Филип Гунев за ДЕБАТИ: Миграционната ситуация в Австрия зависи много малко от потока през България
Сподели
Филип Гунев е някогашен заместник-министър на вътрешните работи, някогашен ръководител на Антикорупционния фонд и специалист по въпросите на сигурността, публичните поръчки, престъпността и корупцията. Има докторска степен по Социология от Лондонския стопански институт (London School of Economics) Магистърска степен по Международна политика за сигурност в Института за интернационална и държавна политика в университета Колумбия в Ню Йорк, Съединени американски щати. Бил е специалист в Центъра за проучване на демокрацията, работил е в Мейтрикс Нолидж Груп (Matrix Knowledge Group – London, UK), където е провеждал изследвания в региона на вътрешните работи. Кариерата му в областта на обществените научни проучвания е предхождана от четиригодишен опит като финансист във водещи американски компании.
Г-н Гунев, транспортният министър Георги Гвоздейков е безапелационен, че до края на годината ще бъдем пълноправни членове на Шенгенското пространство. Какво е належащо да свършим като страна до края на годината, с цел да се случи това?
Основното, което би трябвало да се случи, е да минат изборите в Австрия. Австрийците имат запаси по вътрешнополитически аргументи. Тези избори са есента и това е определящото – политическата обстановка в страната да разрешава и да има единодушие за пълноправното участие на България в Шенген, както стана в Нидерландия.
Като ограничения, които би трябвало да се вземат – те са изброени в тази взаимна тристранна декларация. Повечето от тях са мъчно измерими, а въпреки това са безусловно изпълними.
Те споделят – да се усъвършенства и да се ускори контролът на българо-румънската граница. Какво значи това – евентуално голям брой спомагателни инспекции. За това ще се сътвори организация, ще се направи.
Заложени са и условия за възстановяване на контрола на българо-сръбската, на българо-турската граница, като се показва трикратно увеличение на наличието на FRONTEX. Това нарастване единствено по себе си няма да има кой знае какъв резултат, само че от позиция на публичния резултат, може да се каже, че ще „ хване око “ в Австрия.
Иначе по българо-сръбската граница, за разлика от българо-турската, където в годините са изграждани голям брой системи за наблюдаване, пътища, ограда и други, има напълно малко механически средства за защита. Липсва и инфраструктура, за това и тя много мъчно се охранява.
Заради това огромна част от бежанците, които минават от там, съумяват да се измъкнат.
По отношение на FRONTEX – това до какъв брой е условие, чието осъществяване зависи напълно от България?
Освен тристранната декларация, има и декларация на Европейска комисия, в която се показва поддръжка за всичките тези неща. Разликата с предходни години е, че FRONTEX разполага със собствен личен корпус от 1000 души и не зависи от други страни.
В момента от тях имаме общо към 150 души в България. Ако би трябвало да се завиши броят им у нас, те би трябвало да станат към 450 души.
Това е напълно във опциите на FRONTEX – те разполагат с бюджета и силите да го създадат. Преди зависеше от това дали други страни ще се съгласят да изпратят граничари в България.
След като казвате, че изискванията са елементарно изпълними, споделяте ли оптимизма на транспортния министър?
Не мога да бъда на 100 % убеден. Освен това в това съглашение има една пета уговорка, която в доста дребна степен зависи от България. В нея се споделя, че ще продължи да има разговор за Шенген и че премахването на границите ще зависи от сполучливото използване на ограниченията, които да доведат до доста възстановяване на миграционната обстановка в Австрия.
Миграционната обстановка в Австрия зависи в доста дребна степен от потока, който минава през България. Още повече, че в случай че ние затегнем още повече прекосяването, потокът няма да спре, той просто ще се пренасочи или през Италия, или пред „ Балканския маршрут “ – през Гърция, Македония и Сърбия.
Така че това може и да не докара до резултат върху миграционната обстановка в Австрия.
Това ли е текстът, който се употребява, с цел да се твърди, че България се задължава да прибере 6000 мигранти от Сирия и Афганистан?
В текста няма заложена никаква численост. Никой не знае тъкмо какъв брой ще могат да бъдат върнати, защото в до момента съществуващият Дъблински правилник има голям брой периоди и фактори, които лимитират опцията огромни количества хора да бъдат връщани.
Тази численост, която се появи – 6000 души, в някакъв интервал от време управляващите в Австрия са ги определили като минали през България.
Миналата година в България имаме регистрирани 20 хиляди бежанци и за 19 хиляди от тях се показва, че са своеволно напуснали – т.е., че са избягали.
Някаква част от тях са пристигнали в Австрия, която отбелязва, че става въпрос за 6000 души, за които имат доказателства, че са минали през България.
Има обаче периоди, в които те могат да бъдат върнати и евентуално те към този момент са изтекли.
Освен това австрийските управляващи би трябвало да държат тези хора затворени, а те нямат затворени бежански центрове в такива мащаби. Така че следва да забележим какъв брой души ще могат да бъдат действително върнати.
Това, с което ние се съгласяваме в тази декларация, е за ускорено задействане на процедурата, когато те ни изпратят сходно искане. Те могат да пратят искане за връщане и в тридневен период да получат отговор. Докато в самия Дъблински правилник този период е задоволително дълъг, с цел да избяга човек.
В този смисъл, те желаят с тези къси периоди да си подсигуряват, че дейно ще ползват Дъблинския правилник, който другояче на практика не работи. Знаете, Европейски Съюз към този момент се съгласи за нов правилник, който следва тази и идната година да бъде признат или да влезе в действие.
Промените в Конституцията, свързани с върховенството на закона и правосъдната промяна, които бяха изискване, сложено от Нидерландия, изиграха ли своята роля?
За мен главната роля изигра Европейската комисия и отпадането на мониторинговия механизъм.
Те нямат принадлежности да наблюдават в такива елементи резултата от тези промени. Формално могат да се закачат за всевъзможни елементи и детайлности, само че всички знаем, че действителният резултат от тези промени в Конституцията по отношение на върховенството на закона ще се усети след години, а не от 1 януари тази година.
Специално за позицията на Нидерландия имаше резултат и вътрешнополитическата обстановка – изборите и смяната на държавното управление там.
По отношение на така наречен „ въздушен Шенген “ – с какво ще се промени обстановката за българските жители? На летищата паспортните инспекции не са изключително съществени и в този момент.
Това е главното, което се трансформира – отпадането на инспекциите.
Да, в случай че човек лети в ненатоварен интервал, те лишават минути. Но тези минути могат да бъдат 10, 15, 30, един час да си чакал по опашки за отиване и връщане. Това обаче, когато се умножи по 7,5 млн. пътуващи от и до Шенген всяка година, се получават милиони часове изгубено време, което икономистите считат като икономическа вреда.
Между другото, тези инспекции лишават много повече време, в сравнение с пресичането на границата с Гърция или Румъния, където, първо че се прави взаимна инспекция – т.е., чакаш на едно място, и второ, в доста огромна част от случаите управляващите ползват така наречен дерогация – не е наложително да се ревизира в базите данни. Само виждат паспорта и пускат, което при летищата не се прави.
С други думи, огромна част от прекосяването на сухопътните граници е олекотено.
Моята прогноза е, че даже да влезем в Шенген, ние ще запазим, изключително в летните месеци, някаква форма на това, което всички европейски страни вършат сега – те вкарват краткотрайно надзор по сухопътните граници през лятото, за да предотвратят свободно прекосяване на мигранти.
Аз си представям, че в обозримо бъдеще това ще бъде и обстановката и на сухопътните граници в България. Тъй като доста елементарно мога да си показва, по какъв начин, в случай че няма никакви контроли на българо-гръцката или българо-румънската в натоварените летни месеци, мигрантският поток през България ще се ускори. И за това в тези летни месеци допускам, че ще се вкара краткотрайно връщане на вътрешно-граничните инспекции. Но те ще са доста по-улеснени, няма да е нужно да бъдат на самото контролно-пропусквателен пункт и са напълно въз основа на разбор на риска.
– Прави усещане, че граничния надзор, обвързван с мигрантския поток в Сърбия е много по-затегнат, в сравнение с от наша страна. Така ли е?
– Българо-сръбската граница остава външна. Там не би трябвало да има някакви промени на самите контролни пунктове, само че на самата граница се чака да има по-засилено наличие на FRONTEX. И в този момент имаме координирани екипи със сръбските управляващи, тъй че да не охраняват на едно и също място.
Но на българо-сръбската граница няма съвсем никакви механически средства, няма построени пътища по-самата граница и това прави много по-лесно прекосяването.
Другото, което си коства да се означи, е че един от икономическите резултати, който някои хора обвързват с Шенген, е комерсиалният трафик. Това са камионите, които сега чакат по българо-гръцката и българо-румънската граница.
Това няма нищо общо с Шенген. Това е напълно плод на българската администрация – на Национална агенция за приходите и Митници, които употребяват това, че камионите се събират там за гранични инспекции, с цел да наложат спомагателни инспекции, които не са свързани с Шенген, а са свързани напълно с нашите вътрешни политики за битка с данъчни измами и митнически нарушавания.
Тези спомагателни инспекции – митническата администрация и Национална агенция за приходите са решили, че е по-важно използването на данъчните и митническите закони, в сравнение с свободното придвижване на артикули. Те събират едни пари и в това време постанова икономическа тежест на комерсиалните компании.
Това може да бъде отстранено още в този момент, няма потребност да чакаме падаме на сухопътните граници. То е напълно решение на нашата администрация по какъв начин ще го прави за вбъдеще.
Като паднат граничните инспекции, най-вероятно ще отпаднат и митническите. Те може и да останат, само че може да се реалокират и другаде. Но двете неща не са свързани – шенгенското законодателство е обвързвано само с миграционния надзор и няма нищо общо нито с митническия, нито с данъчния надзор.
На българо-турската и българо-сръбската граница има съображение да останат тези инспекции и там ще продължи да има опашки.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Филип Гунев е някогашен заместник-министър на вътрешните работи, някогашен ръководител на Антикорупционния фонд и специалист по въпросите на сигурността, публичните поръчки, престъпността и корупцията. Има докторска степен по Социология от Лондонския стопански институт (London School of Economics) Магистърска степен по Международна политика за сигурност в Института за интернационална и държавна политика в университета Колумбия в Ню Йорк, Съединени американски щати. Бил е специалист в Центъра за проучване на демокрацията, работил е в Мейтрикс Нолидж Груп (Matrix Knowledge Group – London, UK), където е провеждал изследвания в региона на вътрешните работи. Кариерата му в областта на обществените научни проучвания е предхождана от четиригодишен опит като финансист във водещи американски компании.
Г-н Гунев, транспортният министър Георги Гвоздейков е безапелационен, че до края на годината ще бъдем пълноправни членове на Шенгенското пространство. Какво е належащо да свършим като страна до края на годината, с цел да се случи това?
Основното, което би трябвало да се случи, е да минат изборите в Австрия. Австрийците имат запаси по вътрешнополитически аргументи. Тези избори са есента и това е определящото – политическата обстановка в страната да разрешава и да има единодушие за пълноправното участие на България в Шенген, както стана в Нидерландия.
Като ограничения, които би трябвало да се вземат – те са изброени в тази взаимна тристранна декларация. Повечето от тях са мъчно измерими, а въпреки това са безусловно изпълними.
Те споделят – да се усъвършенства и да се ускори контролът на българо-румънската граница. Какво значи това – евентуално голям брой спомагателни инспекции. За това ще се сътвори организация, ще се направи.
Заложени са и условия за възстановяване на контрола на българо-сръбската, на българо-турската граница, като се показва трикратно увеличение на наличието на FRONTEX. Това нарастване единствено по себе си няма да има кой знае какъв резултат, само че от позиция на публичния резултат, може да се каже, че ще „ хване око “ в Австрия.
Иначе по българо-сръбската граница, за разлика от българо-турската, където в годините са изграждани голям брой системи за наблюдаване, пътища, ограда и други, има напълно малко механически средства за защита. Липсва и инфраструктура, за това и тя много мъчно се охранява.
Заради това огромна част от бежанците, които минават от там, съумяват да се измъкнат.
По отношение на FRONTEX – това до какъв брой е условие, чието осъществяване зависи напълно от България?
Освен тристранната декларация, има и декларация на Европейска комисия, в която се показва поддръжка за всичките тези неща. Разликата с предходни години е, че FRONTEX разполага със собствен личен корпус от 1000 души и не зависи от други страни.
В момента от тях имаме общо към 150 души в България. Ако би трябвало да се завиши броят им у нас, те би трябвало да станат към 450 души.
Това е напълно във опциите на FRONTEX – те разполагат с бюджета и силите да го създадат. Преди зависеше от това дали други страни ще се съгласят да изпратят граничари в България.
След като казвате, че изискванията са елементарно изпълними, споделяте ли оптимизма на транспортния министър?
Не мога да бъда на 100 % убеден. Освен това в това съглашение има една пета уговорка, която в доста дребна степен зависи от България. В нея се споделя, че ще продължи да има разговор за Шенген и че премахването на границите ще зависи от сполучливото използване на ограниченията, които да доведат до доста възстановяване на миграционната обстановка в Австрия.
Миграционната обстановка в Австрия зависи в доста дребна степен от потока, който минава през България. Още повече, че в случай че ние затегнем още повече прекосяването, потокът няма да спре, той просто ще се пренасочи или през Италия, или пред „ Балканския маршрут “ – през Гърция, Македония и Сърбия.
Така че това може и да не докара до резултат върху миграционната обстановка в Австрия.
Това ли е текстът, който се употребява, с цел да се твърди, че България се задължава да прибере 6000 мигранти от Сирия и Афганистан?
В текста няма заложена никаква численост. Никой не знае тъкмо какъв брой ще могат да бъдат върнати, защото в до момента съществуващият Дъблински правилник има голям брой периоди и фактори, които лимитират опцията огромни количества хора да бъдат връщани.
Тази численост, която се появи – 6000 души, в някакъв интервал от време управляващите в Австрия са ги определили като минали през България.
Миналата година в България имаме регистрирани 20 хиляди бежанци и за 19 хиляди от тях се показва, че са своеволно напуснали – т.е., че са избягали.
Някаква част от тях са пристигнали в Австрия, която отбелязва, че става въпрос за 6000 души, за които имат доказателства, че са минали през България.
Има обаче периоди, в които те могат да бъдат върнати и евентуално те към този момент са изтекли.
Освен това австрийските управляващи би трябвало да държат тези хора затворени, а те нямат затворени бежански центрове в такива мащаби. Така че следва да забележим какъв брой души ще могат да бъдат действително върнати.
Това, с което ние се съгласяваме в тази декларация, е за ускорено задействане на процедурата, когато те ни изпратят сходно искане. Те могат да пратят искане за връщане и в тридневен период да получат отговор. Докато в самия Дъблински правилник този период е задоволително дълъг, с цел да избяга човек.
В този смисъл, те желаят с тези къси периоди да си подсигуряват, че дейно ще ползват Дъблинския правилник, който другояче на практика не работи. Знаете, Европейски Съюз към този момент се съгласи за нов правилник, който следва тази и идната година да бъде признат или да влезе в действие.
Промените в Конституцията, свързани с върховенството на закона и правосъдната промяна, които бяха изискване, сложено от Нидерландия, изиграха ли своята роля?
За мен главната роля изигра Европейската комисия и отпадането на мониторинговия механизъм.
Те нямат принадлежности да наблюдават в такива елементи резултата от тези промени. Формално могат да се закачат за всевъзможни елементи и детайлности, само че всички знаем, че действителният резултат от тези промени в Конституцията по отношение на върховенството на закона ще се усети след години, а не от 1 януари тази година.
Специално за позицията на Нидерландия имаше резултат и вътрешнополитическата обстановка – изборите и смяната на държавното управление там.
По отношение на така наречен „ въздушен Шенген “ – с какво ще се промени обстановката за българските жители? На летищата паспортните инспекции не са изключително съществени и в този момент.
Това е главното, което се трансформира – отпадането на инспекциите.
Да, в случай че човек лети в ненатоварен интервал, те лишават минути. Но тези минути могат да бъдат 10, 15, 30, един час да си чакал по опашки за отиване и връщане. Това обаче, когато се умножи по 7,5 млн. пътуващи от и до Шенген всяка година, се получават милиони часове изгубено време, което икономистите считат като икономическа вреда.
Между другото, тези инспекции лишават много повече време, в сравнение с пресичането на границата с Гърция или Румъния, където, първо че се прави взаимна инспекция – т.е., чакаш на едно място, и второ, в доста огромна част от случаите управляващите ползват така наречен дерогация – не е наложително да се ревизира в базите данни. Само виждат паспорта и пускат, което при летищата не се прави.
С други думи, огромна част от прекосяването на сухопътните граници е олекотено.
Моята прогноза е, че даже да влезем в Шенген, ние ще запазим, изключително в летните месеци, някаква форма на това, което всички европейски страни вършат сега – те вкарват краткотрайно надзор по сухопътните граници през лятото, за да предотвратят свободно прекосяване на мигранти.
Аз си представям, че в обозримо бъдеще това ще бъде и обстановката и на сухопътните граници в България. Тъй като доста елементарно мога да си показва, по какъв начин, в случай че няма никакви контроли на българо-гръцката или българо-румънската в натоварените летни месеци, мигрантският поток през България ще се ускори. И за това в тези летни месеци допускам, че ще се вкара краткотрайно връщане на вътрешно-граничните инспекции. Но те ще са доста по-улеснени, няма да е нужно да бъдат на самото контролно-пропусквателен пункт и са напълно въз основа на разбор на риска.
– Прави усещане, че граничния надзор, обвързван с мигрантския поток в Сърбия е много по-затегнат, в сравнение с от наша страна. Така ли е?
– Българо-сръбската граница остава външна. Там не би трябвало да има някакви промени на самите контролни пунктове, само че на самата граница се чака да има по-засилено наличие на FRONTEX. И в този момент имаме координирани екипи със сръбските управляващи, тъй че да не охраняват на едно и също място.
Но на българо-сръбската граница няма съвсем никакви механически средства, няма построени пътища по-самата граница и това прави много по-лесно прекосяването.
Другото, което си коства да се означи, е че един от икономическите резултати, който някои хора обвързват с Шенген, е комерсиалният трафик. Това са камионите, които сега чакат по българо-гръцката и българо-румънската граница.
Това няма нищо общо с Шенген. Това е напълно плод на българската администрация – на Национална агенция за приходите и Митници, които употребяват това, че камионите се събират там за гранични инспекции, с цел да наложат спомагателни инспекции, които не са свързани с Шенген, а са свързани напълно с нашите вътрешни политики за битка с данъчни измами и митнически нарушавания.
Тези спомагателни инспекции – митническата администрация и Национална агенция за приходите са решили, че е по-важно използването на данъчните и митническите закони, в сравнение с свободното придвижване на артикули. Те събират едни пари и в това време постанова икономическа тежест на комерсиалните компании.
Това може да бъде отстранено още в този момент, няма потребност да чакаме падаме на сухопътните граници. То е напълно решение на нашата администрация по какъв начин ще го прави за вбъдеще.
Като паднат граничните инспекции, най-вероятно ще отпаднат и митническите. Те може и да останат, само че може да се реалокират и другаде. Но двете неща не са свързани – шенгенското законодателство е обвързвано само с миграционния надзор и няма нищо общо нито с митническия, нито с данъчния надзор.
На българо-турската и българо-сръбската граница има съображение да останат тези инспекции и там ще продължи да има опашки.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ