Филип Гунев за ДЕБАТИ: В България мейнстрийм политиката като цяло е антиимигрантска
Сподели
Филип Гунев е някогашен заместник-министър на вътрешните работи, някогашен ръководител на Антикорупционния фонд и специалист по въпросите на сигурността, публичните поръчки, престъпността и корупцията. Има докторска степен по Социология от Лондонския стопански институт (London School of Economics) Магистърска степен по Международна политика за сигурност в Института за интернационална и държавна политика в университета Колумбия в Ню Йорк, Съединени американски щати. Бил е специалист в Центъра за проучване на демокрацията, работил е в Мейтрикс Нолидж Груп (Matrix Knowledge Group – London, UK), където е провеждал изследвания в региона на вътрешните работи. Кариерата му в областта на обществените научни проучвания е предхождана от четиригодишен опит като финансист във водещи американски компании.
– Г-н Гунев, през последните дни се дискутира тематиката за така наречен изнесени центрове като мярка за справяне с мигрантския напън в Европа. Това част от повсеместен нов пакет с ограничения ли е?
– Това беше единствено една част от едно дълго писмо на Урсула фон дер Лайен, в което тя беше изброила поредност от ограничения, като ускорено използване на новия Пакт за миграция, който беше признат през април – към него има проект за използването му, което ще продължи няколко години.
Тя предложи да се форсира това използване. При другите ограничения няма нищо ново, става въпрос за остарели неща, които са били предлагани или не са били решавани.
Това, което притегли общественото внимание, беше тази част, която е за основаване на разнообразни центрове. Но с цел да предложи Комисията нещо публично, това минава през доста дълъг развой, в който се вършат разбори, оценки, прави се изцяло предложение и Комисията едвам тогава го внася.
Урсула фон дер Лайен на този стадий желае политическо единодушие, с цел да може Еврокомисията да създаде и да предложи варианти за това по какъв начин може да работят тези центрове.
В писмото на ръководителя на Европейска комисия бяха обрисувани два вида центрове. Едните са центрове по сходство на италианските, в които ще се преглеждат първичните молби за леговище. Идеята е те да са изнесени и да са тук-там, които са по мигрантските направления. Като тук аргументът на Комисията е, в случай че ние дадем опция на афганистанци или сирийци да аплайват за леговище още преди да стигнат Турция даже, те няма да заплащат на трафикантите, с цел да ги докарат в Европа и да аплайват тук.
Дали тези центрове ще работят по италианския модел – като се появят бежанците на границата, те се водят в тези центрове.
Ако се направи подобен вид, това би предполагало – в случай че има да вземем за пример има изнесен център в Ирак, покрай границата с Турция, който да обгръща афганистански бежанци, в случай че се появят на границата при нас бежанци или ги заловим в страната, дали ще могат да се изпратят в този център и там да им бъде прегледана молбата, или тя да бъде прегледана тук.
Има по-голям късмет да бъде взет бежански статут тук, в сравнение с в един подобен изнесен център. Тогава от тях няма да има никакъв смисъл, защото бежанците ще ги заобикалят.
Но в случай че се види, че възможностите за приемане на леговище в един подобен център и тук са едни и същи, тогава би могло да се чака тези центрове да стартират да работят.
Предлагат се втори вид центрове, по този начин наречените хъбове за връщания, които са по-скоро за бежанци, които са към този момент в Европа, за които има компликации да бъдат върнати в страната им на генезис – примерно в Афганистан или Сирия, и да се дадат благоприятни условия те да бъдат изпращани в такива трети страни, на които да прехвърлим юридическата отговорност за връщане. Например хванатия човек няма бежански статут и Руанда или Уганда да имат уговорката да го върнат в страната му и това обвързване да не е на Европейски Съюз.
– Предложението за тези изнесени центрове е тематика, която е била обсъждана обратно в годините, само че може би не е стояло във фокуса на европейските водачи. Така ли е?
– Да, това е тематика от няколко години. Още откогато Англия стартира да договаря с Руанда. Те бяха постигнали някакво съгласие, до момента в който не се смени държавното управление там. Говореше се и за един различен вид центрове – за “разтоварване ”, т.е., в случай че бъдат хванати бежанци в интернационалните води, вместо да бъдат вкарани в Европейски Съюз, да бъдат върнати назад в Либия или Тунис. И с тези страни тогава имаше договаряния за реадмисионни съглашения. Същото се отнасяше и за тези, които минават от Турция в Гърция, да могат да бъдат връщани.
Тогава бяха обещани пари на тези страни, които се изплащат частично и те частично работят. Урсула фон дер Лайен загатва в писмото си, че те спадът на мигрантите в Европа тази година е към 40 %, като това частично се дължи на подобен вид съглашения с Либия, с Тунис, с Мароко, с Турция, на които се дават средства за по-добра брегова и гранична храна, тъй че да могат да предотвратяват прилива на плавателни съдове към Европа или пък да ги връщат назад преди да са стигнали до италианския бряг.
– Можем ли да приказваме, че такива ограничения от страна на Европейски Съюз са закъснели и че възходът на десни и крайнодесни партии в Западна Европа ненапълно е оказал напън за една по-твърда политика от страна на Европейска комисия по въпроса с мигрантите?
– Тези оферти отразяват обществените действителности в Европа. Преди 10 години, когато Меркел сподели, че бежанците са добре пристигнали, немското общество поддържаше тази мярка. Те не чакаха и не допускаха това, което ще се случи.
Антиимиграционните настроения бяха описвани като расиски, в Германия – като неонацистки. Такава беше действителността. Това са общества, където има имиграционни общности от доста години, които последователно са се интегрирали. Но този мощен прилив сподели, че обществената толерантност мина някакви граници и не можаха да ги интегрират и не може да се реализира действителен обществен баланс.
Изборните резултати през последната година в част от Западна Европа демонстрираха, че има смяна и с това пристигнаха и измененията в политиката на Европейската комисия. Тя следва това, което страните членки дефинират като политики. В случая огромните страни, изключително Германия и Франция, имаха решаващата тежест.
Доскоро такива ограничения ги обявяваха за расистки, неонацистки, неприемливи. И в някои страни продължава по този начин да се гледа. Испанският министър председател да вземем за пример съобщи, че те не поддържат такива ограничения. Те считат, че Европа би трябвало да остане отворена, солидарна с бежанците, да се работи с трети страни – това, което от близо 10 години пробва Европа да направи.
Белгийското държавно управление също се разцепи по тази тематика в някакъв смисъл и не е ясно каква позиция ще заемат те. Така че към момента има и страни, които ще се опълчват. А и в самите страни членки ще има доста ясна съпротива, както и в Европейския парламент от левите партии, от зелените партии, които считат, че Европа би трябвало да бъде отворена към бежанците и че досегашната политика би трябвало да бъде подкрепена че тези ограничения, които в този момент се оферират няма да могат да подсигуряват отбраната на правата на тези хора, защото те ще бъдат пращани в страни, в които няма да има никаква гаранция какво ще се случи с тях и по какъв начин ще бъдат третирани.
– Служебният министър председател Главчев сподели, че България ще поддържа тези оферти. Има ли страната ни визия и политика по въпроса с незаконната миграция, поради обстоятелството, че към този момент 4 години се въртим в избори?
– В България мейнстрийм политиката като цяло е антиимигрантска. В този смисъл надали има политическа партия, която ще се разгласи срещу това европейско решение.
И за това те по-скоро го поддържат, защото, от наша позиция, то само би помогнало да понижим миграционния напън.
Ако се изградят такива центрове за авансово разглеждане на молбите или пък да се прави наложително връщане до такива центрове, да се координират по–добре полети до тях с европейски средства – това напълно ще помогне да понижи натиска от незаконни имигранти.
– След усилването на спора в Близкия изток се заприказва още веднъж за риск от мигрантски потоци към наша територия. КСНС при президента го установи, можем ли да чакаме вълна?
– Така е, риск съществува. Имаме към този момент близо милион души, които са вътрешно разселени в Ливан. През април тази година беше създаден един канал. От Ливан до Европейски Съюз са 240 км. – толкоз е дистанцията сред Ливан и Кипър. Сигурно малко хора си дават сметка за това.
Бяха тръгнали няколко хиляди мигранти през този канал с лодки. Кипър тогава реагира и Европейски Съюз даде обещание над 1 милиарда евро спомагателна помощ през идващите години и да работи по-сериозно с ливанското държавно управление.
Единият риск, който не е толкоз единствено до България, по отношение на целия Европейски Съюз, е точно по разнообразни други направления да стартира бягството на тези хора от войната.
Другият риск е Сирия, Турция и оттова към България и Гърция, заради новата политика на Турция, която обособи зона за сигурност на границата си със Сирия, където построи над 800 км. бетонна стена, контролът е доста здрав – само че те започнаха един развой на връщане на сирийски имигранти от Турция в Сирия. Не дребна част от сирийските имигранти, които идват към Европа, са точно от Турция, където има доста мощни антисирийски настроения. Вследствие на това президентът Ердоган даде обещание и стартира последователно връщането на сирийски имигранти към Сирия.
Скоро медийни следствия демонстрираха, че част от тези връщания стават в това число и със средства, коли и помощ, добити от Европейския съюз.
Така че мисля, че Турция няма да разреши някакво съществено прекосяване през нейната територия на огромна група бежанци. Това, което стана преди 10 години, Турция в този момент няма да го разреши.
За това, в случай че има заплаха, тя ще бъде или в посока Кипър, или посока другите страни от Близкия изток, Либия, Египет – т.е., централноевропейския маршрут.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Филип Гунев е някогашен заместник-министър на вътрешните работи, някогашен ръководител на Антикорупционния фонд и специалист по въпросите на сигурността, публичните поръчки, престъпността и корупцията. Има докторска степен по Социология от Лондонския стопански институт (London School of Economics) Магистърска степен по Международна политика за сигурност в Института за интернационална и държавна политика в университета Колумбия в Ню Йорк, Съединени американски щати. Бил е специалист в Центъра за проучване на демокрацията, работил е в Мейтрикс Нолидж Груп (Matrix Knowledge Group – London, UK), където е провеждал изследвания в региона на вътрешните работи. Кариерата му в областта на обществените научни проучвания е предхождана от четиригодишен опит като финансист във водещи американски компании.
– Г-н Гунев, през последните дни се дискутира тематиката за така наречен изнесени центрове като мярка за справяне с мигрантския напън в Европа. Това част от повсеместен нов пакет с ограничения ли е?
– Това беше единствено една част от едно дълго писмо на Урсула фон дер Лайен, в което тя беше изброила поредност от ограничения, като ускорено използване на новия Пакт за миграция, който беше признат през април – към него има проект за използването му, което ще продължи няколко години.
Тя предложи да се форсира това използване. При другите ограничения няма нищо ново, става въпрос за остарели неща, които са били предлагани или не са били решавани.
Това, което притегли общественото внимание, беше тази част, която е за основаване на разнообразни центрове. Но с цел да предложи Комисията нещо публично, това минава през доста дълъг развой, в който се вършат разбори, оценки, прави се изцяло предложение и Комисията едвам тогава го внася.
Урсула фон дер Лайен на този стадий желае политическо единодушие, с цел да може Еврокомисията да създаде и да предложи варианти за това по какъв начин може да работят тези центрове.
В писмото на ръководителя на Европейска комисия бяха обрисувани два вида центрове. Едните са центрове по сходство на италианските, в които ще се преглеждат първичните молби за леговище. Идеята е те да са изнесени и да са тук-там, които са по мигрантските направления. Като тук аргументът на Комисията е, в случай че ние дадем опция на афганистанци или сирийци да аплайват за леговище още преди да стигнат Турция даже, те няма да заплащат на трафикантите, с цел да ги докарат в Европа и да аплайват тук.
Дали тези центрове ще работят по италианския модел – като се появят бежанците на границата, те се водят в тези центрове.
Ако се направи подобен вид, това би предполагало – в случай че има да вземем за пример има изнесен център в Ирак, покрай границата с Турция, който да обгръща афганистански бежанци, в случай че се появят на границата при нас бежанци или ги заловим в страната, дали ще могат да се изпратят в този център и там да им бъде прегледана молбата, или тя да бъде прегледана тук.
Има по-голям късмет да бъде взет бежански статут тук, в сравнение с в един подобен изнесен център. Тогава от тях няма да има никакъв смисъл, защото бежанците ще ги заобикалят.
Но в случай че се види, че възможностите за приемане на леговище в един подобен център и тук са едни и същи, тогава би могло да се чака тези центрове да стартират да работят.
Предлагат се втори вид центрове, по този начин наречените хъбове за връщания, които са по-скоро за бежанци, които са към този момент в Европа, за които има компликации да бъдат върнати в страната им на генезис – примерно в Афганистан или Сирия, и да се дадат благоприятни условия те да бъдат изпращани в такива трети страни, на които да прехвърлим юридическата отговорност за връщане. Например хванатия човек няма бежански статут и Руанда или Уганда да имат уговорката да го върнат в страната му и това обвързване да не е на Европейски Съюз.
– Предложението за тези изнесени центрове е тематика, която е била обсъждана обратно в годините, само че може би не е стояло във фокуса на европейските водачи. Така ли е?
– Да, това е тематика от няколко години. Още откогато Англия стартира да договаря с Руанда. Те бяха постигнали някакво съгласие, до момента в който не се смени държавното управление там. Говореше се и за един различен вид центрове – за “разтоварване ”, т.е., в случай че бъдат хванати бежанци в интернационалните води, вместо да бъдат вкарани в Европейски Съюз, да бъдат върнати назад в Либия или Тунис. И с тези страни тогава имаше договаряния за реадмисионни съглашения. Същото се отнасяше и за тези, които минават от Турция в Гърция, да могат да бъдат връщани.
Тогава бяха обещани пари на тези страни, които се изплащат частично и те частично работят. Урсула фон дер Лайен загатва в писмото си, че те спадът на мигрантите в Европа тази година е към 40 %, като това частично се дължи на подобен вид съглашения с Либия, с Тунис, с Мароко, с Турция, на които се дават средства за по-добра брегова и гранична храна, тъй че да могат да предотвратяват прилива на плавателни съдове към Европа или пък да ги връщат назад преди да са стигнали до италианския бряг.
– Можем ли да приказваме, че такива ограничения от страна на Европейски Съюз са закъснели и че възходът на десни и крайнодесни партии в Западна Европа ненапълно е оказал напън за една по-твърда политика от страна на Европейска комисия по въпроса с мигрантите?
– Тези оферти отразяват обществените действителности в Европа. Преди 10 години, когато Меркел сподели, че бежанците са добре пристигнали, немското общество поддържаше тази мярка. Те не чакаха и не допускаха това, което ще се случи.
Антиимиграционните настроения бяха описвани като расиски, в Германия – като неонацистки. Такава беше действителността. Това са общества, където има имиграционни общности от доста години, които последователно са се интегрирали. Но този мощен прилив сподели, че обществената толерантност мина някакви граници и не можаха да ги интегрират и не може да се реализира действителен обществен баланс.
Изборните резултати през последната година в част от Западна Европа демонстрираха, че има смяна и с това пристигнаха и измененията в политиката на Европейската комисия. Тя следва това, което страните членки дефинират като политики. В случая огромните страни, изключително Германия и Франция, имаха решаващата тежест.
Доскоро такива ограничения ги обявяваха за расистки, неонацистки, неприемливи. И в някои страни продължава по този начин да се гледа. Испанският министър председател да вземем за пример съобщи, че те не поддържат такива ограничения. Те считат, че Европа би трябвало да остане отворена, солидарна с бежанците, да се работи с трети страни – това, което от близо 10 години пробва Европа да направи.
Белгийското държавно управление също се разцепи по тази тематика в някакъв смисъл и не е ясно каква позиция ще заемат те. Така че към момента има и страни, които ще се опълчват. А и в самите страни членки ще има доста ясна съпротива, както и в Европейския парламент от левите партии, от зелените партии, които считат, че Европа би трябвало да бъде отворена към бежанците и че досегашната политика би трябвало да бъде подкрепена че тези ограничения, които в този момент се оферират няма да могат да подсигуряват отбраната на правата на тези хора, защото те ще бъдат пращани в страни, в които няма да има никаква гаранция какво ще се случи с тях и по какъв начин ще бъдат третирани.
– Служебният министър председател Главчев сподели, че България ще поддържа тези оферти. Има ли страната ни визия и политика по въпроса с незаконната миграция, поради обстоятелството, че към този момент 4 години се въртим в избори?
– В България мейнстрийм политиката като цяло е антиимигрантска. В този смисъл надали има политическа партия, която ще се разгласи срещу това европейско решение.
И за това те по-скоро го поддържат, защото, от наша позиция, то само би помогнало да понижим миграционния напън.
Ако се изградят такива центрове за авансово разглеждане на молбите или пък да се прави наложително връщане до такива центрове, да се координират по–добре полети до тях с европейски средства – това напълно ще помогне да понижи натиска от незаконни имигранти.
– След усилването на спора в Близкия изток се заприказва още веднъж за риск от мигрантски потоци към наша територия. КСНС при президента го установи, можем ли да чакаме вълна?
– Така е, риск съществува. Имаме към този момент близо милион души, които са вътрешно разселени в Ливан. През април тази година беше създаден един канал. От Ливан до Европейски Съюз са 240 км. – толкоз е дистанцията сред Ливан и Кипър. Сигурно малко хора си дават сметка за това.
Бяха тръгнали няколко хиляди мигранти през този канал с лодки. Кипър тогава реагира и Европейски Съюз даде обещание над 1 милиарда евро спомагателна помощ през идващите години и да работи по-сериозно с ливанското държавно управление.
Единият риск, който не е толкоз единствено до България, по отношение на целия Европейски Съюз, е точно по разнообразни други направления да стартира бягството на тези хора от войната.
Другият риск е Сирия, Турция и оттова към България и Гърция, заради новата политика на Турция, която обособи зона за сигурност на границата си със Сирия, където построи над 800 км. бетонна стена, контролът е доста здрав – само че те започнаха един развой на връщане на сирийски имигранти от Турция в Сирия. Не дребна част от сирийските имигранти, които идват към Европа, са точно от Турция, където има доста мощни антисирийски настроения. Вследствие на това президентът Ердоган даде обещание и стартира последователно връщането на сирийски имигранти към Сирия.
Скоро медийни следствия демонстрираха, че част от тези връщания стават в това число и със средства, коли и помощ, добити от Европейския съюз.
Така че мисля, че Турция няма да разреши някакво съществено прекосяване през нейната територия на огромна група бежанци. Това, което стана преди 10 години, Турция в този момент няма да го разреши.
За това, в случай че има заплаха, тя ще бъде или в посока Кипър, или посока другите страни от Близкия изток, Либия, Египет – т.е., централноевропейския маршрут.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ