Георги Ганев за ДЕБАТИ: По-малко вероятният сценарий за еврозоната е юли 2025 г., по-вероятният – 1 януари 2026 г.
Сподели
Георги Ганев е икономист, програмен шеф на Центъра за демократични тактики и помощник. От 2003 е помощник в Стопански факултет на Софийския университет. От 2003 е и член на УС на Българската макроикономическа асоциация, като в интервала 2005-2009 година е и негов ръководител. През 2021 на два пъти е определен за депутат от „ Демократична България “, като в 45-ото Народно събрание е ръководител, а в 46-ото Народно събрание – заместник-председател на Комисия по бюджет и финанси. Доктор е по стопанска система от Университета Вашингтон в Сейнт Луис, Съединени американски щати.
– Г-н Ганев, през последните четири години няма устойчиво ръководство и държавно управление, което със своя стратегия да очертае някакъв четиригодишен небосвод. Това нещо отразява ли се върху стопанската система и растежа?
– Може би в никакъв случай не е имало държавно управление в България, може би като се изключи това на Иван Костов, което в действителност да е показало някакъв действителен проект какво има желание да прави.
Българските държавни управления работят или когато имат ясна задача от рода на това да станем членове на Европейския съюз, какъвто беше казусът с първото държавно управление на Симеон Сакскобургготски, или просто го карат – ден да мине, различен да пристигна. Тоест, наместват се по отношение на обстановката и в случай че някой разчита на послания от държавното управление в България, с цел да си прави проектите в по-далечна вероятност, не мисля, че у нас е останал сходен предприемач, бизнесмен, банкер и така нататък
Що се отнася до връзките сред държавната власт и нейната структурираност и предвидимост, и бизнеса, казано обобщаващо, постоянно се приказва, че страната може да предложи някаква непоклатимост, вероятност и така нататък
Само че ще изтъквам един мой професор по стопанска система, който споделяше, че страната е нещо, което може да прави положително, само че може да прави и зло. И когато е огромна и мощна, и ясна, и постоянна, тя може да прави огромно, мощно, ясно и устойчиво положително, само че може също по този начин да прави огромно, мощно, ясно и устойчиво зло. А когато е дребна и слаба, неорганизирана и неразбираема и не знае какво да прави със себе си – и от двете неща по малко.
Затова съм по-склонен да считам, че ролята на българската страна в стопанската система, съвсем от самото влизане в Европейски Съюз насам, като се изключи поддържането на фискалната непоклатимост, е била по-скоро негативна. Поради което, колкото е по-малка, слаба, дезорганизирана, толкоз по-малко е това отричане.
Затова бизнесът, съгласно мен, от това което следя през последните години, никак не му е толкоз доста извънредно зле.
– Коригираните данни на Националния статистически институт демонстрират, че има напредък в стопанската система. Говори се обаче, че вложителите от ден на ден ни заобикалят…
– Говори се, само че аз не съм видял обстоятелства, които да поддържат това изказване. Напротив, по-скоро от моите наблюдения, които са от моето обграждане – може да има изкривявания от това, само че съм чул за имащи планове да влагат в България.
“Оскар Ел ” счита да построява нови мощности в Божурище; немски компании оглеждат България; японската компания Tri Wall възнамерява цех за над 60 млн. лева у нас. Мога да продължавам… Шведският цех за лагери се разраства с вложения за над 14 млн., 300 млн. ще стигне инвестицията на ZS Europe у нас, Карфур се завръща, откакто бяха напуснали…
Най-важни са тези, които са в България и виждат вероятности за увеличение на бизнеса си и го вършат посредством съответните вложения. Там няма огромни вести, там няма рязане на лентички, тъй като това е настоящ бизнес, който се уголемява. Както, апропо, и всяка българска компания, която вижда вероятности и го прави.
Ако има нещо, за което съм склонен, в случай че приказваме за това дали сме привлекателни още повече за правене на бизнес – това няма да спра да го дублирам и това е мястото, където българската страна е била нездравословна, нищо не е направила, с цел да го оправи и продължава да вреди – това е неналичието на господство на правото в България.
Там нещата по-скоро се утежняват, в сравнение с да се усъвършенстват. А за всеки бизнес това, доста повече в сравнение с дали страната има четиригодишен проект, да знае, че договорите се съблюдават, че правата на благосъстоятелност се пазят и че има сигурност, че една договорка ще бъде изпълнявана по този начин, както е подписана и в случай че не – ще има отсреща съд, който предвидимо и в задоволително бързи периоди ще подреди това осъществяване, това го няма. Това българската страна не го дава на своите жители – било то семейства или компании. Както се споделя – абдикирала е от тази си задача.
– С други думи, в случай че въпреки всичко има някаква роля на страната върху икономическата среда в страната, то това е обвързвано с правенето или неправенето на промени в правосъдната система…
– Това е заключението от мои разбори, които от доста години насам върша. Аз съм сравнявал през годините българската динамичност, сравнявал съм България с нейни съседи. Примерно, един от отговорите на въпроса: „ Защо Сърбия, която е отвън Европейски Съюз, наподобява се развива не толкоз зле по отношение на България? “, е, че там има закон.
Тези бизнеси, които ние желаеме да притеглим, харесват среда, в която се работи по правила, а не по познанства. Когато дойдат тези бизнеси и видят, че у нас се работи с познанства, споделят: Не, благодаря, ние нямаме интерес. Тях не ги интересува какъв брой са налозите, какъв брой са осигуровките, тъй като за тях точка първа им е другата. Ако тя е обезпечена, тогава към този момент ще стартират да гледат какви са налозите, каква инфраструктурата, има ли автомагистрали и така нататък
Споменете, който желаете проблем в България, който ви боде очите, той няма да бъде решен, до момента в който няма господство на правото.
– Този напредък, който регистрира статистиката, все пак това, за което приказваме, по какъв начин тогава можем да го разбираем?
– Ще ви опиша истории, тъй като нямам статистически данни. Една от историите е следната: бизнеси отвън София стартират да уголемяват активността си, да наемат нови хора, основават нови индустриални потенциали – това е растежът. Купуват си допустимо най-хубавото съоръжение, тъй като за първи път е имало опция за държавна помощ, без този развой да бъде подкупен. Кога не е подкупен този развой – когато страната е слаба, тъй като мощната страна може да краде ужасно доста.
Когато има голямо политическо опълчване, никой не може да краде, тъй като другите незабавно ще го шляпат през ръцете. А когато имаш едно крепко, монолитно, крепко болшинство, предвидимо за четири години напред, и то краде, няма кой да го спре.
Ето ви дребна изгода от политическите дрязги у нас.
– През последните дни много дискутирана още веднъж е тематиката за минималната работна заплата – бизнесът постоянно е срещу нарастването, синдикатите постоянно ще считат, че тази заплата е ниска. Формулата, по която се дефинира тази заплата, оказва ли позитивен резултат?
– Не мога да кажа дали има позитивен резултат, само че все още не се вижда и някакъв огромен негативен.
Около минималната работна заплата има няколко неща. Първо, дали въобще би трябвало да има такова нещо МРЗ? Това е един доста сериозен спор. В моите очи не е изцяло ясно, че наличието на тази институция – МРЗ, безусловно е потребна за обществото, даже за общество като българското. Но сега всички живеят по този начин – в Европейски Съюз живеят по този начин, в Съединени американски щати живеят по този начин – там не е минимална заплата, а минимално почасово възнаграждение, и непрестанно се спори по тези тематики какъв брой би трябвало да е минималното възнаграждение.
Има и нов правилник в Европейски Съюз, който би трябвало да се вкарва от страните членки през идващите години, който има по-различен метод от досегашния.
Другият огромен проблем е по какъв начин да се дефинира тази заплата. И концепцията с формулата е, с цел да се дефинира без значение от настоящите мераци, на който и да било. Просто има данни, те постъпват, мерят се и по формулата се дефинира какъв брой ще е МРЗ.
Другият вид е да се караме в Националния съвет за тристранно съдействие всяка година.
Но формулата има един огромен минус и той е, че изчислението се прави на основата на междинната работна заплата за един предишен интервал. Много по-коректно би било да се пресмята посредством така наречен медианна заплата, т.е. не всички заплати разграничени на броя хора, които ги получават, а всички заплати, подредени от ниската към най-високата и тази, която е тъкмо по средата, тя да бъде главната за формулата. Защото тя не зависи от самата МРЗ.
Въпросът е обаче, че Национален статистически институт няма към момента създаден инструментариум да мери тази средищна работна заплата.
Практически, това което се случва, е, че МРЗ се фиксира и най-малко няколко месеца не се трансформира. Междувременно междинните заплати в България порастват, а МРЗ не, което значи, че съотношението МРЗ към междинна работна заплата през годината спада. В момента това съответствие също не е по-високо от естественото за това време на годината. И като МРЗ се усили на 1077 лева, като виждам какъв брой ще бъде междинната заплата през януари, отново няма да е ненормално високо, по отношение на това, което сме имали.
А в доста години през януари сме имали доста по-висока минимална по отношение на междинна заплата, в сравнение с чакам да имаме през 2025 година
Бизнесът е бил шокиран с доста по-големи минимални работни заплати в предишното.
– Това обаче има ли отношение върху качеството на живот на българина?
Не, МРЗ има отношение единствено към преразпределението, а не към количеството приходи, което се основава, доколкото тя облагодетелства тези, които биха получавали по-ниска от тази заплата, в случай че го нямаше това ограничаване.
Но с новата заплата въпреки всичко остават на работа и получават повече и тези, които при по-ниска минимална работна заплата щяха да съумеят да бъдат наети, а в този момент просто са безработни. Това е вътрешно преразпределение. Но не мисля, че към общото богатство на българите това има някакво отношение.
– Изглежда, че до края на годината ще реализираме и последния аршин за участие – инфлацията. Реалистично ли е това и каква е прогнозата ви за участието ни?
– Към момента амбициозната прогноза, тя става все по-малко евентуална, само че не е невъзможна съгласно мен, в случай че да вземем за пример с данните за октомври, които ще излязат в средата на ноември, се окаже, че изпълняваме критериите, незабавно да се изиска конвергентен отчет от ЕЦБ и от Европейска комисия.
Докладът на Еврокомисията е изключително значим, тъй като тя зарежда решенията на Европейския съвет на високо равнище, а не ЕЦБ, и в случай че той каже, че изпълняваме всички критерии, тогава е допустимо Европейския съвет на високо ниво през декември да реши за България. Тогава е допустимо датата да бъде юли 2025 година. Това продължава да е към момента вероятен, само че никак не доста евентуален сюжет.
Много по-вероятен сюжет е България с данните за ноември или тези за декември да е към този момент в критерия. Тогава отново се желае неотложно ексклузивен отчет и в случай че изпълняваме критериите съгласно отчетите, тогава Европейският съвет през юни месец ще вземе решение, което ни праща на датата 1 януари 2026 година
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Георги Ганев е икономист, програмен шеф на Центъра за демократични тактики и помощник. От 2003 е помощник в Стопански факултет на Софийския университет. От 2003 е и член на УС на Българската макроикономическа асоциация, като в интервала 2005-2009 година е и негов ръководител. През 2021 на два пъти е определен за депутат от „ Демократична България “, като в 45-ото Народно събрание е ръководител, а в 46-ото Народно събрание – заместник-председател на Комисия по бюджет и финанси. Доктор е по стопанска система от Университета Вашингтон в Сейнт Луис, Съединени американски щати.
– Г-н Ганев, през последните четири години няма устойчиво ръководство и държавно управление, което със своя стратегия да очертае някакъв четиригодишен небосвод. Това нещо отразява ли се върху стопанската система и растежа?
– Може би в никакъв случай не е имало държавно управление в България, може би като се изключи това на Иван Костов, което в действителност да е показало някакъв действителен проект какво има желание да прави.
Българските държавни управления работят или когато имат ясна задача от рода на това да станем членове на Европейския съюз, какъвто беше казусът с първото държавно управление на Симеон Сакскобургготски, или просто го карат – ден да мине, различен да пристигна. Тоест, наместват се по отношение на обстановката и в случай че някой разчита на послания от държавното управление в България, с цел да си прави проектите в по-далечна вероятност, не мисля, че у нас е останал сходен предприемач, бизнесмен, банкер и така нататък
Що се отнася до връзките сред държавната власт и нейната структурираност и предвидимост, и бизнеса, казано обобщаващо, постоянно се приказва, че страната може да предложи някаква непоклатимост, вероятност и така нататък
Само че ще изтъквам един мой професор по стопанска система, който споделяше, че страната е нещо, което може да прави положително, само че може да прави и зло. И когато е огромна и мощна, и ясна, и постоянна, тя може да прави огромно, мощно, ясно и устойчиво положително, само че може също по този начин да прави огромно, мощно, ясно и устойчиво зло. А когато е дребна и слаба, неорганизирана и неразбираема и не знае какво да прави със себе си – и от двете неща по малко.
Затова съм по-склонен да считам, че ролята на българската страна в стопанската система, съвсем от самото влизане в Европейски Съюз насам, като се изключи поддържането на фискалната непоклатимост, е била по-скоро негативна. Поради което, колкото е по-малка, слаба, дезорганизирана, толкоз по-малко е това отричане.
Затова бизнесът, съгласно мен, от това което следя през последните години, никак не му е толкоз доста извънредно зле.
– Коригираните данни на Националния статистически институт демонстрират, че има напредък в стопанската система. Говори се обаче, че вложителите от ден на ден ни заобикалят…
– Говори се, само че аз не съм видял обстоятелства, които да поддържат това изказване. Напротив, по-скоро от моите наблюдения, които са от моето обграждане – може да има изкривявания от това, само че съм чул за имащи планове да влагат в България.
“Оскар Ел ” счита да построява нови мощности в Божурище; немски компании оглеждат България; японската компания Tri Wall възнамерява цех за над 60 млн. лева у нас. Мога да продължавам… Шведският цех за лагери се разраства с вложения за над 14 млн., 300 млн. ще стигне инвестицията на ZS Europe у нас, Карфур се завръща, откакто бяха напуснали…
Най-важни са тези, които са в България и виждат вероятности за увеличение на бизнеса си и го вършат посредством съответните вложения. Там няма огромни вести, там няма рязане на лентички, тъй като това е настоящ бизнес, който се уголемява. Както, апропо, и всяка българска компания, която вижда вероятности и го прави.
Ако има нещо, за което съм склонен, в случай че приказваме за това дали сме привлекателни още повече за правене на бизнес – това няма да спра да го дублирам и това е мястото, където българската страна е била нездравословна, нищо не е направила, с цел да го оправи и продължава да вреди – това е неналичието на господство на правото в България.
Там нещата по-скоро се утежняват, в сравнение с да се усъвършенстват. А за всеки бизнес това, доста повече в сравнение с дали страната има четиригодишен проект, да знае, че договорите се съблюдават, че правата на благосъстоятелност се пазят и че има сигурност, че една договорка ще бъде изпълнявана по този начин, както е подписана и в случай че не – ще има отсреща съд, който предвидимо и в задоволително бързи периоди ще подреди това осъществяване, това го няма. Това българската страна не го дава на своите жители – било то семейства или компании. Както се споделя – абдикирала е от тази си задача.
– С други думи, в случай че въпреки всичко има някаква роля на страната върху икономическата среда в страната, то това е обвързвано с правенето или неправенето на промени в правосъдната система…
– Това е заключението от мои разбори, които от доста години насам върша. Аз съм сравнявал през годините българската динамичност, сравнявал съм България с нейни съседи. Примерно, един от отговорите на въпроса: „ Защо Сърбия, която е отвън Европейски Съюз, наподобява се развива не толкоз зле по отношение на България? “, е, че там има закон.
Тези бизнеси, които ние желаеме да притеглим, харесват среда, в която се работи по правила, а не по познанства. Когато дойдат тези бизнеси и видят, че у нас се работи с познанства, споделят: Не, благодаря, ние нямаме интерес. Тях не ги интересува какъв брой са налозите, какъв брой са осигуровките, тъй като за тях точка първа им е другата. Ако тя е обезпечена, тогава към този момент ще стартират да гледат какви са налозите, каква инфраструктурата, има ли автомагистрали и така нататък
Споменете, който желаете проблем в България, който ви боде очите, той няма да бъде решен, до момента в който няма господство на правото.
– Този напредък, който регистрира статистиката, все пак това, за което приказваме, по какъв начин тогава можем да го разбираем?
– Ще ви опиша истории, тъй като нямам статистически данни. Една от историите е следната: бизнеси отвън София стартират да уголемяват активността си, да наемат нови хора, основават нови индустриални потенциали – това е растежът. Купуват си допустимо най-хубавото съоръжение, тъй като за първи път е имало опция за държавна помощ, без този развой да бъде подкупен. Кога не е подкупен този развой – когато страната е слаба, тъй като мощната страна може да краде ужасно доста.
Когато има голямо политическо опълчване, никой не може да краде, тъй като другите незабавно ще го шляпат през ръцете. А когато имаш едно крепко, монолитно, крепко болшинство, предвидимо за четири години напред, и то краде, няма кой да го спре.
Ето ви дребна изгода от политическите дрязги у нас.
– През последните дни много дискутирана още веднъж е тематиката за минималната работна заплата – бизнесът постоянно е срещу нарастването, синдикатите постоянно ще считат, че тази заплата е ниска. Формулата, по която се дефинира тази заплата, оказва ли позитивен резултат?
– Не мога да кажа дали има позитивен резултат, само че все още не се вижда и някакъв огромен негативен.
Около минималната работна заплата има няколко неща. Първо, дали въобще би трябвало да има такова нещо МРЗ? Това е един доста сериозен спор. В моите очи не е изцяло ясно, че наличието на тази институция – МРЗ, безусловно е потребна за обществото, даже за общество като българското. Но сега всички живеят по този начин – в Европейски Съюз живеят по този начин, в Съединени американски щати живеят по този начин – там не е минимална заплата, а минимално почасово възнаграждение, и непрестанно се спори по тези тематики какъв брой би трябвало да е минималното възнаграждение.
Има и нов правилник в Европейски Съюз, който би трябвало да се вкарва от страните членки през идващите години, който има по-различен метод от досегашния.
Другият огромен проблем е по какъв начин да се дефинира тази заплата. И концепцията с формулата е, с цел да се дефинира без значение от настоящите мераци, на който и да било. Просто има данни, те постъпват, мерят се и по формулата се дефинира какъв брой ще е МРЗ.
Другият вид е да се караме в Националния съвет за тристранно съдействие всяка година.
Но формулата има един огромен минус и той е, че изчислението се прави на основата на междинната работна заплата за един предишен интервал. Много по-коректно би било да се пресмята посредством така наречен медианна заплата, т.е. не всички заплати разграничени на броя хора, които ги получават, а всички заплати, подредени от ниската към най-високата и тази, която е тъкмо по средата, тя да бъде главната за формулата. Защото тя не зависи от самата МРЗ.
Въпросът е обаче, че Национален статистически институт няма към момента създаден инструментариум да мери тази средищна работна заплата.
Практически, това което се случва, е, че МРЗ се фиксира и най-малко няколко месеца не се трансформира. Междувременно междинните заплати в България порастват, а МРЗ не, което значи, че съотношението МРЗ към междинна работна заплата през годината спада. В момента това съответствие също не е по-високо от естественото за това време на годината. И като МРЗ се усили на 1077 лева, като виждам какъв брой ще бъде междинната заплата през януари, отново няма да е ненормално високо, по отношение на това, което сме имали.
А в доста години през януари сме имали доста по-висока минимална по отношение на междинна заплата, в сравнение с чакам да имаме през 2025 година
Бизнесът е бил шокиран с доста по-големи минимални работни заплати в предишното.
– Това обаче има ли отношение върху качеството на живот на българина?
Не, МРЗ има отношение единствено към преразпределението, а не към количеството приходи, което се основава, доколкото тя облагодетелства тези, които биха получавали по-ниска от тази заплата, в случай че го нямаше това ограничаване.
Но с новата заплата въпреки всичко остават на работа и получават повече и тези, които при по-ниска минимална работна заплата щяха да съумеят да бъдат наети, а в този момент просто са безработни. Това е вътрешно преразпределение. Но не мисля, че към общото богатство на българите това има някакво отношение.
– Изглежда, че до края на годината ще реализираме и последния аршин за участие – инфлацията. Реалистично ли е това и каква е прогнозата ви за участието ни?
– Към момента амбициозната прогноза, тя става все по-малко евентуална, само че не е невъзможна съгласно мен, в случай че да вземем за пример с данните за октомври, които ще излязат в средата на ноември, се окаже, че изпълняваме критериите, незабавно да се изиска конвергентен отчет от ЕЦБ и от Европейска комисия.
Докладът на Еврокомисията е изключително значим, тъй като тя зарежда решенията на Европейския съвет на високо равнище, а не ЕЦБ, и в случай че той каже, че изпълняваме всички критерии, тогава е допустимо Европейския съвет на високо ниво през декември да реши за България. Тогава е допустимо датата да бъде юли 2025 година. Това продължава да е към момента вероятен, само че никак не доста евентуален сюжет.
Много по-вероятен сюжет е България с данните за ноември или тези за декември да е към този момент в критерия. Тогава отново се желае неотложно ексклузивен отчет и в случай че изпълняваме критериите съгласно отчетите, тогава Европейският съвет през юни месец ще вземе решение, което ни праща на датата 1 януари 2026 година
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ