеща роля в обединяването на континента в отговора му към президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
*Текстът е оповестен в Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ