Само ние сме важни
Споделих статус във ФБ, в който описах за дочут циничен диалог сред група 12-13-годишни деца. Съвсем разумно полемиката пое към поколението на родителите, коeто възпитава тези деца. Защото децата приказват с думите, които си разменяме у дома, с думите на нашите обичани герои от телевизионния екран или с думите на изпълнителите от обичаните ни музикални шлагери. Децата нямат задръжки, тъй като ние и медийната среда, в която порастват, няма задръжки.
Публичното говорене следва правила. Е, тъкмо разпоредбите не са по усета на подрастващото потомство и тези, които го възпитават. Имам персонален опит. Например животът в едно учебно заведение. Той не следва разпоредбите, а по-често капризите на децата. Днешният родител е подготвен да свидетелства в интерес на каквато и да е измислица, с цел да отбрани неявяване или нарушение на детето си. Преди време юноша си беше разреши да унизи съученичка, като и смъкна спортния екип пред съучениците в спортния салон. Едни прашки на показ, само че въпреки всичко засрамена госпожица. Когато разбра защо го викаме, бащата на младежа съобщи, че му губим времето. За него разпоредбите за ценене на човешкото достолепие бяха маловажни. Завърна се едвам когато разбра, че синът му заслужава съществено наказване. В различен случай възпитаник, забъркан в разпространяване на опиати и обири от съученици, бе застрашен от най-тежкото учебно наказване. Родителите до последно не стопираха да оспорват виновността на своето дете. Банално е да описвам за десетките случаи, в които дечица си потеглят отегчени от учебно заведение, изплашени от някое контролно или изкушени от предложение на гадже или другар. Естествено с дежурното прикриване от родителя, който съчинява оправдателна история.
Доскоро една госпожица, министерска родственик си позволяваше да се държи отвън разпоредбите на учебното заведение и да търси сметка на учителите за нелицеприятното отношение към нейната вуйна – законотворец. Друг юноша настойчиво не посещаваше образователните занятия, само че уверено твърдеше, че няма да бъде осъден, тъй като се употребява с лобистка поддръжка. Никой не се ражда безсрамен, нахален или наглец. Става подобен поради фамилното образование или неблагоприличие. „ Забрави за разпоредбите, ще променяме играта, единствено ние ще сме значими, може ли някой нещо да ни каже “. Рефрен от ария на един изключително известен в последно време TV водещ. Казвали са ми, че от него са получили по-голямата част от своето образование. Не от у дома или учебно заведение. От екрана, текста и от онази неравноделна музика. Не без единодушието и съдействието на родителите. Онази част, за която полезностите са в 7/8, а посланията - като за маса.
Жена ми от време на време ме пита дали съм обръщал внимание какъв брой доста млади фамилии излизат на улицата, облечени непретенциозни в спортни екипи. Анцугът е чалгата в етикета на обличането. Със сигурност върви с чалгата в музиката и с чалгаджииската враждебна философия към полезностите и разпоредбите. А нецензурните думи, разменяни сред младежи и глезотията против разпоредбите, са разследване от убедеността, че „ единствено ние сме значими “ и „ никой нищо не може да ни каже “. И това е възпитавано дълго и непрекъснато. От родители в спортни екипи и медии с идея в такт 7/8.
Автор: Иво Райнов, учител
Профилирана езикова гимназия " Екзарх Йосиф I " - гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
